4 Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 27,09 , 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 16 септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Росица Божилова при участието на секретаря Н. Т. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 621/ 2012 година І. Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК Образувано е по касационна жалба на Х. О.-М. против решение № 117/12.03.2012 г. по в.т.д. № 14/2012 г. на Пловдивски АС в частите, с които по същество: 1.Касаторът е осъден да заплати на А. Е.-с.Б., обл.С., сумите: 34 494.43 лв. на основание чл.92 ЗЗД и 46 699.07 лв. на основание чл.265,ал.1, предл.2 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноски., 2.Отхвърлени са изцяло исковете на касаторът срещу Ай пи зет Е. за заплащане на сумите: 20 000 лв. неизплатени СМР, 8 296.67 лв. мораторна лихва, 40 000 лв. гаранция по договор от 7.05.2003 г., 56 743.26 лв. неизплатени СМР за изграждане на тунел, 21 683.89 лв. мораторна лихва върху тази главница, 30 000 лв. гаранция по същия договор. Втората група искове са предявени по присъединеното дело заведено от другата страна. Постъпил е отговор от А. Е., че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1.Допустимо ли е при отказ от договора, страната получила задатъка по чл.93,ал.2 ЗЗД кумулативно да претендира неустойка за неизпълнение на същото основание?, 2. Възможно ли е извършени СМР да бъдат приети с конклудентни действия? и 3. При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността? И за трите въпроса се твърди, че са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС. По вторият и третият въпрос в изложението твърдяното противоречиво решаване е налице и затова с определение № 405/26.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С решението в обжалваната част е прието следното: Процесни са два броя договори за строителство по които касаторът Х. О. е изпълнител и ответник по първоначално образуваното дело с ищец Ай пи зет Е.-възложител. 1. По уважените искове срещу касатора Х. О.-М.. По иска по чл.92 ЗЗД въззивният съд е приел, че тъй като изпълнителят извършва своята дейност по занятие и като добър търговец, затова ирелевантни са въпросите дали възложителят е изпълнил задължението си да снабди изпълнителя със съответните строителни книжа. Съгласно договорът срокът започва да тече за изпълнителя формално от датата на изграждане на подходите към технологичните площадки и затова наличието/липсата на строително разрешение не било правнорелевантен факт. При така договореният срок, задължението на строителя не било обвързано нито със снабдяване със строителни книжа, нито с изплащането на аванса, който бил забавен. Затова, съдът е игнорирал възраженията на Х. О., че причина за забава в изпълнението на договора е възложителя - с непредставяне на строителни книжа, със забава при превеждане на авансовите плащания и с технологична невъзможност да се изпълни в уговорените срокове. Искът по чл.265,ал.1,предл.2 ЗЗД е уважен за “доработки” и допълнителни работи след прекратяване на договора с изпълнителя, /а не за недостатъци по смисъла на закона/. Тези изводи и по двата иска са неправилни. 2. По отхвърлените искове на касатора. Въззивният съд се е позовал единствено, че работата не е приета с подписан акт обр.19. Това противоречи на задължителната практика на ВКС. Вече няма и такъв акт по Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Освен това, съдът не е разграничил плащанията по договора за пътищата и договора за тунела. Посочените суми в мотивите на въззивното решение не копреспондират с диспозитива му и липсват в диспозитива на отмененото първоинстанционно решение. По вторият въпрос от изложението в цитираната от касатора практика е посочено, че факта на извършената работа може да бъде установен с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Съществува Р 318/17.10.2011 по т.д. 728/2010 на ІІ т.о., с което е прието, че въпреки несъставянето на двустранен констативен протокол между страните, съгласно изискването на чл.170 ЗУТ, то при наличието на определени предпоставки и доказателства може да се наложи извода за конкретен случай, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР, въпреки отказа на поръчващия да подпише двустранен протокол. С Р № 638/24.10.2008 г. по т.д. № 302/2008 г. на ІІ т.о. е прието, че липсва обусловеност между задължението за подписване на актове обр.19 и задължението за плащане на приети СМР, поради характера на тези протоколи като количествено-стойностни актове за извършени СМР, а не приемателни актове. Приемането на извършената съгласно договора работа по смисъла на чл.264,ал.1 ЗЗД е не само едно фактическо, но и едно правно действие-Р № 1661/6.12.99 г. по гр.д. № 972/99 г. на V г.о. Няма пречка да бъде оспорено количеството и стойността на отразените в протокол обр.19 СМР, дори да са двустранно подписани, тъй като по своята правна същност те са частни свидетелстващи документи-виж в този смисъл непредставените Р по т.д. № 771/2005 г., Р по гр.д. № 648/2003 г. на І т.о. и др. Третият въпрос поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК – за тълкуването на договорите в съответствие с установените в чл.20 ЗЗД критерии, попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като е разрешен от въззивния съд, /по отношение на чл. 5-приемане и разплащане на СМР, чл.6-срокът за изпълнение на договорените СМР, чл.27 относно неустойката и др. клаузи от процесните договори/, в противоречие със задължителна практика на ВКС. Това са решения по т.д. № 523/2008 на ІІ т.о., т.д. 761/2008 на І т.о., гр.д. № 856/2009 на ІV г.о., т.д. 235/2009 на ТК, т.д. 696/2011 на ІІ т.о. и др. С оглед конкретиката на всеки казус, съдът тълкува договора, изследвайки и обстоятелствата при които е сключен, поведението на страните преди и след сключването му и как са изпълнявани задълженията по него-Р 546/23.07.2010 по гр.д. 856/2009 на ІV г.о. По обжалваното дело съдът е тълкувал само отделни уговорки, но не във връзка една с друга и с целия договор, което е довело и до необоснованост на решението в обжалваната част. По изложените съображения, решението в обжалваните части е неправилно и следва да бъде отменено. Необходимо е произнасяне от въззивния съд по: 1.Релевантните възражения на касатора за причините за забава в изпълнение на договора, с оглед на неговата цел, практиката в строителството и добросъвестността, 2.Прецизиране на претенцията по чл.265,ал.1,предл.2 ЗЗД, и 3.Размера на предявените от касатора искове при положение, че те са основателни. ІІ. Подадена е и частна жалба от Х. О.-М. против определение № 668/25.04.2012 г. по в.т.д. № 14/2012 г. на Пловдивски АС, с което по реда на чл.248 ГПК се изменя постановеното решение в частта му за разноските. Ответното по частната жалба Е. е подало отговор, че с същата е неоснователна. Изложеното по-горе за отмяна на въззивното решение в обжалваните части, обуславя и отмяна на обжалваното определение за разноските. При новото разглеждане на делото в отменените части от друг състав на въззивният съд, последният трябва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о. Р Е Ш И: Отменя решение № 117/12.03.2012 г. по в.т.д. № 14/2012 г. на Пловдивски АС в обжалваните части. Отменя определение № 668/25.04.2012 г. по в.т.д. № 14/2012 г на Пловдивски АС. Връща делото в обжалваните и отменени части за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски АС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: