2 Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 02.02.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 636 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 925 от 03.10.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 11 от 18.11.2016 година по гр.д. № 5292/2016 година на Софийски градски съд в частта му, с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от С. С. А. от [населено място] против Д. за н. с. к., [населено място]. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос кога индивидуализацията на замествания работник или служител в трудов договор по чл. 68, ал.1, т. 3 КТ е достатъчна, за да е валидна клаузата за срок на трудовото правоотношение. По материалноправния въпрос по приложението на чл. 68, ал.1, т.3 КТ: Съгласно чл. 66, ал.1, т.4 КТ времетраенето на трудовия договор е съществен елемент от съдържанието му, поради което следва да е изрично определено. Времетраенето на срочния трудовият договор по чл. 68, ал.1, т.3 КТ се определя от времето на отсъствие на замествания работник, поради което в трудовия договор следва да бъде отразено не само наименованията на длъжността и характера на работата за изпълняваната длъжност на замествания, но и кой е замествания титуляр на длъжността. В този смисъл и решение № 80 от 03.03.2012 г. по гр.д. № 640/2011 г. ІІІ г.о. ВКС и решение 282 от 08.01.2016 г. по гр.д. № 1906/2015 г. ІІІ г.о. ВКС. Заместваният работник може да бъде посочен чрез имена, ЕГН или по друг начин, който еднозначно указва за личността му. За да е валидна клаузата за срок, заместваният работник трябва да бъде индивидуализиран в достатъчна степен, за да може времетраенето на договора да е изначално определено, а заместващият да има яснота до кой момент ще съществува трудовото му правоотношение. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 09.10.2013 г. ищцата е заемала в ответната дирекция длъжността „главен специалист” в отдел „Вътрешен контрол, регистър, консултанти” към дирекция „Оперативна дейност и контрол”. Договорът е бил сключен при условията на чл. 68, ал.1, т.3 КТ „на мястото на отсъстващ поради отпуск по майчинство служител, назначен със заповед № РД-15-0033 от 20.03.2013 г.” През месец август 2014 г. работодателят е извършил вътрешна реорганизация, при което отдел „Вътрешен контрол, регистър, консултанти” е преобразуван в отдел „Вътрешен контрол и изпълнение”, а отдел „Специализирано обслужване” – в отдел „Специализирано обслужване, регистър, консултанти”, в който е била преместена длъжността „главен специалист”. Поради настъпилите промени в щатното разписание, с допълнително споразумение № РД-15-0199 от 19.08.2014 г., ищцата е била преназначена на същата длъжност, но в отдел „Специализирано обслужване, регистър, консултанти” при запазване на всички останали клаузи по първоначалния трудов договор. Със заповед № РД-15-0220 от 26.08.2014 г. на началника на ДНСК, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 5 КТ поради завръщане на замествания служител на работа. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено незаконно на посоченото в заповедта основание, тъй като трудовото правоотношение е възникнало като безсрочно – в трудовия договор с ищцата не е било посочено името на отсъстващия служител, когото ще замества, с което е била накърнена трудовоправната и защита. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ - отменил извършеното уволнение със заповед № РД-15-0220 от 26.08.2014 г. на началника на ДНСК, а с оглед обусловения им характер е уважил като основателни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2132 лева. Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 63 лева и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Дирекция за национален строителен контрол, [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за недействителност на клаузата за срок, тъй като заместваната служителка е била индивидуализирана чрез посочване на трудовия и договор, а уволнената служителка е имала яснота по въпроса кой е служителя, чиято длъжност изпълнява по заместване. Ответницата по касационната жалба С. С. А. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Изводът, че трудовото правоотношение е възникнало като безсрочно, тъй като в него не е посочено името на отсъстващия служител е неправилен. В сключения с ищцата трудов договор № РД-15-0095 от 09.10.2013 г. е посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал.1, т.3 КТ с определен срок, на мястото на отсъстващ по майчинство служител, назначен със заповед № РД-15-033 от 20.03.2013 г. С това личността на заместваният служител е определена еднозначно, тъй като с посочения трудов договор е назначен определен служител, в конкретния случай служителката М. Г. Г. (л. 69 от гр.д. № 53851/2014 г. СРС), предвид което трудовото правоотношение с ищцата е възникнало при валидна уговорка за срок. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото се установява, че ищцата е била назначена в ответната Дирекция при условията на чл. 68, ал.1, т.3 КТ за заместване на отсъстващ поради отпуск по майчинство служител М. Г.. През времетраенето на трудовия и договор ищцата е изпълнявала длъжността, на която е била назначена - „главен специалист”, без прехвърлянето на тази длъжност от отдел „Вътрешен контрол, регистър, консултанти” към отдел „Специализирано обслужване, регистър, консултанти” да се е отразило на изпълняваните трудови функции. След подадена молба за прекъсване на отпуска и по чл. 164, ал.1 КТ от заместваната служителка М. Г., със заповед № РД-17-1249 от 26.07.2014 г. работодателят е прекратил ползването на разрешения и отпуск за отглеждане на дете, а със заповед № РД-15-0220 от 26.08.2014 г. е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325, ал.1, т. 5 КТ поради завръщане на замествания служител на работа. При така установените факти, въведените от ищцата доводи, че трудовото правоотношение е възникнало като безсрочно се явяват неоснователни. Правоотношението е възникнало като срочно при условията на чл. 68, ал.1, т. 3 КТ при яснота за времетраенето на трудовия договор чрез посочване на заместваната служителка по еднозначно индивидуализиращ я начин. С преместването на изпълняваната от ищцата длъжност в друг отдел на предприятието работодател изпълняваната длъжност не се е променила, тъй като всички характеризиращи я основни трудови функции са били запазени. Без правно значение за характера на изпълняваната длъжност е и обстоятелството, че на ищцата е било възлагано изпълнение и на допълнителни задачи, без с това да се променя основното и трудово правоотношение. Трудовият договор е прекратен при наличие на основанието по чл. 325, ал.1, т.5 КТ – със завръщане на работа на замествания служител, поради което предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-15-0220 от 26.08.2014 г. се явява неоснователен. Предвид обусловеният им характер като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение в по чл. 225, ал.1 КТ размер на 2132 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора, ответник по делото следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски общо в размер на 450 лева, в т.ч. 150 лева държавни такси и 300 лева възнаграждение на юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 23, т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 2006 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 11 от 18.11.2016 година по гр.д. № 5292/2016 година на Софийски градски съд в частта му, с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от С. С. А. от [населено място] против Д. за н. с. к., [населено място] и са определени съдебни разноски по делото. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. А. от [населено място] против Д. за н. с.к., [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед за уволнение № РД-17-1249 от 26.08.2014 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в отдел „Специализирано обслужване, регистър, консултанти” при Д. за н. с. к.”, [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2132 лева. ОСЪЖДА С. С. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплатки на Д.я за н. с. к., [населено място] сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото. Връща делото на Софийски районен съд за произнасяне по иска по чл. 128, т. 2 КТ съгласно решение № 11 от 18.11.2016 година по гр.д. № 5292/2016 година на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: