Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр.София, 24.06.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3379 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С определение № 87 от 25.02.2020 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 149 от 14.05.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 188/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца, ГО, за да се провери неговата допустимост. Касаторките Ц. Г. Б. и Р. Р. К. (непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка Ц. Г. Б.), представлявани от адвокат Л. Я. от АК – В., поддържат, че по отношение на въззивното решение са налице основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. При неправилна преценка на свидетелските показания е направен необоснован извод, че при предявяване на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е спазен установения от закона 2-месечен преклузивен срок. Молят решението да бъде отменено и вместо това ВКС да потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски. Ответникът по касация С. Г. Б. е депозирал отговор срещу касационната жалба, както и писмени бележки чрез адвокат В. Л. от АК - В., като поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответницата по касация С. Г. Б. лично е депозирала отговор и становище вх.№ 1518 от 12.02.2020 г., с които поддържа, че въззивното решение е правилно. Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д.№ 3976/2018 г. на РС - Враца, І-ви гр.състав, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. Б. против С. Г. Б., Ц. Г. Б. и Р. Р. К. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху имот № ***, целият с площ от 788 кв.м., за който е образуван УПИ **, целият с площ от 722 кв.м., отреден за жилищно застрояване в кв. 62 по регулационния план на [населено място], ЕКАТТЕ ***, [община], обл. В., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ****, еднофамилна, със застроена площ от 71 кв.м., при граници и съседи: имот № ****, имот № ****, имот № ****, имот № **** и имот № **** – улица на [община], прехвърлени с договор за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 132, том IV, рег.№ 4614, д.№ 419/2017 г. на нотариус С. П. с район на действие РС – В. (№ *** при НК). Вместо това е постановено, че на основание чл. 33, ал. 2 ЗС се допуска изкупуване на 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху терена и сградата – при условията, договорени на 17.11.2017 г. между С. Г. Б. и Ц. Г. Б. – от една страна, и Р. Р. К. – от друга страна, и обективирани в н.а.№ 132, при условие, че С. Г. Б. изплати на С. Г. Б. и Ц. Г. Б. сумата общо 5 500 лв. в 1-месечен срок от влизане в сила на въззивното решение, както и им предостави запазеното право на ползване на първия етаж от жилищната сграда пожизнено и безвъзмездно. Въззивният съд е приел, че след смъртта на Г. С. Б. (починал на 30.04.2008 г.) преживялата съпруга С. Г. Б. е придобила собствеността върху 4/6 ид.ч. от процесния имот, а децата на починалия (ищецът и Ц. Г. Б.) – по 1/6 ид.ч. С договор за продажба (н.а.№ 132) от 17.11.2017 г. С. Г. Б. и Ц. Г. Б. продали на Р. Р. К. притежаваните от тях общо 5/6 ид.ч. от терена и сградата за сумата 5 500 лв., като е безспорно, че ищецът не е канен да закупи дяловете на своите майка и сестра. Пред инстанциите по същество спорът се е концентрирал върху момента, в който ищецът е узнал за така сключената сделка – дали същият предхожда с повече от два месеца момента на предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС или установеният с нормата срок е бил спазен. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че моментът на узнаване е 04/05 май 2018 г. и срокът по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС е пропуснат, с което е обосновал отхвърляне на иска. Въззивният съд също е анализирал доказателствата, в резултат от което е приел, че ищецът е узнал за сделката в началото на м. юли 2018 г. и предявяването на исковата молба на 24.08.2018 г. предхожда изтичането на срока по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС. След преценката, че е спазен преклузивния срок, прието е, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на правото по чл. 33, ал. 2, изр. 1 ЗС, а именно: наличие на съсобственост между ищеца и прехвърлителите по процесната сделка; прехвърляне на идеална част от съсобствения имот чрез продажба или приравнена на нея сделка; съсобственикът- прехвърлител да не е предложил своята идеална част на другите съсобственици при условията, при които е извършил прехвърлянето, с което е обоснован постановеният правен резултат. Съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, преди да разгледа спора по същество, Върховният касационен съд трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. В тази връзка настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право) и петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита). При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна. В разглеждания случай с исковата молба са заявени обстоятелства, които сочат на сключени две продажбени сделки, макар и обективирани в един нотариален акт. Продавач по едната е С. Г. Б. за притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от съсобствения имот, а продавач по другата е Ц. Г. Б. за принадлежалата й 1/6 ид.