Р Е Ш Е Н И Е № 377 гр.София, 03 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС ИСКРА ЧОБАНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 694/2013 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството се води по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 421, ал. 3 и чл. 422, ал. 1 т.5 НПК. Осъденият П. Х. Т., (чрез защитата адвокат И. Л. от АК Пазарджик) и осъденият Н. П. И. са подали искания за възобновяване на внохд№ 109/12 год. на Окръжен съд гр. Смолян и нохд№175/11 год. на Районен съд гр. Чепеларе, с претенция от всеки, за отмяна на постановените присъда и решение, и оправдаване по обвиненията по чл. 237, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 339, ал.1 НК. С присъда №105/28.09.2012 год., по НОХД №175/2011 год. на Чепеларския районен съд подсъдимите П. Х. Т. и Н. П. И. са признати за виновни в това, че на 06.07.2011г. сутринта, в землището на [населено място], двамата в съучастие като съизвършители, с употреба на огнестрелно оръжие - ловна пушка, са убили без надлежно разрешение едър дивеч - един брой сърна /сръндак/, поради което и на основание чл. 237, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 54 НК за всеки от тях, са осъдени на по шест месеца лишаване от свобода, и на лишаване от право на лов за срок от по три години. Подс.П. Х. Т. е признат за виновен и че на 07.07.2011г., в землището на [населено място], е държал и предал на подс. Н. П. И. огнестрелно оръжие - ловна карабина "марка", със сериен № , калибър „30-06” и боеприпаси - четири броя патрони за нея, калибър „30-06”, намиращи се в пълнителя на карабината, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл. 339, ал.1, предл. 2 и предл. 3 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ; Подс.Н. П. И. е признат за виновен, че по същото време и място е държал в собствения си лек автомобил „марка", огнестрелно оръжие - ловна карабина "марка", със сериен № , калибър 30-06, и боеприпаси - четири броя патрони за нея, калибър 30-06, намиращи се в пълнителя на карабината, без да има надлежно разрешение за това - поради което и на основание чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК и чл. 54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. За всеки от подсъдимите е приложен чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК като на подсъдимия Т. е наложено ОБЩО НАЙ-ТЕЖКОТО НАКАЗАНИЕ от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подс.И. - ОБЩО НАЙ-ТЕЖКОТО НАКАЗАНИЕ ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към всяко от тях, на основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединено и наказанието “лишаване от право на лов”, за всеки от подсъдимите, ЗА СРОК ОТ ПО ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 61, във вр. с чл. 59 от ЗИНЗС на подс.Т. е определен първоначален режим за изтърпяване наказанието „лишаване от свобода” - „общ „ в затворническо общежитие от „открит тип” . Изпълнението на наложеното на подс.И. наказание “лишаване от свобода” е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, от влизане в сила присъдата. Подсъдимият И. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението да е извършил на 07.07.2011 год. същото деяние по чл. 237, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил разноските по делото. По жалби и от двамата подсъдими срещу присъдата в осъдителната й част, и по въззивен протест срещу оправдателната й част, е образувано ВНОХД№109/12 год. на ОКРЪЖЕН СЪД ГР.СМОЛЯН, по което с решение №50 от 12.02.2013 год. присъдата е изменена само в частта за начина на изтърпяване наказанието лишаване от свобода на подс.Т. като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпълнение за срок от пет години, начиная от влизане в сила присъдата. В останалите осъдителна и оправдателна части присъдата е потвърдена. Решението е влязло в сила на 12.02.2013 год. като неподлежащо на касационно обжалване. В искането на осъдения П. Х. Т. се изтъкват основанията по чл. 422, ал.1,т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК. За допуснати съществени процесуални нарушения са посочени следните: с обвинителния акт Т. е обвинен за едно престъпление - по чл. 237, ал.1 НК, а е осъден и за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК; изводите в присъдата за датата на инкриминираното деяние по чл.339, ал. 1 НК са различни от датата на деянието в обвинителния акт; в присъдата има противоречие между диспозитив и мотиви, неотстранено от въззивната инстанция; ограничено е правото на защита на осъдения Т., който недопустимо е бил представляван от един и същи защитник заедно с подс.