Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
[населено място], 21.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 474 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 260 от 24.11.2009г. на С. окръжен съд, постановено по гр.д. № 436/2009г., с което е отменено решение на С. районен съд от 14.08.2009г. по гр.д. № 542/01г. и вместо това е извършено намаляване на завещателно разпореждане, направено със саморъчно завещание от Н. Д. Р. в полза на К. Н. Р. относно цялото движимо и недвижимо имущество до размер на 1/6 част и е допусната съдебна делба между С. М. Р., Д. Н. Р. и съпругата му М. Р., М. Н. Р. и К. Н. Р. на следните имоти: 1. втори жилищен етаж с площ 129,20 кв.м. и две източни изби от избения етаж от четириетажна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в парцел IV-1200 в кв.190 по ЗРП на[населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж при квоти: за С. Р. 25/384 ид.части, за Д. Р. 25/384 ид. части, за М. Р.-25/384 идеални части, за Д. и М. Р. 264/384 идеални части и за К. Р. е 45/384 идеални части; 2. пристройка със застроена площ от 13 кв.м. на кота първи жилищен етаж от северната страна на посочената четириетажната жилищна сграда при квоти: 29/48 ид.ч. за С. Р., по 5/48 ид.ч. за М. и Д. Р. и 9/48 ид.ч. за К. Р.; 3. земеделски имоти, находящи се в землището на[населено място], подробно описани в решението, при квоти: по 5/24 ид.ч. за С., Д. и М. Р. и 9/24 ид.ч. за К. Р..
Касационната жалба е подадена от А. Н. Д., М. Н. С. и К. Н. Р.. С влязло в сила определение № 686 от 29.06.2010г. по настоящето дело касационната жалба на А. Н. Д. и М. Н. С. е оставена без разглеждане. Жалбоподателят К. Н. Р., чрез пълномощника си адв. В., поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Счита, че възражението за погасяване по давност на правото да се иска възстановяване на запазена част неоснователно не е уважено от съда. Завещанието е представено още през 2001г. по друго дело между страните, а възражението е предявено едва през 2007г. по настоящето делбено дело. Освен това се сочи, че съдът е определил неправилно квотите на съделителите като е уголемил дяловете на съделителите, поискали възстановяване на запазените части, със запазените части на тези, които не са поискали възстановяване. По тези съображения се иска отмяна на решението.
Ответниците по жалбата С. Р., Д. Р., М. Р. и М. Р., чрез своя пълномощник адв. С., оспорват жалбата.
С определение № 686 от 29.06.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението по жалбата на К. Р. на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса за определяне квотите на съделителите когато не всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяване и по-конкретно дали техните запазени части уголемяват дяловете на останалите. Прието е, че правната уредба не дава директно отговор на този въпрос, а е необходимо тълкуване на разпоредбите на чл. 28 – 31 ЗН за извличане на точното им съдържание в търсената насока.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за съдебна делба между наследниците на Н. Р., починал 2000г., съединен с искане на наследниците С., М. и Д. Р. за възстановяване на запазените им части от наследството, накърнени чрез съставено от наследодателя саморъчно универсално завещание в полза на наследника К. Р.. За да извърши възстановяване на запазените части и да допусне делбата при посочените квоти съдът е установил следното: Наследодателят Н. Р. и съделителката С. Р. са били съпрузи, като от брака си имат пет деца: Д. Р., М. Р., К. Р., А. Д. и М. С.. По време на брака е построена жилищната сграда на [улица] в [населено място], в която се намира етажа и пристройката, предмет на делбеното дело, като имотът е съставлявал съпружеска имуществена общност. През 1975г. Н. Р. е прехвърлил на синовете си М. Р. и К. Р. втория жилищен етаж и две източни изби от жилищната сграда, срещу задължение за издръжка и гледане. С решение по гр.д. № 65/1987г. на Районен съд - Смолян договорът е развален по отношение на К. Р. до размер на 1/2 идеална част. След смъртта на наследодателя с влязло в сила решение на С. окръжен съд по гр.д. № 570/2002г. е развален договора и по отношение на М. Р. за 3/12 от 1/4 идеална част на жилищния етаж и двете източни изби. През 2000г., след смъртта на наследодателя, С. Р. и М. Р. са прехвърлили на Д. Р. срещу задължение за издръжка и гледане общо ¾ ид. ч. от имота /първата ¼, а втория 2/4 ид. ч./. Към момента на сделката Д. Р. е в брак[населено място]. Тази сделка е атакувана с искове по чл.87 ЗЗД и чл. 135, ал.2 ЗЗД от сънаследниците А. Д., М. С. и К. Р.. С решение № 1061 от 08.12.2006г. по гр.д. № 788/2005г. на ВКС, ІІ г.о. е признат за недействителен по отношение на А. Н. Д., М. Н. С. и К. Н. Р. договорът, с който М. Р. е прехвърлил на Д. Р. 1/16 ид.ч. от целия имот. При тези фактически данни съдът е приел, че наследствената част от жилищния имот е 30/96ид.ч., както и че искането за намаляване на завещателното разпореждане не е погасено по давност, каквото възражение е поддържал ответника К. Р.. Давностният срок започва да тече от момента, в който наследникът по завещание упражни правата си, а в случая този момент е първото редовно съдебно заседание по делото – 16.03.2007г. когато К. Р. е манифестирал намерението си да се ползва от завещанието. Размерът на разполагаемата част от жилищния имот съдът е определил на 5/96 ид.ч., а останалите 25/96ид.ч., съставляващи запазените части на всички наследници с право на запазена част, съдът е разпределил между наследниците К., Д., М. и С. Р., т.е. между тези, които са поискали възстановяване на запазената част и наследника по завещание. С оглед на това и с отчитане промяната на дяловете вследствие развалянето на договорите за издръжка и гледане и решението по иска по чл. 135 ЗЗД, както и дела на съпрузите Д. и М. Р. придобит в съпружеска общност, са определени квотите на съделителите в жилищния имот.
По основанието за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да се даде отговор на въпроса: когато има няколко наследници със запазена част, но не всички са поискали възстановяването й, как се определят дяловете в съсобствеността след възстановяването и по-конкретно дали запазените части на непоискалите възстановяване уголемяват дяловете на тези наследници, които са предявили претенция по чл. 30 ЗН. Правната уредба не дава директно отговор на този въпрос, а е необходимо тълкуване на разпоредбите на чл. 28 – 31 ЗН за да се извлече точното им съдържание в търсената насока. Съгласно чл. 30 ЗН когато наследник с право на запазена част не може да я получи поради извършени завещания и дарения, то той може да поиска намаляване на завещанията и даренията до допълване на запазената си част. Касае се до потестативно право, което принадлежи на всеки наследник със запазена част и може да бъде упражнено независимо от правото на другите наследници със запазена част. Като резултат от предявяването на това право се постига намаляване на завещанието до размера на запазената част. Ако наследник със запазена част не поиска намаляване на завещанието, то това означава, че той признава завещанието, извършено от наследодателя и спрямо него то запазва действието си, т.е. не подлежи на намаляване. Ето защо признатата от закона запазена част на наследник, непоискал възстановяване, се получава от наследника по завещание именно по силата на завещанието.
По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното:
С оглед дадения отговор на въпроса се налага извод, че постановеното решение е постановено в нарушение на закона в частта му, с която е извършено намаляване на завещателното разпореждане и са определени квотите на съделителите в съсобствеността. Съображенията са следните:
Правото по чл. 30 ЗН е упражнено от наследниците С., М. и Д. Р.. Такова възражение не е предявено от наследниците със запазена част А. Д. и М. С.. При това положение съдът правилно е изключил тези две сънаследници от делбата, тъй като те признавайки действието на завещанието, не притежават дял в съсобствеността. От друга страна, съдът в разрез с приетото по-горе е разпределил полагащите се на А. Д. и М. С. запазени части между останалите наследници със запазена част – С., М. и Д. Р. и наследника по завещание К. Р.. По този начин се е стигнало до завишаване дяловете на наследниците със запазена част, тъй като им е възстановена по-голяма част от размера на тяхната запазена част и съответно до намаляване дела на К. Р. понеже към полагащата му се разполагаема част не са включени и запазените части на наследниците, признали действието на завещанието.
Съгласно чл. 29, ал.3 ЗН разполагаемата част при повече от три деца, какъвто е настоящия случай, е 1/6. Следователно запазената част е общо 5/6 от наследството. Наследниците със запазена част са шест и всеки от тях има по 1/6 от 5/6 или размера на запазената част на всеки е 5/36 от наследството. В. са поискали само трима от тях и следователно предмет на правото по чл.30 ЗН са 15/36 от наследството. Останалите 21/36 части са притежание на наследника по завещание К. Р.. Те са образувани от неговата запазена част 5/36 + запазените части на М. С. и А. Д. по 5/36 + разполагаемата част 6/36.
