2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 55 С., 03.02. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 3/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на Г. Н. Т. против определение № 2130 от 22.07.2010 г. по ч. гр. дело № 1893/2010 год. на П. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.05.2010 год. по гр. дело № 6503/2010 год. на П. районен съд, с което исковата молба на жалбоподателя против О. дирекция на МВР - П. и Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по реда на чл. 2 З. общо в размер на 10 000 лв. е върната като недопустима и производството по делото прекратено. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса, пред кой съд следва да реализира вредите си от бездействия на органите на МВР, след като с идентична искова молба е бил сезиран и Пловдивския административен съд, за разглеждане на иска по реда на чл. 1 З. и производството по делото също е било прекратено поради недопустимост на иска. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос „пред кой съд” жалбоподателят следва да реализира претенцията си за вреди е непрецизно формулиран. Конкретизиран от съда, въпросът касае правната квалификация на заявеното спорното право, която се определя от съда. Дадената от ищеца квалификация не е задължителна и не ангажира съда. Въпросът е от значение за изхода на делото, което налага да се допусне касационно обжалване на обжалваното определение. С исковата молба и последвало уточнение ищецът е претендирал вреди (имуществени и морални) причинени от описани бездействия от органи на МВР - О. дирекция на МВР (със статут на юридическо лице), в структурата на което попадат ІІ-ро и ІІІ-то Р. управление в П., от бездействието на чиито служители се твърди, да са причинени вреди на ищеца. Касае се до извършването на оперативно-издирвателна дейност и дейност по разкриване и участие в разследване на престъпление, които се предприемат по нареждане на следствието или прокуратурата. Съгласно т. 10 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, когато действията на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието и прокуратурата, административният орган не носи отговорност по чл. 1, ал. 1 З., ако тези действия са незаконни. От друга страна органите на прокуратурата и следствието не носят самостоятелна отговорност за вреди настъпили в резултат на незаконно действие или акт, които са осъществени по тяхно нареждане, защото хипотезите на тяхната отговорност са изчерпателно изброени в чл. 2, т. 1 и т. 2 З.. Ако отделни длъжности лица са извършили неправомерни действия (или не са предприели дължими действия) отговорността на съответния държавен орган може да се реализира по общия ред - чл. 49 ЗЗД. Такъв е настоящия случай. Съдът следва да има предвид, че Министерството на вътрешните работи не носи отговорност за задълженията на основните си структури, които по силата на ЗМВР са самостоятелни юридически лица. Предвид изложеното обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да се отменят, като поставени при неправилна квалификация на спорното материално право, а делото следва да се върне на първостепенния съд за разглеждане на иска по реда на чл. 49 ЗЗД. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2130 от 22.07.2010 г. по ч. гр. дело № 1893/2010 г. на П. окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 2130 от 22.07.2010 г. по ч. гр. дело № 1893/2010 г. на П. окръжен съд и потвърденото с него определение от 17.05.2010 год. по гр. дело № 6503/2010 г. на П. районен съд. ВРЪЩА делото на П. районен съд за продължаване на процесуалните действия по иска на Г. Н. Т.. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