Р Е Ш Е Н И Е №208 гр. София, 15 ноември 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ :РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря М. Петрова и с участието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 893/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. П. И.- защитник на подс. В. Б. М. срещу решение № 153 от 12.07.2019 г. по внохд № 202/19 г. на Апелативен съд- Велико Търново. В жалбата е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1,т. 3 от НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо и няма да постигне целите на чл. 36 от НК, тъй като при индивидуализацията му съдът не е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Направено е искане за изменение на въззивното решение и за намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът поддържа жалбата и и акцентира върху незначителния предмет на престъплението от 38 лева, поради което настоява за наказание в минимален размер. Подс. М. се явява пред ВКС и моли за намаляване на наказанието. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като наложеното на подс. М. наказание е справедливо и не се налага смекчаването му. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Касационната жалба е неоснователна. С присъда № 20 от 7.05.2019 г. по нохд № 168/2019 г. Окръжен съд- Плевен е признал подс. В. Б. М. за виновен в това, че на 2.01.2019 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 38 лв. от владението на М. Ж. Петрова, с намерение противозаконно да ги присвои, като използвал за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК във вр. чл. 54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 58а от НК е намалил така определеното наказание от пет години с една трета на три години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, т. 2 ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяването му. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачел времето, през което подс. Матов е с мярка за неотклонение „задържане под стража считано от 5.01.209 г. На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимия да заплати на гражданската ищца М. П. сумата от 33 лв. която представлява обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на 2.01.2019 г. и 50 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Осъден е да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. М. и по протест на прокурор в АС -В. Търново е образувано внох № 202/19 г. С решение № 153 от 12.07.2019 г. въззивният съд е потвърдил присъдата. Съдебното производство пред Окръжен съд- Плевен срещу подс. В. Б. Матов е протекло по диференцираната процедура по глава 27 от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Той е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата, поради което е провел съкратено следствие и е постановил съдебен акт, с който е признал подс. Матов за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. А от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание пет години лишаване от свобода. При определяне на наказанието, съдът е приложил чл. 58а от НК и е намалил наказанието с една трета и е определил три години и четири месеца лишаване от свобода. Оплакванията на касатора са обосновани с твърдение, че съдилищата по същество не са обсъдили наличните по делото доказателства, водещи до смекчаващи отговорността на Матов и че, ако го бяха сторили, наказанието следваше да се определи при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Идентични възражения са направени пред въззивната инстанция, на които контролираната инстанция е дала убедителен отговор в атакуваното решение. При индивидуализиране на наказанието, съдът е спазил изискванията на материалния закон по чл. 54 вр. чл. 58а от НК, като не е подценил или игнорирал нито едно от обстоятелствата, имащи значение при определяне на наказанието. Не са останали в страни от вниманието му ниския социалния статус на подсъдимия, предмета на престъплението от 38 лева, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство. Отчетен е механизма на извършване на деянието, което според въззивния съд, сочи на по- нисък интензитет на упражняване на принудата, в сравнение с деянията от същия вид, поради което е даден превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, пред констатираните отегчаващите такива - обремененото съдебно минало, извън присъдите, обуславящи деянието като извършено в условията на опасен рецидив и резистентните престъпни навици- след като на 13.04.2017 г. подсъдимият е бил освободен от затвора след изтърпяване наказание той извършил настоящото деяние. Правилно е прието, че изброените не дават основание за приложението на чл. 55 от НК, тъй като на първо място не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и на второ не е налице втората кумулативна предпоставка, съгласно която и най- лекото предвидено наказание в закона да е несъразмерно тежко. На следващо място касационната инстанция не намира основания за смекчаване на наложеното наказание, и за това защото не се съгласява с това, че степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, не са високи, тъй като от съдилищата не е отчетено, че налаганите наказания, последното, от които е четири години лишаване от свобода определено на основание чл. 25 от НК по нчд № 67/14 г. на РС- Плевен /по нохд № 2996/13 г. , по нохд № 2849/13 г. и по нохд № 702/13 г./, очевидно не са изиграли своя поправителен и възпираш ефект. Извън цитираните, подсъдимият е бил осъждан многократно, като преобладаващата част от деянията му са в съвкупност, поради което наказанията му са определяни при условията на чл. 25 и чл. 23 от НК, като в преобладаващата си част са за извършени престъпления против собствеността, в частност по чл. 199 от НК и чл. 195 от НК. На следващо място, неприемливо е становището на съставите по същество, че употребената сила по отношение на пострадалата е с по- нисък интензитет, в сравнение с останалите случаи, тъй като не е отчетено, че в показанията си тя твърди, че е била блъсната и след дърпането на чантата е паднала на земята, което сочи на обратното – на употребата на значителна сила за отнемане на веща. Не е съобразен начинът, по който подсъдимият е осъществил престъпното си деяние – издебвайки жертвата и подхождайки от към гърба й, с цел осуетяване възможността тя да види лицето му. На последно място той е разкрит като автор на деянието чрез показанията и проведено разпознаване от случаен минувач – св. В. Г., която го видяла при отдалечаване с отнетата вещи, а не защото сам е признал участието си в деянието. Всичко това мотивира касационната инстанция да приеме, че не са налице основания за допълнително смекчаване на наказанието на подс. М., като определеното такова е в състояние да изпълни целите по чл. 36 от НК, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Посочените от защитника съображения в жалбата : че подсъдимият не се е укривал, не е възпрепятствал събирането на доказателства, че дава обяснения за извършеното и сам е посочил къде е изхвърлил част от вещите не водят до приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като те са били съобразени от предходните съдебни състави по същество и отчетени от тях при индивидуализиране на наказанието като „оказано съдействие още на досъдебната фаза на процеса“, което не е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, за да позволи допълнителното премиране на подсъдимия, с определяне на наказание под минимума на санкцията предвидена в чл. 199, ал.1 т. 4 от НК. Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №153 от 12.07.2019 г. по внохд № 202/19 г. по описа на АС- Велико Търново. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.