О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 23 гр. София,16.01.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2073 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Арсенал“ ЕООД, гр. Варна, срещу определение №478/04.07.2019г., постановено по в.ч.т.д. №376/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение №1806/14.05.2019г. по т.д.№347/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по в.т.д.№1987/2018г. на Варненски окръжен съд. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение съществени процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че производството по в.т.д.№1987/2018г. на Варненски окръжен съд е образувано по иск със същото основание, петитум и страни - искове по чл.29 ал.1 предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани обстоятелства по заявление вх.№2013111130601 по партидата на „Арсенал“ ЕООД: прехвърляне на дружествен дял, промяна в състава на съдружниците, нов учредителен акт, промяна в управлението и представителството. Счита, че е налице идентичност на предявените по двете дела искове, която налага прекратяването на по- късно образуваното дело, а ако такава не е налице, тъй като има различие в основанието на двата иска, то няма основание за спиране, поради липса на преюдициалност между делата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обуславящи изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са формулирани следните въпрос: 1.Ползва ли се със СПН решението в един процес относно правопораждащите факти на спорното материално право в друг процес? 2.Допустимо ли е да се предявяват два иска по чл.29 ал.1 предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ с едно и също основание, петитум и страни, но с различни факти и обстоятелства? Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че посоченият въпрос е разрешен в противоречие със задължителните разяснения в ТР №3 от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС. По втория въпрос поддържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответницата И. Н. С. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното определение за спиране на производството по предявения иск чл.29 ал.1 предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, съставът на Варненски апелативен съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставки за прекратяване на производството. Изтъкнал е, че макар и в производството по в.т.д.№1987/2018г. на Варненски окръжен съд също да се иска установяване несъществуването на вписани обстоятелства по заявление вх.№2013111130601 по партидата на „Арсенал“ ЕООД, гр. Варна, в производството по т.д.№347/2019г. са наведени различни твърдения, свързани с липсата на представителна власт за вземане на решения на общото събрание от страна на пълномощника на едноличния собственик на капитала, поради което не е налице пълен обективен идентитет на двете производства. Изложил е съображения, че при разглеждането на иска по т.д.№1987/2018г. на Варненски окръжен съд ще се изследва действително учредената представителна власт на пълномощника, както и наличието на осъществен мандат във вреда на представлявания, като същите обстоятелства трябва да се изследват и в производството по т.д. №347/2019г. Първият въпрос, поставен от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, е обсъждан от въззивния съд и е обусловил изводите му за наличие на преюдициалност между двете производства. В случая обаче не е обоснована допълнителната предпоставка за достъп до касация, доколкото разясненията в ТР №3 от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. са относими към хипотеза на предявен частичен иск. Вторият въпрос, който касационната инстанция съобразно правомощията си доуточнява като въпрос относно възможността за предявяване на няколко иска с правно основание чл.29 ал.1 предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на едни и същи вписани обстоятелства, е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По въпроса не е формирана практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: С иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ заинтересованата страна се защитава срещу нищожно или недопустимо вписване или срещу несъществуване на вписано обстоятелство. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В т.ІІІ от ТР №1/06.12.2002г. по тълк.дело №1/2002 на ОСГК на ВКС са разграничени две хипотези на вписване на несъществуващо обстоятелство Първата е на липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Когато възникването на подлежащото на вписване обстоятелство е резултат от осъществяване на сложен фактически състав възможно е различни пороци да засегнат отделните елементи на този състав. В хипотеза на приемане на решение от общо събрание и сключване на сделка в изпълнение на същото, различни пороци могат до доведат до нищожност на сделката, както и до нищожност на проведеното общо събрание, като всеки от тези пороци съставлява самостоятелно основание на иск по чл.29 ал.1 предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ. Ако ищецът е пропуснал да съедини исковете в общо производство, по - рано заведеният иск не съставлява пречка за завеждане на нов иск за несъществуващо обстоятелство по отношение на същото вписване, когато се твърдят различни породи, засягащи валидността на вписаното обстоятелство. По съществото на частната касационната жалба: С оглед отговора на формулирания процесуалноправен въпрос правилна се явява преценката на въззивния съд, че ищецът не е длъжен в рамките на един исков процес да изчерпи всички основания, на които претендира възникването на своето право. Неправилен е обаче изводът на състава на Варненски апелативен съд относно наличието на преюдициалност между предявените в производството по т.д.№1987/2018г. на Варненски окръжен съд искове по чл.40 от ЗЗД и чл.29 ал.1 предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ и предявените в производството по т.д.№642/2017г. на Варненски окръжен съд искове по чл.29 ал.1 предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ. Действително, както е посочил и въззивният съд липсва идентичност между двете производства, доколкото въведените с исковите молби основания - пороци, засягащи валидността на вписаните обстоятелства, са различни. Същевременно обаче не е налице и преюдициалност. Изводите на съда по въведените в по – рано заведеното производство твърдения за пороци на договора за прехвърляне на дружествените дялове, като сключен във вреда на представлявания едноличен собственик на капитала, не биха обусловили основателността на предявените по т.д. №347/2019г. искове. Основателността на исковете по чл.29 ал.1 предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ по които е образувано настоящото производство, е обусловена от преценката на обема на представителната власт на лицето, представлявало едноличния собственик на капитала при провеждането на общото събрание на съдружниците на "Арсенал" ЕООД от 11.11.2013г. и не зависи от предпоставките за основателност на иска по чл.40 от ЗЗД Налице е възможност за паралелно развитие на двете производства. Така както съденени в едно производство искове за установяване на вписването на несъществуващи обстоятелства могат да бъдат предявени при условията на кумулативност, така и при исковете, предявени в различни производства, не е задължителна връзка на евентуалност, която да налага спирането на едното производство до приключване на другото. Само евентуалното приключване на едно от двете производства с решение в полза на ищеца и последвало заличаване на вписаните обстоятелства, би довело до отпадане на правния интерес като предпоставка за допустимост на другото производство, но такава пречка за развитието на производствата към настоящия момент не е налице. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №478/04.07.2019г., постановено по в.ч.т.д. №376/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, както и потвърденото с него определение №1806/14.05.2019г. по т.д.№347/2019г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.