Р Е Ш Е Н И Е № 142 София, 12 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 304/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.424, вр. чл.423, ал.1 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Ф. А. за възобновяване на нохд №278/2011г. по описа на РС-Велико Търново. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в наказателното производството и не е знаел за присъдата, която е задочно постановена. В заседанието пред касационната инстанция, защитата на осъдения направи допълнение към искането, като релевира и основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, свързани с явна несправедливост на наказанието. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения А. за възобновяване е основателно. Адвокат Д., назначена в качеството на служебен защитник подържа искането и моли за неговото уважаване, като се позовава и на двете основания, а именно по чл.423, ал.1 от НПК и по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Осъденият А. поддържа искането си по изложените от представляващия го адвокат съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона шестмесечен срок и от процесуално легитимирана страна.Същото следва да бъде разгледано единствено по отношение на първоначалната претенция, а именно задочно разглеждане на дело, без участие на осъдения. Двете процедури по чл.425 от НПК и чл.423 от НПК са с различни правни основания и е недопустимо изменението/допълнение/, което беше направено от служебния защитник. Разгледано по същество искането е основателно. Наказателното производство срещу Ф. А. е започнало на 16.07.2010г.. Изпратена е била призовка за явяването му пред органите на досъдебното производство във връзка с извършване на следствени действия, сред които и привличане в качеството на обвиняем, но след като А. не се е явил, са били предприети действия по принудителното му довеждане. Последното не е осъществено, тъй като той е напуснал територията на Република Българи, заминавайки за Р. Г. на 13.08.2010г./по сведения на негови близки/. Последвало е обявяването му за общодържавно издирване с телеграма № 37562/23.08.2010г. на ГДКП-МВР. С постановление от 11.08.2010г., А. е бил привлечен в качеството на обвиняем задочно при условията на чл.269, ал.3 от НПК в присъствието на служебен защитник, на когото са били предявени и материалите от досъдебното производство. На 27.01.2011г. е било образувано нохд № 278/11г. по описа на РС-Велико Търново по внесен обвинителен акт срещу Ф. А. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Съдът е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия, след извършени справки за резултатите от общодържавното издирване. На 31.05.2011г. е постановена осъдителна присъда, която поради липсата на обжалване е влязла в сила. Горното обуславя липсата на прецизност както от органите на досъдебното производство, така и от първоинстанционния съд по изпълнение на процедурата, даваща им право да приключат досъдебното производство и пристъпят към съдебното такова в отсъствие на подсъдимия.Последният в нито един момент не е имал процесуално качество на обвиняем/подсъдим в наказателното производство, което да го задължава да не променя местоживеенето си, без да уведомява надлежните органи. При това положение не би могло да се направи обоснован извод, че осъденият А. е проявил недължимо процесуално поведение, като се е отклонил от местоживеенето си и поради тази причина не е бил намерен. Също така, не би могло да се приеме, че той сам се е отказал от правото си да се явява пред органите на разследването и в съдебно заседание, или да избегне правосъдие. Нарушената процедура по разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и необходимостта на същия да бъде гарантиран справедлив процес в негово присъствие, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права, налага възобновяване на производството, отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия на привличане на обвиняем. В насока на горното е и практиката на Европейският съд по правата на човека-делото “К. срещу Б.”. Настоящият съдебен състав, в съответствие с разпоредбата на чл.423, ал.4 от НПК намира, че от данните по делото може да се направи извод за налична опасност от укриване или извършване на друго престъпление от страна на А., което обуславя определянето на мярка за неотклонение „задържане под стража”.Последната ще обезпечи своевременното провеждане на наказателното производство. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.423, ал.1 и 4 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 278/11г., по описа на РС-Велико Търново. ОТМЕНЯ присъда № 112 от 31.05.2011г. на Районен съд-Велико Търново, постановена по горепосоченото дело. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурор от РП-Велико Търново за извършване на следствени действия от стадия на привличането на обвиняем. ОПРЕДЕЛЯ по отношение на Ф. Ж. А. мярка за неотклонение-„задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. Копие от решението да се изпрати на сектор „Изпълнение на наказанията” при ВКП за сведение. Председател: Членове: