Ключови фрази
Встъпване в правата на застрахования * застраховка "гражданска отговорност" * погасителна давност * регресен иск

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

144

 

гр.София, 26.01.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември   две хиляди и девета  година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

                                                                                                                           

                 със секретар  София Симеонова

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдиятаЛИДИЯ ИВАНОВА

търговско   дело под № 532/2008 година

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗПАД”Д”, гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV-Б състав, постановено на 05.06.2008 год. по гр.дело № 1777/2006 год. в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 05.04.2006 год. по гр.дело № 3648/2005 год. в частта му, с която е отхвърлен обратният иск на И. К. С. от гр. С. срещу „Д”АД, гр. С. като трето лице-помагач на страната на ответника по делото/ за сумата 1 349,84 лева, въззивният съд е осъдил застрахователя-касатор на основание чл.409/отм./ТЗ да заплати посочената сума, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица № 98А685599/31.12.1999 год. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения за нарушение на разпоредбите на чл.392/отм./ и чл.409/отм./ТЗ във връзка с погасителната давност по договорите за застраховка „гражданска отговорност”. Навежда доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно началния момент на давностния срок, с който се погасява иска на делинквента срещу неговия застраховател за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение по сключения между тях договор за застраховка „гражданска отговорност” след като е удовлетворил увредения при ПТП. Посочва, че така поставения материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора по обратния иск, е решен от въззивния съд в противоречие със закона и константната практика на ВКС. Моли да бъде отменено въззивното решение в обжалваната му част и отхвърлен като погасен по давност обратния иск по чл.409/отм./ТЗ, тъй като е предявен след изтичане на петгодишния давностен срок от деня на настъпване на застрахователното събитие.

Ответникът по касационната жалба И. К. С. от гр. С. поддържа становище, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Навежда доводи, че в случая се прилагат общите разпоредби на чл.110 и сл. ЗЗД и давността започва да тече от момента на за плащането на обезщетението на увреденото лице, от който момент е изискуемо неговото вземане към ответника по застраховката „гражданска отговорност”.

С определение № 257/18.05.2009 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен предявеният обратен иск по чл.409/отм./ ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати на И. К. С. застрахователно обезщетение в размер на 1 349,84 лева ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски. Прието е, че в тази част решението съдържа произнасяне по материалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора относно погасителната давност по иска по чл.409/отм./ТЗ, предявен от застрахования делинквент срещу неговия застраховател по риска „гражданска отговорност” и началния момент, от който започва да тече давностния срок.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част относно предявеният обратен иск по чл.409/отм./ТЗ, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е уважил предявения обратен иск по чл.409/отм./ТЗ, като е осъдил застрахователя да заплати на застрахования сумата 1 349,84 лева, представляваща застрахователно обезщетение ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски. Не е уважено възражението на ответника-касатор за изтекла погасителна давност, като е прието, че началото на давностния срок за вземането на застрахования делинквент срещу застрахователя по договора за застраховка „гражданска отговорност” започва да тече не от датата на застрахователното събитие, а от момента когато е обезщетил пострадалото трето лице /респ. суброгиралия се в правата му негов застраховател по застраховка „каско”, който е ищец по главния иск/. Изложени са съображения, че преди да удовлетвори пострадалия при ПТП, делинквентът няма правно основание да претендира застрахователно обезщетение от своя застраховател, тъй като вземането му не е изискуемо.

Въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбите на чл.409/отм./ и чл.392/отм./ТЗ и противоречи на константната практика на ВКС по поставения съществен материалноправен въпрос, според която правата по договора за застраховка „гражданска отговорност” се погасяват с изтичането на петгодишна давност от настъпването на застрахователното събитие. В този смисъл е т.14 от ППВС № 7/04.10.1978 год., р. № 3742/31.10.1983 год. по гр.дело № 2288/1983 год. на ВКС-І г.о., р. № 626/29.09.1987 год. по гр.дело № 446/1987 год. на ВКС-ІV г.о., р. № 327/20.02.1979 год. по гр.дело № 2566/1978 год. на ВКС-І г.о. и др., които са служебно известни на настоящия състав на ВКС. Отговорността на застрахователя е договорна и застрахованият черпи правата си от сключения договор за застраховка „гражданска отговорност” за разлика от неговата отговорност на делинквент към увредения за причинените му вреди, която е на деликтно основание. В чл.392/отм./ТЗ изрично е предвидено, че правата по договора за застраховка „гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие. За разлика от общата разпоредба на чл.114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка посочената специална нормативна уредба на давността при застраховките, приета в чл.392/отм./ТЗ, изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Ето защо за погасителната давност на исковете срещу застрахователя е без значение датата, на която застрахованият по застраховка „гражданска отговорност” делинквент е обезщетил пострадалото при ПТП трето лице. Както вече беше посочено при иска по чл.409/отм./ТЗ застрахованият черпи правата си пряко от застрахователния договор за разлика от регресните искове по чл.402/отм./ и чл.407, ал.2/отм./ТЗ, които законът е предоставил на застрахователя в защита на неговите регресни и суброгационни права за възстановяване на платеното от него обезщетение срещу причинителя на вредите. В т.14 от ППВС № 7/1977 год. е прието, че за регресните искове се прилага общата давност по чл.110 и сл. ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието за тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя.

Видно от данните по делото застрахователното събитие е станало на 03.08.2000 год., когато И. С. , управлявайки л.а. „Рено Клио” с рег. № С* поради неспазване правилата за движение е причинил ПТП, при което е увредил насрещно движещия се л.а.марка „С” с рег. № 3* След направена оценка на щетата ЗД”Б”АД е изплатила застрахователно обезщетение в размер на 1 423,73 лева за ремонтиране на застрахования автомобил, което обезщетение е предмет на предявения на 18.05.2005 год. срещу причинителя на вредата иск по чл.402/отм./ТЗ по образуваното пред СРС гр.дело № 3648/2005 год. В хода на производството по делото ответникът И. К. С. е предявил обратен иск срещу „Д”АД, който е конституиран като трето лице-помагач в процеса на страната на ответника. По делото не се спори, че между страните по обратния иск е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” за процесния автомобил /застрахователна полица № 98А685599/31.12.1999 год./, на основание който причинителят на ПТП е предявил претенцията си по чл.409/отм./ТЗ срещу своя застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, нанесени на собственика на пострадалия автомобил /който е бил обезщетен за тези вреди от ЗД”Б”-ищец по главния иск/. Безспорно е, че обратният иск е предявен на 09.12.2005 год. след изтичане на предвидения в чл.392/отм./ТЗ петгодишен давностен срок от деня на настъпване на застрахователното събитие – 03.08.2000 год. Привличането на застрахователя като трето лице-помагач по делото, образувано срещу прекия причинител на вредите или изплащането на дължимото обезщетение от делинквента на собственика на пострадалия автомобил, не е основание за изменение началния срок за давността по договора за застраховка „гражданска отговорност”, който е изрично определен от закона.

При тези фактически данни настоящият състав на ВКС намира за основателно направеното от застрахователя-ответник по обратния иск възражение за изтекла погасителна давност. С оглед на изложеното постановеното въззивно решение в частта му относно уважения обратен иск по чл.409/отм./ТЗ следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли иска срещу застрахователя като погасен по давност. При този изход на спора в полза на касатора ЗПАД”Д” следа да бъдат присъдени направените и поискани от него съдебни разноски в касационното производство в размер на сумата 157 лева, от които 57 лева – държавни такси и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.второ ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 05.06.2008 год. по гр.дело № 1777/2006 год. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 05.04.2006 год. по гр.дело № 3648/2005 год. в отхвърлителната му част е осъдено „Д”АД, гр. С. да заплати на И. К. С. от гр. С. сумата 1 349,84 лева ведно със законната лихва и 165,50 лева съдебни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ обратният иск, предявен от И. К. С. от гр. С. срещу „Д”АД, гр. С. за заплащане на сумата 1 349,84 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „гражданска отговорност” от 31.12.1999 год.

ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН ********** от гр. С., ул.”Х”, бл.11, вх. А, ет.2, ап.2 да заплати на ЗПАД”Д”, гр. С. сумата 157/сто петдесет и седем/лева съдебни разноски.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: