О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 786   София, 30.12.20092009 година       Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 28.12. две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                                                                         МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №804 /2009  година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3,т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Ч” АД гр. С. с вх. №41815/30.11.2009 год.на Окръжен съд гр. М., подадена по пощата с пощенско клеймо от 26.11.2009 год. срещу определение от 29.10.2009 год.по в.ч.гр.д. №402/2009 год. на Окръжен съд гр. М., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 24.09.2009 год. по ч.гр.д. №1006/2009 год. на Л. районен съд, ГК,втори състав, с което е прекратено производството, образувано по заявление на частния жалбоподател за издаване заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу длъжника М. Б. М. На 07.08.2009 год. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тя не е съобщена на длъжника, защото съобщението се е върнало с отбелязване, че е починал. От изпратения от Община Л. препис от акта за смърт, е видно,че длъжникът М. Б. М. е починал на 13.06.2008 година преди постъпването в съда на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение с вх. №9327/05.08.2009 год. На това основание с определение от 24.09.2009 год. по ч.гр.д. №1006/2009 год. Ломският районен съд, ГК,втори състав е прекратил производството по делото. С обжалваното определение от 29.10.2009 год.по в.ч.гр.д. №402/2009 год. на Окръжен съд гр. М. частната жалба на настоящия жалбоподатгел „Ч” АД е оставена без уважение. Въззивният съд е приел, че заповедта за изпълнение е издадена срещу несъществуващ правен субект/починало лице/, поради което не може да породи целените правни последици. Правоприемство не може да съществува, защото смъртта на длъжника не е настъпила в хода на заповедното производство. Частният жалбоподател „Ч” АД твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че в заповедното производство, образувано на основание чл.410 ГПК, субсидиарно са приложими общите правила на исковото производство, поради което, след като съдът е констатирал смъртта на длъжника, е следвало да укаже на заявителя –кредитор да конституира неговите наследници. В изложените по чл.284, ал.3 ГПК като правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е посочил въпроса за приложение разпоредбата на чл.101 ГПК към заповедното производството, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като допълнително основание за достъп до касационно обжалване сочи това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно определение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение,подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3,т.1,ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно определение ще следва да се допусне до касационно обжалване. Въпросът за субсидиарното приложение на нормата на чл.101, ал.1 и 2 ГПК, регламентираща служебното задължение на съда да следи за надлежното извършване на процесуалните действие, в заповедното производство, е от значение за изхода на конкретното дело. В глава тридесет и седма на ГПК „З” липсва препращане към общите норми на ГПК. И това не е случайно, защото макар и двустранно такова, то не представлява същинско исково производство. Заповедта за изпълнение, заместваща съдебното решение, не е актът, с който завършва съдебният процес. Ответната страна-длъжник се появява в него едва след издаване на заповедта за изпълнение, от който момент възниква възможността й за защитни процесуални действия. В случая, обаче, въобще не се касае за служебно задължение на съда да следи за надлежно извършване на процесуални действия и указване в какво се състои нередовността им. Поради настъпилата смърт на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, процесуалното правоотношение въобще не е възникнало. Наследниците не стават автоматично страна в заповедното производство, образувано срещу техния наследодател. Заповедта за изпълнение не може да се връчи на починалия длъжник, страна в производството, поради което правилно Окръжният съд гр. М. се е позовал на липсата на възможност за издаване на изпълнителен лист- чл.416 ГПК, което от своя страна води до прекратяване на това производството с правно основание чл.410 ГПК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на „Ч” АД гр. С. срещу определение от 29.10.2009 год.по в.ч.гр.д. №402/2009 год. на Окръжен съд гр. М.. О. е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: