Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
С о ф и я, 22 ноември 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 о к т о м в р и 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 787/2018 година.
Касационното производство е инициирано с касационна жалба от защитника на подсъдимия М. Т. В. от С. адв.Г.Г. от АК-Стара Загора, подадена срещу нова присъда № 2 от 05.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 488/2017 г. от Апелативен съд-В. с доводи за нейната неправилност и наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и с искане за отмяната й и оневиняването му от касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Подсъдимият В., лично и чрез защитника си адв.Г. поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
След отмяната с определение № 103 от 16.06.2015 г. по ВЧНД № 181/2015 г. от Варненския апелативен съд на разпореждане № 263 от 26.05.2015 г. на съдията-докладчик за прекратяване на съдебното производство и за връщане на наказателното дело като НОХД № 135/2015 г. на Окръжен съд-Силистра на прокурора и след разглеждане на делото по внесените срещу подсъдимия М. Т. В. от С. обвинения, с присъда № 23 от 24.09.2015 г. същият е бил признат за виновен и осъден за извършено в периода от неустановена дата до 09.01.2015 г. в С. на престъпление по чл.277а, ал.7 от НК, като му е било наложено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК наказание „пробация” с ангажиране на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК с продължителност от една година, през която същият да е със задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване два пъти седмично, на задължителни периодични срещи с пробационен служител и като е следвало да положи през тази година безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа.
Със същата присъда той е бил признат за невинен и оправдан по другото предявено му обвинение по чл.278, ал.6, пр.3-то от НК.
По протест на Окръжна прокуратура-Силистра срещу оправдаването на подс.В. и заради явната несправедливост на определеното му наказание „пробация”, с присъда № 10 от 31.03.2016 г. по ВНОХД № 429/2015 г. Апелативен съд-В. е отменил частично оправдателната част на първоинстанционната присъда, признал го е за виновен в извършване на престъплението по чл.278, ал.6 от НК и му е наложил при условията на чл.54 от НК наказание от 8 месеца лишаване от свобода и 3000 лева глоба в полза на държавата, изменил е присъдата, като е заменил наказанието „пробация” за престъплението по чл.277а, ал.7 от НК с наказание от 6 месеца лишаване от свобода, групирал е наказанията лишаване от свобода с налагане на общо наказание в размер на 8 месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпълнение с изпитателен срок от 3 години, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединил наказанието глоба в полза на държавата в размер на 3000 лева.
Разпоредил се е с веществените доказателства по делото, предмет на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, както и с този на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК, за които е постановил те да бъдат отнети в полза на държавата.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана с въззивна жалба и от защитника на подсъдимия адв.М.М. от АК-С. в осъдителната й част с доводи за неправилно приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание „пробация” с искане за отмяна в тази й част и постановяване на нова присъда от въззивния съд за пълното му оневиняване по предявените обвинения, но жалбата е била оставена без уважение.
Новата въззивна присъда е била обжалвана с касационна жалба от защитника на подсъдимия адв.Р.Н. от АК-В. допълнена с доводи и от защитника адв.Г.Г. от АК-Стара Загора за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искания за отмяната й изцяло и пълното му оправдаване, алтернативно за частичното му оправдаване по обвинението по чл.278, ал.6 от НК поради несъставомерност на деянието и намаляване на наказанието по чл.277а, ал.7 от НК.
С решение № 265 от 02.12.2016 г. по н.д.№ 780/2016 г. ВКС – ІІІ н.о. е отменил въззивната присъда в частта й досежно осъждането на подс.В. за престъпление по чл.278, ал.6 от НК, по приложението на чл.23 от НК и отнемането на предмета на престъпленията по чл.278, ал.7 и по чл.53, ал.1, б.”а” от НК и в тази част делото е върнато за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд, като е оставена в сила обжалваната въззивна присъда в частта й досежно осъждането на подс.В. за престъплението по чл.277а, ал.7 от НК.
Второто разглеждане на делото от Варненския апелативен съд е протекло по ВНОХД № 486/2017 г., по което с решение № 184 от 13.07.2017 г. първоинстанционната присъда № 23 по НОХД № 135/2015 г. на Окръжен съд-Силистра е била потвърдена в останалата й част досежно оправдаването на подс.В. по обвинението му за извършено престъпление по чл.278, ал.6, пр.3-то от НК, без да се вземе отношение за съдбата на веществените доказателства по делото.
По касационен протест от Апелативна прокуратура-Варна срещу оневиняването на подсъдимия за престъплението по чл.278, ал.6 от НК с доводи за неправилно приложение на материалния закон, ВКС – І н.о. с решение № 229 от 05.12.2017 г. по н.д. № 934/2017 г. е отменил изцяло обжалваното въззивно решение и е върнал делото за новото му разглеждане от друг състав на съда с указания по правилното приложение на закона.
Третото поред въззивно производство е приключило с постановяване на нова присъда № 2 от 05.04.2018 г. по ВНОХД № 488/2017 г. на Варненския апелативен съд, с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда, подс.В. е признат за виновен в извършването на престъплението по чл.278, ал.6, пр.3-то от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода и 3000 лева глоба в полза на държавата, като на основание чл.278, ал.7 от НК са отнети в полза на държавата 85-те археологически обекта, предмет на престъплението и в тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото 300 лева разноски в хода на въззивното производство.
В касационната жалба на защитника на подсъдимия адв.Г. са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаването му по обвинението по чл.278, ал.6 от НК от ВКС.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба и допълнението към нея за подадени в законния срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
В допълнението на касационната жалба и в съдебните прения защитникът отправя отново упреци към правилността на втората поред осъдителна въззивна присъда, свързани с годността на обвинителния акт с непосочването в обстоятелствената му част и в диспозитива му на нарушените правила на Наредба № Н-3/2009 г. на министъра на културата, ограничило правото им на защита относно ангажираните от обвинението факти, с невярното според него тълкуване и от съда на противоречиви текстове от Закона за културното наследство (ЗКН), а оттам незаконосъобразното извеждане наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, за което подс.В. бил неправилно признат за виновен и осъден. На тази основа счита за неизпълнени указанията в отменителното решение на втория касационен съдебен състав и претендира за отмяна на обжалваната присъда и оневиняване на подзащитния му.
ВКС не намира да е налично касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Освен че при третото поредно разглеждане на делото апелативният съд да не е разполагал с правомощието да върне делото на прокурора или на първата инстанция, наведеното и понастоящем в касационната жалба от защитника възражение за несъобразеността на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК е било отхвърлено като неоснователно още от първия касационен съдебен състав, приел първата касационна жалба по обвинението по чл.278, ал.6, пр.3-то от НК само за частично основателна и прецизно е посочил от какви недостатъци във фактическия и правен анализ страда в тази й част първата въззивна присъда. Сред тях няма описани пороци при изготвяне на обвинителния акт, които да затрудняват подсъдимия да разбере в какво се обвинява, а като такива се навеждат от жалбоподателя и сега само във връзка с тълкуването и прилагането на цитираните разпоредби от ЗКН и предписанията на Наредбата.
Отделно от това, при настоящето разглеждане на делото от ВКС не се констатираха сочените от жалбоподателя други съществени процесуални нарушения, които да му дават основание да използва правомощията на въззивната инстанция (чл.354, ал.5, изр.2-ро от НПК).
С основание апелативният съд е утвърдил неоспорените факти за намерените при претърсванията в дома на подс.В. и на сестра му и неговия автомобил вещи, за експертната им оценка като археологически обекти, тяхната датировка и научната им и културна значимост за археологията на региона, за подпомагащите намирането им металдетектор с допълнителни приспособления (за което е в сила осъждането му по чл.277а, ал.7 от НК) и други предмети, за мястото на откриването и връзката им с изгражданата нова канализационна система на С., взел е и отношение по всички възражения на защитата му, свързани с оценката на доказателствените материали, с което е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК.
Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за претендираната намеса от настоящата инстанция.
Макар да се позовава на съществени пропуски в дейността на въззивния съд, всъщност касаторът е наблегнал на основното си възражение за неправилно приложение на материалния закон, при наличие на проблемни текстове в ЗКН и Наредба № Н-3/2009 г., запълващи „бланкета” на нормата на чл.278, ал.6 от НК и довели до противоречива съдебна практика между състави на ВКС. В тази насока обаче позоваването на части от различни съдебни решения, включително и на части от предишните две решения на ВКС по настоящето дело, е твърде избирателно и некоректно.
Третият състав на апелативния съд се е съобразил както с дадените му указания за отстраняване на констатираните процесуални нарушения, така и с тълкуването на коментираните разпоредби от ЗКН, ЗС и цитираната Наредба № Н-3/2009 г. (стр.6-10 от присъдата).
Подробно е анализирал обясненията на подс.В. за начина, времето на откриване и на съхранение (а не на реставриране, консервация и т.н.) на археологическите обекти, отрекъл е да ползва доказателствени средства, събрани не по реда на НПК, съобразил е експертните изводи на вещото лице Г.А. и е обосновал собствени за качеството на описаните вещи като археологически обекти, като първостепенна подгрупа на движимите културни ценности.
Във връзка със засилената им защита е отграничил нормативните разпоредби в ЗКН (чл.7, ал.1 и 3, чл.53, Глава VІ, чл.93, ал.1, Глава VІІ, чл.146, ал.1) и в кореспондиращите им норми на чл.278, ал.1 и ал.6 от НК, от където е извел обективно противоправното поведение на В. да ги придобие, държи, без да ги представи незабавно на компетентните органи за идентификация и регистрация съобразно посочения в Наредбата ред. От неговите действия пък е извел и елементите от субективната страна на състава на престъплението, т.е. на умисъла му да издирва (а не случайно да открие или намери в извозваната пръст от изкопните работи в С. в няколкото исторически пласта под земята) и да държи намерените движими културни ценности, археологическите обекти, предмет на обвинението му по чл.278, ал.6 от НК, без те да са идентифицирани и регистрирани по съответния ред.
В допълнение и като контрапункт на възраженията на защитникът следва да се посочат и разпоредбите на чл.160, ал.1 и 2, чл.148, ал.5 и чл.93, ал.2 от ЗКН, кога за случайно открити или намерени движими археологически обекти се прилагат правилата на чл.93-95 от ЗКН, както и обвързващото ограничение за случайно открилия ги да спре незабавно всякаква дейност, довела до откриването им и задължението му да ги запази във вида и състоянието им до предаването (идентифицирането) им на компетентните органи, съответно при нарушение на тези си задължения той да губи правото да придобие собствеността върху тях или получаване на съответно възнаграждение, оставайки само техен държател до разкриване на деянието му, като за това си поведение носи съответната отговорност, в случая наказателна.
ВКС приема, че при осъждането на подс.М.В. за престъплението по чл.278, ал.6, пр.3-то от НК няма неправилно приложение на закона, нито са пренебрегнати задължителните указания на ВКС при отмяната на предишните въззивни съдебни актове.
Не е касирано основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК с доводи извън генералното възражение за незаконосъобразно осъждане и ВКС няма основание за повече коментар в тази насока.
Ето защо обжалваната въззивна присъда следва да остане в сила, а касационната жалба – без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2 от 05.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 488/2017 г. от Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |