Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * менителнично задължение * доказателствена сила на частен документ * действия от името на търговец без представителна власт


8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 171
София, 01.12.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3028 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата [фирма], [населено място] против Решение № 1425 от 07.07.2014г. по в.т.д.№ 1302/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1824/2012г. на СГС, ТО,VІ-7 състав за уважаване на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК и приемане за установено, че ответниците [фирма] и А. С. Г. дължат на [фирма], [населено място], вземането, предмет на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 41967/2011г. на СРС, 62 състав-сумата 45 000лв., представляваща солидарно задължение по запис на заповед от 10.06.2010г., ведно със законната лихва от 05.10.2011г.
Касаторката поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на предявения срещу нея иск.
Ответната страна-ищецът [фирма], с настоящо фирмено наименование [фирма], [населено място] е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба.
Ответникът А. Г. призован чрез особения си представител не е взел становище.
Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, констатира следното:
Въззивната инстанция е съобразила наведените в исковата молба, предявена срещу издателя на записа-едноличния търговец и срещу авалиста Г., фактически твърдения, които са били основани единствено на редовността на ценната книга от 10.06.2010г. с падеж 10.06.2011г. за сумата 45 000 лева, с издател [фирма] и авалиран от Г., на настъпилия падеж на задължението и непоследвалото плащане, на постановената по реда на чл.417,т.9 ГПК заповед за незабавно изпълнение и получено уведомление за депозирано оспорване по чл.414,ал.1 ГПК. Обсъдени са възраженията на ответницата в отговора на исковата молба: че записът е издаден от Г., който се „представил” като неин пълномощник с пълномощно peг. № 8190/ 26.10.2009г. на нотариус Д. Т.; че упълномощителната сделка е нищожна поради липса на съгласие, тъй като М. не е подписвала пълномощното; че Г. не е бил надлежно упълномощен и е подписал менителницата като представител, но без да има представителна власт-чл. 462 от ТЗ; че за съществуването на записа на заповед тя узнала след получаването на поканата за доброволно изпълнение. Отчетено е, че по реда на чл.372,ал.2 ГПК ищецът е въвел твърдения и за обезпеченото със записа в изпълнение на т.6 от Договор за стоков кредит без погасителен план от 10.06.2010г., задължение по каузално правоотношение, произтичащо от същия договор-за заплащане стойността на предадени на [фирма] козметични продукти /сключен между ищеца и едноличния търговец, представляван от Г. по силата на същото пълномощно рег.№ 8190/26.10.2009г./; че се позовал на факта, че страните са в дълготрайни търговски взаимоотношения по договори за стоков кредит, като пет от общо шестте договора, сключени през годините 2005г.-2010г., са подписани от Г. в качеството му на пълномощник на едноличния търговец. Съобразено е, че в допълнителния отговор по чл.373,ал.2 ГПК по повод на въведените твърдения за каузалното правоотношение, ответницата е поддържала, че предмет на спора е само съществуването на заявеното в заповедта за изпълнение право, а записът на заповед не носи нейния подпис като страна, която го оспорва; че на проверка, освен редовността му от външна страна, подлежат и наведените доводи за липса на менителнична представителна власт на лицето, което го е подписало; че наличието на евентуално каузално отношение не валидира записа на заповед и възможността той да породи менителнично задължение за лицето, от името на което е бил подписан от действалото без представителна власт лице.
САС е приел за установено, че с процесния запис на заповед, издаден на 10.06.2010 г. едноличният търговец, действащ чрез пълномощника си А. Г., съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 8190 от 26.10.2009 г. на нотариус Д. Т., неотменимо и безусловно се задължил, при представянето му на падежа-10.06.2011г., да плати на [фирма], [населено място] сумата 45 000 лева; че записът е авалиран от Г. при условията, при които е издаден; че в ценната книга е отбелязано, че е предявена за плащане, за което Г. се е подписал в качеството си на пълномощник на издателя и като авалист. Обсъдено е, че съгласно представеното пълномощно с рег. № 8190 от 26.10.2009 г. на нотариус Д. Т., ответницата като управляваща и представляваща [фирма] е упълномощила А. Г. с посочени правомощия, включително и с правата да сключва договори за стоков кредит, да издава, подписва и получава, както и авалира от името на физическото лице, и от името на търговеца запис на заповед. Констатирано е, че по реда на чл.190 ГПК нотариус Т. е уведомила съда, че под № 8190, който в общия й регистър е от датата 04.11.2009 г., е удостоверила подписа на пълномощно на трето за спора лице, а от справката в общия регистър е установила, че за цялата 2009г. няма никакви удостоверявания на подписа на З. М. като физическо лице и търговец, както и такива на А. Г.. Обсъдено е, че на 10.06.2010 г. е бил сключен договор за стоков кредит без погасителен план № 30/10-Ф, в който страните са посочили като безспорно, че ищецът е предоставил на ответницата лекарствени и козметични продукти под формата на стоков кредит в общ размер на 50 000 лв. и е договорено част от тази сума в размер на 45 000 лв. да бъде възстановена при условията на този договор; за останалата част от задължението-5 000 лв. следвало да бъде подписан договор за стоков кредит с погасителен план за разсрочване на вземанията; в срок до 10.06.2011г. ответницата се задължила да върне сумата 45 000 лв., а съгласно т.6-за обезпечаване на това вземане, тя се задължила да издаде в деня на подписването на договора запис на заповед за сумата 45 000 лв. Обсъдено е заключението на счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводствата на страните е установила, че и при двете са осчетоводени първични счетоводни документи по общо 6 договора за стоков кредит. Сумата 45 000 лв. е осчетоводена при ищеца като дебитно салдо по счетоводна сметка 1510020-BG заеми без погасителен план, а при ответницата-по счетоводна сметка 152-Дългосрочни заеми като кредитното салдо се води задължение към „Либра” в размер на 45 000лв. Отразено е, че вещото лице е установило, че това задължение не е погасено и че по договор № 30/10Ф няма извършени плащания. От правна страна САС е приел, че основателността на претенцията е обусловена от установяването на два правнорелевантни факта-валидността на ценната книга и неизпълнение на задължението на ответницата по каузалното правоотношение. Отразено е, че първият въпрос стои във връзка с възражението за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие от страна на издателя и това възражение следва да се разбира като релевиране на последиците от извършени без представителна власт правни действия и необвързването на страната, от чието име са били извършени те. Прието е, че тезата на ответницата е основана на твърдението, че представеното при издаването на записа на заповед пълномощно не е подписано от нея, поради което тя не е поела валидно задължение по ценната книга. Мотивирано е, че пълномощното е частен диспозитивен документ и неговата доказателствена сила е установена в разпоредбата на чл. 180 ГПК и в настоящия случай истинността на съдържащото се в него изявление е оспорена от лицето, което е посочено като негов автор, а именно-ответницата, затова и тежестта на доказването съобразно правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК е за нея доколкото документът носи неин подпис. Позовавайки се на обичайната практика в търговските отношения, САС напълно е изключил възможността оригиналът на този документ да се намира при ищеца. Приел е, че след като представилото се за пълномощник на ответницата лице е подписало записа на заповед, при поемателя е възможно да е останало само представеното по делото фотокопие на пълномощното. За несъмнено установено е прието удостовереното от нотариуса, че през календарната 2009г. г. не е извършвал никакви удостоверявания, свързани със страните по делото, поради което и той не може да представи оригинала. Изведено е, че логиката предполага оригиналът да се намира при другия ответник-пълномощника, който обичайно държи този документ, но ответницата не е реализира правото си по чл. 190, ал. 1 ГПК-да поиска А. Г. да бъде задължен да представи оригинала на пълномощното /макар според САС задължението да изглежда неизпълнимо с оглед на факта, че Г. не участва лично в съдопроизводствените действия, а чрез особен представител, назначен по реда на ч.41,ал.6 ГПК/. Така е мотивирано, че за ищеца не съществува задължението за представяне на оригинала, от което е изведено, че не е налице основанието по чл. 183, изр.2 ГПК преписът да бъде изключен от доказателствата по делото. Изведено е, че в откритото производство по чл. 193 ГПК ответницата не е доказала твърдението си, че пълномощното, което е било представено при подписването на записа на заповед, е неистински документ, от което следва, че правоотношението по упълномощителната сделка е възникнало валидно и тя е обвързана от задължението, поето от нейно име в записа на заповед. Въззивната инстанция е посочила, че „друг е въпросът”, че законът не изисква нотариална заверка на подписа на упълномощителя като условие за действителност на упълномощителната сделка. Независимо от горното, САС е счел, че следва да се приеме за установено и осъществяването на презумпцията на чл. 301 ТЗ, тъй като ответницата не се противопоставила на извършените от упълномощения действия веднага след узнаването им като се е позовал на установеното в експертизата осчетоводяване на задължението от 45 000 лв. като „дългосрочен заем”. Обсъдено е, че тази сума е била дължима по договора за стоков кредит без погасителен план от 10.06.2010 г. и именно това вземане на ищеца е било обезпечено със записа на заповед, издаден на същата дата. Възприетият краен извод е, че задължението по записа на заповед е поето валидно, ценната книга притежава всички реквизити, изброени в чл. 535 ТЗ, от което следва, че заявеното в заповедта за изпълнение вземане на ищеца е съществувало към деня на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК- 5.10.2011г. САС е приел за доказано и съществуването на каузално правоотношение, за обезпечаването на което е бил издаден процесният запис на заповед като се е позовал на писмените доказателства, представени с допълнителната искова молба и на заключението на експертизата, установяващи наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните в периода от 2005 г. до 2010 г., произтичащи от договори за стоков кредит, по силата на които ищецът предоставял на ответницата лекарствени и козметични продукти. Обсъдено е, че във всеки един от тях е уговаряно задължение на получателя да обезпечи вземането на насрещната страна с издаването на запис на заповед за сумата, представляваща стойността на получения стоков кредит. Отчетен е безспорният между страните факт, че обезпеченото със записа на заповед от 10.06.2010 г. вземане на ищеца по договора от същата дата-„предмет на настоящия спор”, не е платено от ответницата, с което също е обоснован изводът за основателност на исковата претенция и за потвърждаване на решението за уважаването на иска.
