Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 55   София, 11 март 2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести януари ........... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев ....................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 725 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия А срещу решение № 157 от 28.10.09 год., постановено по ВНОХД № 301/09 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 25 от 03.06.09 год. по НОХД № 473/08 год. на Шуменския окръжен съд. Визират се всички касационни основания. Иска се подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се предлага наложеното му наказание да се намали, като се определи при условията на чл. 55 НК или да се редуцира до предвидения в закона минимум. Подсъдимият и неговият з. не се явяват пред ВКС, редовно призовани. Прокурорът пледира за законосъобразност на съдебните актове, липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и справедливост на наложеното на К. наказание. Моли решението на въззивния съд да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи, становището на прокурора и постановените съдебни актове, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият К е признат за виновен в това, че на 08.03.08 год. в гр. Ш. при управление на л.а.м. „Опел Астра” с рег. № Н* собственост на Д. К. , нарушил правилата за движение по чл. 50, ал.1 ЗДвП и чл. 46, ал.2 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. С. – К. , като деянието е осъществено при условията на независимо съизвършителство със С. А. , поради което и на осн. чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, изтърпяването на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, като на осн. чл. 343г, вр. чл. 37, т.7 и чл. 49, ал.2 НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от четири години. Със същата присъда при условията на независимо съизвършителство е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия С по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, пр.3, б. „б”, пр.1, вр. чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1 НК за допуснато нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Наложено му е наказание три години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал.1 НК за срок от пет години. Лишен е от правоуправление на МПС за срок от четири години. Последният не е обжалвал въззивния акт. Апелативният съд изцяло е потвърдил присъдата. Касационната жалба смислово преповтаря въззивната. Твърдението за необоснованост на фактическите изводи на инстанциите по фактите се обвързва с нарушения на чл. 13 и 14 НПК. Същото не може да бъде споделено. В тази насока следва да се подчертае, че окръжният съд и апелативният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Окръжният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на жалбата на подсъдимия. Отговорила е на всички релевантни доводи. Действително инстанциите по фактите са дали различна оценка на обясненията на двамата подсъдими, но изградените фактически и правни изводи, залегнали в мотивите на л. 249 – 251 и л. 32-33 от решението, не са произволни и не почиват на съдебно предположение. Същите се подкрепят от обективните данни по делото, проверени чрез съответните автотехнически експертизи. Изводите на двете инстанции са изчерпателни и законосъобразни и не се налага да бъдат преповтаряни. Безспорно, ако А. не бе нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, не би настъпило ПТП. Но тъй като това нарушение е допуснато виновно и са настъпили съставомерните последици, е ангажирана наказателната му отговорност по посочения текст от НК. ПТП не би настъпило и ако К. не бе нарушил правилата за движение по чл. 50, ал.1 ЗДвП и чл. 46, ал.2 ППЗДвП, осигурявайки дължимото предимство на неправомерно движещия се А. , поради което при условията на независимо съизвършителство законосъобразно е ангажирана и неговата наказателна отговорност. Спирането на превозните средства пред знак „Стоп” не е самоцел, а маневра, която цели да обезпечи предимството на движещите се по главния път МПС, независимо от правомерността на тяхното движение. Неизпълнението да се спре или кратковременното спиране не позволява да се огледа пътя с необходимото внимание и съсредоточеност и правилно да се прецени поведението на водача, движещ се по пътя с предимство. Ако пък няма добра видимост към главния път, следва да се навлезе в него със скорост, която да позволи при появило се ПТС или друго препятствие да се спре и да не се предизвика ПТП. Предимството може да бъде отнето не само когато не се възприема приближаващо превозно средство по пътя с предимство или неговите параметри на движение, но и когато то се възприема, но водачът без предимство необосновано преценява, че може да премине безопасно, когато премине направо или завие наляво или надясно. При определяне на наказанията на двамата подсъдими първоинстанционният съд е отчел високата динамика на престъпленията по транспорта, конкретната невисока обществена опасност на двамата подсъдими, подбудите за извършване на престъплението с явно незачитане на правилата за движение. Обсъдил е всички смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двамата, като е приел липса на отегчаващи такива. Отговаряйки на доводите на защитата по жалбата на К. относно размера на наложеното му наказание лишаване от свобода и отказа на окръжния съд да се приложи чл. 55 НК, които се поставят и пред настоящия съд, въззивната инстанция законосъобразно е приела, че изтъкваните като изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани със смъртта на съпругата на касатора и претърпените и от него тежки увреждания при ПТП, са в пряка причинна връзка с неправомерното му поведение като водач, виновно допринесъл за настъпването им, поради което не могат да обосноват санкция под предвидения в закона минимум. От друга с. направената диференциация на наказанията лишаване от свобода на двамата подсъдими е на базата на разликата във възрастта със съответната степен на улегналост и житейски опит и по-големия принос на К. за настъпване на ПТП. Наложеното му наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 НПК. При тези съображения касационната жалба е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157 от 28.10.09 год., постановено по ВНОХД № 301/09 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 25 от 03.06.09 год. на Шуменския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................