Р Е Ш Е Н И Е № 383 гр.София, 19 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. №1069/2013 г. Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №289/2013г. на Казанлъшки районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 26.03.2013г. за одобряване на споразумение и връщане на наказателното дело за ново разглеждане, поради допуснати нарушения по чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В съдебно заседание на 17.09.2013г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъдените А. Ч., М. З., А. Ч., Г. И. и М. М., и упълномощеният от тях адвокат- Р. К., редовно уведомени, не участват лично в инициираната от главния прокурор процедура за извънреден съдебен контрол. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 26.03.2013г., по нохд №289/2013г., по описа на РС-Казанлък, в производство по чл.384 от НПК е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на А. П. Ч., М. Р. З., А. А. Ч., Г. А. И. и М. М. М. споразумение, с което подсъдимите се признават за виновни в извършено на 27.09.2012 година, в землището на [населено място] престъпление по чл.235, ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици, определени при условията на чл.54 от НК- ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложено по чл.66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок за М. З., А. Ч. и Г. И., и ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за М. М. и А. Ч., с правоприлагане на института на условното осъждане, за период от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Депозираното искане е допустимо и основателно. Определението е постановено в нарушение на закона. Атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен в частта, с която е приложен институтът на условното осъждане по отношение на определената на А. Ч. санкция - лишаване от свобода. Видно от установените фактически данни, А. Ч. е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове – присъда по нохд №395/91 г. на ОС - Стара Загора, в сила от 17.12.1992г., с която за извършено в качеството му на непълнолетен престъпно посегателство по чл.252, ал.1, вр.чл.195 от НК, му е наложено наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок; присъда от 20.01.1993г., по нохд №257/92г. на Казанлъшки РС, в сила от 27.01.1993г. с индивидуализирана наказателна санкция за престъпно деяние по чл.152, ал.1, т.2 от НК – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода; присъда по нохд №464/2000г. на РС - Казанлък, в сила от 12.07.2000г., за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което е определено наказание- глоба, в размер на 200 /двеста/ лева; присъда по нохд №624/2002г., в сила от 17.01.2003г. санкционираща го за престъпно посегателство по чл.195, ал.1, т.5 от НК, с лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, с приложение на института на условното осъждане за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок; протоколно определение от 27.01.2006г. по нохд №999/2005г., по описа на РС - Казанлък, с което е одобрено споразумение, признаващо осъденото лице за виновно в осъществяването на престъпно деяние по чл.343, ал.2 от НК, и налагащо му наказание пробация по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 6 от НК. Очертаната конкретика в казуса обосновава заключение, че престъплението, предмет на разглеждане по нохд №289/13г. на Казанлъшки РС е извършено след като А. Ч. е многократно осъждан и при ангажирана наказателна отговорност с присъда от 18.12.2002г., по нохд №624/2002г. на РС-Казанлък, за престъпно деяние от общ характер, с лимитирани санкционни последици /лишаване от свобода/, препятстващи прилагането на чл.66 от НК. Не е настъпила абсолютната реабилитация по чл.88а от НК, поради обстоятелството, че след влизане в сила на визираната присъда и в предвидения по чл.88а, ал.3, вр.чл.82, ал.1, т.3 от НК срок, осъденият е извършил инкриминираното посегателство по чл.235 от НК Материалноправната норма на чл.66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите параметри на определеното наказание и със съдебното минало на подсъдимото лице, при наличието на които компетентният орган е суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на индивидуализираната санкция - лишаване от свобода, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане целите на чл.36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото, при поставен акцент на личната превенция, не е наложително да бъде изтърпяна ефективно. Фактологията по настоящото дело сочи на липса на лимитираните задължителни предпоставки досежно необходимостта субектът на търсената и реализирана наказателна отговорност да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Логическа последица от констатираното дерогиране на правните предписания на чл.66, ал.1 от НК е опорочаването на атакуваното решение, обективиращо волята на решаващия орган. Обявеното на 26.03.2013г. определение на РС - Казанлък е неправилно и в частта, санираща постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на А. Ч., М. З., А. Ч., Г. И. и М. М. съгласие, по отношение на индивидуализираната наказателна отговорност, в обсега на която не е включена кумулативно предвидената санкция ГЛОБА от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. Интерпретацията на допуснатите нарушения, в контекста на установения в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК регламент, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на нохд №289/2013г. на РС-Казанлък, отмяна на постановеното на 26.03.2013г. определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №289/2013г. на Казанлъшки РС. ОТМЕНЯ определение от 26.03.2013г., по нохд №289/2013г. на РС-Казанлък и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.