В обобщение-уважаването на иска е обусловено от изводите на САС, че законът не изисква специална форма /нотариална заверка/ за упълномощаване на търговския пълномощник, че ответницата не е доказала чрез изслушване на специализирана експертиза, че пълномощното, с което е поето менителнично задължение от нейно име, не носи подписът й, че по отношение на действията по издаване на записа на заповед намира приложение презумпцията на чл.301 ТЗ, осъществена при непротивопоставянето на търговеца чрез осчетоводяване на задълженията му по обезпеченото със записа каузално правоотношение, че ценната книга притежава законовите реквизити, а задължението по каузалното правоотношение не е изпълнено.
С определение № 466 от 19.06.2015г. настоящият състав допусна касационното обжалване по материалноправния въпрос при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК: Следва ли, потвърждаването по реда на чл.301 ТЗ на действия по каузалната сделка, да се счита разпростряно и по отношение на действия по менителнично задължение, поето от името на търговеца от лице, легитимиращо се като пълномощник по чл.26 ТЗ.
Становището на състава на ВКС по правния въпрос произтича от следното:
Поемането на менителнично задължение възниква в резултат на строго формална абстрактна сделка, при която волеизявлението на издателя е негов пряк източник. То следва да бъде закрепено върху ценната книга с подписа на лицето или на негов представител. За поемане на менителнично задължение търговският пълномощник следва да е изрично упълномощен от търговеца /чл.26,ал.2 ТЗ/, упълномощаването на търговския пълномощник е формална сделка, необходима е квалифицирана писмена форма за действителност на упълномощителната сделка-с нотариална заверка на подписа /чл.26,ал.1, изр.трето ТЗ/. Липсата на форма прави упълномощаването недействително. Макар писменото пълномощие да не е реквизит на менителничния ефект и не е част от ценната книга, за да е налице представителство, то трябва да е отбелязано върху документа-представителят да е отразил, че действа от името на представлявания издател. Общите разпоредби на института на представителството в гражданското право /чл.36-43 ЗЗД/ намират приложение и при представителството в менителничното право при отчитане на специалните разпоредби на ТЗ /напр. чл.462 ТЗ, фингираща, че действалият без представителна власт е длъжник по ефекта/. Разпоредбата на чл.461 ТЗ ясно регламентира, че ако менителницата носи подписи на лица, които не могат да задължат лицето, от името на което е подписана, волеизявлението на последното не поражда менителничноправните последици, към които е насочено. Подписването на менителница от лице без представителна власт е недействително подписване.
В менителничното право, аналогично на общите правила в гражданското право, действията, извършени от представител без представителна власт, не обвързват мнимо представлявания, но той може да ги потвърди, поемайки така за себе си правните последици. При отсъствие на утвърждаване, липсата на представителна власт не прави менителничната сделка недействителна-т.е. без правно действие за поемателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл.462 ТЗ, ефектът се счита за издаден лично от лицето, което го е подписало /в този смисъл и Решение № 13 от 06.04.2011г. по т.д.№ 333/2010г. на Първо т.о. на ВКС/, но мнимо представляваният не е обвързан-не е длъжник по ценната книга. Поетото без менителнична представителна власт задължение по отношение търговец може да бъде потвърдено от него като ратифицирано следва бъде задължението по самата ценна книга. Потвърждаването по реда на чл.301 ТЗ чрез непротивопоставяне на действия по сключване на каузалната сделка без представителна власт не може да се счита разпростряно и по отношение на обезпечаващото я менителнично задължение. Недопустимо е презумпция, касаеща друго правоотношение, макар и обезпечено от абстрактното, да се прилага и към строго формалното и проитичащо едиствено от обективираното в ценната книга изявление, тъй като задължението по нея възниква само по силата и на основата на издадения ефект. По тези съображения, отговорът на правния въпрос е:
Непротивопоставянето /мълчанието/, приравнено от закона на потвърждаване на сключена без представителна власт каузална сделка от името на търговец, не се презюмира като непротивопоставяне, т.е. потвърждаване, и на поето от името на търговец чрез търговски пълномощник без представителна власт менителнично задължение. Предположеното от закона като потвърждаване, непротивопоставяне на търговеца на поето от негово име без представителна власт задължение по обезпеченото каузално правоотношение-чл.301 ТЗ, не се разпростира и по отношение на обезпечаващото го менителнично задължение, поето от името на мнимо представляван от търговски пълномощник търговец.
С оглед отговора на правния въпрос решението на САС в обжалваната от касаторката част е неправилно.
Поетото от името на търговеца чрез неговия търговски пълномощник менителнично задължение не е възникнало за /и не обвързва/ търговеца /чл.461 ТЗ/, а само пълномощника /чл.462 ТЗ/. Установено е по несъмнен начин, че пълномощното с рег. № 8190 от 26.10.2009 г. на нотариус Д. Т., с което А. Г. се легитимира като търговски пълномощник няма нотариална заверка на подписа, каквато законът /чл.26,ал.1, изр.трето ТЗ/ императивно изисква т.е. упълномощителната сделка е недействителна, тъй като нотариусът не е извършил в действителност отразеното в пълномощното нотариално действие-нотариалната заверка на подписа на упълномощителя-търговец. Ирелевантно в случая е дали подписът на упълномощителя е автентичен-факт, за който не са събирани доказателства в процеса поради непредставяне на оригинала на пълномощното. Поетото без надлежна менителнична представителна власт задължение от името на едноличния търговец не може да се счита за валидирано-потвърдено чрез установеното в процеса и обективирано в осчетоводяване от търговеца на задълженията по обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение по договора за стоков кредит без погасителен план от 10.06.2010г. за доставка на козметични продукти. Изводите на САС по приложението на разпоредбата на чл.26,ал.1 ТЗ и чл.301 ТЗ са неправилни, неправилен е и изводът за възможността издаденият без менителнична представителна власт запис на заповед да породи действия за мнимо представлявания търговец. В пряко противоречие с приетото в т.17 на ТР №4/2013г.от 18.06.2014г. / предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед/ е и изводът, че предмет на спора е „обезпеченото със записа на заповед от 10.06.2010 г. вземане на ищеца по договора за стоков кредит без погасителен план от същата дата“. От това произтича и неправилното приложение на разпоредбата на чл.301 ТЗ и по отношеие на абстрактната сделка. Изводите на САС за основателност на претенцията биха били правилни при предявен осъдителен иск, основан на каузалното правоотношение, при който осчетоводяването на задълженията по договора от 10.06.2010г. би представлявало потвърждаване на евентуално извършени без представителна власт действия по сключване на договора за стоков кредит за доставка на козметични продукти. Обстоятелството, че задължението по каузалното правоотношение /за което е безспорно, че е обезпечено с процесния запис на заповед/ не е погасено от едноличния търговец, не обуславя основателността на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК на основание абстрактната сделка, послужила като основание за издаване на заповедта за изпълнение, както неправилно е приел САС. Както се посочи, с менителничния ефект не е задължен като издател мнимо представляваният търговец, а лично подписалият го пълномощник, който същевременно е и авалист. Решението в обжалваната от касаторката част-уважаването на установителния иск по отношения на нея следва да бъде отменено и той да бъде отхвърлен.
На основание чл. ГПК „Ф. Ф.“ЕАДследва да заплати на [фирма] поисканите разноски, съгласно представен списък и доказателства за извършването им-3 780лв.


Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :

Отменя Решение № 1425 от 07.07.2014г. по в.т.д.№ 1302/2014г. на Софийски апелативен съд в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 1824/2012г. на СГС, ТО, 7 състав по иска, предявен срещу [фирма], [населено място], вместо което Постановява:
Отхвърля иска, предявен по реда на чл.422 ГПК за приемане за установено, че ответницата [фирма], представлявана от З. И. М. дължи на [фирма], [населено място], с настоящо фирмено наименование [фирма], София вземането, предмет на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 41967/2011г. на СРС, 62 състав, а именно: сумата 45 000лв., представляваща солидарно задължение по запис на заповед от 10.06.2010г., ведно със законната лихва от 05.10.2011г.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 3 780лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