Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * публична държавна собственост * договор за услуга * споразумение * договорна отговорност

1

                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

N 305

 

София,09.06.2009 година

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ:   ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

                                                               МАРИЯ СЛАВЧЕВА              

при секретаря 

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от  съдията М.Славчева 

т.дело N 208/2009  година

 

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “П” АД, гр. Р. срещу решение № 259 от 30.10.2008 г., постановено по гр.д. №460/2006 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 13.07.2006 г. по т.д. № 128/2005 г. на Русенския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на “П” Е. главница 78 546.12 лв., представляваща цена за предоставени му пристанищни услуги за периода м.юни 2004 г. – м.март 2005 г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допустимост на касационното обжалване сочи наличието на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответната страна “П” Е. не е изразила становище по касационната жалба по реда на чл.287, ал.1 ГПК.

ВКС, ТК, второ отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1 ГПК приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “П” АД поради следните съображения:

С обжалваното решение въззивният приел, че ищецът има качеството на пристанищен оператор и като се позовал на издадената му регистрация с удостоверение от 2001 г. и вписването му в специалния регистър за пристанищни оператори заключил, че въз основа на посочените удостоверения са възникнали договорните правоотношение между страните. Счетено е, че за всяко едно от приставанията на фериботната платформа касаторът дължи на ищеца цена в размер на 33 щ.д.за всяко приставане, в т.ч.10 щ.д. корабна такса и 23 щ.д. за пристанищна услуга, която според съда е понастоящем определената от администрацията на ищеца, че тя е правилна, цена отговаряща на международните и вътрешните правни норми. Въз основа на това е направен извода, че искът за заплащане на цената за приставанията, изразяващи се в ползването и престояването от фериботната платформа на фериботното гнездо е основателен, за което сочело и частичното плащане от касатора по една от фактурите. Всички други дейности, за които ответникът възразил, че не са извършени според съда са ирелевантни за спора, тъй като сам той признавал, че нямало регламентация в тази насока.

Основния спорен въпрос, обусловил решението на ВТаС и формулиран от касатора е този за източника на възникналите между него и пристанищния оператор правоотношения. Касаторът поддържа, че същите се основават на договор, материализиран в подписания на 11.12.1997 г. Приемателно-предавателен протокол, в който цената за едно приставане на фериботната платформа е договорена в размер на 12 щ.д., който договор не е изменян, прекратяван и продължава да обвързва страните, в какъвто смисъл е и Решение № 526 от 15.08.2006 г. по т.д. № 1110/2005 г. на ВКС, ІІ т.о. по идентичен от обективна и субективна страна спор, докато въззивният съд е приел, че юридическият факт, от който са възникнали договорните правоотношения е придобиването от ответника по касация на качеството на пристанищен оператор с право едностранно да определя цените на предоставяните пристанищни услуги.

Доколкото спорът касае период, по отношение на който законовият режим за оказване на пристанищните услуги е различен от този, при действието на който е постановено Решение № 526 от 15.08.2006 г. по т.д. № 1110/2005 г. на ВКс, ІІ т.о., настоящата инстанция намира, че липсата на съдебна практика и на еднозначно възприето разрешение в правната доктрина по повдигнатият от касатора съществен материалноправен въпрос обосновават значимостта му за точното прилагане на закона и за развитието на правото по вложения от законодателя смисъл в посочения селективен критерий. Изложените съображения се отнасят и до поставения от касатора въпрос съставлява ли ползването на фериботно гнездо пристанищна услуга по смисъла на чл.116 от приложимия за спора Закон за морското пространство, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България или е посещаване на пристанището за обществен транспорт (със статут на публична държавна собственост) за снабдяване на фериботната платформа с гориво, вода, провизии и други, без да се извършват товаро-разтоварни дейности, за което съгласно Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта се дължи предвидената в чл.64г, ал.2 корабна такса, поради което настоящият състав приема, че предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са налице и по отношение на втория от посочените от касатора въпроси.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 611 лв. в едноседмичен срок от съобщението до него.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на второ отделение при Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 259 от 30.10.2008 г. по в.гр.д. № 460/2006 г. на Великотърновския апелативен съд.

УКАЗВА на касатора “П” АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 1 611.00 лв., като изрично му се съобщи, че при неизпълнение на дадените указания производството по делото ще бъде прекратено.

След изпълнение на указанието или след изтичане на срока за изпълнение делото да се докладва на Председателя на ВКС, ТК, ІІ- ро отделение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

К З К

 

Освен пристанищните такси, които са за приставането на корабите, в пристанищата има и цени за услуги. Това са цените за услугите, извършвани от пристанищните оператори. Те са различни.

 

1. Пристанищните дейности и услуги са изредени в чл. 117, ал.1 в действащия Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/ и включват пристанищните дейности, свързани с обработката на ро-ро товари. Те не са идентични с превозната дейност по редовна фериботна линия.

Съгласно чл.2 от ПМС № 81/10.05.2000г. установените условия и такси в двустранни и многостранни договори, по които Република България е страна, се прилагат така , както са договорени.

2. В момента обработката на ро-ро товари извършват пристанищните оператори "Пристанище В. ; Е. и "Пристанищен комплекс Р. ; ЕАД. Няма законови пречки да бъдат регистрирани и други оператори - пристанищни предприятия или концесионери, при условие, че са изявили желание и са спазили всички нормативни изисквания съгласно действащото законодателство.

3. Между понятията "корабна такса" и "цена на пристанищна услуга" има съществена разлика. Таксите, събирани от ИА"Пристанищна администрация" от корабите при посещението им в българските пристанища за обществен транспорт, са държавни такси и са елемент на тарифа, която се утвърждава от Министерския съвет. Те се обявяват публично, начисляват се при условията определени в тарифата и не са обект на договаряне.

Цените на пристанищните услуги са обект на свободно ценообразуване и договаряне между търговското дружество /пристанищният оператор/ и клиентите /ползвателите на пристанищни услуги/. За 2002г. пристанището е публикувало своите цени в "Цени и условия за обработка на товари и транспортни средства.

 

 

...............

 

- Ако се вземат предвид общо реално направените разходи през 1999г. - 696000 лв., и приетите по този анализ разходи за дейността на фериботното гнездо разходи в размер на 44 400 лв. за 5003 бр.приставания, за останалите реално осъществени дейности - основно обработката на 30 000 тона различни товари - 28 000 тона въглища, 1 000 тона гипсофазер и 1 000 тона кокс - за изразходвани общо 651 600 лв., т.е. средно по 130,25 лв. за всеки обработен тон товар. Тази сума, при приетия в документа курс за конвертация 1,85 лв. за американски долар, прави средна цена на обработен тон 66,89 американски долара за тон. Доколкото в тарифния ценоразпис на дружеството обработката на 1 т. въглища е с максимална цена от 0,80 американски долара за тон, постигането на приход от получена цена за обработен тон товари, който да съответства на отчета за приходи и разходи от други осъществени дейности, и който да покрие направените разходи на дружеството за 1999 г. с постигната реална рентабилност на приходите от 6 %, различен от тарифната цена, е нереално.

 

 

-                     Фериботната платформа /ФП/ “Б” (със собственик “БРП”ЕАД, Р. ) извършва превоз на пътници, превозни средства и товари по релацията Видин-Калафат В. , като за осъществяване на тази дейност е необходимо специално брегово съоръжение за приставане - брегови фериботен терминал /фериботно гнездо/ - ФГ (изградено специално в акваторията на пристанище В. за ФП “Б”).

 

Експертизата е установила, че реалните разходи за издръжка на съоръжението са 17,55 лв. за едно акостиране. По този въпрос, както и във връзка с позоваването на чл.17 и чл.18, т.1 от ЗЗК от страна на ответника съдът не се е произнесъл, тъй като същият е бил от компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията.

Като доказателство към молбата е приложена тази счетоводно-икономическа експертиза.

 

....................

 

ФП “Б”

1. Както и при проучването по преписка, вх. № КЗК-146/2000г., от "Пристанище В. ; Е. , В. бе поискана справка (по отчет) по отделни елементи-преки и непреки разходи, покриващи съответния брой приставания, разпределени по различни ФП, образуващи цената в съответствие с посочената ценова стратегия, то от “П” Е. съобщават, че “в счетоводството на дружеството няма такава аналитичност”.

2. Предоставена е отново и т.нар. “Ценова стратегия при пазарни икономически отношения, разработена по комбиниран метод-покриване на пълни разходи, печалба 30 % в дългосрочна перспектива при отклонение за инвестиции, подобрения и реконструкции в размер на 20% и цени под равнището на конкурентите – обект ФГ”.

 

[1]/ В подкрепа на така определения съответен пазар е и становището на ИА”ПА”, че превозната дейност по редовна фериботна линия като част от пристанищните дейности и услуги, (съгласно чл. 117, ал.1 ЗМПВВППРБ) не е идентична с дейностите, свързани с обработката на ро-ро товари.

 

Законодателят използва понятието "необосновани", което освен елементи, отнасящи се до размера, изисква и анализ на въпроса, свързан с фактическите констатации относно казуалните връзки между явленията - в случая с наличието на несъответствие между цената на услугата, определена от страните с приемо-предавателния протокол, който по своята същност в тази си част има правното значение на договор и последвалото едностранно изменение без връзка със съществуващите реалности - липса на обективни предпоставки и обосновани данни за промяна на цената на извършваната услуга - "приставане" или на който и да е от съществените елементи, формиращ съдържанието й - непосредствени производствени разходи, включващи разходи за заплати, социални осигуровки, работно облекло; разходи за поддържане на комуникации, за ел. енергия, вода, тоалетна, такса смет; разходи за поддържане на фериботното съоръжение - капитални и текущи ремонти; разходи за поддържане на прохода към фериботното съоръжение при зимни условия; разходи за набиране на информация; разходи за поддържане на кейовата стена и др. /протокол от 11.11.1999г./.

 

2.7 Предприятието с господстващо положение (”П” Е. , В. ) не би могло да изменя едностранно цени. Дружеството е длъжно да поиска съгласието на съконтрахента си.