РЕШЕНИЕ N 336   София, 03 юли 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни................…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева.........................                                                                              Жанина Начева......................... при секретар..............…..........Кр.Павлова..........................................и в присъствието на прокурора.............…..........П.Маринова..............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 330/2009 година. С присъда № 46 от 10.02.2009 г. по н.о.х.д. № 3923/2006 г. на Софийския градски съд, 10 наказателен състав, подсъдимият Л. В. И. е признат за виновен в това, че на 25.08.2002 г., около 17.30 часа, в гр. С., на ул. “П. Ю. Тодоров”, срещу блок 1, пред входа на банка “Биохим”-клон “Южен парк”, при управление на МПС – мотоциклет “Хонда” с рег. № В* собственост на Р. А. М. , нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 150 ППЗДвП, поради което катастрофирал в насрещно паркирал автомобил “Пежо 405” с рег. № С* собственост на фирма “АСМ-2”, като по непредпазливост причинил смъртта на И. Д. И. , поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54, ал. 1 НК е осъден на три години лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на това наказание за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК и във вр. с чл. 343г и чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, а по обвинението за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, намиращо се в причинна връзка със съставомерния престъпен резултат, е признат за невинен и оправдан. С въззивно решение № 156 от 29.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 255/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, горепосочената присъдата е изменена като е постановено оправдаване по обвинението за допуснати нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и чл. 150 ППЗДвП, намиращи се причинна връзка със съставомерния престъпен резултат, като в останалата й част е потвърдена. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от защитника на подсъдимия. В жалбата подробно е развита тезата за неправилно прилагане на материалния закон, като се поддържа, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. На това основание е направено искане в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК да бъде постановено цялостно оправдаване. Алтернативно се твърди, че смекчаващите вината обстоятелства са били подценени при определяне на наказанието, поради което се иска да бъде намалено с оглед на наличието на предпоставките за прилагане на чл. 55 НК. При разглеждане на делото в съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Касационната жалба е неоснователна. По доводите за нарушение на закона: За разлика от въззивната инстанция, касационният съд не разполага с правомощието да установява нови фактически положения. Затова настоящата проверка по доводите за неправилно прилагане на материалния наказателен закон може да се осъществи само в рамките на правно-релевантните факти и обстоятелства, така както са отразени в обжалваното второинстанционно решение. Впрочем анализът на надлежно събраните доказателствени материали, извършен от въззивния съд, е съобразен с принципните изисквания по чл. 14, ал. 1 НПК за всестранност, пълнота и обективност, а и оплаквания в обратната насока не са направени в касационната жалба. Основните факти, включени в предмета на доказване, са следните: На 24.08.2002 г. подсъдимият Л, макар и неправоспособен, управлявал мотоциклет “Хонда” по ул. “П. Ю. Тодоров” в посока от кръстовището с бул. “Г. Делчев” към банка “Биохим” – клон Южен парк. На задната седалка пътувал загиналият при последвалата злополука – И. И. Било в светлата част на денонощието, асфалтовата пътна настилка била суха, без неравности и наклони. Подсъдимият спрял на червен сигнал на светофарната уредба, намираща се преди входа на банката. След подаването на зелен сигнал потеглил като бързо развил скорост до 50 км/час. В този момент забелязал неправилно пресичаща, неустановена по делото пешеходка. Тъй като не можел да спре в рамките на опасната зона, рязко отклонил мотоциклета вляво, навлязъл в платното за насрещно движение, загубил контрола върху управлението и катастрофирал в паркиран лек автомобил. От удара настъпили съставомерните последици – смъртта на И. И. В мотивите на обжалваното въззивно решение са изложени убедителни съображения в смисъл, че отклоняването на мотоциклета вляво, довело до навлизане в платното за насрещно движение, се дължи на появилата се опасност в лицето на неустановената пешеходка. Друго заключение не би могло да бъде направено, дори и при цялостно кредитиране на обясненията на самия подсъдим. Въззивният съд мотивирано е отхвърлил фактическата теза на защита, че управлението е било смутено от странични непредвидими фактори като наклоняване на тялото на загиналия пасажер и неравност на пътното платно. Впрочем, дори и да бяха налице, те нямаше да променят изводите относно първопричината за автопроизшествието – рязкото предприемане от подсъдимия (водач на мотоциклет) на ляв завой в посока към платното за насрещно движение. В тази връзка въззивният съд напълно правилно е разгледал въпроса за вината на водача на плоскостта дали извършената от него спасителна маневра е законосъобразна и дали сам чрез възприетата неподходяща скорост не се е поставил в невъзможност да избегне стълкновение с пешеходката при своевременно задействане на спирачната система на мотоциклета. Настоящият касационен състав споделя тезата (вж. страница 15, абзац 2, на въззивното решение), че скоростта не е била съобразена с усложнената конкретна пътна обстановка, още повече – прието е, че подсъдимият е имал възможност да забележи пешеходката още към момента на потеглянето на мотоциклета след подаването на зелен сигнал на светофара (вж. страница 16, абзац 2 на същото решение). Така че деецът е имал пълната възможност, вместо да ускорява управляваното от него моторно превозно средство, да избере такава скорост, която да му позволи безопасно да пропусне преминаването на пешеходката, а ако се налага – да спре. К. водач подсъдимият Л е допуснал нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, което, наред с неправомерното пресичане на неустановеното лице, се намира в пряка причинна връзка с престъпния резултат. В конкретната ситуация не е налице “случайно деяние” по смисъла на чл. 15 НК, защото деецът, макар и да не е предвиждал обществено-опасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Затова няма правно основание за уважаване на искането за постановяване на оправдаване в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. По доводите за явна несправедливост на наказанието: Така както е определено, наказанието е под средния законоустановен размер, а това означава, че превес е отдаден на смекчаващите отговорността обстоятелства – относително добрата характеристика и младежката възраст на дееца, съпричиняването на резултата от страничен фактор. При това е приложен института на условното осъждане, въпреки отежненото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че е бил санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движение. Смекчаващите обстоятелства обаче съвсем не са многобройни, нито пък някое от тях е с изключителен характер, за да може да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 НК. Съвкупната санкция отговаря на правилата по чл. 54 НК, а още по-голяма снизходителност би поставила в риск постигането на визираните в чл. 36 НК възпитателни и предупредителни цели. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 29.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 255/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, с което е осъществена въззивна проверка на присъда № 46 от 10.02.2009 г. по н.о.х.д. № 3923/2006 г. на Софийския градски съд, 10 наказателен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.