ч. С оглед така въведените по делото обстоятелства и на основание чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК, преди да пристъпи към разглеждане на спора, първоинстанционният съд на първо място е бил длъжен да изиска от ищеца изрично да заяви самостоятелни твърдения досежно елементите от фактическия състав на претендираното право по чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на всяка една от сделките, включително твърдения относно начина и момента на узнаване за всяко едно от разпорежданията поотделно, както и да съобрази петитума на исковата молба с така въведените обстоятелства. Наличието на твърдения и искания в този смисъл е предпоставка както за надлежното упражняване на правото на иск, така и за ефективното упражняване на правото на защита от страна на ответниците по всеки от двата иска за изкупуване, предявени за съвместно разглеждане. Пропускът на първоинстанционния съд да изиска уточнения по реда на чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК е следвало да бъде констатиран и отстранен от въззивния съд. Последният, като инстанция по същество, разполага с правомощията да извърши съответните процесуални действия, водещи до отстраняване нередовността на исковата молба, като последиците са различни в зависимост от изпълнението на указанията в тази насока. При неотстраняване на нередовността обжалваното първоинстанционно решение подлежи на обезсилване, а производството – на прекратяване. При отстраняване на нередовността поправената искова молба се счита редовна от деня на подаването й и производството следва да продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба. Правомощията в тази насока са разяснени с т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, които в тази им част, съобразно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са актуални и при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.). В случая въззивният съд е постановил решението си, без да е изпълнил задължението по чл. 129, ал. 1 ГПК да провери редовността на исковата молба. Това е довело до неизпълнение на задължението да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. От своя страна касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на акта. При констатация, че е приета за разглеждане нередовна искова молба, ВКС процедира в зависимост от дефекта, който обуславя тази нередовност. Когато нередовността се отнася до съществото на делото (уточняване на основанието или петитума на иска), същата не е отстранима пред касационната инстанция, поради което решението следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивния съд за предприемане на надлежните процесуални действия с цел отстраняване на нередовността. След връщане на делото, въззивният съд ще следва да даде указания на ищеца да уточни претенциите си, като направи изрични изявления по обстоятелствата, от които извежда правото си да иска изкупуване досежно идеалните части на всяка една от ответниците С. Г. Б. и Ц. Г. Б. поотделно; момента и начина, по които е узнал за всяко от отделните разпореждания, както и да формулира искания по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК по отношение на всяка една от сделките. След евентуално уточнение, въззивният съд ще следва да прецени налага ли се даването на нов срок за подаването на отговори на исковата молба от ответниците, като в тази връзка да се съобрази с разясненията, дадени с тълкувателните мотиви на Решение № 305 от 02.12.2013 г. по гр.д.№ 1449/2012 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно които съдът определя нов срок за отговор в случаите, когато нередовността е по чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, като становището, оспорванията и възраженията на ответника, въведени в новия срок за отговор, са допустими само доколкото касаят уточнените от ищеца факти. На следващо място, преценката на събраните по делото доказателства, включително по въпроса за спазването на срока по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС, ще следва да се извърши с цел формиране на изводи относно обстоятелствата, релевантни към основателността на всяка от претенциите поотделно. Следва да се формират самостоятелни изводи по осъществяването на елементите от фактическия състав на всяко от двете претендирани преобразуващи права на изкупуване след обсъждане и на противопоставеното с отговора на исковата молба на Ц. Г. Б. и Р. Р. К. възражение, че продажбата на притежаваната от Ц. Г. Б. 1/6 ид.ч. прикрива дарение в полза на дъщеря й Р. Р. К.. Постановеният диспозитив ще следва да обективира надлежно произнасяне по всеки от двата иска. По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новия състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 149 от 14.05.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 188/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца, ГО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: