О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Nо 246 София, 18.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година , в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА При участието на секретаря Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА ч.гр.д.Nо 2059 /2013 година и за да се произнесе , взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК . Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 6658/22.01.2013 година на Л. А. К., Б. А. Л., Б. П. Т., Е. К. К., Н. А. М., В. С. Т.- П., А. Т. К. , М. К. Т. , Р. К. Т., М. П. Т. и В. А. Р., всички от [населено място] , заявена чрез адв. О. Д. – САК с искане за отмяна на Определение Nо 12434 от 17.07.2012 година по ч.гр..д. Nо 5729/2012 година на Софийския градски съд- ТО , с което е оставена без уважения частна жалба срещу определение по гр.д. Nо 12 578/11 год. на Софийския районен съд- 41 с-в за спиране на исковото производство на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК по заявените от жалбоподателите обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД. С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона , тъй като посоченото гр. дело, не е в отношение на преюдициалност с настоящия спор , предвид на защитната позиция в производството, изразена с отговора по чл. 131 ГПК на ответника по делото. С изложение към частната касационна жалба се поддържа довод , че касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във вр. с чл. 274 ал.3 т.1 ГПК по въпроса „налице ли е преюдициалност по см. на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, в случаите когато ответникът не е направил възражение в срока по чл. 131 ГПК, свързани с предмета на друго дело”, след като произнесеното определение на въззивния съд е в противоречие със Определение Nо 663/ 04.11.2009 год. , постановено по ч.т.д. Nо 582/ 2009 год. на ВКС-ТК-II отд. В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника М. П. Я.. По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира : Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК. Налице е и основание за допускане на касационното обжалване по частната касационна жалба. С обжалваното определение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 274 ал.2 т.1 ГПК, Софийският градски съд оставил без уважение частна жаба срещу определение на първата инстанция за спиране на исковото производство по заявените обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на чужд недвижим имот до приключване на гр.д. Nо 382/20009 год. на СРС, заявено от ответника по делото М. Я. срещу ищците по чл. 108 ЗС за същия недвижим имот на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК ,приемайки , че двата спора са в отношение на преюдициалност. На поставеният обуславящ крайния правен резултат по обжалваното решение процесуален въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор, тъй като преценката на съда за наличие или липса на отношението на преюдицаилност винаги ще зависи от конкретните факти по делата , предмета на спора и неговата правна квалификация.в тази аспект не може да се приеме , че привидно съществуващото противоречие на съдебната практика може да бъде обобщена с извод , коя е правилната или неправилна такава. С разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК , законодателят , като основание за спиране на висящия исков процес , е предвидил хипотеза, „когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора”.Така формулираното основание за спиране не поставя ограничения за момента , в който следва да бъде направено искането за спиране – това искане може да се направи във всеки един момент на висящия съдебен спор. При данните по делото за висящ спор за правото на собственост на процесния недвижим имот , исковата молба по който правен спор е заявена преди иска по чл. 59 ЗЗД правилно въззивния съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между двата висящия спор в полза на спора за собственост. Обстоятелството , че по второто дело , тази спор не е повдигнат с възраженията по чл. 131 ГПК, но имплицитно предполага лисата на спор относно собствеността , не може да преодолее обективната връзка на двете искови производства на обуславят и обусловен иск, при установената висящност на първия от един предходен във времето момент. Ето защо с настоящият състав на ВКС приема частната касационна жалба за неоснователна . По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 12434 от 17.07.2012 година по ч.гр..д. Nо 5729/2012 година на Софийския градски съд- ТО , с което е оставена без уважения частна жалба срещу Определение по гр.д. Nо 12 578/11 год. на Софийския районен съд- 41 с-в за спиране на исковото производство на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК по заявените от жалбоподателите обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: