Ключови фрази
Негаторен иск * отклонение от одобрен архитектурен проект * преустройство * съсобственост * таван


Р Е Ш Е Н И Е

№135

София, 21.11.2016 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1072 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д., чрез пълномощника им адвокат И. Д., против решение № 1792 от 16.11.2015 г., постановено по гр.д № 2596 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, Гражданко отделение, VI състав, с което е потвърдено решение № 4462 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 4886/2013 г. на Районен съд-Пловдив, X. състав за осъждане на Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д. да преустановят действията си, с които нарушават правото на собственост на З. Д. Ф. върху 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], който понастоящем представлява второ ниво на надстроения им апартамент-мезонет на две нива, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.525.1.2, второ ниво с предназначение: жилище, като премахнат последиците от тях, отстранят извършеното незаконно надстрояване и възстановят имота във вида съгласно скица-виза от 5.05.1999 г., одобрен архитектурен проект от 1.06.1999 г. и строително разрешение № 504/21.10.1999 г., издадени от [община], район „Централен“, както следва: тавански етаж на кота 6.08, състоящ се от открита покривна тераса, ателие на художник с два входа-откъм обекта на долния етаж /новонадстроения цял етаж/ и откъм антрето на таванското ниво, северно таванско помещение с вход откъм стълбището и източно таванско помещение с вход откъм антрето на таванското ниво, като е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 86, том IV, рег. № 6752, дело № 643/03.08.2005 г. на нотариус рег. № 001, с който Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д. са признати за собственици въз основа на осъществено право на строеж в режим на СИО на жилище на две нива с Р. от 206,14 кв.м. - жилищно ниво и мезонетно, свързано с него таванско ниво за ателие за творческа дейност, находящо се в сграда в [населено място], [улица], като първото ниво е разположено на третия (втори жилищен) етаж с площ от 103,07 кв.м., състоящо се от две спални, дневна-трапезария с кухненска ниша, входно антре, перално помещение, баня-тоалетна и две тераси, а второто ниво е разположено на таванския етаж със застроена площ от 103,07 кв.м., състоящо се от ателие за художник, кухненска ниша, стая, антре и баня с тоалетна, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски за първоинстанционното производство в размер на 2200 лв. и за въззивното производство в размер на 1800 лв.
В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение, поради неучастие на задължителен необходим другар, както и поради уважаване на иска на основание, което не е посочено в исковата молба, евентуално за неправилност, поради необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.
З. Д. Ф. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 183 от 25.04.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС по решения № 416/16.11.2010 г. по гр.д. № 27/2010 г., I г.о.; № 58/26.03.2013 г. по гр.д. № 907/2012 г., I г.о.; № 51/7.05.2013 г. по гр.д. № 764/2012 г., II г.о.; № 23/9.04.2014 г. по гр.д. № 5465/2013 г., II г.о.; № 62/18.04.2014 г. по гр.д. № 712/2012 г., I г.о. по въпроса достатъчно ли е за уважаване на претенция с правно основание чл.109 ЗС да се установи фактът, че един от съсобствениците е извършил строеж в отклонение от издадените строителни книжа и без съгласие на останалите съсобственици или е необходимо във всеки отделен случай да се изследва и установи връзката между посоченото от ищеца неоснователно действие на ответника и конкретните пречки, които то създава на правото на собственост на ищеца.
Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който въззивният съд е отчел, че въз основа на влязло в сила решение по чл.108 ЗС ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда. Въз основа на експертните заключение е установил, че от първоначалния одобрен проект са извършени съществени отклонения и са извършени преустройства в таванското помещение. По силата на договор за дарение от 2000 г. ответникът Е. Н. К.-Д. е придобила от своя баща Н. К. 1/3 ид. част от дворното място, Ц., ведно с правото да настрои находящата се в терена двуетажна масивна жилищна сграда в съответствие със строително разрешение от 21.10.1999 г. и одобрен архитектурен проект, а именно – двустайно жилище със застроена площ 103.07 кв. м., състоящо се от дневна-трапезария, кухненска ниша, две спални, входно антре, перално помещение, санитарен възел – баня и две тераси, същото свързано мезонетно с таванско ниво, състоящо се от ателие с площ 24.01 кв. м., антре, открита покривна тераса – 23.16 кв. м., таванско помещение – 12.75 кв. м. и таванско помещение от 10.75 кв. или общо площ на таванското ниво – 70.67 кв. м. Предвиденото, съгласно посочените строителните книжа, надстрояване е започнато, като с акт-образец № 14 от 25.08.2002 г. конструкцията на строежа е била приета. Впоследствие с екзекутивни чертежи от 07.12.2004 г. проектът е преработен, като източното таванско помещение се преустройва в антре, баня с wc и кухненска ниша към ателието за индивидуална творческа дейност, а откритата покривна тераса е станала покрита и се е обединила в общо пространство с ателието. Другото таванско помещение се запазва в първоначалния си вид, като единствено се променя наименованието му – „стая”. При тези факти за счетени за неоснователни доводите на ответниците по иска, че не е налице промяна на предназначение в хипотезата на чл.154, ал.2, т.6 ЗУТ и, че не е налице промяна в общите части на сградата в таванския етаж. В процесния случай несъмнено са налице промени в предназначението на обекта, както и е налице съществено изменение на общите части на строежа – покривната тераса (чл. 38 ЗС).
След реализиране на строителството двамата ответника са се снабдили с констативен нотариален акт, според който жилището им вече е на две нива, второто от които, находящо се на таванския етаж със застроена площ от по 103,37 кв.м. По този начин собствеността на ответниците в сградата по разгъната застроена площ е станала общо 206, 14 кв.м., за разлика от първоначалния проект, по който сборът на двете нива – втори жилищен и тавански етаж заедно е 173, 74 кв.м. и те на практика са придобили цялото подпокривно ниво, като така са трансформирали общата част за сградата „таван“ в обект тяхна индивидуална собственост, поради което неоснователни са доводите им, че всички помещения, находящи се на последното ниво на процесната сграда, се ползват от страните в идеална съсобственост, извършените промени в първоначалния проект не са се отразили по никакъв начин на обема и на собственическите права на ответниците и, че ответниците не са променяли предназначението на общото таванско помещение, като са го преустроили и са го включили като свързана част към тяхното собствено жилище. Правата на ищеца несъмнено се явяват накърнени, тъй като вместо да се изградят мезонетно, свързано с втория етаж, ателие и две отделни и самостоятелни тавански помещения и открита покривна тераса, и от всичко това той да притежава 1/3 идеална част, фактически целият етаж е станал един обект, свързан към долния етаж и така таванът вместо обща част е превърнат в лична собственост на ответниците.
За неоснователни са счетени и доводите, че не е установено по делото фактическото положение, което пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик, тъй като само по себе си преустройството на таванското ниво в съществено отклонение от първоначално одобрения обект без съгласието на съсобствениците, безспорно нарушава обема на правото на собственост на ищеца, който е заставен да търпи едно неправомерно действие от страна на ответниците по отношение на правото му на собственост върху 1/3 идеална част от таванското помещение.
Относно адекватността на поисканата мярка от ищеца – да отстранят извършеното незаконно надстрояване, като възстановят имота във вида съгласно одобрените през 1999 г. строителни книжа, на което ответниците са възразили, че при придобиването на обекта в процесната жилищна сграда от страна на ищеца, имотът е бил в сегашното си състояние, както и, че липсва предишно състояние, което да се възстанови чрез негаторния иск и да определи съдържанието на дължимото от тях поведение в случай осъждане им, съдът е приел, че без значение за реализирането на фактическия състав на негаторния иск е състоянието на имота, когато същият е придобит от ищеца. Когато неоснователното действие се изразява в нарушение на строителните правила и норми, възможен път за защита на ищеца е искането за изграждане на обекта съобразно надлежно издадените строителни книжа - строително разрешение и одобрен архитектурен проект. Освен това не са основателни доводите на въззивника, че липсва предишно състояние, в което да се приведе имотът. Не е спорно между страните, че акт-образец № 14 за приемане на конструкцията е подписан на 25.08.2002 г., което означава, че конструкцията на строежа е завършена, прегледана и приета от инженер-конструктор и от оторизирано лице от консултантска фирма. Подписването на акт № 14 означава, че е изпълнена дървената покривна конструкция, т.е. налице е изграден годен обект, който може да е предмет на прехвърлителни сделки. Първоначалният проект е променен след приемането на конструкцията на сградата, следователно налице е предишно състояние на обекта.
При формиране на тези изводи въззивният съд в нарушение на посочената в определението по чл.288 ГПК практика на ВКС, според която се приема, че за успешното провеждане на негаторен иск по чл.109 ЗС е необходимо установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзка между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, не е преценил и не е изложил мотиви в какъв обем неоснователното действие на ответниците /изграждане на таванското ниво в отклонение от одобрения при учредяване правото на строеж проект/ препятстват правото на собственост на ищцата върху 1/3 ид.ч. от тавана на сградата и съответна ли е на нарушението на правото й на собственост исканата мярка – ответниците да отстранят извършеното незаконно надстрояване и възстановят имота във вида съгласно скица-виза от 5.05.1999 г., одобрен архитектурен проект от 1.06.1999 г. и строително разрешение № 504/21.10.1999 г., издадени от [община], район „Централен“, както следва: тавански етаж на кота 6.08, състоящ се от открита покривна тераса, ателие на художник с два входа-откъм обекта на долния етаж /новонадстроения цял етаж/ и откъм антрето на таванското ниво, северно таванско помещение с вход откъм стълбището и източно таванско помещение с вход откъм антрето на таванското ниво.
По силата на договор за учредяване право на строеж /нотариален акт № 20, том I, рег. № 664, дело № 16/2000 г. на нотариус № 144 Е. Н. К.-Д. е носител на правото на надстрояване за обект, индивидуализиран по строително разрешение № 504/21.10.1999 г. на [община] и одобрен на 21.09.1999 г. архитектурен проект, предвиждащ на таванското ниво изграждане на ателие, свързано мезонетно с апартамента им под него, антре, открита покривна тераса и две тавански помещения.
Видно от експертните заключения и представените екзекутиви при строителството са допуснати отклонения от одобрения архитектурен проект, по който е уредено правото на надстрояване – част от 14.58 кв.м. от откритата покривна тераса е покрита с дървена покривна конструкция и е приобщена към ателието за индивидуална творческа дейност; североизточното таванско помещение е преустроено в баня-тоалетна, дрешник и кухненска ниша и е приобщено към ателието за индивидуална творческа дейност, а другото таванско помещение е изградено по проект, но в ексзекутивите е наименовано „стая“, не е осъществена металната вътрешна стълба, осъществяваща функционалната връзка между втория жилищен етаж-собственост на ответниците и ателието за индивидуална творческа дейност на таванския етаж
От волеизявленията на страните в договора за учредяване на правото на строеж и представения одобрен на 1.06.1999 г. проект е видно, че ателието за индивидуална творческа дейност на таванския етаж е било предвидено като част от жилището-мезонетен тип на ответниците по иска, а покривната тераса е част от това ателие /доколкото достъпа до нея се осъществява само през ателието/. Същите констатации правят и назначените по делото експерти въз основа на одобрения през 1999 г. архитектурен проект и екзекутивите от 2004 г. Страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по ревандикационния иск относно правата на ищцата върху 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда, който понастоящем представлява второ ниво на надстроения апартамент-мезонет на две нива. В диспозитива на решението липсва индивидуализация на тавана, но тълкувайки волята на съда съобразно отразеното в мотивите на решението следва, че силата на пресъдено нещо касае двете помещения, предвидени като „таван“ по първоначалния архитектурен проект и съответно антрето чрез което се осъществява достъпа до тях и до ателието за индивидуална творческа дейност, съставляващо част от жилището на втория етаж. Отклонението от одобрения през 1999 г. архитектурен проект, изразяващо се в покриване с покривна конструкция на част от откритата покривна тереса и неизграждане на вътрешната връзка между втория жилищен етаж и ателието за индивидуална творческа дейност на таванското ниво касае обект собственост на ответниците и по никакъв начин не препятства ищцата да ползва правата си от 1/3 ид.ч. от тавана.
Правата на ищцата като собственик на 1/3 ид.ч. от тавана на сградата са нарушени единствено от преустройството на североизточния таван в баня-тоалетна, дрешник и кухненска ниша и приобщаването му към обекта-собственост на ответниците. Като собственик на идеална част от тавана на сградата, състоящ се от две тавански помещения и антре ищцата има право да ги ползва съобразно правата си, а извършеното в отклонение на одобрения архитектурен проект присъединяване на единия от таваните към самостоятелния обект на ответниците, препятства упражняване на правото й на собственост и е предпоставка за защитата му чрез негаторен иск.
В практиката на ВКС – например решение № 122/6.06.2014 г. по гр.д. № 6600/2013 г., І г.о. – е дадено тълкуване, че решението по чл.109 ЗС следва да се ограничи само до обема на правата на ищеца и не може да навлезе в правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права на ищеца.
В случая поисканата от ищцата мярка – ответниците да премахнат извършеното надстрояване на таванския етаж и да го изградят наново съобразно одобрения през 1999 г. архитектурен проект, както следва: тавански етаж на кота 6.08, състоящ се от открита покривна тераса, ателие на художник с два входа-откъм обекта на долния етаж /новонадстроения цял етаж/ и откъм антрето на таванското ниво, северно таванско помещение с вход откъм стълбището и източно таванско помещение с вход откъм антрето на таванското ниво, не съответства на нарушението. От една страна така исканата мярка засяга част от собствения на ответниците обект, чието реализиране, независимо дали в съответствие или отклонение от одобрения проект по никакъв начин не препятства ищцата да упражнява собствените си права. От друга страна преустановяването на засягането на правата на ищцата чрез промяната в предназначението и присъединяването към обекта на ответниците на едното от таванските помещения по никакъв начин не налага премахване на изградения тавански етаж.
В. решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на предявения иск.
Неоснователен е доводът на касаторите за неучастие на задължителен необходим другар – етажен собственик, който също притежава идеални части от общите части на сградата, тъй като искът е да се премахне преустройство, в резултат на което е създаден самостоятелен обект, като собственици на който с констативен нотариален акт се легитимират само ответниците по иска.
Неоснователен е и довода, че въззивният съд е разгледал непредявен иск. В исковата молба ищцата е твърдяла, че е собственик на 1/3 от таванския етаж, който е обща част /квалификацията й, че е обща по естеството си част не обвързва съда/, както и че ответниците са извършили незаконно строителство, като са се отклонили съществено от първоначално одобрения проект и без съгласието на заинтересованите лица са превърнали общия съсобствен таван в част от своето жилище и макар ищцата да е снабдена с ключ от помещение, не може да го ползва по предназначение – таван, като е поискала да се преустановят действията, с които й се пречи да упражнява правата си, като се отстранят последиците от извършеното незаконно надстрояване и имота се възстанови във вида съгласно строителните книжа. Именно тези обстоятелство във връзка със заявения петитум са разгледали първоинстанционния и въззивния съд, формирайки извод, че второто ниво на надстройката се ползва като второ ниво на мезонет, надстроена и функционално свързано със собствения на ответниците етаж.

З. Д. Ф. следва да възстанови на Е. Н. К.-Д. и Д. П. Д. направените в съдебното производство разноски общо в размер на 1862.67 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1792 от 16.11.2015 г., постановено по гр.д № 2596 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, Гражданко отделение, VI състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Д. Ф., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат П. Х. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на Е. Н. К.-Д., ЕГН [ЕГН] и Д. П. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица] да преустановят действията си, с които нарушават правото на собственост на З. Д. Ф. върху 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], който понастоящем представлява второ ниво на надстроения им апартамент-мезонет на две нива, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.525.1.2, второ ниво с предназначение: жилище, като премахнат последиците от тях, отстранят извършеното незаконно надстрояване и възстановят имота във вида съгласно скица-виза от 5.05.1999 г., одобрен архитектурен проект от 1.06.1999 г. и строително разрешение № 504/21.10.1999 г., издадени от [община], район „Централен“, както следва: тавански етаж на кота 6.08, състоящ се от открита покривна тераса, ателие на художник с два входа-откъм обекта на долния етаж /новонадстроения цял етаж/ и откъм антрето на таванското ниво, северно таванско помещение с вход откъм стълбището и източно таванско помещение с вход откъм антрето на таванското ниво.
ОСЪЖДА З. Д. Ф., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат П. Х. да заплати на Е. Н. К.-Д., ЕГН [ЕГН] и Д. П. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица] направените в съдебното производство разноски в размер на 1862.67 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: