Р Е Ш Е Н И Е № 60202 гр. София, 05.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесети декември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 961 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимата М. Ц. К.. С присъда от 29.09.2020г. по НОХД № 3/2020г. Монтански окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимата М. К. за виновна в това, че на 08.12.2018г. в гр. Монтана, в къща, намираща се на ул. "Средна гора" № 3 направила опит умишлено да умъртви Т. Й. Т. като от деянието, макар и довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици и на основание чл. 115 вр. чл.18, ал.1 НК и чл. 58, б.“а“ вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК я осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал.1 НК е приспаднал времето, през което спрямо подс. К. е изпълнявана мярка за неотклонение “задържане под стража“. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимата Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 2 състав с решение № 280 от 06.08.2021г. по ВНОХД 500/2021г. е потвърдил първоинстанционната присъда. В касационната жалба на защитата на подс. К. се релевират основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Според защитата въззивният съд е нарушил материалния закон като е отказал да квалифицира извършеното от неговата подзащитна като престъпление по чл. 118 НК, а предхождащото извършвано системно и грубо отношение и упражнявано насилие от пострадалия спрямо К. се явява изключително смекчаващо нейната отговорност обстоятелство по смисъла на чл.55 НК, което да доведе до редуциране на наложеното й наказание. В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа касационната си жалба. Допълнително заявява, че по делото са допуснати и съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказа на органите на досъдебното производство да разпитат дъщерята на неговата подзащитна в тази фаза на процеса. Претендира се оправдаване на подсъдимата и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане с указания за приложение разпоредбите на чл.118 НК или чл. 129 НК, както и намаляване размера на наложеното на К. наказание. Прокурорът счита, че касационната жалба е неоснователна поради неналичие на визираните от защитата касационни основания. Заявява, че контролираният съд правилно е приложил закона въз основа на адекватно установени фактически обстоятелства и вярна интерпретация на събраните доказателства. Според представителя на държавното обвинение са отчетени всички относими обстоятелства при индивидуализиране на наказанието на М. К.. Моли да бъде потвърден атакуваният съдебен акт. Подсъдимата М. К. поддържа позицията на своя защитник и изразява желанието си да бъде преразгледана присъдата и евентуално да бъде намалено определеното й наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитата на подсъдимата и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Поставените от защитата пред настоящия съд въпроси са били предмет на разглеждане и от контролирания съдебен състав и са получили своя коректен и задълбочен отговор. Защитникът отново възпроизвежда тезата си, че с непровеждане на разпит на дъщерята на подсъдимата – Т. П. в рамките на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на К. и нейния защитник. Тази теза не издържа критика, тъй като Т. П. е разпитана в хода на първостепенното съдебно следствие с осигуряване на достатъчна възможност на всички страни в процеса /включително защитата и подсъдимата/ при условията на състезателност да задават въпроси за изясняване фактологията по спора и да реализират съответна своя линия на поведение. Впоследствие показанията на свидетелката са поставени в основата на установената от първо- и второстепенния съд фактическа обстановка и приложението на относимата материалноправна норма. В този смисъл неизвършването на разпит на Т. П. от органите на досъдебното производство по никакъв начин не е рефлектирало върху възможността за упражняване на правото си на защита от нейната майка – подсъдима по делото, доколкото тази липса е компенсирана в съдебната фаза на процеса. Само по себе си това твърдяно нарушение не би могло да доведе и до целения от защитата резултат, свързан с връщане на делото за ново разглеждане, тъй като в принципен план освен, че нарушението, ако то изобщо е извършено, следва да е съществено /пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай/, то следва да е възможно неговото отстраняване при ново разглеждане от друг състав на съда – в настоящата ситуация коментирания разпит е проведен в хода на първостепенното съдебно следствие и на практика не е налице пропуск, който да бъде запълван със съдопроизводствена дейност от друг съдебен състав. Контролираният съд е изложил изобилни съображения относно приложимото право и несъстоятелността на доводите, възпроизведени и пред тази инстанция, че осъщественото от М. К. спрямо Т. Т. е в състояние на нейно силно раздразнение, предизвикано от упражнено от него насилие. Душевното състояние на подсъдимата е било обект на двукратно изследване от специалисти психолог и психиатър, обективирано в заключения на съдебно-психиатрични и психологични експертизи. Специалистите в тези области визират специфични характеристики на личността на К., които обясняват нейното поведение преди, към момента и след деянието, но игнорират наличието на афект, характеризиращ се със стесняване на съзнанието, затруднение при самоконтрола, бурна вегетативна симптоматика или неадекватни изказвания. Всъщност възприетата информация за нейното поведение след извършеното съдът правилно е обосновал от обясненията й, показанията на свидетелите П., Т., С. и К., включително и от кореспонденцията между нея и св. С. по мобилно приложение, обективирана в протокол за оглед на веществено доказателство. Тези доказателствени източници, включително и коментираните способи за доказване, сочат на липса на критериите за афект у подсъдимата, която непосредствено след извършеното е инициирала мобилна комуникация със св. Т. С., невслушвайки се в призивите й да потърси медицинска помощ за пострадалия, а изразявайки желание да изчака настъпването на целения от нея фатален изход, уведомяване на общ познат – св. К. К. с прагматичен въпрос дали ще поеме нейната защита или ще представлява пострадалия и напускане на местопроизшествието с малолетната си дъщеря, отпътувайки за град София. Всички тези действия игнорират неколкократно нанесените от нея удари с нож спрямо Т. като осъществени в резултат на силно раздразнение от предхождащи действия на Т. Т. и съответно субсумиране на извършеното под състава на чл. 118 НК. Адекватен отговор Апелативен съд е дал и на другия, поставен и пред него въпрос, че според защитника поведението на подсъдимата не сочи на умисъл за убийството на пострадалия, а за нанасяне на телесни негови увреди. Близкото разстояние между извършителя и жертвата, продължаване на нанасяне на удари от К. спрямо Т. и в положение, сочещо на незащитимост, с оръжие, способно да причини смърт, многобройност на ударите и то в жизненоважни органи, чието нараняване потенциално би могло да доведе до смърт, сочат на умисъл у дееца не за причиняване на телесни повреди на пострадалия, а за негова смърт. Допълнителен аргумент е и установеното от показания на свидетели последващо нейно поведение, афиширащо пълно неглижиране и незаинтересованост за състоянието на Т. и реалната възможност за настъпване на летален изход. При вярно разчитане на информацията, носена от доказателствените източници, довело и до правилно приложение на закона, със своето потвърдително решение второстепенният съд коректно е преценил, че първостепенният съд справедливо е определил наказанието, което следва да бъде наложено на М. К.. В санкционната част на приложимата правна норма за извършеното от нея е визирано наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. При отмерване на наказание лишаване от свобода за срок от пет години, предходните съдебни състави са преценили всички релевантни за наказателната отговорност на К. обстоятелства, обосновавайки приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК. При тази ситуация непочиваща на обективностите по делото е претенцията на защитата за наличие на основания за приложение на чл. 55 НК, която норма всъщност е приложена от съда като са взети предвид всички онези обстоятелства, които са и сочени от защитата – предхождащи деянието и битието на подсъдимата и пострадалия вербални и физически сблъсъци помежду им, проявявано насилие в нейното детство от баща й, рефлектирало върху социалното й поведение и отношение към малолетната й дъщеря и най-близките й хора, личностовите особености на характера на К., катализирали и от употребата на немалко количество алкохол в процесната нощ. Тези факти заедно с постоянната й трудова ангажираност и позитивни характеристики от работодателите й, необходимостта от полагане на грижи за непълнолетната й вече дъщеря, са поставени в контекста на други негативни данни за личността й в обективирани находки за прояви на вербална и физическа агресия както към родителите на съученици на детето й и към самото него, довело до извеждането му за определен период от време от дома и настаняване в кризисен център, така и към полицейски служители при изпълнение на техни служебни задължения. Съобразените от Апелативен съд релевантни обстоятелства относно размера на наказанието на М. К. са го довели до верния извод, че такова за срок от пет години би реализирало целите на индивидуалната и генерална превенция – извод, който касационната инстанция не намира основание да ревизира. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 280 от 06.08.2021г. по ВНОХД 500/2021г. на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 2 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.