Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр.София , 27 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 937/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Окръжна прокуратура-гр.Ямбол, срещу присъда от 06.06.2018 г., постановена по внохд №125/2018 г. на Окръжен съд-гр.Ямбол, на основание чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с допуснати от въззивната инстанция нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради неизследване на всички обстоятелства по делото и неизвършване на внимателна проверка на събраните доказателства. Твърди се, че показанията на св.К. са били интерпретирани не според действителното им съдържание- във връзка с упражнената принуда от страна на подсъдимия спрямо св.П.; че показанията на св.Д. не са обсъдени в целостта им, като е игнорирана важна информация, свързана с предмета на престъплението; че не са съпоставени обясненията на подсъдимия и показанията на св.Х. Ж. с показанията на свидетелите И.Ж., П.Д. и М.П. /на последната от досъдебното производство/, което би довело до други изводи във връзка със собствеността на процесния телефон. Посочва се, че допуснатите процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Моли се да бъде отменена изцяло новата въззивна присъда и делото да бъде върнато за нова разглеждане на Ямболски окръжен съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста срещу постановената оправдателна присъда по съображенията, изложени в него, и моли да бъде уважен. Счита, че са налице претендираните касационни основания, тъй като въззивната инстанция е допуснала нарушения във връзка с оценката и анализа на доказателствата, неоснователно е игнорирала някои от тях, и е подценила значението на други. Защитникът на подсъдимия- адв.Б. изразява становище за неоснователност на протеста, тъй като намира, че окръжният съд е анализирал в цялост доказателствената съвкупност и не е нарушил разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Моли да бъде оставена в сила присъдата на Ямболски окръжен съд, а протестът - без уважение. Подсъдимият Л. Ж. Ж., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция и не взема становище по касационния протест. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №65 от 17.04.2018 г., постановена по нохд №180/2018 г., Ямболски районен съд е признал подсъдимия Л. Ж. Ж. за виновен в извършването на престъпление по чл.198 ал.1 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК, за което му е наложил наказание две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл.68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наказание от пет месеца лишаване от свобода, наложено по нохд №1515/2016 г. на ЯРС. С присъдата съдът се е разпоредил с вещественото доказателство по делото и е възложил в тежест на подсъдимия направените разноски. По жалба на подсъдимия, подадена чрез защитника му, пред Ямболски окръжен съд е било образувано внохд №125/2018 г.,приключило с нова присъда №53 от 06.06.2018 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена изцяло, като подсъдимият Л. Ж. Ж. е бил признат за невиновен в това, че на 03.12.2017 г. в [населено място], в[жк]до бл./номер/ е отнел чужда движима вещ-1 брой мобилен телефон /марка / на стойност 50 лв., от владението на М. А. П., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.198 ал.1 от НК. С присъдата е постановено вещественото доказателство да бъде върнато на Л. Ж., след влизане на присъдата в сила. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Оплакването на прокуратурата за допуснати съществени процесуални нарушения при осъществяване на доказателствената дейност на въззивната инстанция и начина на изграждане на вътрешното й убеждение в подкрепа извода за невиновност на подсъдимия, са основателни. Макар касационният съд да не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса от негова страна е необходима във всички случаи на неправилен подход при неговото формиране.С други думи, на касационна проверка подлежи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събиране и оценка на доказателствата и при изпълнение на задължението му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. В настоящият случай, въззивната инстанция не е спазила изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Окръжният съд не е извършил аналитична и пълноценна съпоставка между показанията на свидетелката- пострадала от престъплението М. П., дадени от нея на досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, и тези в съдебната фаза на процеса. Наличието на съществени противоречия относно значими съставомерни факти е изисквало внимателна оценка не само на тяхното съдържание, но и изследване достоверността и убедителността на причините, поради които свидетелката ги е променила. Отразяването в мотивите към присъдата, че „показанията на св.П., дадени в хода на съдебното следствие са логични и последователни, свързани и с установеното за развитието на отношенията й с жалбоподателя /подсъдимия/, визирано в показанията на св.Ж., св.И. Ж. и П. Д.“, е напълно декларативно. Квалификациите за логичност и последователност на показанията й биха могли да се отнесат и към тези, депозирани от свидетелката на досъдебното производство,така че това не е достатъчно основание за кредитирането им с доверие. На следващо място, съдът е следвало да подходи с изключително внимание към показанията на св.Х. Ж., която е майка на подсъдимия и поради това би имала интерес от изхода на делото. Показания на свидетели в близки родствени отношения с подсъдимия подлежат на сериозна преценка и проверка, като обсъждането им следва да бъде във връзка и с другите доказателства по делото. Разбира се, няма пречка същите да бъдат кредитирани и поставени в основата на фактическите изводи, но съдът е длъжен убедително да защити изводите си за достоверност и обективност на тези показания, нещо, което липсва по настоящето дело. Впрочем, въззивният съдебен състав се е задоволил преди всичко да преразкаже показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие, но същинската му доказателствена дейност- анализ, установяване на връзка между доказателствата и преценка на тяхната достоверност, е изключително пестелива и непълноценна. Лисва и пълноценен анализ на показанията на свидетелите Д., И. Ж. и П., в посока установяване на последователността на местопребиваването на последната свидетелка от момента на пристигането й в [населено място] до инкриминираната дата, все важни обстоятелства, имащи отношение към изясняване собствеността на предмета на престъплението. Интерпретацията на показанията на св.К. относно неговите наблюдения за случилото се между подсъдимия и св.П. на инкриминираната по делото дата и място, както и относно проведения разговор между него и свидетелката, не почива на тяхното действително съдържание. Освен това, тези показания не са съпоставени с показанията на полицейския служител Х. и на св.Д., нито с показанията на самата свидетелка от досъдебното производство. Обстоятелството, че част от информацията, предоставена от св.Д. и св.Х.- относно принудата, под формата на сила, упражнена от подсъдимия по отношение на М. П. и собствеността на телефона, има производен характер, не означава a priori, че следва да бъде изключена от доказателствената съвкупност. Няма пречка съдът да се позове в определени хипотези на производни доказателства /например за проверка на първични, каквито са показанията на св.К./, а ако счете, че не са налице основания за това, следва да посочи причините, нещо което ОС-Ямбол не е сторил. Необходимо е да се отбележи, че доказателствата по делото трябва да се изследват в тяхната взаимовръзка и съвкупност, като се изяснят противоречията помежду им и се даде ясен отговор кои от тях се кредитират и защо и на кои не се дава вяра и по какви причини. По отделното разглеждане на доказателствата води до непълноценен анализ и лишава съда от възможността да изгради логическа връзка между отделните фактически констатации, имащи значение за правилното приложение на материалния закон. Прави впечатление, че ОС-Ямбол многократно е посочил като установени определени факти /при описание на фактическата си обстановка/, за които веднага след това е отразил, че не са верни / напр.: приет е за установен факта, че свидетелката П. казала на св.К., че телефона е неин, „независимо от това, че не отговаряло на истината“; че тя казала на св.Д., че подсъдимият я е ударил и е взел мобилния телефон, „независимо от това ,че не отговаряло на истината и редица други/. Подобен подход е неприемлив, доколкото оставя съмнение относно това, което съдът действително е приел като установено от фактическа страна. Касационната инстанция не е инстанция по фактите, тя не може да ги променя и допълва, ето защо фактологията, приета от въззивната инстанция трябва да бъде ясно и недвусмислено поднесена, с цел проверка правилното приложение на материалния закон-последното от компетентност на ВКС. И на последно място, ако при новото разглеждане на делото съдът отново приеме, въз основа на доказателствата, че телефона е бил собственост на подсъдимия и предоставен за ползване на пострадалата, този факт, наред с поведението на Л. Ж. на инкриминираната дата и място, следва да бъде осмислен в светлината на други съставомерни прояви. С оглед на изложеното се налага сериозно съмнение, че е достигната обективната истина по делото, поради което ВКС приема, че ОС-Ямбол не е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК. В съответствие с принципа на чл.14 от НПК и този на чл.107 ал.5 от НПК, въззивният съд е бил длъжен да извърши внимателен анализ на доказателствената съвкупност, още повече, че по делото са налице противоречиви доказателства. Като не е сторил това, ОС-Ямбол е допуснал съществено процесуално нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. По естеството си посоченото нарушение е отстранимо, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В хода на същото следва да се извърши прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина по делото и се изложат ясни и недвусмислени констатации по фактите и правото. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда №53 от 06.06.2018 г., постановена по внохд №125/2018 г. по описа на Ямболски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/