О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 826 гр. София, 02.12.2013година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 29 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 3887 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №5439/26.08.2013 г. от пълномощника на [фирма]- гр. Ст.З. срещу определение №1656/ 05.08.2013 по ч.т.д. №836/13на П., в частта, с което е отменено определение на СтОС от 07.6.2013 г. по т.д. № 173/13, с което е отказано допускане на обезпечение на иск по молба на ищеца [фирма]-Ст.З. и вместо него е постановено друго, с което е допуснато частично обезпечение при условията на чл. 391, ал.1,т.1 ГПК чрез налагане на запор до размера на 120 000 лева върху банковите сметки на жалбоподателя в описаните банки в страната. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразсност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.2 във връзка с чл.396 ал.2, предложение второ от ГПК. За да уважи молбата за обезпечение на иска, съдът се е позовал на споразумение между страните от 15.09.2011 г., по силата на което ответникът по иска с правно основание чл.55 ал.1, 1 ЗЗД се е задължил до 31.01.2012 г. да върне на ищеца 30 613 тона потрошена скална маса, доставена на ответника от ищеца и незаплатена от него, което прави първият от двата обективносъединени искове вероятно основателен. Съдът е счел, че въпреки, че не е ясно на каква база се претендира точно обезщетението по втория иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в претендиран размер от 336 936 лева, то той също се явява вероятно основателен, но следва да се допусне обезпечение на този иск частично само до размера на 120 000 лева, съгласно изричното позоваване на разпоредбата на чл.394 ГПК. В изложение на основанията за опускане до касация се сочат въпросите за недопустимостта на обжалваното определение като постановено по нередовна молба по чл.389 ГПК, за възможността да се допусне обезпечение на иск по нередовна искова молба: не е кокретизиран по основание искът за обезщетение за пропуснати ползи, чието обезпечаване се иска, нито е посочена цената на иска по чл.55 ал.1,предл.1 ЗЗД и не е внесена държавна такса по него, следва ли при липса на убедителни писмени доказателства, съдът да допусне обезпечение при определяне на парична гаранция, следва ли съдът при своето произнасяне по обезпечение на иск по висящ спор да вземе в предвид и отговора на ИМ и приложените към нея исмени доказателства. В случая обуславящи изхода на спора по допускане на обезпечение в конкретния случай са въпросите за недопустимостта на обжалваното определение като постановено по нередовна молба по чл.389 ГПК и за възможността да се допусне обезпечение на иск по нередовна искова молба, в която не е конкретизиран по размер искът за обезщетение за пропуснати ползи,чието обезпечаване се иска и не са изложени всички обстоятелства, които обуславят претенцията. По първия въпрос следва да се отчете, че процесуалният закон не въздига в условие за редовност на молбата по чл.389 ГПК нейното съдържание за разлика от уредбата за редовност на ИМ-чл.127 и 128 ГПК връзка с чл.129 ГПК.Достатъчно е посочването на цена на иска и желаната обезпечителна мярка-чл.395 ал.1 ГПК. Следователно, нейната непълнота, освен непосочването на цената и обезпечителната мярка, не води до недопустимост на произнасянето по нея, а рефлектира по съществото на нейната основателност. Относно възможността да се допусне обезпечение на иск по нередовна искова молба, в която не е кокретизиран по основание и не ясно на каква база е посочен размерът на иска за обезщетение за пропуснати ползи, чието обезпечаване се иска следва да се има в предвид, че теорията и съдебната практика изискват установяването пред съда на допустимостта на иска и неговата вероятна основателност. Доколкото допустимостта на иска и по-специално възможността за надлежното упражняване на правото на иск се определя и от редовността на ИМ-чл.129 ГПК във връзка с чл.127 ал.1 ГПК и последната разпоредба изисква посочването на цена на иска и изложение на всички факти, които обосновават претенцията, то неспазването на това изискване прави исковата молба нередовна до нейното поправяне, а следователно и възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск, включително съпътстващите го процесуални действия, каквото се явява допускането на обезпечение. Несъответствието на обжалваното определение по този въпрос с практиката на ВКС е основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Следователно, след като съдът е счел, че не е ясно на какво основание се претендира присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в претендиран размер от 336 936 лева не е следвало да допуска обезпечение на този иск при нередовна искова молба до отстраняване на нередовността й. С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени на основание чл.281 т.3 ГПК като неправилно и вместо него ВКС да постанови друго, с което молбата по чл.389 ГПК да се остави без уважение. По горните съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване. ОТМЕНЯ определение №1656/ 05.08.2013 по ч.т.д. №836/13 на П., в частта, с което е отменено определение на СтОС от 07.6.2013 г. по т.д. № 173/13, с което е отказано допускане на обезпечение на иск по молба на ищеца [фирма]-Ст.З. и вместо него е постановено друго, с което е допуснато частично обезпечение при условията на чл. 391, ал.1,т.1 ГПК чрез налагане на запор до размера на 120 000 лева върху банковите сметки на жалбоподателя в описаните банки в страната и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма]-Ст.З. за обезпечение на иск по чл.389 ГПК , направено в ИМ вх. ОС-Ст.З. №7105/06.06.2013 . ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.