8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр. София , 22 ноември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Петя Маринова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 653/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от частните обвинители М. С. Б. и В. С. Б., чрез повереника им адв.К., срещу решение на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №291/2016 г.
В жалбата се твърди ,че решението на апелативния съд е неправилно, необосновано и не кореспондира на събраните доказателства. Посочва се , че подсъдимият е нарушил множество правила за движение по пътищата,а именно: чл.20 ,чл.83 ал.3, чл.84 и чл.85 ал.2 от ЗДвП-движение с несъобразена скорост и непоставяне на обозначителни червени ленти на меката връзка между теглещото и тегленото МПС ,следствие на което е настъпило ПТП, като между ПТП-то и смъртта на пострадалия има пряка причинно следствена връзка /видно от СМЕ/. Твърди се, че мотивите на подсъдимия да извърши услугата на пострадалия, като му съдейства за откарване на неговия автомобил на ремонт, са неморални, тъй като принципно е имал намерение да присвои имота на Б., и поради тази причина му е угаждал. Моли се да бъде отменена оправдателната присъда и да бъде наложено справедливо наказание.
В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателите- частни обвинители и техния повереник ,редовно призовани не се явяват.
Защитникът на подсъдимия И. Б. П. –адв.В. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна,а решението на апелативния съд,с което е потвърдена оправдателната присъда- за законосъобразно. Посочва, че не са налице нарушения на процесуалните правила, нито на материалния закон,поради което моли атакуваното решение да бъде потвърдено.
В последната си дума подсъдимият И. П. моли присъдата да бъде оставена в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №26 от 16.11.2015 г. ,постановена по нохд №205/2014 г., Кюстендилски окръжен съд е признал подсъдимия И. Б. П. за невиновен в това ,че на 08.06.2013 г. ,около 9.40 часа на път 11-62 /населено място-населено място/ ,при километър 46+320 ,в района на [населено място], при управление на МПС -л.а. „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] в посока към [населено място], е нарушил правилата за движение по пътищата ,а именно чл.20 ал.2, чл.85 ал.2 и чл.84 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Г. Б., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ пр.1 във вр.с чл.342 ал.1 от НК.
С присъдата съдът се е разпоредил и относно веществените доказателства по делото.
По протест на прокуратурата и жалба от частните обвинители, пред Софийски апелативен съд , НО е било образувано внохд № 291/2016 г., приключило с решение №172 от 10.05.2016 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място е необходимо да се отбележи,че неправилността и необосноваността на въззивното решение,в каквато насока са оплакванията на жалбоподателите ,не представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК. За разлика от въззивната инстанция,която проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, независимо от основанията, посочени от страните, проверката, която извършва ВКС е само в обжалваната част на присъдата или решението, по отношение посочените в жалбата касационни основания и спрямо обжалвалите лица.
В жалбата на частните обвинители, с която е сезиран ВКС, липсва посочено касационно основание, но от нейното съдържание може да се изведе това по чл.348 ал.1 т.1 от НПК- нарушение на материалния закон при постановяването на въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната присъда. Твърди се ,че подсъдимият при управление на процесното превозно средство е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в причинна връзка със съставомерния резултат-смъртта на пострадалия С. Б., поради което е незаконосъобразно оправдан.
Настоящият касационен състав не констатира наличието на претендираното касационно основание. За обективната съставомерност на престъплението по чл.343 ал.1 б. „в“ от НК, законът изисква при управление на МПС подсъдимият да е нарушил конкретно инкриминирани му правила от ЗДвП и/или ППЗДвП ,чието нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат – смъртта на пострадалия. По настоящето дело, в обвинителния акт като нарушено правило за движение по пътищата е била посочена разпоредбата на чл.84 от ЗДвП –„При теглене разрешената максимална скорост на движение е 40 км/ч.,а при теглене с твърда връзка по автомагистрала и скоростен път-70 км/час“. В хода на съдебното следствие и при условията на чл.287 от НПК , прокурорът е изменил обвинението, тъй като е намерил, че са налице основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което изменение е било надлежно прието от съдебния състав. Освен първоначалния текст на чл.84 от ЗДвП, прокурорът е счел ,че подсъдимият е нарушил и чл.20 ал.2 от ЗдвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост и всички други обстоятелства-възрастта на водача на тегленото МПС, с това ,че тегленето е извършено неравномерно и с придърпвания, които имат значение за безопасността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението“ и чл.85 ал.2 от ЗДвП- „При теглене с гъвкава връзка дължината й трябва да бъде от четири до шест метра и поне на две места да бъде сигнализирана с червен флаг.Тегленото с гъвкава връзка МПС трябва да има изправна кормилна и спирачна уредба“.
Изводите на въззивната инстанция, че подсъдимият не е осъществил нито едно от инкриминираните му нарушения на ЗДвП, е верен , съобразен е със събраните по делото доказателства, въз основа на които са изградени фактическите констатации на съдилищата по същество, като тези изводи се споделят от настоящия касационен състав.
ВКС не може да променя установените от решаващите съдилища факти, нито пък да установява нови такива. В тази връзка на проверка подлежи единствено правилността на формиране на вътрешното убеждение у контролирания съд при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото –касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Това касационно основание не е въведено с жалбата на касаторите, но то не е и налично, тъй като не се констатират допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с доказателствената дейност на апелативния съд.
Никъде в мотивите на атакуваното решение не е било възприето, че теглещото превозно средство марка „марка“, управлявано от подсъдимия, се е движело с 60 км/час ,така както се твърди в жалбата. Подобен фактически извод е и неприемлив, доколкото кредитираните от съдилищата автотехнически експертизи са посочили ,че скоростта на движение на този автомобил е била около 39 км/час. Действително в изготвената на досъдебното производство автотехническа експертиза, скоростта на движение на процесното превозно средство е била определена на около 60 км/час. Решаващите съдебни инстанции напълно правилно не са кредитирали това заключение, като са изложили убедителни съображения за решението си. В тази връзка от съществено значение е обстоятелството, че в експертизата, изготвена от вещото лице инж.У. е посочено, че скоростта от 60 км/час е определена на базата на свидетелските показания на водача на л.а „марка“ . Показанията на обвиняемия/подсъдимия, дадени на досъдебното производство в качеството му на свидетел, т.е преди привличането му към наказателна отговорност, нямат процесуална стойност съобразно НПК, поради което не могат да бъдат ползвани за изграждането на каквито и да е било фактически изводи, включително и за емпиричен материал при изготвянето на автотехнически експертизи. ВКС намира за основателни и останалите причини / че не са взети предвид данните от тахошайбата на т.а „марка“; че не е посочен метода ,който е използван, за да се изчисли скоростта на трите превозни средства, участвали в произшествието ; че вещото лице инж.У. неправилно е приела, че ПТП-то е станало при почти спрян т.а. „марка“ /, изброени от САС в решението му , обосновали дискредитирането на коментираната експертиза.
За да е налице нарушението по чл.84 от ЗДвП е необходимо да бъде установено, че е надвишена максимално допустимата скорост на движение от 40 км/час при теглене на МПС с гъвкава връзка.
Доказателствените материали ,обсъдени детайлно от апелативния съд са еднопосочни, че двете превозни средства- теглещото и тегленото са били свързани с гъвкава връзка. От назначените и кредитирани от съдилищата автотехнически експертизи е установено ,че скоростта на движение на теглещото превозно средство непосредствено преди инцидента е била около 39 км/ час, поради което и подсъдимият при управлението му не е нарушил разпоредбата на чл.84 от ЗДвП.
Не е нарушена и разпоредбата на чл.85 ал.2 от ЗДвП ,тъй като дължината на гъвкавата връзка /стоманеното въже/, свързваща двете превозни средства е била 5,35 метра. Посочената дължина е била установена при извършеното лично от експерта измерване, и е в пълна кореспонденция със заявеното от св.К.. Дължината от 5,35 метра напълно се вписва в законовото изискване - от 4 до 6 метра.
Тегленото превозно средство е било с изправна кормилна и спирачна системи ,като повредата му е била в запалването на двигателя. Свидетелство за това, че кормилната и спирачната системи са били технически изправни са оставените от л.а. „марка“ спирачни следи върху банкета и пътното платно ,както и данните по делото за движение на автомобила на зиг –заг.
Разпоредбата на чл.85 ал.2 от ЗДвП изисква гъвкавата връзка да бъде сигнализирана с червен флаг поне на две места. Въззивният съд е приел, че от показанията на св.Д. и обясненията на подсъдимия се е установило , че такъв флаг ,макар и само един, е бил наличен.Независимо от това, значимото в случая е ,че липсата на два или повече червени флага, сигнализиращи гъвкавата връзка ,не е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Дори и такива да бяха поставени, те не биха довели до предотвратяване на произшествието, тъй като причините за него са напълно различни.
Всъщност основната причина за произшествието, съответно за настъпването на съставомерния резултат е установена по експертен път и се състой в скъсването на стоманеното въже, свързващо теглещото и тегленото превозно средство, в резултат на задействане на спирачния механизъм от страна на пострадалия, следствие на което този автомобил с криволичещи движения е навлязъл в насрещното платно и се е ударил в движещият се там т.а. „марка“. В момента на задействане на спирачната система , скоростта на л.а „марка“ е била около 39 км/час, като скоростта на л.а. „марка“ също е била около 39 км/час. Въжето се е скъсало следствие на започналото спиране на л.а „марка“ и намаляване на неговата скорост /по-ниска от 39 км/час/, а теглещото превозно средство е продължило да се движи със скорост около 39 км/час. Именно поради разликата в скоростите на двата автомобила е настъпило скъсването. Действията по предприетото спиране на л.а „марка“, довели до подлагане на стоманеното въже на опън ,в резултат на което то се е скъсало, са извършени от пострадалия и не могат да бъдат свързани с поведението на подсъдимия при управлението на теглещото превозно средство, нито пък с величината на скоростта, избрана за движение от подсъдимия. И това е така ,тъй като и при по-ниска скорост на движение от 39 км/час, е напълно възможно въжето да се скъса, стига то да бъде подложено на опънови напрежения, превишаващи критичните напрежения от 0,149 килонютона за този тип въже. В тази насока вещите лица са посочили ,че скъсването на въжето се получава при изпъването му вследствие на разликата в скоростта на теглещото и тегленото превозно средство. Като допълнителен фактор за скъсването му е допринесло и многократното задействане на спирачната система от пострадалия като водач на тегления автомобил по време на цялото пътуване до местопроизшествието. Доказателство за подобно поведение от страна на пострадалия е разплитането на въжето в областта на скъсването му с различна дължина на съставляващите го метални нишки. Именно различната дължина на сноповете и отделните стоманени нишки недвусмислено показва , че те са скъсани не едномоментно ,а поетапно .
С оглед на изложеното се налага извода, че процесното ПТП е в резултат поведението на пострадалия, свързано с употребата на спирачки на управлявания от него автомобил, в резултат на което се е скъсало стоманеното въже между двата автомобила ,като този на пострадалия е навлязъл в насрещната пътна лента, където е настъпил удар с т.а., управляван от св. П.. При така установената причина за настъпването на произшествието, величината на скоростта на движение на теглещото превозно средство не е в причинна връзка със съставомерните последици. Тя е и в рамките на предвидената по чл.84 от ЗДвП.
Ето защо, касационният съд се съгласява с извода, направен от апелативната инстанция, за липса на нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП . Според повдигнатото обвинение скоростта от 39 км/час ,с която се е движел л.а. „марка“ не е била съобразена с възрастта на пострадалия и с това, че тегленето е извършено неравномерно и с придърпвания. Както беше посочено и по-горе, субективните действия на пострадалия и по- точно боравенето му със спирачната система са довели до придърпвания по време на цялото пътуване и в крайна сметка до скъсването на въжето , в резултат на което е настъпил инцидента. Както правилно е отбелязал в решението си апелативния съд, не би могло да се вмени във вина на подсъдимия обстоятелството, че избраната от него скорост на движение не е била съобразена с възрастта на пострадалия-86 години. Поведението , което пострадалия е имал във връзка със задействането на спирачната система ,не може да се свърже с възрастта му. Подобно поведение не би могло да се изключи за всеки водач, който няма опит в тегленето на МПС /без оглед на възрастта му/.
Видно от устните разяснения на експертите от комплексната автотехническа експертиза в съдебното заседание, завишеното време за реакция на пострадалия от 1,8 сек., предвид неговата напреднала възраст, не е свързано със скоростта на движение на теглещото превозно средство, защото това време за реакция има значение само относно възможността на пострадалия да предотврати удара с т.а. „марка“, т.е времето за реакция на водача Б. е в един кратък интервал- от момента на скъсване на въжето до момента на удара.
Действително вещото лице инж.Ч. е посочила ,че е налице и причина от субективен характер за настъпване на произшествието, която е свързала с това , че липсват данни двамата водачи –на тегленото и теглещото превозно средство да са уговорили помежду си знаци, които ще използват, ако се налага спиране по време на движение.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.3 от ЗДвП „Водачите на теглещото и тегленото МПС са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално сигнала за спиране“. Тази правна норма обаче, не е била инкриминирана от страна на прокуратурата, която е единствено компетентна да повдига, респективно изменя обвинението при условията на чл.287 от НПК, и доколкото е невъзможно подсъдимият да бъде осъден по непредявено обвинение, по което той не се е защитавал в процеса, е безпредметно извършването на преценка, дали посочената норма е нарушена от подсъдимото лице и ако е така, дали нарушението е в причинна връзка със съставомерния резултат.
И на последно място, причините поради които подсъдимият се е съгласил да придвижи автомобила на пострадалия за ремонт, окачествени от касаторите като неморални, нямат никакво отношение към съставомерността на деянието .
В заключение, не се констатира допуснато нарушение на материалния закон от апелативната инстанция. Изводът й за това ,че по делото не се е установило подсъдимият И. П. при управление на процесното МПС да е допуснал нарушение на инкриминираните му правила за движение по пътищата, които да са в пряка –причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на пострадалия С. Б., е правно издържан и се споделя от ВКС.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира , че жалбата на частните обвинители следва да бъде оставена без уважение,а атакуваното съдебно решение-в сила.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №172 от 10.05.2016 г.,постановено по внохд №291/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |