4 решение по гр.д.№ 4137 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 131 София, 07.10. 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4137 по описа за 2018 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Х. Л. срещу решение № 271 от 13.11.2017 г. по в.гр.д.№ 303 по описа за 2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 221 от 03.05.2017 г. по гр.д.№ 1658 от 2016 г. на Районен съд- Дупница за отхвърляне на предявения от Л. Х. Л. срещу С. С. С., Л. К. Ф., Д. К. Д. и Община Бобошево иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено спрямо ответниците, че по време на образуване на ТКЗС през 1956 г. наследодателят на ищеца Л. С. Л., починал на 07.11.1971 г., е бил собственик на имот, представляващ земеделска земя- гора с площ от 4,150 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], м.“Я. к.“ при съседи към момента на образуване на ТКЗС: Н. Х. К., А. В. К. и гора. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В писмен отговор от 07.06.2018 г. ответницата Л. К. Ф. оспорва жалбата. Останалите ответници С. С. С., Д. К. Д. и Община Бобошево не вземат становище по жалбата. Касационната обжалване на решението е допуснато служебно от съда на основание чл.280, ал.2 ГПК поради съмнение за допустимостта на това решение. По допустимостта на въззивното решение настоящият състав на ВКС приема следното: Видно от исковата молба, ищецът е претендирал за установяване на собствеността към минал момент на имот, правото на собственост върху който е бил възстановен на наследниците на Л. С. Л. с решение от 27.05.1998 г. по гр.д.№ 664 от 1997 г. на Районен съд- [населено място] по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и решение № БЛ71 от 14.04.1999 г. на Поземлена комисия- [населено място]. В тези решения на РС и на ПК- [населено място] обаче имотът не е описан по местоположение и граници съобразно действащата карта на възстановената собственост на землището на [населено място]. В исковата молба също липсва надлежна индивидуализация на имота. Това сочи на нередовност на исковата молба и съответно на недопустимост на постановеното по тази искова молба решение на първоинстанциония съд. Предвид на изложеното решението на въззивния съд следва да бъде отменено. С оглед приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд, който следва да остави исковата молба без движение и даде срок на ищеца да отстрани констатираната нередовност на исковата молба- като индивидуализира имота, за който претендира, по площ и граници съобразно действащия план или карта на възстановената собственост за землището на [населено място]. След отстраняване на нередовността на исковата молба въззивният съд следва служебно да се произнесе по допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и съответно на постановеното по този иск първоинстанционно решение: да прецени дали е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ между ищеца и посочените ответници, като вземе предвид задължителната практика на ВКС /т.3А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на В./, според която спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице, когато пред поземлената комисия /сега ОСЗ/ са подадени заявления за възстановяване на собствеността върху един и същ земеделски имот от две и повече лица, респективно когато ПК /ОСЗ/ е постановила решения за признаване или за възстановяване на собствеността върху един и същ имот на наследниците на няколко лица. Ако за извършването на тази проверка на допустимостта на иска е необходимо да се съберат допълнителни доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства. По-конкретно, ако ищецът уточни, че претендира за имот, който понастоящем попада в части от имоти № ....., № ....., № ....., № ..... и № ..... по картата на [населено място] /както е посочено в приложеното към исковата молба писмо на ОСЗ- [населено място] изх.№ ВС-28-546 от 19.12.2009 г. и в приетите като доказателства по делото писмо изх.№ 94-5297-28.02 на ОСЗ- К., находящо се на лист 73 от първоинстанционното дело и писмо изх.№ РД-05-41 от 17.01.2011 г., находящо се на лист 76 от първоинстанционното дело/ въззивният съд следва да събере следните нови доказателства: - За имот № ..... - доказателство, че този имот е бил заявен за възстановяване пред ПК от наследниците на С. С. К. и ако е бил заявен- че е постановено решение на ПК за възстановяване на собствеността върху него; - За имот № ..... - предвид приложимата към случая редакция на чл.19 ЗСПЗЗ, доказателства кога е влязъл в сила плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници на земите в землището на [населено място]: преди или след започване на административното производство по възстановявяне на земеделските земи на наследниците на Л. С. Л., завършило с решение от 27.05.1998 г. по гр.д.№ 664 от 1997 г. на Районен съд- [населено място] по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ; - За имот № ..... - доказателство, че този имот е бил заявен за възстановяване пред ПК от наследниците на А. В. К. и ако е бил заявен- че е постановено решение на ПК за възстановяване на собствеността върху него. Ако прецени, че искът е допустим изцяло или само за някоя негова част /например за имота на ищеца, попадащ в имот № ...../, съдът следва да постави решение по съществото на спора, като прецени събраните по делото свидетелски показания в съвкупност с писмените доказателства по делото и с изявленията и признанията на ответниците. Конкретно следва да вземе предвид, че единственият наследник на С. С. К.- ответникът С. С. С. е заявил, че имот № ..... никога не е бил собственост на наследодателя му С. С. К. и последният не е заявявал този имот за възстановяване на собствеността, нито някога го е ползвал. Община Бобошево не е подала отговор на исковата молба и до настоящия момент не е оспорила предявения срещу нея иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, касаещ имот № ..... и част имот № ..... . Следва да се вземе предвид и изявлението на пълномощника на ответницата Д. К. Д., един от наследниците на А. В. К., направено в последното по делото заседание пред районния съд, че няма претенции и няма документи за собственост за частта от имот № ..... , която се застъпва с претендирания от ищеца имот. При преценката за основателността на иска съдът следва да вземе предвид и това, че по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ всяка от страните по спора за материално право следва да докаже правото на собственост на своя наследодател към момента на образуване на ТКЗС, като по конкретното дело ищецът е представил доказателства за правото на собственост на наследодателя си Л. С. Л., а ответницата Л. К. Ф. не е представила никакви доказателства за правото на собственост на своя наследодател К. Г. Б. върху имот № ..... към момента на образуване на ТКЗС. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 271 от 13.11.2017 г. по в.гр.д.№ 303 по описа за 2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, четвърти състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.