Тук следва да бъде разгледано възражението на К. Р. за погасяване по давност на правото да се иска възстановяване на запазената част. Правилно въззивният съд е приел, че правото не е погасено. Съгласно разрешението на ППВС 7/73г. давностният срок за упражняване на правото по чл. 30 ЗН тече от момента, в който наследникът по завещание упражни правата си по завещанието. Касае се до фактически или правни действия на наследника по завещание, с които той несъмнено изявява волята си, че приема наследството по завещание и желае да се ползва от него. Поради това единствено знанието, респ. уведомяването на другите наследници, че съществува завещание, не съставлява упражняване на правата по завещанието. Несъмнено такова упражняване представлява позоваването на завещанието при предявен иск за делба или за собственост, предявяване на права на наследодателя, единствено от наследника по завещание и др. подобни. С оглед на изложеното въпросът кога посоченият в завещанието наследник е упражнил правата си по завещанието подлежи на разрешаване във всеки конкретен случай съобразно конкретната фактическа обстановка. В случая е несъмнено, че К. Р. е упражнил правата си по завещанието като го е представил и се е позовал на него по настоящето делбено дело, което е сторено в първото редовно съдебно заседание, проведено на 16.03.2007г. и тъй като претенциите по чл. 30 ЗН са заявени в същото заседание, то давностният срок за погасяването им не е изтекъл. /В действителност делбеното дело е заведено на 05.04.2001г., но до 2007г. е било спряно, затова първото редовно заседание е на 16.03.2007г./ Твърди се от касатора, че упражняването на правата по завещанието е станало по-рано с представяне на завещанието по други дела. Видно и от изложеното по-горе между страните са водени редица съдебни спорове. Завещанието е представено по гр.д. № 551/2001г. на С. районен съд, което е по иск с правно основание чл. 109 ЗС против А. Д., М. С. и К. Р.. В с.з. на 17.05.2001г. К. Р. е предявил насрещен иск, в който се позовава на завещанието. Насрещният иск обаче не е бил приет за разглеждане в това заседание, съотв. и завещанието не е било прието, тъй като не е даден ход на делото. С след това производството е спряно до приключване на друго дело, а през 2007г. е прекратено поради оттегляне както на главния, така и на насрещния иск. Следователно с прекратяване на делото са обезсилени
всички процесуални действия, включително предявяването на насрещния иск. По другото дело, посочено от защитата на К. Р., а именно гр.д. № 768/2001г. са предявени от К. Р., А. Д. и М. С. искове по чл. 87, ал.3 ЗЗД досежно прехвърлената на М. Р. част от имота срещу задължение за издръжка и гледане и иск по чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност на сделката, с която М. Р. прехвърля своята част от имота на Д. Р.. Завещанието е представено с исковата молба, заведена на 17.05.2001г. и е прието в с.з. на 01.04.2002г. Ответници по иска са М., Д. и С. Р. От текста на исковата молба обаче е видно, че К. Р. не се позовава на завещанието; искът е предявен от него и от сестрите му и се претендира разваляне на договора до размера на наследствените части на тримата по закон - по 1/12 от наследството. Завещанието и произтичащите от него права на К. Р. не са обсъждани в постановените решения по спора, вкл. и решението на Върховния касационен съд, ІІ г.о по гр.д. № 788/2005г., с което исковете са уважени. Следователно в това производство К. Р. не е упражнил правата си по завещанието. Що се отнася до отправената на 23.04.2001г. нотариална покана до Д. Р., изявлението на К. Р. в нея не може да бъде възприето и тълкувано еднозначно като позоваване на завещанието, поради горепосоченото, че дни след това - на 17.05.2001г. е заведено от него гр.д. № 768/2001г., в което К. брани единствено правата си на наследник по закон. В обобщение следва да се приеме, че К. Р. несъмнено и явно е заявил волята си да черпи права от завещанието едва в първото съдебно заседание по делбеното дело през 2007г. и правото на наследниците със запазена част да искат възстановяването й не е погасено по давност. Вследствие изложеното завещателното разпореждане, което е универсално, подлежи на намаляване да размера, необходим за възстановяване на запазените части на наследниците, упражнили това свое право – С., М. и Д. Р., като намаляването е до размер на 5/36 ид.ч. за всеки от тях или общо 15/36 ид.ч. от наследството.
С оглед на извършеното възстановяване на запазените части следва да се определят квотите на съделителите в съсобствеността. Първият делбен имот е втория етаж от четириетажна жилищна сграда в[населено място], заедно с и две източни изби от избения етаж. На първо място е необходимо да се изясни каква част от този имот представлява наследство на Н. Р. и каква част е притежание на други лица вследствие извършените разпоредителни сделки и постановените съдебни решения, с които част от разпорежданията са развалени или признати за относително недействителни. Безспорно е, че имотът е представлявал съпружеска имуществена общност на Н. и С. Р.. Вследствие извършеното приживе от наследодателя и съпругата му прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане в полза на М. и К. Р. и последвалото разваляне на договора по отношение на К. Р. изцяло, то към момента на откриване на наследството съпрузите притежават 8/16 или 1/2 ид.ч. Преживялата съпруга С. Р. се е разпоредила със своята ¼ ид.ч. в полза на Д. Р.; сделката не е атакувана и произвежда действие като легитимира Д. Р. и съпругата му М. Р. за собственици на ¼ ид.ч. при условията на съпружеска имуществена общност. След смъртта на наследодателя договорът за издръжка и гледане, сключен[населено място], е развален за 1/16 ид.ч. от имота и извършеното от него разпореждане в полза на Д. Р. е признато за относително недействително също за 1/16 ид.ч. от имота. Следователно Д. Р. притежава останалите 7/16 ид.ч. от имота /от прехвърлената му ½ ид.ч. от М. Р./ също в съпружеска имуществена общност[населено място]. Така съпрузите Д. и М. Р. притежават общо 11/16 ид.ч. от имота. Останалите 5/16 ид.ч. съставляват наследство от К. Р. и именно те следва да се разпределят съобразно установените по-горе дялове след намаляване на завещателното разпореждане. Така, К. Р. притежава 21/36 от 5/16 или 105/576 ид.ч., С., М. и Д. Р. по 5/36 от 5/16 или по 25/576 ид.ч., а Д. и М. Р. - 396/576 ид.ч. в СИО. При тези дялове следва да се допусне делбата на посочения имот.
Вторият делбен имот е пристройка със застроена площ 13 кв.м. към първия жилищен етаж на жилищната сграда. Не се спори, че тя представлява самостоятелен обект и е била съпружеска имуществена общност на С. и Н. Р.. Обект на наследяване е 1/2 ид.ч. от него, а останалата 1/2 ид.ч. принадлежи на преживялата съпруга. С оглед извършеното намаляване на завещателното разпореждане дяловете на страните в съсобствеността на този имот са следните: 41/72 ид.ч. за С. Р. /36/72 като дял от СИО и 5/72 възстановена запазена част/; по 5/72 ид.ч. за М. и Д. Р., съответстващи на възстановената им запазена част и 21/72 ид.ч. за К. Р. по силата на завещанието.
Земеделските имоти, които също са обект на делба, са наследствени на Н. Р. и нямат статут на съпружеска имуществена общност. Поради това дяловете на съсобствениците в тях са: 21/36 ид.ч. за К. Р. и по 5/36 ид.ч. за С., М. и Д. Р..
При тези изводи постановеното въззивно решение подлежи на отмяна в частта, с която е извършено намаляване на завещателното разпореждане до размер на 1/6 от наследството и в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатите до делба имоти. На основание чл. 293, ал.2 ГПК следва да се постанови намаляване на завещателното разпореждане до размер общо на 15/36 от наследството и допускане на делбата при посочените по-горе дялове за трите групи имоти.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 260 от 24.11.2009г. на С. окръжен съд, постановено по гр.д. № 436/2009г. в частта му, с която е отменено решение на С. районен съд от 14.08.2009г. по гр.д. № 542/01г. и вместо това е извършено намаляване на завещателно разпореждане, направено със саморъчно завещание от Н. Д. Р., починал на 18.11.2000г., в полза на сина му К. Н. Р. относно цялото движимо и недвижимо имущество до размер на 1/6 част от наследството и в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатите до делба имоти и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА завещателното разпореждане, направено със саморъчно завещание от Н. Д. Р., починал на 18.11.2000г., в полза на сина му К. Н. Р. относно цялото движимо и недвижимо имущество до размер на 15/36 /петнадесет тридесет и шести/ части от наследството, като възстановява на С. М. Р., Д. Н. Р. и М. Н. Р. запазените им части от наследството в размер на 5/36 части на всеки от тях.
ОПРЕДЕЛЯ дялове на съсобствениците, при които да се извърши съдебната делба на имотите, допуснати до делба, както следва:
1. относно втори жилищен етаж с площ 129,20 кв.м. и две източни изби от избения етаж от четириетажна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в парцел IV-1200 в кв.190 по ЗРП на[населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж: за К. Н. Р. 105/576 /сто и пет върху петстотин седемдесет и шест/ ид.ч., за С. М. Р., М. Н. Р. и Д. Н. Р. по 25/576 /двадесет и пет върху петстотин седемдесет и шест/ид.ч. за всеки от тях и за Д. Н. Р. и М. П. Р. – 396/576 /триста деветдесет и шест върху петстотин седемдесет и шест/ид.ч. в съпружеска имуществена общност;
2. относно пристройка със застроена площ от 13 кв.м. на кота първи жилищен етаж от северната страна на посочената четириетажната жилищна сграда: за К. Н. Р. 21/72 ид.ч., за С. М. Р. 41/72 ид.ч. и за М. Н. Р. и Д. Н. Р. по 5/72 ид.ч. за всеки от тях.
3. относно земеделски имоти, находящи се в землището на[населено място], подробно описани в решението: за К. Р. - 21/36 ид.ч., за С. М. Р., М. Н. Р. и Д. Н. Р. по по 5/36 ид.ч. за всеки от тях.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |