Р Е Ш Е Н И Е № 91 София, 14.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 3465/2013 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 1098 от 06.06.2013 г. по гр.д.№ 4071/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.09.2012 г. по гр.д.№ 9579/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма] за разликата над сумата 5 000 лв. до заявения размер от 90 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й В. С. И., настъпила при ПТП, виновно причинено от водача на л.а. „ВАЗ 1500 С” с Д.К.Н. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответното дружество. В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. Ответната страна ЗК [фирма] оспорва основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Третите лица П. И. Н., [населено място] и К. Н. Н. не са изразили становище по касационната жалба. С Определение № 203 от 7.04.2014 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, разрешен в противоречие с дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни за съдилищата разяснения. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано наличието на предизвикано на 13.11.2010 г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на което е настъпила смъртта на сина на ищцата. Изложено е, че с оглед степента на доказаност на претърпените неимуществени вреди определеното й от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 70 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД. Счел е за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, като се обосновал с движението на пострадалия по пътното платно, но не в посока, противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства и по възможност най-близко до лявата му граница, с оглед изискванията на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, а попътно на тях. Това нарушение, намиращо се според съда в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е обусловило извода му за съпричиняване в размер на 1/2, като след съобразяване на доброволно платеното от застрахователя обезщетение в размер на 30 000 лв. е прието, че дължимото на ищцата обезщетение е в размер на 5 000 лв., до който предявеният иск бил уважен от първоинстанционния съд, поради което потвърдил постановеното от него решение. Касационната жалба е частично основателна. С т.2 от ППВС № 4/1968 г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Извън общите критерии, преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са релевантни за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД, е конкретна и зависи от спецификите на разглеждания правен спор. При определяне на обезщетенията, полагащи се на жалпоподателката като еквивалент на претърпените по повод смъртта на сина й неимуществени вреди, въззивният съд не е спазил съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. указания и се е отклонил от задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, в резултат на което се е стигнало до необосновано и незаконосъобразно занижаване на дължимото обезщетение. Безспорно е установено по делото, че синът на ищцата - сега касатор е починал на 49 г. в резултат на черепно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма, получена при пътно-транспортно произшествие на 13.11.2010 г., причинено виновно от П. И. Н., водач на превозно средство, застрахован в ответното дружество със застраховка "Гражданска отговорност". В първоинстанционното производство са събрани неопровергани свидетелски показания, които сочат категорично, че между починалия и неговата майка са съществували близки отношения, изпълнени с взаимна обич, подкрепа, уважение и привързаност. Въззивният съд не е съобразил характера и действителното съдържание на тези отношения, а е акцентирал върху възрастта на починалия и тази на неговата майка – 78 г., като са останали непреценени обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му - неочаквано и като последица от тежка черепно-мозъчна травма, несъмнено предизвикала неприятни емоционални изживявания. Игнориран е и интензитетът на претърпените морални болки и страдания, свързан със загубата от ищцата на тази възраст на оказваната й именно от пострадалия морална опора, който има съществено значение за справедливия размер на обезщетенията. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от касаторката по повод загубата на сина й неимуществени вреди е в размер на 90 000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ е основателен до този размер, като за разликата до претендирания размер от 120 000 лв. подлежи на отхвърляне. Неоснователен е довода на касаторката за присъждане на обезщетение в по-висок размер, предвид значителния лимит на поетата от ответника застрахователна отговорност. При отсъствие на доказателства за претърпени неимуществени вреди в по-голям обем от действително установения по делото, лимитът на застрахователна отговорност сам по себе си не може да обоснове завишаване на дължимото от застрахователя обезщетение. Неоснователен е касационния довод за неправилно приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Оплакванията са обосновани с отсъствието на проведено пълно и главно доказване от ответната страна, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като поддържа, че автотехническата експертиза е направила произволни изводи, неподкрепени от показанията на свидетели-очевидци относно местоположението му при удара с лекия автомобил, довело до необоснования извод на съда, че същият се е движил в нарушение на чл.108 ЗДвП, без да е съобразена разпоредбата на чл.113, ал.2 от с.з., според която извън населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат пътното платно и извън определените за това места. Освен че твърдението за предприето от пострадалия пресичане на пътното платно е въведено за първи път с касационната жалба, приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е оспорен пред въззивната инстанция само по размер, като е акцентирано върху установената от експертизата несъобразена от водача на автомобила скорост на движение, довела до невъзможността своевременно да възприеме пешеходеца на пътя и да предотврати настъпването на събитието. Доводи срещу приетата с решението степен на съпричиняване на вредоносния резултат не са наведени в касационната жалба, поради което правилността на направените с решението изводи в тази насока не следва да бъде преценявана. В съответствие с изложеното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата над сумата 5 000 лв. до 15 000 лв., вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторката (ищца) обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. При този изход на делото, застрахователното дружество следва да заплати на ищцата разноски в размер на 1 108.80 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на ВКС държавна такса в размер на 400 лева. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1098 от 06.06.2013 г. по гр.д.№ 4071/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 5 000 лева до 15 000 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати на В. А. И. от [населено място] на основание чл.226, ал.1 КЗ допълнително сумата 10 000 (десет хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 13.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 1 108.80 (хиляда сто и осем лева и 80 стотинки) лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 400 (четиристотин) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: