4 Р Е Ш Е Н И Е № 591 гр.София, 12 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Николай Дърмонски при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 2861/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по този ред на влязлото в сила определение от 14 юни 2011 година на Районен съд – гр.Провадия, постановено по нчд № 233/2011 година, с което на осъдения А. Д. А., при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание от една година лишаване от свобода за престъпленията, за които е осъден с влезли в законна сила присъди по нохд № 535/2005 година на Районен съд – гр.Провадия и по нохд № 670/2009 година на Районен съд –гр.Девня. В искането са заявени като основания за възобновяване на делото незаконосъобразност на атакуваното определение и постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, което ангажира основанията по чл. 422, ал. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и прекратяване на производството по делото. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор при посочените в него основания за възобновяване на делото и отправеното до съда искане. Осъденият А. участва лично и с назначения му от съда за служебен защитник адв. Е. Х. от САК, който изразява становище за неоснователност на искането на Главния прокурор и оставяне в сила на атакуваното определение. Идентично е становището на осъдения А. в негова лична защита. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваното определение районният съд се е произнесъл по молбата на осъдения А. Д. А. за определяне на общо наказание за съвкупността от престъпления, за които е осъден с влезли в законна сила присъди по нох дела №№ 535/2005 година на РС – гр.Провадия и 670/2009 година на РС – гр.Девня. Съдът е определил за двете престъпления едно общо, най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. При условията на чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанията за престъпленията, които е включил в съвкупността. Определението не е атакувано по реда на въззивното обжалване и е влязло в законна сила на 29. 06. 2011 година. Не подлежи и не е проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно. Атакуваното определение е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 25 във вр. чл. 23 от НК и на процесуалния закон – чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Видно от приложената по делото справка за съдимост (л. 5 - 7), А. е осъждан с три влезли в законна сила присъди: по нох дело № 535/2005 година, нохд № 670/2009 година и нохд № 66/2011 година. Най-тежкото от наложените с тези присъди наказания е от една година лишаване от свобода по нохд № 535/2005 година, като изтърпяването му е било отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. С другите две присъди на А. са наложени наказания от по три месеца лишаване от свобода. С определението си съдът е формирал съвкупност от престъпленията, за които А. е осъден по нохд № 535/2005 година и по нохд № 670/2009 година, което е неправилно. Двете престъпления не се намират помежду си в съвкупност, а са в отношение на рецидив, защото престъплението по второто дело е извършено на 24. 12. 2008 година, когато вече е била влязла в законна сила присъдата по нохд № 535/2006 година (на 01. 02. 2006 година) и в изпитателния срок на това осъждане. Поради това, с присъдата по нохд № 670/2009 година правилно е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и е постановено изтърпяването на наказанието от една година лишаване от свобода. От трите престъпления, за които А. е осъден по посочените нох дела, само тези по нохд № 670/2009 годна и нохд № 66/2011 година се намират в съвкупност, тъй като са извършени съответно на 24. 12. 2008 година и на 13. 02. 2009 година, преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и да е от тях (присъдата и определението за решаване на делото със споразумение са влезли в законна сила съответно на 05. 03. 2010 година по първото дело и на 15. 03. 2011 година – по второто). Престъплението, за което А. е осъден по нохд № 535/2005 година, не е в съвкупност с което и да е от останалите две престъпления, защото те са извършени след влизане в сила на присъдата по това дело, което е станало на 01. 02. 2006 година. Като е формирал съвкупност от престъпления, по отношение на които не са налице условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК и е определил за тях общо наказание от една година лишаване от свобода, съдът е нарушил закона, включвайки в съвкупността престъпление, с което другото престъпление е в отношение на рецидив. Атакуваното определение е постановено и в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, защото: Предмет на обсъждане и последващо групиране по него са престъпленията по посочените по-горе две нох дела. Извън тях и последно разгледано и решено със споразумение е нохд № 66/2011 година. С одобреното от съда споразумение и в рамките на разпоредбата на чл. 381, ал. 8 от НПК (ред. до изменянето й ДВ, бр. 93/2011 година), е постигнато правилно групиране на всички престъпления, за които А. е осъден с влезли в законна сила присъди по посочените три нох дела. Известно е, че въпросът за общото наказание при наличие на съвкупност от престъпленията, извършени от осъдения, винаги може да бъде пререшаван от съда, но само когато се окаже, че определеното вече общо наказание не се отнася за цялата съвкупност от престъпления, извършени от него, т. е. предходно произнасяне по съвкупността от престъпления за конкретния подсъдим не е пречка за ново произнасяне винаги, когато се установи наличие и на друго/и осъждане/ия, които не са били предмет на обсъждане и не са били включени в съвкупността (р. № 390/2008 година на І НО, р. 217/1976 година на І НО, р. № 426/1999 година на І НО и мн. др.). Настоящият случай обаче не е такъв. С формирането на съвкупност от престъпленията на осъдения А. със съдебния акт по нохд № 66/2011 година, е определено общо наказание за цялата съвкупност от престъпления, за които той е осъден. Като е пререшил въпроса за съвкупността с последващото определение от 14. 06. 2011 година (при това неправилно), съдът е нарушил посоченото по-горе процесуално правило на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. При изложените съображения атакуваното определение подлежи на отмяна, а производството по делото – на прекратяване. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела влязлото в сила определение от 14 юни 2011 година на Районен съд – гр.Провадия, постановено по нчд № 233/2011 година и п р е к р а т я в а производството по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.