1 Р Е Ш Е Н И Е № 362 София, 21 януари 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети юни ………........... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ....................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ........................, като изслуша докладваното от съдията .. С. М. ............................. КНОХД № .. 334 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационен протест на О. прокуратура – гр. - В. Т.. Като касационни основания се сочат нарушения на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Протестът се поддържа в съдебно заседание. Защитата на подсъдимите пледира за оставяне в сила на постановената оправдателна присъда на ОС – гр. В. Т.. Представят се възражения срещу протеста от името на подсъдимите Г. Б., Г. Д. и Д. М.. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилия протест, сочените с него касационни основания и доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 19 от 02.11.09 год., постановена по НОХД № 236/06 год., Еленският районен съд е признал подсъдимите К. К., П. Г., Г. Б. и Д. М. за виновни в това, че на 11.02.06 год., в района на с. Папратлива, общ. Е., в съучастие като извършители, отнели от владението на И. Н. и К. Л. движими вещи на обща стойност 277.80 лв., тяхна собственост, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 и чл. 54 НК са осъдени на по ТРИ години лишаване от свобода. С присъдата четиримата подсъдими са признати за виновни и в това, че на 11/12.02.06 год. в района на с. Папратлива и с. Шишковци, общ. Е., в съучастие като съизвършители, придобили и държали огнестрелни оръжия и боеприпаси – пушка „Збрьовка” № 3763962, ловна пушка с неустановена марка № 110 и двете 12 калибър и 16 ловни патрони същия калибър, които предали на Г. Д., без да имат надлежно разрешение за това, поради което и на осн. чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК са осъдени на по ЕДНА година лишаване от свобода. На осн. чл. 23 НК съдът е определил на всеки един от посочените подсъдими общо наказание в размер на по ТРИ години лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от ПЕТ години. Със същия съдебен акт подсъдимият Г. Д. е признат за виновен в това, че на 12.02.06 год. в с. Шишковци, общ. Е., с цел да набави за себе си имотна облага, укрил чужди движими вещи / ловните пушки и боеприпасите за тях/, поставени под специален режим, за които знаел, че са придобити от другите подсъдими чрез престъпление, поради което и на осн. чл. 215, ал. 2, т. 2, вр. ал.1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 2 000.00 лв. С отделен диспозитив Д. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място, със същата цел, укрил чужди движими вещи на обща стойност 24.10 лв., за които е знаел, че са придобити от другите подсъдими чрез престъпление, поради което и на осн. чл. 215, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Д. е признат за виновен и в това, че по същите време и място е придобил и държал посочените огнестрелни оръжия и боеприпаси, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на осн. чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК на Д. е наложено общо наказание от ТРИ години лишаване от свобода, към което е присъединена глобата от 2 000.00 лв. и е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По жалби от подсъдимите и техните защитници е образувано въззивното производство. С цитираната присъда на ОС – гр. В. Т., първоинстанционният акт е отменен. Всички подсъдими са оправдани по повдигнатите им обвинения. Настоящият състав следва да подчертае, че протестът е бланкетен, а доводите в допълнението към него касаят необоснованост на изводите на въззивния съд, която не е касационно основание. Те не са насочени и към нарушение на материалния закон. Доколкото твърденията на прокурора са свързани и с конкретни нарушения на процесуалните правила, ВКС ще вземе отношения по последните. Първият конкретен довод в допълнението към касационния протест е за неправилна интерпретация от окръжния съд на показанията на пострадалите свидетели Н. и Л. за броя на нападателите по грабежа. Следва да се сподели извода, че това противоречие в показанията не е от съществено значение за изхода на делото по същество. Същественото за авторството на дадено деяние е разпознаването на извършителите. Съгласно протеста от тях е разпознат от Н. единствено „М.” или М. /грешка във фамилното име също не е от съществено значение/. Поставя се въпроса по какъв начин са разпознати останалите трима. „М.” или М. не ги е посочил. Двамата пострадали не са ги посочили в разпитите си пред съдия на досъдебното производство и в съдебно заседание. Твърдели са единствено, че гласът на единия наподобявал този на „М.”. Не е проведено разпознаване на лица по реда на чл. 169-171 НПК или експертиза с предмет гласово изследване като способи на доказване. Районният съд е мотивирал авторството с „шопския диалект, едрия ръст на извършителите и тъмните им дрехи”, но това не са характерни белези за непротиворечива индивидуализация на лица. Едър ръст и говорещи на „шопски” диалект са неограничен кръг български граждани, а носещи през зимата тъмни дрехи без съответни отличителни знаци – още повече. Направената презумпция, че извършеното е от хора на подсъдимия Д., не е доказателство по смисъла на НПК. На следващо място се акцентира, че в нарушение на чл. 118, ал. 2 НПК от доказателствения материал са изключени показанията на свидетеля К. – началник на Р. – гр. Е., към инкриминирания момент. Сочат се конкретни действия по организацията на разследването, като лично уведомяване на дежурния дознател, сформиране на група от 12 човека за разкрИ.е на извършителите и водена кореспонденция с Районен съд – гр. Е.. Счита се, че посочените действия не следва да се приемат като такива по разследването, тъй като са извършени преди образуване на досъдебното производство, а подписването на кореспонденция е част от задълженията на полицейския началник, съобразно деловодната организация на МВР. Доводите не могат да бъдат споделени. В тази насока окръжният съд, в изпълнение на задълженията си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, на стр. 278-279 от делото е изложил съображенията си защо е отхвърлил показанията на свидетеля К.. Посочил е, че същият не само е направил цялостната организация по разкрИ.е на извършителите, но и лично е взел участие в този процес. На базата на писмените доказателства по делото е стигнал до извода, че той реално е извършил множество действия по разследването, наред с дознател Б., като: искания за претърсване и изземване по реда на чл. 135, ал. 1 НПК /стар/; искания за разпит на свидетели пред съдия по реда на чл. 210а, ал.1 НПК /стар/; искания за характеристични справки по реда на чл. 219, ал.2, чл. 201а, ал.2 и чл. 414 НПК /стар/; искания с основание чл. 210, ал.3 за разпит на уличени лица пред съдия; искания за продължаване срока на дознанието на осн. чл. 410а, ал.4 НПК /стар/, всички приложени в том VІ от дознанието и лично подписани от К.. Те касаят разследването относно доказателствата и доказателствените средства и събирането и проверката на доказателствата и се правят след съответна юридическа преценка – за основанието и целта на претърсването /чл. 134 НПК/; за необходимостта на разпит на свидетел и уличен пред съдия /чл. 210а, ал. 1 НПК и чл. 210, ал. 3 НПК; за степента на доказаност на обвинението /чл. 219, ал. 1 и 2 и чл. 410а, ал. 4 НПК/. Особено определящи в насока невъзможност за свидетелстване от страна на К. са подписаните от него искания за продължаване срока на дознанието /л. 48 и л. 56, т. VІ/, в които ясно е изразена позицията за извършителите на инкриминираните деяния в лицето на подсъдимите. При очертаната в чл. 48, ал. 1, 2 и 3 НПК /стар/ самостоятелна роля на дознателя в разследването под ръководството и надзора единствено на прокурора и върховенството на закона пред подзаконови норми по организацията на деловодството в системата на МВР е несериозно твърдението в протеста, че К. не е извършил действия по разследването по смисъла на чл. 118, ал. 2 НПК. От друга страна посочените действия са извършени по време на разследването по смисъла на чл. 409, ал. 1 НПК /стар/, тъй като производството е протекло по реда на глава ХХ, раздел ІІІ НПК. Т.е. К. е извършил действия по разследването. На трето място се изтъква, че незаконосъобразно окръжният съд е изключил от доказателствения материал протокола за доброволно предаване от 12.02.06 год., приложен на л. 89 от т. І от дознание № ЗМ – 19/2006 год., в който е отразено изявление на подсъдимия Д. за произхода и начина на придобИ.е на инкриминираните и предадени с него вещи. В тази насока районният съд е приел, че за да бъде протоколът годно доказателствено средство, не е необходимо същият да бъде съставен в присъствието на поемни лица или свидетели, тъй като в закона не е залегнало такова изискване. В мотивите е отразил, че участието на М. и Г. като поемни лица, сериозно разколебали съдържанието на отразените в протокола изявления на подсъдимия Д., е било крайно неудачно, приемайки неграмотността им на базата на лични впечатления и противоречие на показанията им с тези на свидетеля К.. Отбелязал е, че Д. като интелигентен човек с висше образование лично е положил подписа си под оспорения текст, поради което е направил извода, че го е прочел предварително. Приел е, че приложеното по делото индигирано копие от протокола не го прави негодно доказателство и не променя факта на неговата валидност, а пропуска да се връчи екземпляр на подсъдимия е „по-скоро технически”, който впоследствие е бил отстранен, като е предаден по-късно такъв на защитата му. Окръжният съд е стигнал до други юридически изводи в същата насока – негодност на протокола като доказателствено средство в частта му, в която са отразени изявления на Д. за произхода и придобИ.ето на инкриминираните вещи. Мотивирал се е с обстоятелствата, че макар и слабограмотни М. и Г. са подписали протокола и могат да бъдат свидетели за обстоятелствата по съставянето му. От друга страна, казаното от тях в съдебната фаза подкрепя показанията на Д., че не е правил такива изявления при предаването на веществените доказателства и не знае всичките си служители с три имена, както те са отразени от дознателя, попълнил съответната графа. Посочил е, че липсата на оригинала от протокола прави невъзможна съпоставката с приложеното индигирано копие. Настоящият състав на ВКС споделя изводите на окръжния съд. НПК не урежда доброволното предаване като отделен способ за доказване извън претърсването и изземването. Като елемент от последния той е закрепен в чл. 163, ал. 2 НПК / чл. 137, ал. 2 – стар/, като задължение на разследващия орган да предложи доброволно да му бъдат предадени търсените предмети, книжа и т.н., съответно доброволната воля на лицето, което използва помещението, да ги предаде. В рамките на претърсването и изземването задължително присъстват поемни лица, което означава, че и при доброволното предаване следва да присъстват такива. Отделно от това чл. 159 НПК /чл. 133 – стар/ прогласява задължението на всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани по искане на съда или на органите на досъдебното производство за запазване и предаване на предмети, книжа и т.н., които могат да имат значение за дадено дело. В този случай за самото предаване безспорно не е необходимо присъствието на поемни лица. И в двата случая, обаче, се съставя съответен протокол, съдържащ задължителните реквизити по чл. 129 НПК, необходими за неговата доказателствена валидност, в който могат саморъчно да се отразят и подпишат /при физическа и интелектуална възможност/ изявления на предаващия, ако направи такива. Когато съществуват пречки за саморъчно отразяване, гласните изявления на предаващия следва да се отразят от съответния орган на досъдебното производство в присъствието на двама свидетели или поемните лица, като се посочат причините за това, да се прочетат на лицето и подпишат от свидетелите или поемните лица. По друг начин стои въпроса за тяхната доказателствена тежест и възможността да се оспорят при недостатъци на протокола. По силата на чл. 131 /103 стар/ НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвиден в кодекса, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Настоящият състав на ВКС ще вземе отношение единствено за доказателствената тежест на изявленията на Д. във връзка с доводите по протеста, доколкото по делото не се спори за предадените веществени доказателства. Изявления от посоченият характер, дадени извън рамките на наказателното производство и пред орган, който не е разследващ по смисъла на НПК, или други лица, следва да се приемат като извънпроцесуално самопризнание за факти и обстоятелства, имащи значение по конкретно дело и следва да се ценят като насочващи данни, които следва да се проверят чрез останалия доказателствен материал. Обратно. При образувано досъдебно производство същите придобиват характеристиката на своебразни обяснения на обвиняемия, съответно свидетелски показания и могат да се приобщят към доказателствения материал единствено ако са налице предпоставките по чл. 279 или чл. 281 НПК и са събрани други годни доказателства в тяхна подкрепа. В случая последните не са били налице спрямо твърдените от прокуратурата изявления на Д., отразени в протокола за доброволно предаване. Досъдебното производство по делото е протекло като дознание по реда на гл. ХХ, раздел ІІІ НПК /стар/, съответно гл. Х. НПК. По силата на чл. 356, ал. 3 /чл. 409, ал. 1 стар/ НПК производството се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. По делото това е протоколът за претърсване и изземване, приложен в т. І, 84 – 85 лист. Това процесуалноследствено действие е извършено на 12.02.06 год. от 13.00 до 14.50 часа в имота и прилежащите му жилищни, стопански и помощни помещения и МПС, собственост на фирма [заличено име на фирма] – гр. София, стопанисван от Д., след разрешение на съдия, като е открита и иззета само един брой черна качулка. Прави впечатление, че в този протокол на три места има дописвания с друг цвят химикал. Без да е отразен чеса на същата дата е оформен в присъствието на свидетелите М. и Г. протокол за доброволно предаване от Д. на инкриминираните по делото веществени доказателства. По делото в т. І, л. 89 е приложено индигирано копие от същия, съставен изцяло /предполага се/ от дознателя, като пред инстанциите по фактите е оспорено съдържанието му в частта за изявленията на подсъдимия. Последният ги е отрекъл. Това е наложило разпита на свидетелите, които не са чули подобни изявления. От отразеното следват поредица от изводи. Първо не може да се прецени кога е извършено доброволното предаване – в рамките на претърсването или по-късно. С оглед приложеното по делото индигирано копие на протокола за доброволно предаване и допълненията в този за претърсване и изземване не е могло да се обори възражението от страна на защитата на подсъдимия на съдържанието му със съответна експертиза, поради което законосъобразно са разпитани посочените двама свидетели. Качеството на последните не може да се вмени във вина на подсъдимия, тъй като не той ги е поискал, посочил и вписал като такива. С разпитването им в съдебно заседание, те не са потвърдили отразеното от органа на досъдебното производство изявление на Д.. Протоколът в оспорената част не може да се ползва като доказателствено средство за отразените в него изявления. Същите не могат да се приемат като доказателства по делото, поради естеството им и липсата на законова възможност за приобщаването им. Последните две съображения в допълнението към касационния протест за доказателствената тежест на представените графици за дежурства на охранителното дружество [заличено име на фирма] и присъствието на подсъдимия Д. в района на местопроизшествието на 11 срещу 12.02.06 год. не са доводи по смисъла на чл. 351, ал. 1 НПК, подкрепящи касационните основания, а предположения, тъй като не са подкрепени с нито едно годно доказателство, което да оборва приетото от окръжния съд. В тази насока въззивната инстанция е изпълнила задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, като е изложила убедителни мотиви, защо не приема доводите на прокурора. При тези съображения и във връзка с приетите от втората инстанция за безспорно доказани фактически обстоятелства, законосъобразно подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения, поради което протестът е неоснователен. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда от 18.03.10 год., постановена по ВНОХД № 51/10 год. по описа на ОС – гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................