Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                    № 1029                                                     гр.София, 07.01.2010 г.                                                                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                              ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2588 по описа за 2008 г. на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. Д. срещу решение № 228 от 10.05.2008 г. по в.гр.д. № 91 от 2008 г. на Плевенския окръжен съд, II-ри граждански състав, с което е оставено в сила решение № 236 от 09.11.2007 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявения от К. М. Д. срещу Р. М. К., Ц. М. М. и Ю. М. П. иск с правно основание чл.75 от ЗС за предаване на владението на УПИ II-254 от кв.8 по плана на с. Б., община П. от 1700 кв.м., заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж, масивна и полумасивна стопанска сграда. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че касаторката е придобила владението на процесния имот преди вписването на исковата молба по предявен от ответниците срещу праводателите на касаторката иск с правно основание чл.108 от ЗС /исковата молба била заведена пред 1997 г., но не е била вписана, а касаторката придобила имота по силата на нотариален акт № 1* т.XII рег. № 1* по нот.д. № 1* от 28.09.2006 г., вписан на 29.09.2006 г./. Поради това касаторката не била трето лице по смисъла на чл.416 от ГПК /отм./, което е придобило владението върху имота след завеждане на делото, по което е издаден изпълнителен лист, с оглед на което съдия изпълнителя по образуваното срещу нейните праводатели изпълнително дело нямал право да извърши въвод във владение на имота спрямо нея. Въводът бил неоснователно действие на ответниците по отнемане на владението й върху имота, поради което на основание чл.75 от ЗС ответниците следвало да бъдат осъдени да й възстановят това владение. В срока по чл.287, ал.1 от ГПК ответниците Р. М. К., Ц. М. М. и Ю. М. П. са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата като недопустима и неоснователна и молят решението на Плевенския окръжен съд да бъде оставено в сила. С определение № 287 от 04.08.2008 г. по настоящото дело ВКС, Второ г.о. е допуснал касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд по касационната жалба на К. М. Д. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като е приел, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ще е произнасянето на ВКС по следния въпрос: за възможността да се търси владелческа защита от трето лице, засегнато от принудително изпълнение, срещу което е извършен въвод на основание влязло в сила съдебно решение срещу неговите праводатели, без исковата молба срещу тях да е била вписана и представлява ли такъв въвод нарушение по смисъла на чл.75 от ЗС.   Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по поставения съществен материалноправен въпрос счита следното: Съгласно чл.75 от Закона за собствеността, владелецът, който е упражнявал владение върху един имот в продължение на повече от 6 месеца, може да се защити срещу всяко лице, което нарушава владението му или поддържа това неправомерно нарушение. Тоест, ответник по иск с правно основние чл.75 от ЗС може да бъде както лице, което фактически извършва действие, с което пречи на владелеца или го отстранява от осъществяване на фактическа власт върху имота /като например в случая съдебен изпълнител, който осъществява въвод във владение, макар въводът във владение да е акт на държавна власт/, така и всяко лице, което поддържа това неправомерно отнемане на владението от владелеца /като например в настоящия случай ответниците К, М. и П. , на които съдебния изпълнител е предал владението след извършения въвод/. Владелецът може да се защити ефективно срещу осъществен от съдебен изпълнител въвод във владение с владелчески иск, само ако е придобил владението на имота-предмет на въвода преди предявяване на иска, по който е постановено решението, което се изпълнява- в този смисъл е разпоредбата на чл.332, ал.3 от ГПК /отм./ и аналогичната разпоредва на чл.435, ал.5 от новия ГПК. Третото лице, което е установило владение върху имота-предмет на въвода във владение след завеждане на делото, по което е постановено решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, може да се защити срещу извършения въвод във владение само чрез предявяване на иск за собственост, но не чрез предявяване на владелчески иск. Това е така, тъй като съгласно чл.416, ал.2 от ГПК /отм./ и аналогичната разпоредба на чл.523, ал.2 от новия ГПК трето лице, което е установило владение върху имота- предмет на въвода след завеждане на делото, има право да задържи имота, само ако предявява и докаже, че има самостоятелни права върху този имот, които изключват правата на взискателя и длъжника по изпълнението. А тези права могат да бъдат установени само в едно производство по предявен иск за защита на правото на собственост или на ограничено вещно право върху имота-предмет на въвода, а не и в производство по предявен владелчески иск по чл.75 от ЗС, в което предмет на установяване е само факта на владението, но не и евентуалните права, които владелецът има върху имота. Без значение за възможността третото лице да обжалва въвода във владение, извършен от съдебния изпълнител, или да се защити ефективно срещу този въвод с владелчески иск е фактът, кога е била вписана исковата молба по делото, по което е постановено решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Както бе посочено по-горе, разпоредбите на чл.332, ал.3, чл.336 и на чл.416 от ГПК /отм./ и аналогичните разпоредби на чл.435, ал.5 и чл.523 от новия ГПК свързват възможността на третото лице да оспорва осъществения от съдебния изпълнител въвод във владение на имот чрез жалба, чрез владелчески иск или чрез иск за собственост, не с момента на вписване на исковата молба по делото, по което е издаден изпълнителния лист, а с момента на предявяване на иска по това дело. Това е така, тъй като вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим имот има само оповестително, но не и защитно дейстие- то има за последица само уведомяване на третите лица за възникналия гражданскоправен спор. Невписването на исковата молба по такъв иск не изключва възможността собственикът на имота да ревандикира този имот от трети лица, които са придобили имота от ответника по делото, дори това придобиване е да било вписано преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл.108 от ЗС. Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател /тоест в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили един и същ имот от едно лице/, но не защитава лица, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици, спрямо действителните собственици на този имот. С оглед горепосоченото разрешение на съществения за делото въпрос, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно: Ищцата К. Д. , която е установила владение върху процесния имот след завеждане на делото, по което е издаден изпълнителния лист, не може да се защити ефективно срещу въвода във владение, осъществен от съдебния изпълнител по изп.дело № 2* от 2007 г., чрез предявяването на владелчески иск. Единствената възможност тя, като трето лице по изпълнението, да се защити срещу този въвод е да предяви иск за собственост срещу кредиторите по изпълнителното дело, в производството по който да докаже, че притежава самостоятелни права върху имота- предмет на въвода във владение. Предвид на всичко гореизложено, решението на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл.75 от ЗС на Д. за осъждане на ответниците да й възстановят владението върху имота, е правилно и като такова на основание чл.293, ал.1 от ГПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото касаторката е длъжна и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 200 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228 от 10.05.2008 г. по в.гр.д. № 91 от 2008 г. на Плевенския окръжен съд, II-ри граждански състав. ОСЪЖДА К. М. Д.- ЕГН ********** от гр. П., ул.”С” № 27, вх. Б, ап.3 да заплати на Р. М. К. от гр. П., ул.”С” № 12, вх. Б, ап.10, на Ц. М. М. от с. Я., Плевенска област и на Ю. М. П. от с. Я., Плевенска област сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.