И., въпреки противоречивите им интереси по обвинението; неправилно са кредитирани заключенията на съдебните експертизи; при изземването на дактилоскопните следи не са присъствали поемни лица; в присъдата и в решението липсва отговор на доводите и възраженията на защитата по оспорване заключението на вещите лица К. и М.; не са разяснявани правата на свид.Т. по чл. 122, ал. 2 НПК при провеждане на разпита му на свидетел пред съдия в досъдебното производство и в съдебната фаза; превратно са ценени показанията на свид.И. И., който е твърдял, че подс. Т. му е показал пушка "марка" , а не "марка", както са приели съдилищата. За неправилно приложение на закона се изтъкват доводите: направени са неправилни изводи за авторството на деянието - няма данни от доказателствената съвкупност "дали с една или с две пушки е убита първата сърна". За явна несправедливост на наказанието се изтъква неприлагане на чл. 66 НК. Прави се искане за връщане делото за ново разглеждане или за оправдаване по обвинението. В съдебно заседание пред ВКС осъденият П. Т. лично и със защитата си адвокат И. Л. поддържат искането. Акцентират върху допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствата. Добавят, че спрямо свид.Т. е имало полицейско насилие и показанията му пред съдия са недостоверни.Не е установено дали карабината „марка”- собственост на лицето П. е била държана на инкриминираните дати от други лица, извън собственика й. Не е изяснено с кога, къде и от кого е стреляно по сръндака, в тялото на който е намерена процесната сачма. В искането на осъдения Н. П. И. се сочат основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1 и 2 НПК. Нарушен е законът тъй като не е доказано авторството на деянието по чл. 237 НК. Не е установено как и кой е стрелял, нито с кое оръжие от иззетото по делото. Липсва умисъл за извършването на деянието по чл. 339 НК - осъденият И. не е знаел, че в калъфа, предаден на подс.Т. е имало пушка, нито каква е тя. За съществени процесуални нарушения се изтъкват следните: обвинението се крепи единствено на показанията на свид.Т., дадени пред съдия на досъдебното производство; тези показания нямат доказателствена сила, защото не е поискано съгласието на страните за прочитането им; при разпита на този свидетел пред съдия не са присъствали двамата обвиняемия и защитата им; не са разяснени правата на свидетеля по чл.121,чл.122ал.2,чл.233, ал.2 НПК; двамата подсъдими недопустимо са защитавани от едни и същ процесуален представител въпреки противоречивите им интереси; въззивната инстанция не е отговорила на доводите на защитата. В съдебно заседание осъденият И. лично и със защитата си адвокат В. С. поддържат искането и доводите, изложени в него.Молят да бъде уважено. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на исканията на двамата осъдени. Намира обвинението за доказано, не са допуснати нарушения на процесуалните правила – подсъдимите не са имали противоречиви интереси. Материалният закон е приложен правилно, а наказанията са справедливи. В последната си дума осъденият Т. заявява, че е невинен. В последната си дума подсъдимият И. иска ново разглеждане на делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ЗА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Подадените от осъдените П. Х. Т. и Н. П. И. искания са процесуално допустими. Те са депозирани в срока по чл. 421, ал. 3 НПК от легитимирани страни, срещу подлежащ на възобновяване, влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледани по същество претенциите за възобновяване на делото от осъдените П. Х. Т. и Н. П. И. са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Непочиващо на данните по делото е оплакването в искането на осъдения Т., че той е бил признат за виновен по неповдигнато му обвинение за престъпление по чл. 339 НК. Проверката показа, че Т. и И. са привлечени като обвиняеми с постановления от 23.11.2011 год.(спр.л.л.119-124 от досъд. произв.). Делото пред първостепенния съд е образувано на 05.12.2011год. на основание внесен от Районна прокуратура гр. Чепеларе обвинителен акт срещу двамата подсъдими със същото фактическо и юридическо обвинение, предявено им на досъдебното производство, за престъпения по чл. 237, ал. 1 НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, във вр. ал. 1 НК за подсъдимите Т. и И.; по чл. 339, ал. 1 предл. 2 и предл. 3 НК за подс.Т., и по чл. 339, ал. 1 предл. 2 НК за подс.И.. Проверката от състава на ВКС не намери за основателно оплакването за противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата на РС гр. Чепеларе относно деятелността на подс.Т.. Съдържанието на мотивите и диспозитива отговаря на изискванията в чл. 301 НПК. Не се констатираха противоречиви смислови или логически фактически и правни съждения между мотивите и диспозитива на присъдата. Смолянският окръжен съд не е имал повод да констатира противоречия в първостепенния съдебен акт. Направените правни изводи не са извън фактическите параметри на деянията, очертани в обвинителния акт. Т. , както и И. не са осъдени по факти, извън предявените им с обвинителния акт. Неоснователно се твърди, че приетата за установена от съдилищата дата на деянието по чл. 339, ал.1 НК - 07.07.2011 год., за което подс.Т. е признат за виновен, да е била различна от посочената в обвинителния акт. Времето на деянието по това обвинение е доказано от анализа на доказателствените източници и не се различава от посочената в обвинителния акт дата. Не е ограничено правото на адвокатска защита на подсъдимите Т. и И.. Разследващият орган се е съобразил с волята на обвиняемия Т. да упълномощи защитник при привличането му като обвиняем с постановление от 23.11.2011 год., когато е присъствал упълномощен от него защитник. От съдържанието на постановленията за привличане и от протоколите за разпитите на обвиняемите Т. и И. е видно, че са били подробно информирани за правата им по чл. 55, чл. 93, чл. 94, чл. 97 и пр. НПК. Фактът че обв.Т. в досъдебната фаза е имал упълномощен защитник - адв.Н. В. П. от АК гр.Смолян , а обв.И. не е искал и не е упълномощил адвокат, като изрично е заявил, че не желае защита в досъдбната фаза на процеса, не е довел до нарушение по чл. 94, ал. 1,т. 5 НПК. Позицията на обвиняемите по обстоятелствата на обвинението не е налагала задължителна защита на единия от тях, при положение, че другият е упълномощил защитник. Обвинените в съучастие Т. и И. за престъпление по чл. 237, вр. чл.20, ал.2 НК не са имали противоречиви интереси в нито една от двете фази на процеса относно обстоятелствата на обвинението. От съдържанието на обясненията им (спр. на л.111-112, л.118, л.123, л.128 от досъд.производство и спр. л.60-61,л.242-л.244, л.271-272 от протоколите от съдебното следствие по нохд№175/1год. на РС гр.Чепеларе) е видно, че те изцяло са оспорили фактическите обстоятелства на обвинението за деянията и авторството им, поради което не са имали противоречиви интереси, предпоставящи задължително участие на защитник за обвиняемия И. в досъдебната фаза на процеса, при наличието на упълномощен защитник само от Т.. По тези съображения правилото по чл. 94, ал. 1,т. 5 НПК не е било приложимо. Не е било нарушено и императивното правило на чл. 91, ал. 3 т. 1 НПК. Неоснователно е възражението за ограничаване на правото им на защита в съдебната фаза, пред въззивната инстанция, където са били защитавани от един общ процесуален представител. Пред първостепенния съд всеки от двамата подсъдими е упълномощил процесуален представител по негов собствен, свободен избор (подс. И. е упълномощил адв.Л. ; подсъдимият Т. е упълномощил адвокат С.). Пред въззивната инстанция адвокат Л. е осъществявал защитата и на двамата подсъдими, наред с адвокат С. - само за подс.Т.. Непротиворечивите им интереси, не са били в конфликт с изискването за еднаква защитна позиция и за двамата подсъдими, нещо повече, те са налагали такава защита. Не са допуснати твърдяните от осъдените Т. и И. нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Съставът на ВКС установи, че съдилищата по фактите са изградили вътрешното си убеждение за обстоятелствата от предмета на доказване въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички фактически данни, установени чрез способите за събирането им, съгласно НПК. Неоснователно е оплакването на осъдения Т., че съдилищата не са отговорили на възраженията на защитата му по оспорване доказателствената сила на заключението на съдебно-химическата експертиза и на съдебно-балистично- дактилоскопна експертиза по ДП№78/2011 на РУП-гр.Чепеларе . Аргументацията се съдържа в мотивите на първостепенния съд по реда на чл.305, ал.3 НПК, на която в отговор на жалбите на подсъдимите, се позовава въззивната инстанция реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Твърдението на Т., че „при изземването на дактилоскопни следи” е нарушен реда по НПК, тъй като не са присъствали поемни лица, е неоснователно. Процесуално-следственото действие по реда на чл.146 ал.1 и ал.3 НПК : „взимане на образци за сравнително изследване” от обвиняем/ свидетел се извършва за нуждите на назначена по делото експертиза и набавянето им за целите й е етап от изпълнението на възложената задача на съответната съдебна експертиза. В случая, взимането на образци на папиларните изображения от пръстите на ръцете на осъдения Т., не е самостоятелен способ за събиране на доказателства, а елемент за изпълнението на задачата по назначената съдебно-балистично- дактилоскопна експертиза по ДП№78/2011 на РУП-гр.Чепеларе : „Дали върху иззетата като веществено доказателство ловна карабина”марка”, модел, №, калибър,30-06 и 4 броя боеприпаси … има годни за идентификация дактилоскопни следи и дали някоя от тях не е оставена от обвиняемите лица?” Взимането на сравнителни образци не е самостоятелен способ за събиране на доказателства, какъвто е огледът ( освидетелстването на лице ) изискващ присъствието на поемни лица, по арг. от чл.137, ал.1 НПК( поемни лица участват при оглед, претъсване и изземване, следствен експеримент и разпознаването на лица и предмети). Гаранция за удостоверяване на това действие по чл.146, ал.1 и ал.3, предл.първо НПК е описването от вещото лице за извършването му. Това е сторено в протокол от 08.08.2011 год. , който е неразделна част от съдебно-балистично-дактилоскопната експертиза (спр. л.192-201 от досъд.произв.) за доброволно предоставени от обв. Т. папиларни отпечатъци като сравнителни образци, необходими за изпълнение на задачата на експертизата. По делото няма обективни данни за отказ от обвиняемия да предостави изискваните папиларни отпечатъци. Заключението на експерта М. по назначената съдебно-химична експертиза е основано на изземване на следи съгласно реда, предвиден в чл.158 НПК. Прочитът на доказателствените материали опровергава доводите на осъдените Т. и И., че снемането на ацетонови обтривки от ръцете им за изследване наличие на барутни частици, е било извършено без поемни лица, и в нарушение на императивната норма на чл. 158 НК. От протоколите за освидетелстване на л.180 и л.186 от ДП е видно, че обтривките ръцете на Т. и И. са взети в присъствието на поемните лица Х. и Н., и на технически помощник. Неоснователно е оплакването на осъдения Т. за липса на отговор в мотивите на съдебните инстанции срещу оспорване от него и защитата му на доказателствената сила на заключението на съдебно-техническата експертиза за съдържанието на изображенията в снимковия материал на файловете в мобилния телефон „марка" и за времето на тяхното създаване. Протоколът за доброволно предаване от 08.07.2011 год., приложен на на л.73-74 от ДП е изготвен съгласно правилата на НПК. С него е документирано извършеното от обвиняемият Т. доброволно предаване на собствения му мобилен телефон „марка”с IMEI, код № на разследващия орган. Този протокол е писмено доказателствено средство, съгласно чл.127 НПК- изготвено с изискуемите се реквизити съгласно чл. 129 НПК. Това процесуално действие не изисква поемни лица, тъй като в досъдебното производство поемни лица участват само при извършване на очертаните в закона способи за събиране на доказателства, сред които не фигурира съставянето на протокола за доброволно предаване на вещи и предмети. Изводите на експерта К., че намиращите се в мобилния телефон на Т. изображения на ловна карабина ”марка”, модел се отнасят до иззетата по делото карабина от същата марка, с фабричен №, са предмет на проверка и анализ ведно с всички останали доказателствени източници, включително и с данните от протокола за оглед на това веществено доказателство, иззето с протокол за претърсване и изземване на л.63-64 от ДП (одобрено с определение на съдия по чл.161,ал.2 НПК). Фактическите констатации за идентичността на иззетата по делото ловна карабина с тази от снимковите изображения от мобилния телефон на Т., са подкрепени и от заключението на съдебно-балистично-дактилоскопната експертиза, от която е изяснено, че е открит отпечатък от палеца на лявата ръка на подсъдимия Т. върху единия от четирите патрона, втори отгоре надолу, считано от затвора на карабината, намиращи се в процесната ловна карабина. Първостепенният съд е отговорил убедително и на довода на защитата на Т. относно „по-ранната дата на създаването на файла със снимковия материал на карабината - с дата през 2010 г.” . Несъмнено, този факт не е налагал промяна във фактическите изводи на решаващите съдилища за държането от подсъдимия на оръжието във времевите рамки на инкриминираната от обвинението дата. Събраните и анализирани гласни доказателствени средства също са в подкрепа на този фактически извод. Не е нарушен редът за приобщаване на показанията на свид.И. И. по чл. 281, ал. 4, вр. 1, т. 1 НПК. Първостепенният съд аргументирано е дал кредит на показанията на този свидетел пред съдия в досъдебното производство в протокол за разпит на л. 158-160. Тяхното съдържание е обсъдено наред с всички останали доказателствени източници и не е тълкувано превратно. При оценката на тези показания съдебните инстанции, макар и да не са посочили изрично в мотивите си, са съобразили законовата гаранция по чл. 281, ал.8,вр. ал.4 НПК, че осъдителната присъда не може да се основава само на приобщено гласно доказателствено средство, събрано от разследващият орган в отсъствие на обвиняемия и защитата му. Решаващите инстанции са дали вяра на показанията на свид.И., след като са извели, че те кореспондират с данните от останалите доказателствени източници. Последващото твърдение на свидетеля И. на съдебното следствие пред РС гр. Чепеларе в с.з. на 24.01.2012 г., че Т. му е показал карабина "марка", аргументирано не е кредитирано като недостоверно. Именно в ДП, един месец след инкриминираните събития - по време близко до настъпването им,свидетелят подробно е възпроизвел възприятията си как е видял подс.Т. „да изважда ловна карабина с една цев” , че е „свалил пълнителя й и е извадил един патрон”, за да му го покаже . За бойна карабина, каквато е карабината „марка”, той твърди на съдебното следствие, което обстоятелство съществено се различава от данните , установени с протоколите за оглед, протоколите за претърсване и изземване, и със заключенията на съдебно-балистично-дактилоскопната експертиза и съдебно-техническата експертиза относно факта, че подс.Т. е държал ловната карабина „марка”, а не бойна карабина, каквато е „марка”, собственост на свид.П. Т... Според показанията в ДП свид.И. , осъденият Т. се е хвалел, че такава карабина се среща рядко и дори е единствената в България. При тези данни основателно са игнорирани последващите му показанията пред първостепенния съд, които са изолирани от останалия доказателствен материал. Не са нарушени правата на свидетеля Т. при даване на показанията по реда на чл. 223, ал.1 НПК. Няма данни по делото при даване на показанията пред съдия срещу свидетеля да е бил упражняван психически натиск или да е използвана физическа принуда. Съдържанието на протокола за разпит на свид.Т. (спр. л.129-132 от ДП) сочи за добросъвестно и стриктно е изпълнена процедурата по информиране на свидетеля за правата му в процеса. Показанията на Т. са дадени при спазване правилата на чл. 139 НПК. Преди свободния му разказ е предупреден за правата по чл. 119, чл. 122 НПК, включително и за правото му по чл. 121 НПК да не дава показания по въпроси, които биха го уличили в престъпление. Разпитът пред съдия в досъдебното производство съдържа процесуалната гаранция за законосъобразно събиране на гласните доказателствени средства, с цел на закрепване показанията на свидетел от съществено значение за разкриване на обективната истина. Т. е очевидец на поведението на Т. и И.. В показанията си пред съдия е отразил подробно възприятията си за времето , мястото и начина на отстрелването на мъжката сърна – сръндака, намерен ден по-късно в автомобила, превозващ Т.. Свидетелят е установил, че сутринта на 06.07.2011 год., към 07 часа , след като обитателите на вилата са чули рева на сръндаци, осъдените Т. и И. са тръгнали с ловното си снаряжение по посока на същите като всеки е носел ловна пушка. Видял е завръщането им след стрелбата по сръндака. Разказал е, че двамата подсъдими са му съобщили за отстрела на мъжка сърна и как свидетелят Т. заедно с Т. и И. са намерили отстреляната сърна- убита, на разстояние от 200-300 метра от вилата, където били отседнали . Описал е вида на дивеча - " беше дребна мъжка сърна с малки рогца". Установил е, че подс.Т. я е одрал, а свид.Т. му „е помагал да я довърши" (спр. приобщените показания от л. 131 от ДП). От протоколите за оглед, за претърсване и изземване на двата автомобила и от разпитите на поемните лица е наличието на месо от два убити сръндака във владението на подсъдимите и носеното от тях оръжие. При проведен на 08.07.2011 год. допълнителен оглед на местопроизшествие е установено, че на 15 метра в южна посока от вилата, където са пребивавали подсъдимите са иззети кожата на сърна и три крака от същото животно. От заключението на ветериарно-медицинската експертиза е установено, че: намерените животински продукти принадлежат на два броя животни от един и същи вид диво животно - сърна; нараняванията на костите и меките тъкани в областта на гръдния кош и поясната област на единия сръндак са причинени от огнестрелно оръжие; намерената заседнала сачма е в поясния прешлен на единия от сръндаците; нараняванията са причинени приживе. Неоснователно е оплакването на осъдения И. за нарушено право на защита от факта, че разследващият орган не бил осигурил присъствието му и това на осъдения Т. при разпита на свид.Т. пред съдия. Законът е предвид задължение за органа на разследването да осигури явяването на обвиняемия и защитата му по време на разпита на свидетеля по реда на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 НПК, но само в случаите, ако има привлечено в качеството на обвиняем лице. В случая, към този процесуален момент те не са имали процесуалното качество на обвиняеми и обективно не е могло да бъде упражнено правото им да присъстват при разпита на свидетеля. Тази процесуална възможност подсъдимите са получили в съдебната фаза на съдебното следствие, когато лично и в присъствието на защитата си, са противопоставили въпросите си спрямо тези на обвинението по отношение на свидетеля Т.. Това право като част от комплекса от правото им на защита е било осигурено на подсъдимите в пълен обем в съдебната фаза. При равни условия с тези на обвинението те са задали въпросите си към свидетеля и са получавали отговори от него. Нямат опора оплакванията на двамата осъдени, че съдилищата са оценили доказателствените източници в нарушение на чл. 107, ал.3 и ал. 5 НПК. Не е даден приоритет на обвинителните, за сметка на оправдателните доказателства. Съдебните инстанции не са дали кредит на обясненията на подсъдимите, поради характера им единствено на защитни средства срещу обвинението, но не и като източник на достоверни доказателствени факти. Те са оценени като изолирани и противоречащи на останалите събрани и проверени доказателствени източници. Неправдоподобни и изолирани са останали твърденията им, че: месото от двата, намерени в тяхно владение сръндака, „е било закупено” от Т. срещу сумата от 300 евро от горски служители, посетили вилата на И. на инкриминирана дата; намерените и иззети от тях ловни пушки не са използвани за лов да дивеч и следите от барутни частици по ръцете им не са от стрелба по дивеч, а от стрелба по повод рождения ден на Т., празнуван на 06 срещу 07.07.2009 год.; не са придобивали или държали , или предоставяли оръжие някому, за което да не са имали разрешение; не са знаели за наличието на ловна карабина "марка" с четири патрона в пълнителя и никога подс.Т. не е използвал такава карабина; не са знаели какво е имало в калъфа, в който е намерено това оръжие. В показанията на свидетелите, на които се основава защитата - Ж. и Н., отсъстват каквито и да било данни за възприятията им от поведението на подсъдимите на инкриминираните дати : в показанията си свид. Ж. отрича да е видял отстрелване на сръндак/ци; свидетелят Н. е чул изстрели на 06.07.2011 год., но само по повод рождения ден на подс. Т.. Не е нарушен материалният закон. Неоснователни са доводите на осъдените Т. и И. по оспорване правните изводи относно авторството на деянията по чл. 237 НК и по чл. 339 НК. Несъстоятелно е твърдението за недоказаност на авторството, тъй като не било установено "дали с една или с две пушки е убита сърната". Установено е, че подсъдимите са действали с общност на умисъла, със съзнанието, че заедно отстрелват едър дивеч. Субективното им отношение към деянието и неговите последици е установено от факта за предварително споделеното от подсъдимите със свид.Т., че чуват рева на сръндак и по този повод са излезли от вилата, всеки от въоръжен с ловно огнестрелно оръжие. И двамата едновременно са се насочили към мястото, откъдето са чули рева на сръндаци. Установено е, че всеки от тях е носел ловна пушка, заредена с ловни патрони, с която е произвел стрелба. Доказано е от обективна страна отнестрелно нараняване в частите от тялото на сръндака, намерен във владение на подсъдимите, поради откритата сачма в тялото на сръндака, която е от муниция, за гладкоцевно оръжие, използвано в случая от подсъдимите. Установени са и следи от огнестрелни наранявания по други части от тялото на убитото животно. Съдебно-ветеринарната експертиза е изяснила, че нараняванията от ловно оръжие са причинени приживе на обекта на стрелба. При тези факти е без правно значение дали само единият от подсъдимите е причинил смъртоносно нараняване на дивеча, или и двамата последователно или едновременно са причинили смъртоносното му нараняване. Установено е, че и двамата подсъдими са произвели изстрели – всеки с носеното от него ловно оръжие по тази цел. При тези данни правилно двамата подсъдими са признати за виновни за съучастие при съизвършителство на деянието по чл. 237, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.2 НК. Съставът на чл. 237 ал. 1 от НК има частично бланкетен фарактер, който се запълва и от съдържанието на нормите в Закона за лова и опазване на дивеча ( ЗЛОД), относно предмета на престъплението и на режима на улова на дивеч в страната. Фактическият състав на престъплението е изпълнен и от установените данни по делото, че нито един от подсъдимите не е имал разрешение за осъществяване на улов на едър дивеч, под какъвто критерий по чл.5 от ЗЛОД попадат сърните и сръндаците - предметът на престъплението. От писмо от Директора на ИА по горите, депозирано на л.264 от съд.произв. пред първата инстанция, прието като писмено доказателство, е установено, че за инкриминирания период подсъдимите Т. и И. не са имали издадени разрешителни за лов на сърни и сръндаци. Неоснователно се спори от осъденият Т. за авторството на деянието по чл. 339, ал.1 НК. От заключението на съдебно - балистично-дактилоскопната експертиза е установено, че върху единия от четирите патрона, втори отгоре надолу - считано от затвора на карабината- има отпечатък от левия палец на подсъдимия Т.. Ето защо е несъмнено, че карабината,предмет на обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК, е била в държане на подсъдимия. Правилни са изводите на решаващите съдилища , че Т. е отговорен и за предаването на това оръжие на подс. И., без да има съответно разрешение. Наказателният кодекс използва терминът „държане”, без да отдава значение на съществуването или не на правно основание за установяването на връзката между лицето и вещта, която в случая е доказана поради наличието на физическия контакт на Т. с процесната ловна карабина. Спрямо подс.И. обвинението по чл. 339, ал.1 НК е доказано с обективния факт на държането без надлежно разрешение на оръжието, намерено в неговия лек автомобил. Доводите му че не е знаел за съдържанието на калъфа, предаден му от подс. Т., са отхвърлени аргументирано като несъстоятелни, поради установените по делото фактически данни че: той е видял подс.Т. да показва ловна карабина и да изтъква нейните технически предимства, което несъмнено е създало у него представата,че това е огнестрелно оръжие, придобиването и държанието на което подлежат на особен режим, въпреки, че притежава разрешително за друго ловно оръжие – пушка „марка” и знание за специалния режим за неговото държане и отчет, той е приел в държане чуждото оръжие за което не е имал надлежно разрешение. Съставът на ВКС не споделя оплакването в искането на осъдения Т. за явна несправедливост на наложените наказания за престъпленията по чл. 237, ал.1 НК и по чл. 339, ал.1 НК. Законосъобразно е преценен превесът на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства и за двете деяния и наложените наказания са справедливо определени по критериите на чл. 54 НК. Правилно е упражнено правомощието от въззивната инстанция по чл. 337, ал. 1,т. 3 НПК. Първостепенният съдебен акт е изменен само за наказанието на подс.Т. като е смекчено правото му положение с приложение на чл. 66, ал.1 НК и е отложено изпълнението на определеното по чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание на подс.Т., с подходящ законосъобразен изпитателен срок. Няма допуснати основания за възобновяване на делото и за отмяна на атакуваните съдебни актове, поради което и съгласно чл. 424, ал. 1 и чл. 425 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о., в настоящият състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения П. Х. Т., ЕГН: изготвено чрез неговия защитник адвокат И. Л. от АК Пазарджик, за възобновяване на производството по внохд№ 109/2012 год. на Окръжен съд Смолян и на нохд№175/2011 год. на Районен съд гр.Чепеларе и за отмяна на постановените по тях присъда и решение. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения Н. П. И., ЕГН: за възобновяване на производството по внохд№ 109/2012 год. на Окръжен съд Смолян и на нохд№175/2011 год. на Районен съд гр. Чепеларе и за отмяна на постановените по тях присъда и решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: