Р Е Ш Е Н И Е № 60128 София, 21 март 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело № 234/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия И. П., неговия защитник - адв.М. М. и адвокати О. М. и Е. Т., защитници на подс.Г. Е. срещу въззивно решение № 155 от 09.12.2020г., постановено по внохд № 151/20г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В жалбата на адв.М. М., защитник на подсъдимия И. П. са заявени касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, като се правят съответните искания в условията на алтернативност – за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда, и оправдаване на подсъдимия, поради липса на извършено от него виновно деяние, което да осъществява състав на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс или за отмяната на въззивния съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият И. П. в лично подадената от него жалба прави аналогични оплаквания и искания с тези на защитника си. Касационните основания, релевирани в жалбата на адв.О. М. и адв.Е. Т., защитници на подсъдимия Г. Е. са по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК- нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Направеното искане е за отмяна на атакувания въззивен акт и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП счита, че въззивният съдебен акт не страда от пороци, които могат да обуславят касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като съдът е изследвал с нужното внимание всички въпроси, касаещи съставомерността на деянията, осъществени от двамата подсъдими. Също така е направил корекция на наказанията, като е приел, че са налице основанията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Пледира касационните жалби да бъдат оставени без уважение, а атакуваното въззивно решение на Апелативен съд- Велико Търново в сила. Адвокат Е. Т., защитник на подсъдимия Г. Е. моли за уважаване на касационната жалба по посочените в нея касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Позовава се на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изключил от кръга на годните и относими “доказателства” назначената от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, като това е сторено в разрез с правилата за оценка на доказателствата. Счита, че при правилен анализ на експертното заключение, съдът би достигнал до различни от направените изводи и по-точно би установил, че дружеството, представлявано от подзащитния му е имало общ оборот, значително надвишаващ задължителния за участие в обществената поръчка, както и, че всички договори, посочени в декларацията по чл.51 от ЗОП(отм.) са били изпълнени. Също така твърди, че при правилен анализ на доказателствата, въззивният състав би достигнал до безусловен извод, че дори и при хипотетично приемане на някои данни за неверни (в подадените документи за участие в обществената поръчка) дружеството е притежавало необходимите финансово-икономически и технически възможности за реализиране на обществената поръчка, така както е станало. Според защитника, ако се приеме, че формално е осъществен съставът на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК, то в случая липсва каквото и да било обществена опасност на деянието, поради което са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Представя писмена защита. Адвокат О. М., който също е защитник на подс.Е. моли при постановяване на съдебния акт, касационният състав да се съобрази с целта, която Законът за обществените поръчки(ЗОП) възлага на инкриминираните две декларации, а именно за установяване съответствие или несъответствие на кандидатите с предварително заложените от възложителя условия. Също така се позовава на грешна преценка от страна на въззивния съд на съдебно-счетоводната експертиза(ССЕ), която е била изключена от доказателствената съвкупност. Счита, че това е основание делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане. Изцяло поддържа общото писмено становище, изготвено от двамата защитници. Подсъдимият Е., изцяло се присъединява към становището на защитниците си.Твърди, че ако апелативният съд е взел е под внимание експертизата би достигнал до заключение, че оборотът на неговата фирма е два пъти по висок от минималните изисквания за участие в обществената поръчка и би достигнал до извод, че правилно е бил допуснат до участие в поръчката и избран за изпълнител. Заявява, че с поведението си не е нарушил обществените интереси, поради което счита, че следва да бъде оправдан. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Адвокат М. М., защитник на подсъдимия И. П. поддържа изцяло касационната жалба по посочените в нея две касационни основания, а именно за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение. Позовава се на особено съществено процесуално нарушение, изразяващо се в изключване от въззивния съд на назначената от първата инстанция ССЕ с аргумент за това, че няма отношение към предмета на доказване, с който аргумент защитникът не се съгласява. Поддържа изцяло твърденията в жалбата за несъставомерност на деянието по отношение на подзащитния му, поради пълна липса на обществена опасност на деянието. Счита, че ако се възприемат изложените от него доводи в подкрепа на тази теза, подс.П. следва да бъде оправдан. Ако обаче не бъдат възприети намира, че след постановения отказ за отправяне на преюдициално запитване, касационният съд дължи преценка за това дали не е налице хипотезата на чл.2, ал.2 от НК, тъй като съдилищата са длъжни да съобразят последвалите по-благоприятни закони. Твърди, че последвалата уредба(цитирана в искането за преюдициално запитване), а именно по чл.16 от Регламент(ЕС, Евратом) № 966/12г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. и Закона за управление на средства от Европейските структурни инвестиционни фондове сочат на по-благоприятно третиране на обстоятелствата във връзка, с които беше направено искането за преюдициално запитване, поради което алтернативно на оплакванията си за неправилно приложение на материалния закони и допуснати съществени процесуални нарушения, моли за приложението на чл.2, ал.2 от НК. Подсъдимият П. заявява, че не се чувства виновен, още повече, че не е спечелил обществената поръчка. Според него е парадокс, че е обвинен, тъй като фирмата му има три пъти по-високи обороти от стойността, за която му е повдигнато обвинение. Подкрепя изложеното в жалбата и становището на защитника си. В последната си дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани, а алтернативно делото да се върне на апелативната инстанция за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 12 от 15.02.2018г., постановена по нохд № 629/2016г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Г. М. Е., за виновен в това, че на 27.06.2012г. в [населено място], като управляващ и представляващ юридическото лице „фирма" - [населено място], в подадени до [община], Декларация по чл.50, ал.1, т.3(изм.) от Закон за обществените поръчки (отм. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г.), съдържаща информация за общия оборот и оборота от стоките, които са предмет на поръчката за последните три години (2009, 2010 и 2011г.)" /Образец № 9, посочен в обявление за обществена поръчка, открита въз основа на Решение № РД01/1073 от 23.05.2012г. на кмета на Община - /населено място/ и „Декларация, съдържаща списък на основните договори за доставки, изпълнени през последните три години'' /Образец № 10, посочен в обявление за обществена поръчка, открита въз основа на Решение № РД01/1073 от 23.05.2012г. на кмета на Община - /населено място/, приложени към оферта за участие в обществена поръчка от 27.06.2012г. с обект „доставка" и предмет „Доставка на оборудване" с четири обособени позиции:1.Доставка на техническо оборудване. 2.Доставка на художествено-пространствено оборудване. 3.Доставка на модели и макети. 4.Доставка на софтуер, депозирана в [община] в изпълнение на договор BG161РО001/3.1-03/2010/040, сключен между [община] и Министерство на регионалното развитие и благоустройството по оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013г., Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161РО001/3.1-03/2010 - „Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции" в рамките на проект „Развитие на културно-исторически атракции в градски туристически ансамбъл", представил неверни сведения, за да получи средства от фондове - Европейски фонд за регионално развитие, предоставени от Европейския съюз на българската държава по оперативна програма "Регионално развитие" 2007г. - 2013г., като деецът получил средства в размер на 594 115.60лв., поради което и на основание чл.248а, ал.5, вр. с ал.3, пр.1, вр. с ал.2, пр.1 и чл.54 от НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е оправдал престъплението да е извършено в периода 27.06.2012г. и 25.06.2014г. На основен чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Признава подсъдимия И. В. П. за виновен в това, че на 20.06.2012год. в [населено място], като управляващ и представляващ юридическо лице - „фирма" - [населено място] в подадени до [община] „Декларация по чл.50, ал.1, т.3 (изм.) от Закон за обществените поръчки (отм.ДВ, бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г.), съдържаща информация за общия оборот и оборота на стоките, които са предмет на поръчката за последните три години (2009, 2010 и 2011год.)" Образец №9, посочен в обявление за обществена поръчка, открита въз основа на Решение №РД01/1073 от 23.05.2012год. на Кмета на Община - /населено място/ и „Декларация, съдържаща списък на основните договори за доставки, изпълнени през последните три години" /Образец №10, посочен в обявление за обществена поръчка, открита въз основа на Решение № РД01/1073 от 23.05.2012г. на кмета на Община - /населено място/, приложени към оферта за участие в обществена поръчка от 20.06.2012год. с обект „доставка" и предмет „Доставка на оборудване" с четири обособени позиции: 1.Доставка на техническо оборудване. 2.Доставка на художествено-пространствено оборудване. 3.Доставка на модели и макети. 4.Доставка на софтуер, депозирана в [община] в изпълнение на договор BG161PO001/3.1-03/2010/040, сключен между [община] и Министерството на регионалното развитие и благоустройството по оперативна програма „Регионално развитие" 2007-2013г., Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161РО001/3.1-03/2010 - „Подкрепа на развитието на природни, културни и исторически атракции" в рамките на проект „Развитие на културно-исторически атракции в градски туристически ансамбъл", представил неверни сведения, за да получи средства от фондове - Европейски фонд за регионално развитие, предоставени от Европейския съюз на българската държава по оперативна програма „Регионално развитие" 2007г. - 2013г., поради което и на основание чл.248а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, пр.1 и чл.54 от НК, го осъжда на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С решение № 244 от 20.11.2018г., постановено по внохд № 317/18г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, горната присъда е била изменена, като следва: - отменена в частта, с която Г. Е. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, пр.1, вр. с ал.2, пр.1 от НК и преквалифицира деянието му в престъпление по чл.313, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1000лева. Признава подсъдимият Г. Е. за невиновен и го оправдава по обвинението по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, пр.1,вр. ал.2, пр.1 от НК. -отменена в частта, с която И. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.248а, ал.3, пр.1, вр. с ал.2, пр.1 от НК и преквалифицира деянието му в престъпление по чл.313, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1000лева. Признава подсъдимия Г. Е. за невиновен и го оправдава по обвинението по чл.248а, ал.3, пр.1,вр. ал.2, пр.1 от НК. В останалата част присъдата е била потвърдена. С решение № 106 от 19.05.2020г. по н.д. № 376/2019г. на ВКС - второ наказателно отделение, е възобновено производството по внохд № 317/18г. по описа Апелативен съд – Велико Търново, като е отменено постановеното по него въззивно решение № 244/20.11.2018г. и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. С решение № 100155 от 09.12.2020г., постановено по внохд № 151/20г., Апелативен съд – Велико Търново е изменил първоинстанционната присъда, в частта досежно наложените на подсъдимите наказания, както следва: -по отношение на подсъдимия Г. Е. на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от две години на шест месеца; -по отношение на И. П. на основание чл.55, ал.1, т.1 и т.2 от НК е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от една година на три месеца, а глобата от 2000лева на 1000лева. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Заявените касационни основания във всички жалби са по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. На първо място следва да бъдат разгледани оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, като и в трите жалби се излагат почти аналогични такива. Доводите могат да бъдат групирани в три групи: твърдения да допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда и във връзка с разкриване на обективната истина; игнориране на съдебно-счетоводната експертиза(назначена от първия съд), имаща пряко отношение към предмета на доказване; нарушения при оценката на подадените по чл.50 и чл.51 от ЗОП (отм.) декларации от двамата подсъдими. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазването на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, не се констатира въззивната инстанция да е нарушила и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл.14 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Прави впечатление не само всеобхватния анализ на събраната доказателствена съвкупност, но и проявената задълбоченост и необходима аналитичност в оценъчната дейност, както и извършената съпоставка и проверка на релевантните данни, установени с различните по вид доказателствени източници. В рамките на аналитичната си дейност контролираният съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция. Неоснователни са оплакванията в жалбите за това, че решаващите инстанции са изградили вътрешното си убеждение само въз основа на доказателства, обслужващи обвинителната теза. В тази връзка защитниците се позовават на неправилна оценка от страна на въззивния съд на доказателствената съвкупност и по-точно на процесните декларации по чл.50 и 51 от ЗОП(отм.), подадени от подсъдимите Е. и П., както и досежно изключването от доказателствената маса на назначената и приета от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза. Настоящият състав намира тези твърдения за неоснователни. По отношение на декларациите, подадени и от двамата подсъдими следва да се посочи, че изложените аргументи преобладаващо сочат на възражения за неправилно приложение на материалния закон. В процесуален аспект е необходимо само да се посочи, че аргументирано въззивният съд е изложил защо приема, че посочените в тях сделки не са осъществени реално( от л.11 до л.31 от мотивите на решението), тези аргументи се споделят от този състав, поради което не се налага препотварянето им. Неоснователно е твърдението и на тримата касатори, че съдът не е изложил съображения за изключване от доказателствената съвкупност на назначена от първостепенния съд съдебно-счетоводната експертиза(ССЕ). В правомощията на решаващите инстанции е преценката от една страна за необходимия и достатъчен обем от доказателства за установяване на релевантните факти, а от друга задължение е да изградят вътрешното си убеждение не само на надлежно събрани доказателства, но и относими към предмета на доказване. Апелативният съд не е допуснал процесуално нарушение в аналитичната си дейност с некредитирането на посочената експертиза от доказателствената маса. Мотивирал е становището си, като го е аргументирал убедително. Заключението на вещото лице е оценено както с оглед действителното му съдържание, както и предвид подлежащите на установяване обстоятелства. Същото не е игнорирано поради опровергаването му или противоречие с останалия доказателствен материал. Правилно съдът (с оглед на поставените задачи) е приел, че тази експертиза не допринася за изясняване на значимите за делото обстоятелства и по-точно действителността на сключените договори, конкретно посочени в декларациите. Аргументирал се и с направеното от експерта разяснение при устното му изслушване за причините, поради които не е включил в заключението си сумите по посочените в обвинението договори по отношение и на двете дружества, а именно, че не се били издадени фактури, с изключение на една. По мнение на този състав подходът на контролирания съд при оценка на заключението по ССЕ е правилен, тъй като в предмета на доказване по делото се включват конкретно инкриминираните договори, посочени от подсъдимите в подадените от тях по две декларации, а не цялостната търговска дейност на управляваните от тях дружества, дори през посочените три години. В обобщение, горното налага извод за това, че контролираният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения. И в трите жалби се акцентира на оплакването за допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Еднопосочни са и конкретните аргументи в подкрепа на твърденията за невиновност на подсъдимите, а именно: че те не могат да бъдат субекти на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК; за липсата на съставомерност, тъй като не е налице признак от субективната страна, а именно наличието на специалната цел за подс.П., а за подс.Е., че е изпълнил договора по спечелената обществена поръчка; подадените декларации отговарят на изискванията на отменения ЗОП, както и, че деянията им не са общественоопасни, поради което са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Настоящият състав, намира, че следва отново да посочи някои принципни аспекти, касаещи състава на инкриминираните на двамата подсъдими престъпления, които са отразени в отменителното касационно решение и почиват на установеното в доктрината. Основният състав на престъплението, за което подсъдимите са привлечени към наказателна отговорност и са признати за виновни по чл.248а, ал.2 от НК има комплексен обект на закрила, включващ: обществените отношения, които гарантират сигурността на процеса на получаване на информация от органите, извършващи разпореждане със средства от фондове на ЕС – относно фактите и обстоятелствата от значение за правилното формиране на тяхното решение и обществените отношения, осигуряващи правилното разпределение и разходване на средства от тези фондове. Предмет на престъплението не са средствата от фондовете, а сведения, като съвкупност от данни, които лицето, кандидатстващо за финансиране с такива средства, дължи да предостави на органа, компетентен да извърши разпоредителните действия с тях. Данните могат да бъдат предоставени устно или писмено, в изискуема форма или свободна такава, да се съдържат в декларация, молби, справки и други документи. Изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две форми – първата, която има значение за настоящия казус(с оглед на повдигнатото обвинение) ще бъде осъществена, когато деецът предостави пред длъжностното лице от органа - разпоредител със средствата от еврофондовете информация, чието съдържание не съответства на обективната действителност. Тези данни трябва да са значими за получаването на средствата. Престъплението ще е довършено в момента, когато адресатът на сведения получи възможността да се запознае с тях.( Вж. Т., Г., Европейската прокуратура и българското наказателно и наказателнопроцесуално право, С., 2017г., стр.94-99 и съответните препратки) Субективната страна на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК изисква пряк умисъл и специална цел, а именно да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на ЕС или такива предоставени от ЕС на българската държава. Субект на престъплението по този основен състав е лице, което в лично качество или, като представляващо друго лице, кандидатства за финансиране със средства от еврофондовете и представи неверни сведения или затаи такива, при задължения за предоставяне. С оглед субекта на престъплението е предвиден квалифициран състав по чл.248а, ал.3 от НК - изискващ допълнително, особено качества на субекта, а именно да е лице, което управлява или представлява юридическо лице или търговец. В контекста на тези принципни положения следва да бъде даден отговор на посочените по-горе оплаквания на тримата касатори. Последните подробно аргументират теза, че двамата подсъдими не могат да бъдат годен субект на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК, тъй като са кандидатствали за сключване на възмездна сделка с [община], а не за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от средства на ЕС. В тази връзка защитникът на подс.П., а към него се присъединиха и останалите страни направи искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз(СЕС) във връзка с тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и по-точно на чл.16 от Регламент(ЕС, Евратом) № 966/12г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г., който прави разграничение между бенефициент(бенефициер) и краен изпълнител. Искането се аргументира и с разпоредби от приложимото национално право и по-точно на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, влязъл в сила на 29.12.2015г. Поставеният въпрос беше следния: следва ли краен изпълнител, определен по реда на Закона за обществените поръчки от възложителя - бенефициер на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, за извършване на определени дейности, които предварително са одобрени за безвъзмездно финансиране с европейски средства, да се третира като директен бенефициер на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от ЕС на българската държава. Искането на това основание беше отклонено от настоящия състав, тъй като е насочено към тълкуване на разпоредби, които не са били действащи към момента на деянието, а същото цели изясняване на въпрос, имащ материалноправен характер. Независимо от това, ВКС като последна инстанция по делото има задължение да отправя преюдициални запитвания, винаги когато за изясняване на въпроси от значение за правилното му решаване / в случая относно субекта на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК/ е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Според практиката на СЕС и съгласно нормата на чл.486, ал.3 от НПК едно от изключенията за упражняване на това задължение е когато значението и смисъла на относимата за правилното решаване на делото разпоредба от правота на Съюза е ясна и не буди никакво съмнение. В случая е налице именно тази хипотеза, която не налага отправяне на преюдициално запитване до СЕС. В тази връзка е необходимо да се посочи, че приложимото европейско право, действало към момента на деянието е Регламент (ЕО) №1083/06г. на Съвета от 11.07.2006г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент № 1260/1999. Разпоредбата на чл.2, т.4 от този регламент дава определение на термина “бенефициер” – “стопански субект, организация или предприятие, публичен или частен, който отговаря за започването или за започването и изпълнението на операциите. В рамките на схемите за помощ по чл.87 от Договора бенефициерите са публични или частни предприятия, които изпълняват отделен проект и получават публична помощ”. Тази разпоредба има пряко действие по отношение националната правна система. Дефиницията, дадена в регламента е ясна и недвусмислено определя кой може да бъде “бенефициент(бенефициер)” по смисъла на този регламент. Даденото определение в акт от правото на ЕС( който има пряко приложение), преценено с оглед законодателно установените обект и субект на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК, както и предвид елементите от състава на същото, дава по същество отговор на въпроса дали подсъдимите могат да бъдат субекти на това престъпление и този отговор е положителен. Необходимо е да се посочи, че горното определение не дефинира понятия като директен и краен бенефициент. В настоящия случай средствата от Европейски фондове са предоставена от Европейския съюз на българската държава по оперативна програма „Регионално развитие" 2007г. - 2013г., по мярка “ Подкрепа за развитието на природните, културните и исторически атракции” в рамките на проект “Развитие на културно-исторически атракции в градски туристически ансамбъл”. [община] е кандидатствала по този проект пред Министерство на регионалното развитие и благоустройството. На 23.11.2011г. между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, управляващ орган по Оперативна програма регионално развитие(ОПРР)- договарящ орган и [община] – бенефициент, е бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По силата на този договор [община] е бенефициентът, на който е предоставена безвъзмездната финансова помощ. Съгласно чл. 6 от Договора – “Партньори” – бенефициентът изпълнява проекта при условията на Приложение Е2 и приложение Д, с партньор Областна администрация на Област с административен център /населено място/. Приложение Е2, касае общи условия към договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма “Регионално развитие” 2007 -2013г. , като в чл.1.3 е предвидено, че бенефициентът провежда процедура по избор и контрол на изпълнителите и подизпълнителите по проекта, съгласно действащото българско законодателство. Съгласно чл.5 от договора – “Специфични условия” и по точно 5.1 бенефициентът представя на договарящия орган график за провеждане на обществени поръчки по този договор за безвъзмездна финансова помощ до 10 работни дни след влизането му в сила. В изпълнение на горепосочения договор била проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, в която двамата подсъдимите Г. Е. и И. П., като представляващи и управляващи съответно дружествата “фирма” и “фирма” са кандидатствали за изпълнители по проекта в позиция две – “Доставка на художествено пространствено оборудване”, като депозирали изискуемия се пакет от документи, сред които и процесните декларации по чл.50 и чл.51 от ЗОП(отм.). На 10.01.2014г. между [община] в качеството на възложител и “фирма” - изпълнител,(с управител подс.Г. Е.), бил сключен договор за доставка на художествено-пространствено оборудване. Горните данни налагат следния извод: по горепосочения проект бенефициентът на средствата от ЕФ, предоставени безвъзмездно на Р.България е Община- /населено място/, която от своя страна е възложител по отношение на изпълнителите и подизпълнителите съгласно договора и националното ни законодателства, а двамата подсъдими Е. и П., като представляващи и управляващи дружествата “фирма” и “фирма” са кандидатствали за изпълнили по проекта. Касаторите поддържат тезата, че само бенефициентите могат да бъдат субекти на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК, тъй като участващите в обществените поръчки търговски дружества кандидатстват за сключване на възмездни сделки, а не за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на средства от фондове на ЕС. Този състав на касационната инстанция не споделя това виждане, тъй като същото не намира законова опора. По отношение субекта на престъплението по основния му състав, законодателят е ясен и категоричен. Както беше посочено по-горе това е всяко лице, кандидатстващо за финансиране със средства от еврофондовете, представило неверни сведения или затаило такива, при задължения за предоставяне, а не само кандидатстващите в процедури за бенефициенти, което включва и изпълнителите по обществени поръчки. Законодателно не е предвидено такова особено качеството на субекта(бенефициер) както в основния състав, така и в квалифициран такъв. Единствено съставът на чл.248а, ал.3 от НК - изисква особено качества на субекта, а именно да е лице, което управлява или представлява юридическо лице или търговец. В случая по силата на договора на бенефициента - [община], е предоставена възможност да реализира проекта чрез изпълнители и подизпълнители, избрани по реда и условията на националното ни законодателство. Необходимо е да се посочи, че произходът на средствата, предоставени на българската държава от фондове на ЕС, не се променя от момента на тяхното предоставяне по съответната програма до крайното им усвояване в рамките на даден проект, и те си остават средства от еврофондове, отпуснати като безвъзмездна финансова помощ. Ако се възприеме тезата на защитниците, то всички състави - основният, квалифицираните по ал.3 и ал.5 от НК също биха имали за субект само бенефициента, което е в разрез с волята на законодателя за това, кои обществени отношение защитава с криминализирането на тези престъпления. Също така е извън правната логика да се прекъсне процесът на правомерно усвояване на тези средства само до бенефициента, който да носи наказателна отговорност, а на различен режим да бъдат поставени изпълнителите и подизпълнителите, които реално са крайните получатели на безвъзмездната финансова помощ от фондовете на ЕС. В тази връзка отново следва да се посочи, че съставът на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК закриля и обществените отношения, осигуряващи правилното разпределение и разходване на средствата от европейските фондове. Изложеното налага извод, че подсъдимите могат да бъдат субекти на инкриминираното им престъпление. В хода на пренията пред настоящата инстанция, адв.М. (във връзка с мотивите за постановения отказ да се отправи преюдициално запитване) поставя въпроса за приложението на чл.2, ал.2 от НК във връзка със субекта на престъплението и предвид последвалата деянието нова правна уредба от приложимото право на ЕС и това от националното ни законодателство - чл.16 от Регламент(ЕС, Евратом) № 966/12г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. и Закона за управление на средства от Европейските структурни инвестиционни фондове, които правят разграничение между бенефициент(бенефициер) и изпълнител. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК установява правилото за действие на наказателноправните норми във времето, а именно за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а алинея втора изключението, но само по отношение на по-благоприятния закон. По-благоприятен закон за дееца е този, който предвижда по-леки за него наказателноправни последици.Това може да се дължи както на изменение в общата част на НК, така и на промяна в неговата особена част. Особено е положението при изменения в друг нормативен акт, когато бланкетната разпоредба препраща към него. Те не следва да се вземат предвид, ако променят позитивната уредба на дадени обществени отношение, с която трети лица са длъжни да се съобразяват. Могат да бъдат по-благоприятен закон за дееца, само когато не засягат поведението на трети лица. В случая не сме изправен пред хипотезата на нов закон по отношение на субекта, както се претендира от защитата на подс.П.. И към настоящият момент, субектът на престъплението продължава да бъде лице, което в лично качество или като представляващ друго лице, кандидатства за финансиране със средства от еврофондовете и представи неверни сведения или затаи такива, при задължения за предоставяне. Както беше посочено по-горе алинея трета на чл.248а от НК каквото обвинение е повдигнато на двамата подсъдими визира допълнително качеството на лицето, едно от които да управлява или представлява ЮЛ. Макар и не изрично дефинирано в нормативен акт разграничението между бенефициент и изпълнител е съществувало и към момента на деятелността на Е. и П.. По мнение на този състав(изложено по-горе) субекти на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК(към момента на деянието и към настоящият момент) могат да бъдат както бенефициента, така и изпълнителя по обществената поръчка, когато става въпрос за безвъзмездно получаване и усвояване на средства от европейски фондове. Ето защо разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК е неприложима, тъй като не са налице условията, при които може да имаме обратно действие на наказателноправните норми. Подсъдимият П. и защитникът му релевират оплакване за несъставомерност, произтичаща от запълващите бланкета на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК норми на ЗОП(отм.). Неоснователно е твърдението им, че не се изисква, посочените в декларациите по чл.51 от ЗОП(отм.) сделки да са реално изпълнени. Не може да се сподели виждането, че никъде в декларациите не е въведено изискване за изпълнение на задълженията на възложителите по посочените договори. Това изискване произтича от разпоредбите на закона и по-точно от ал.1, т.1 на чл.51 от ЗОП(отм.), в редакцията към момента на деянието, установяваща задължение за кандидатстващите по обществената поръчка да представят списък на основните договори за доставка и услуги, изпълнени през последните три години. По-нататък относно твърдението за несъставомерност на деянието на подс.П., предвид липсата на изискващата се от субективна страна специална цел – престъпното поведение на дееца цели да получи средства от фондовете, принадлежащи на ЕС. Според подсъдимия П. и защитникът му това означава, че възможността за получаване на средствата следва да произтича непосредствено от представените неверни сведения, като се позовават на два етапа при провеждане на обществената поръчка и участието на П. само в първия - по допускане на участниците. Не е спорно, че престъплението по чл.248а, ал.2 от НК е на формално извършване и без значение е обстоятелството, че този подсъдим не е спечелил обществената поръчка и не е получил средства от ЕФ. Невярно е твърдението, че подаването на процесните декларации има отношение само към етапа за допустимост на участниците, а не води до тяхното успешно класиране. Допускането до участие в откритата процедура за възлагане на обществена поръчка обуславя и потенциалния кръг от участници, сред които ще бъде извършено класирането и определен този, който ще получи безвъзмездните средства. Също така данните от декларациите няма как единствено да обезпечат допускането на кандидата до участие, тъй като декларираните данни имат значение сред преценяваните критерии при избора на изпълнител. Противното е в разрез с процедурата по ЗОП и е извън всякаква правна логика. Обстоятелството, че подс. Е. е изпълнил договора за доставка на художествено-пространствено оборудване, сключен между [община] в качеството на възложител и “фирма” - изпълнител, с управител подс.Г. Е., е ирелевантно за съставомерността на деянието, предвид изпълнителното деяние на чл.248а, ал.2 от НК, коментирано по-горе, както и с оглед квалификациите по ал.3 и ал.5 на същият текст. Също така за съставомерността на деянието е без значение и обстоятелството, че този подсъдим е имал реализиран оборот от търговската си дейност, който значително надвишава сумата, получена като безвъзмездна помощ по обществената поръчка. Пред настоящата инстанция защитниците и на двамата подсъдими поддържат оплакването за липата на обществена опасност на деянието и пледират за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно-без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително.Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК-не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Не е спорно, че нормата на чл.9, ал.2 от НК е приложима по отношение на всички видове престъпления. От своя страна, характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения.Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения . Установените от решаващите съдилища факти, отнесени към гореизложените разбирания, възприети в доктрината и практиката, сочат, че в случая не сме изправени пред хипотезата на малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК по отношение на двамата подсъдими. Изцяло се споделят изложените във въззивния акт аргументи досежно конкретната степен на обществена опасност на престъпната деятелност на подсъдимите. Не е пренебрегната значителната стойност на обществената поръчка, в която двамата да са участвали- 643 610лв., макар и деянието да е на просто извършване; както и обстоятелството, че и двете, изискуеми се декларации по ЗОП, доказващи икономическите и финансови възможности на кандидатите, са съдържали неверни данни. Следва да се допълни, че данните за личността на двамата подсъдими, както и тези за тяхната дейност като търговци, не могат да бъдат водещи в преценка за предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, тай като липсата или незначителността на обществена опасност на дееца не може самостоятелно да обоснове извод за липсата на обществена опасност на деянието. По принцип преценката за личността на подсъдимия е само част от преценката за самата обществена опасност на деянието. Също така, защитниците на подсъдимия Е. твърдят, че подзащитният им независимо от формалната преценка за верността или неверността на декларираните данни, не е застрашил обществените отношения, осигуряващи правилното разпределение на средствата от фондовете на ЕС. Управляваното от него дружество е покривало финансовите изисквания за допускане до участие в конкурсната процедура и данните не са въвели в заблуждение компетентните органи. Така заявеното становище е невярно, като по тази проблематика настоящият състав изложи по-горе мотиви, които не се налага отново да бъдат повтаряни. Ето защо, неоснователна е претенцията на всички касатори за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Обобщено, контролираният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Изложеното налага извод за оставяне в сила на въззивното решение, постановено от АС – Велико Търново. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 100155 от 09.12.2020г., постановено по внохд № 151/2020г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: