1 Р Е Ш Е Н И Е № 60122 гр.София, 01 юли 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и след становище на прокурора от ВКП ЯВОР ГЕБОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №346/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор за възобновяване на нчд № 10/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна. В искането е посочено, че решението по делото в частта, в която е приспаднато времето на предварително задържане и изтърпяно наказание лишаване от свобода, е постановено при съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, понеже не е приспаднат съобразно чл. 12, ал. 9 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ целият срок на предварително задържане на осъдения З. И. в Република Чехия. Прави се искане ВКС да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 5 от НПК, като възобнови нчд № 10/21г. на Окръжен съд – Варна, отмени решение № 18 от 18.01.2021г. в частта му относно приложението на чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и измени същото, като на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС зачете изцяло времето на изтърпяната част от наказанието и задържането под стража от общия срок на наложеното наказание, считано от 03.04.2018г. до 27.11.2019г. и от 28.11.2019г. до настоящия момент. Пред настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа подаденото искане, като посочва, че с решението си съдът е отчел само част от изтърпяното наказание, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Служебно назначеният защитник на осъдения пледира искането на главния прокурор да бъде уважено, като моли да бъде извършено правилно приспадане. Осъденият З. И. И. не участва в производството пред ВКС, като е редовно призован от мястото, където изтърпява наказание лишаване от свобода в Република Чехия, чрез затворническата служба на Градски съд - Прага. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело, направено от главния прокурор, е в полза на осъдения и е направено от процесуално легитимирана страна по отношение на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Въпросът, който е необходимо да бъде разрешен, е дали съдебният акт, чието възобновяване се иска, е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Производството по нчд № 10/2021г. по описа на Варненски окръжен съд е образувано въз основа на изпратено от Градски съд – Прага, Република Чехия, удостоверение, с което се иска признаване и изпълнение на присъда спрямо българския гражданин З. И. И.. Осъденото лице е било признато за виновно със съдебно решение на Градски съд – Прага, във връзка с решение на Върховния съд от 27.11.2019г. и осъдено на четири години лишаване от свобода. С решение № 18 от 18.01.2021г. по чнд № 10/2021г. Окръжен съд – Варна е признал решение 2Т11/2018 на Градски съд – Прага, постановено на 30.05.2019г., потвърдено с решение № 9 То 58/2019г. на Върховния съд - Прага и влязло в сила на 27.11.2019г., с което българският гражданин З. И. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 205, ал. 1, б. “б“, ал. 4, буква „д“ вр. чл. 23 от НК на Република Чехия и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което на основание чл. 56, ал. 2, буква „а“ от същия кодекс да бъде изтърпяно в затвор със стража. Прието е, че деянието е съответстващо на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от българския НК и наказанието което следва да изтърпи осъденият е „лишаване от свобода“ за срок от четири години. На основание чл. 57, ал. 1, т .2, б. “Б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. На основание чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е зачетено предварителното задържане на осъденото лице и изтърпяното наказание, считано от 30.04.2018г. до фактическото му предаване. Видно е, че решението, чието частично изменение се иска от главния прокурор, е постановено от Варненски окръжен съд в производство по чл. 12, ал. 8 и следващите от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Разпоредбата на чл. 419 от НПК, изброяваща изчерпателно съдебните актове, подлежащи на проверка по реда на глава Тридесет и трета от НПК, очевидно не включва изрично постановените по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС актове. Формалният прочит на посочената разпоредба на пръв поглед сочи на недопустимост на направеното искане за възобновяване. В принципен план възобновяването на наказателни дела е извънреден способ – контролен способ извън установения брой инстанции за проверка на присъдите, решенията и определенията. Влезлите в сила съдебни актове са неатакуеми и неотменими. При все това тези характеристики не са абсолютни, защото в предвидените от закона случаи съдебният акт, макар и окончателен, може да бъде отменен, а производството по делото – възобновено. Необходимо условие за това обаче е констатирането на такива пропуски и пороци по конкретното дело, които да пораждат основателно съмнение в осъществяване на правосъдието. Възобновяването на наказателни дела е извънредно производство по отношение на влезли в сила съдебни актове. Именно поради тези му характеристики на извънреден способ, разпоредбите, регламентиращи влезлите в сила актове, подлежащи на проверка по реда на възобновяването, не следва да се тълкуват разширително. При все това обаче, при преценката дали даден съдебен акт може да бъде проверяван в процедура по възобновяване на наказателни дела, е необходимо да се изхожда от вложената от законодателя воля. За да възприеме категориите съдебни актове, подлежащи на проверка по реда на глава Тридесет и трета от НПК, законодателят очевидно е съобразил въпросите, които тези актове решават. Поради това, в кръга на подлежащите на възобновяване съдебни актове са включени влезлите в сила присъди и решения, без значение е дали са осъдителни или оправдателни, дали са за престъпление от общ или от частен характер, като правно ирелевантно е извършването на редовен инстанционен контрол /с изключение на хипотезата на чл. 422, т. 5/; на възобновяване подлежат и решенията, с които деецът е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание; на проверка по реда на възобновяването подлежат и определения с аналогични правни последици като присъдите и решенията - определенията по чл. 234, ал. 6 от НПК, с които се осъществява съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство; определенията по чл. 382, ал. 7 от НПК за одобряване на споразумение; определенията и разпорежданията по чл. 341, ал. 1 от НПК – с които се решават съществени въпроси по делото; определения по чл. 112, ал. 3 от НПК за отнемане в полза на държавата. Сред подлежащите на проверка по реда на възобновяването актове по силата на препращането на чл. 419 към чл. 341, ал. 1 от НПК, са тези, постановени по чл. 457, ал. 2 от НПК. Те са съдебни решения, с които се решават въпроси във връзка с изпълнение на присъдата при трансфер на осъдени лица. Съобразно нормата на чл. 457, ал. 3 от НПК, „в определението се посочват номерът и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, текстът от закона на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление, срокът на наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода и се определя първоначалният режим на изтърпяване на наказанието“, като в ал. 3 се предвижда възможността българският съд да намали наложеното наказание, когато по закона на Република България максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък от определения с присъдата. Решаването на въпросите за адаптиране на чуждата присъда в това производство включва и приспадането на предварителното задържане и на изтърпяната част от наказанието. Посочените актове са предвидени от законодателя като такива, подлежащи на проверка по реда на възобновяването. Това решение не е случайно, тъй като в етапа на съдебно произнасяне от процедурата по трансфер на осъдено лице, съдът, приемайки за изпълнение чужда присъда, решава въпроси за нейното адаптиране, включващи такива за размера на наказанието, за режима на изтърпяване на наложеното от чуждия съд наказание лишаване от свобода, за приспадане на предварително задържане и изтърпяна част от наказанието. Предметът на съдебно произнасяне в процедура по раздел първи на глава Тридесет и шеста от НПК не е обсъден самоцелно, а за да бъде съпоставен с предмета на произнасяне по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. С цитирания закон в българското законодателство е въведено Рамково решение 2008/909/ПВР и процедурите между държавите – членки се подчиняват на облекчен режим на признаване и изпълнение на съдебни актове за налагане на наказания лишаване от свобода. Взаимното доверие в правораздавателните системи на държавите – членки е намерило израз в разписаното в РР и приетия при неговото въвеждане закон за реда за признаване и изпълнение на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, както и за изпращане на такива актове, постановени в Република България, за признаване и изпълнение в друга държава членка. С този закон на практика класическата процедура по трансфер на осъдено лице придобива самостоятелен и облекчен регламент в отношенията с държавите членки. В производството, предвидено в обсъждания закон, е предметът на произнасяне на решаващия съд по признаване на чуждия съдебен акт. В чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС се предвижда, че в решението си съдът „посочва номера и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, съответните разпоредби на Наказателния кодекс, предвиждащи отговорност за извършеното престъпление, срока на наложеното от съда на издаващата държава наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието“. Предвидена е възможност в чл. 13 от закона за приспособяване на наказанието, аналогична на тази по НПК за трансфер на осъдено лице, както и изискване за приспадане на предварително задържане и на изтърпяна част от наказанието, така както това е регламентирано и по правилата на НПК в глава Тридесет и шеста, раздел първи. След като въпросите, които се решават със съдебния акт в производство по трансфер на осъдено лице по НПК и в това по специалния ЗПИИСАННЛСМВЛС, са едни и същи, не може да бъде защитен извод, че решенията по чл. 12 от цитирания закон не могат да бъдат предмет на искане за възобновяване. Решаването на същите въпроси, но в друго производство по НПК, е включено в предметния обхват на извънредния способ на възобновяване на наказателни дела. Логиката на изложените съждения води до извод за това, че след като въпросите, които са предмет на произнасяне в съдебното решение, са едни и същи, не следва единият съдебен акт да бъде изключен от кръга на актовете, подлежащи на възобновяване по реда на глава Тридесет и трета на НПК само поради това, че макар решавайки същите въпроси, е постановен по друг ред – по този на специалния закон. Еднаквият предмет на произнасяне на съда обосновава еднаква възможност за проверка по реда на извънредния способ, независимо от процедурата, в която се постановява съдебният акт. Противното би означавало поставяне в неравнопоставено положение на осъдените, които са предадени по реда на КТОЛ или други двустранни международни актове и тези, по отношение на които признаването на присъдата и привеждането в изпълнение на наложеното наказание е по отношение на съдебен акт, постановен от държава – членка, обвързана от Рамковото решение. Тук е необходимо да се допълни, че произнасянето на съда, независимо дали в производство по трансфер на осъдено лице по реда на НПК или в такова по специалния закон, макар да не касае въпроси за съставомерността на деянието и за неговата наказуемост, обхваща преценка на обстоятелства, пряко влияещи върху правната сфера на осъдения. Такива са възможността за адаптиране на наказанието, първоначалния режим на изтърпяване и приспадане на задържане и изтърпяна част от наказанието. Ако при съдебното произнасяне по тези въпроси са допуснати съществени нарушения, не следва да се отрече възможността за осъществяване на контрол от върховната съдебна инстанция, за да не се изпълняват незаконосъобразни съдебни актове, макар и влезли в сила. Като допълнителни аргументи в подкрепа на изложените разсъждения, касационният съдебен състав намери за необходимо за изложи и съображения, свързани и с други инструменти на наказателно правното сътрудничество в рамките на ЕС. Инструментът на европейската заповед за арест се прилага дълговременно между държавите – членки. Съобразно регламентиращите го рамкови решения, въведени в националните законодателства, изпълняващата държава може да откаже предаване на лице, спрямо което е издадена ЕЗА за изтърпяване на наложено наказание, ако лицето живее или постоянно пребивава в тази държава, или е неин гражданин и изпълняващата държава приеме да приведе в изпълнение наложеното в издаващата държава наказание лишаване от свобода. Това разрешение и съобразно практиката на СЕС е продиктувано от възможностите за по-добра ресоциализация на осъдения. Според националния ни регламент /и след измененията с ДВ бр. 45/2019г./ - чл. 44, ал. 10, 11, 12 от ЗЕЕЗА, признаването на присъдата, постановена в друга държава - членка и изпълнението на наложеното на осъденото лице наказание се осъществява в процедура по чл. 457, ал. 2 – 5 от НПК. Това означава, че актът, финализиращ процедурата по издадена от друга държава – членка ЕЗА за изтърпяване на наложено наказание, свързан с приспособяване на постановената в друга държава присъда, би могъл да бъде предмет на производство по възобновяване на наказателни дела. Тук не е мястото да се обсъжда съотношението на процедурите по ЗПИИСАННЛСМВЛС и по ЗЕЕЗА, но е подходящо само да се подчертае, че съобразно чл. 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР, без да се засягат разпоредбите на Рамково решение 2002/584/ПВР, „разпоредбите на настоящото рамково решение се прилагат mutatis mutantis, доколкото са съвместими с разпоредбите на това рамково решение, към изпълнението на наказанията в случаи, когато държава-членка се задължава да изпълни наказание съгласно член 4, параграф 6 от това рамково решение, или когато, действайки съгласно член 5, параграф 3 от това рамково решение, тя е поставила условие за последващо връщане на осъденото лице в съответната държава за изтърпяване на наказанието, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано“. Посочената разпоредба идва да покаже, че процедурата по признаване и изпълнение на чуждата присъда, независимо дали по реда на рамковите решения за ЕЗА или по този за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода, има един и същ краен резултат – признаване и изпълнение на чужда присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода. В съдебната практика на ВКС трайно е наложено разбирането, че постановените решения в производство по ЗЕЕЗА не подлежат на възобновяване поради междинния характер на въпросите, решавани с тях /вж. Решение № 248/27.12.2019г. на Второ НО, Решение № 147/24.06.2019г. на Второ НО/. Но при все това, постановените решения след влизане в сила на съдебния акт по чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА в производства по чл. 44, ал. 10 – 12 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 457 от НПК са актове, подлежащи на възобновяване. В тази връзка, не може да бъде направена принципна разлика между резултата от производството по посочения ред на ЗЕЕЗА и този по ЗПИИСАННЛСМВЛС, понеже и в двете производства се решават въпросите за признаване на чуждата присъда и приемането й за изпълнение, с адаптирането й, ако са налице предпоставките за това. След като произнасянето на съда в производство по посочения ред на ЗЕЕЗА е съдебен акт, подлежащ на искане за възобновяване, не би следвало съдебно решение, решаващо аналогични въпроси, по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС, да бъде изключено от предметния обхват на чл. 419 от НПК. В този контекст отново би стоял въпросът за нееднаквото правно положение на лицата, предадени по реда, предвиден в ЗЕЕЗА и тези, предадени по реда на специалния закон. Подробно изложените съображения мотивират извода на настоящия съдебен състав за допустимост на искането за възобновяване. Разгледано по същество, то е основателно. Окръжният съд се е произнесъл в решението си по приспадането по чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, но в тази част е допуснал нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. За да постанови зачитане на предварителното задържане на осъдения и изтърпяното от него наказание, считано от 30.04.2018г. до фактическото предаване, решаващият съд не е съобразил и обсъдил писмените документи по делото. Както от надлежно попълненото и изпратено удостоверение по чл. 4 от РР, така и от съдържанието на постановената в Република Чехия присъда и от приложената към предложението таблица, е видно, че осъденият е бил задържан на 03.04.2018г. Липсата на дължимата преценка на доказателствата е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС изисква да бъде извършено приспадане от общия срок на наложеното наказание лишаване от свобода изцяло на срока на изтърпяната част от наказанието и временното задържане. В настоящия случай това не е сторено, понеже съдът е извършил зачитане с начална дата 30.04.2018г. и по този начин не е извършено приспадане на целия срок на предварителното задържане на осъдения И.. Независимо че така извършеното приспадане може да се дължи на грешка от технически характер, то е постановено в нарушение на императива на чл. 12, ал. 9 от Закона. Горните съображения обосновават извод за основателност на направеното от главния прокурор искане за възобновяване на чнд № 10/2021г. на Окръжен съд - Варна. Налице са основанията по чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК за изменение на атакуваното решение в частта му относно извършеното приспадане от наложеното наказание. Изменението е в полза на осъдения, понеже началният срок на зачитането следва да е посоченият от издаващата държава момент на задържане на И. от 03.04.2018г. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА чнд № 10/2021г. на Окръжен съд - Варна. ИЗМЕНЯВА решение № 18 от 18.01.2021г. само в частта му относно приложението на чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС зачита изцяло времето на изтърпяната част от наказанието и временното задържане на осъдения З. И. И. от общия срок на наложеното наказание, считано от 03.04.2018г. до 27.11.2019г. и от 28.11.2019г. до фактическото му предаване. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.