3 решение по гр.д.№ 760 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 114 София, 20.06. 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 760 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационни жалби на С. П. В., К. М. Ц., Й. В. Д. и В. Д. Д. срещу решение № 384 от 08.10.2015 г. по в.гр.д.№ 1471 от 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, гражданско отделение, II състав, с което е потвърдено решение № 524 от 30.05.2015 г. по гр.д.№ 5032 от 2013 г. на Старозагорския районен съд за допускане на делба на апартамент № 3, заедно с прилежащите му склад № 6 и № 2, на гараж № 1, на масивна-сграда гараж и на 1/6 ид.ч. от 307/608 кв.м.ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот с идентификатор № 68850.504.5255 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-73 от 19.11.2007 г. на ИД на АГКК. В жалбата си С. П. В. и К. М. Ц. твърдят, че в частта за допускане до делба на таван от 22,05 кв.м. и на масивен гараж от 23 кв.м. обжалваното решение е недопустимо, а изцяло е и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В жалбите си Й. В. Д. и В. Д. Д. твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 06.01.2016 г. ответниците по жалбите Танка А. Д. и С. Д. М. оспорват жалбите. Молят същите да не бъдат допускани до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото разноски. С определение № 169 от 15.03.2016 г. касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, което препраща към ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. и с решение № 91 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 713 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о./ по въпроса: дали строителството на имот със собствени средства или участието в строителството на имот върху чужда земя, последвано от непрекъснато упражняване на фактическата власт върху имота за повече от 10 години, извършване на довършителни работи и/или подобрения в него, представляват действия по открито и явно владение на имота. По този въпрос в горепосоченото тълкувателно решение е прието, че когато един от съсобствениците установи фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения в нея, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на съсобствения имот. В решение № 91 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 713 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, е прието, че ако още със сключване на предварителния договор ответниците са се афиширали пред третите лица като купувачи на апартамент, извършили са за своя сметка всички довършителни работи в него, обзавели са го, поддържали са го и са участвали в разноските за общите части на жилищната сграда, те очевидно явно са демонстрирали намерение за своене на този апартамент. В обжалваното решение е прието обратното. Допуснатите до делба имоти /апартамент № 1, склад № 6, склад № 2, гараж № 1, масивен гараж и 1/6 ид.ч. от дворно място/ са били съпружеска имуществена общност между Д. Г. Д. и съделителката Танка А. Д., а след смъртта на Д. Г. Д. на 17.08.2010 г. са станали съсобствени между съпругата му Танка А. Д. и другите наследници по закон на Д. Д.- дъщеря му С. Д. М. и сина му В. Д. Д.. Направеното от ответника В. Д. Д. възражение за придобиване на тези имоти по давност е счетено за неоснователно, тъй като не било доказано В. Д. да е владял процесните имоти за период повече от 10 години съгласно чл.79, ал.1 ЗС. Съдът е приел, че въпреки че било установено, че В. Д. е участвал в строежа на имотите, обитавал ги е и се е афиширал като техен собственик след 1999 г., той не е установил владение върху тях. Действително установено било, че е осъществявал фактическа власт върху имотите, но не е извършил акт, с който недвусмислено да отрече правото на останалите наследници на покойния му баща. Прието е, че тъй като В. Д. не е доказал, че единствено и само той е строил процесните имоти, то тези негови действия и последващото осъществяване на фактическа власт върху имотите не представлявали установяване на владение върху тях. Освен това, според съда, представеният по делото предварителен договор за дарение не можел да се приеме като доказателство за начало на давностно владение, тъй като намерението на В. Д. да владее имотите въз основа на този договор не било афиширано пред останалите страни по делото. Не на последно място е прието, че в настоящия случай презумпцията по чл.69 ЗС не намирала приложение, тъй като съсобствеността между страните била възникнала по силата на наследствено правоприемство, без да е отчетено, че В. Д. е установил владение върху имота още преди откриване на наследството. Предвид противоречието на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, това решение е неправилно и следва да бъде отменено. След отмяната на това решение, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по направеното по делото оспорване на предварителния договор от 13.01.1999 г. и по това дали този предварителен договор може да се възприеме като акт, с който собствениците са предали владението на делбените имоти на сина си В. Д.. При произнасяне по направеното от ответника В. Д. възражение за придобиване по давност съдът следва да вземе предвид, че за периода на владение на имотите от 1999 г. до 17.10.2010 г. /през който В. Д. и С. М. не са били собственици на имота, а имотът е бил съпружеска имуществена общност на техните родители Д. Г. Д. и Танка А. Д./ важи презумпцията на чл.69 ЗС. Тоест, за да се приеме, че В. Д. е владял делбените имоти през този период е достатъчно той да е осъществявал фактическа власт върху тях, без да е нужно да изразява намерението си пред собствениците /родителите си/ и пред бъдещите съсобственици /каквато е била сестра му С. М./ да свои този имот. В този смисъл следва да се съобрази приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по основателността на възражението за придобиване по давност на масивния гараж, който не е бил предмет на предварителния договор от 13.01.1999 г. и по отношение на който има доказателства, че е построен в съсобствен имот /страните по договора за групов строеж/ и няма доказателства от кога ответникът В. Д. е установил фактическа власт върху този обект и на какво основание /със знанието и съгласието на собствениците на мястото или въпреки тяхното съгласие и противопоставяне/. Ако се установи, че този гараж е съсобствен на всички собственици на мястото /страните по договора за групов строеж/, този имот следва да бъде изключен от делбата по настоящото дело на основание чл.345 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 384 от 08.10.2015 г. по в.гр.д.№ 1471 от 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, гражданско отделение, II състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.