Р Е Ш Е Н И Е № 60134 гр. София, 21.10.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 447 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия К. Г., депозирана чрез неговия защитник. С присъда от 27.05.2020г. по НОХД 4914/2017г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 31 състав е признал подсъдимия К. И. Г. за виновен в това, че на 07.04.2016г. около 22.36 часа в [населено място],[жк], [улица] направил опит умишлено да умъртви другиго - В. М. А., използвайки огнестрелно оръжие – пистолет марка „М.“ със заличени номера калибър 9х18 мм като го прострелял в областта на гърдите и му нанесъл удар с пистолетна дръжка в областта на горната устна и изпълнителното деяние е останало недовършено и не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици като на основание чл. 115 вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от десет години. С присъдата подсъдимият е признат за виновен и за това, че от неустановена дата до 22.36 часа на 07.04.2016г. в [населено място],[жк], [улица] държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, както следва: пистолет „М.“ със заличени номера калибър 9х18 мм с патрон в цевта, пълнител – принадлежност за пистолет „М.“, съдържащ 4 броя патрони, както и пълнител, принадлежност за пистолет „М.“ с 8 броя патрони като всички патрони са калибър 9х18 мм без да има надлежно разрешително съгласно чл. 50, ал.2 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 339, ал.1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години. На основание чл. 23, ал.1 НК определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода по отношение на Г. – за срок от десет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, приспадайки времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“. Уважен е изцяло и предявеният от В. М. А. граждански иск в размер на 45 000.00 лева. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитника на подсъдимия Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 8 състав с решение № 10329 от 10.12.2020г. по ВНОХД 707/2020г. е потвърдил атакуваната пред него присъда. В касационната жалба се релевират всички касационни основания - по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Защитата коментира, че в правоприлагащата си дейност въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в превратно тълкуване на носената от доказателствените източници информация и конкретно тази от показанията на пострадалия и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Твърди и за нарушение на материалния закон, тъй като подзащитният й не е целял причиняване смърт на А., а единствено нанасяне на констатираната му лека телесна повреда като и от самия атакуван акт не се изяснява защо съдът приема, че осъщественото е опит към умишлено причиняване на смърт, а не умишлено причинена лека телесна повреда. Претендира се, че липсва взето отношение по обвинението по чл. 339, ал.1 НК. За да обоснове позицията си за явна несправедливост на наложеното на К. Г. наказание, адв. Т. акцентира на липсата на трайни увреждания за здравето на В. А., което я мотивира да претендира и приложението на разпоредбата чл. 55 НК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът поддържа аргументите си от касационната жалба, но набляга на превратното тълкуване от страна на второстепенния съд на показанията на свидетеля А. и на заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и липсата на мотиви по отношение обвинението за извършено престъпление по чл. 339 НК – неналичието на доводи за причастността на подсъдимия към това деяние при наведени възражения за липса на доказателства в тази насока. Отново се фокусира върху наличния у Г. умисъл, завявайки, че той е за причиняване на телесна увреда на гражданския ищец и частен обвинител, а не на неговата смърт. Моли да бъде отменен въззивният съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав в Софийски апелативен съд. Прокурорът заявява, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита, че авторството на деянието е безспорно установено от наличната по делото доказателствена съвкупност. Преценявайки решението на Апелативен съд като правилно и законосъобразно, моли да бъде потвърдено. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител В. А. твърди, че не са налице посочените в жалбата касационни основания, тъй като предходната съдебна инстанция правилно е оценила събраните доказателства. Моли да бъде потвърден атакуваният акт. Гражданският ищец и частен обвинител В. А. поддържа заявеното от своя повереник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и основателна по отношение на изложените в нея доводи за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд. В атакуваното пред тази инстанция решение въззивният съд е афиширал пълно солидаризиране с възприетата от решаващия съдебен състав фактология, както и с извършения от него доказателствен анализ. В принципен план при възприемане на тъждествена фактическа обстановка от контролиращата инстанция, тя не дължи собствен прочит на фактическите положения и само по себе си пълното припокриване на описанието й с това на първата инстанция не представлява липса на изложени мотиви. Въззивният съд, обаче, дължи отговор на отправените пред него възражения и собствен анализ на доказателствените източници, въз основа на които е възприел именно тази фактическа обстановка, когато отговорът на направените пред него възражения изисква това, както е в конкретния случай. Това е необходимо, за да бъде преценено впоследствие дали не е налице пропуск в оценъчната дейност от страна на второстепенния съд, сочещ на превратно тълкуване на носителите на доказателствена информация, повлияло и върху яснотата на обективираната воля. В депозираната от подсъдимия чрез неговия защитник жалба и в допълнението към нея до Апелативен съд са изложени многобройни аргументи както по отношение липса на отговор от първата инстанция относно твърдения за неналичие на доказателства за авторството на деянието от страна на К. Г., така и за несъответствие на установената от съда фактология с показанията на свидетеля В. А. и за неподкрепяне на неговите твърдения от заявеното от свидетеля П. В.. Излагат се доводи за необоснованост на възприетата от Градски съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи от заключенията на балистична и съдебно-медицинска експертизи, както е възприето в мотивите към съдебния акт. Сочи се, че липсват мотиви както по отношение обвинението за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение за това от страна на Г., така и по отношение целта му именно да умъртви В. А.. Отговор на тези поставени на вниманието на въззивния съд въпроси от защитата не е получен от въззивния съдебен състав. Контролиращата съдебна инстанция в своето решение освен, че се е солидаризирала изцяло с изложената от първостепенния съд фактология, е декларирала, че той е извършил доказателствен анализ без сама да провери твърденията на защитата за неналичие на мотиви и ако след тази проверка би дала негативен отговор - да коментира събраната по делото доказателствена маса. В този ред на мисли не без основание са възраженията на защитата пред Апелативен съд, че изложената от Градски съд фактическа обстановка не почива на събраните по делото доказателства. На тях контролиращият съд не само е отговорил чрез декларация, че тя не представлява „художествена измислица“, а дори е задълбочил порока, възприемайки напълно идентична обстановка. А тя е основана на източници, които не са част от доказателствената маса по делото. Солидаризирайки се изцяло с изложената от първия съд фактология, второстепенният е афиширал, че възприема факти, които не са установени от приобщени по съответния ред доказателствени източници. Всъщност от легитимно наличната доказателствена съвкупност се установява, че единственият гласен източник, уличаващ подсъдимия Г., са показанията на пострадалия В. А. и то само тези, депозирани пред първостепенния съд, тъй като останалите, дадени от него в хода на досъдебното производство, не са приобщени по реда на чл. 281 НПК нито от Градски, нито от Апелативен съд. Това, обаче, не е попречило на съдилищата да изградят фактологията по делото въз основа на показания и от досъдебната фаза на процеса, както между впрочем, са приложили този подход и към показанията на останалите свидетели по делото. Единствените приобщени по реда на чл. 281 НПК са показанията на св. Е. Т. и св. И. А.. От изнесеното от свидетелите П. К., К. Д. и О. Т. в хода на първостепенното съдебно следствие не се установят изложените обстоятелства относно предхождащи деянието отношения между пострадалия, свидетеля и подсъдимия, подробно описани и дори детайлизирани по дати в изложената от контролиращия съд обстановка. Не съответства на доказателствата установеното по делото време, детайлно възпроизведено от Апелативен съд, когато гражданският ищец и частен обвинител А. е пристигнал и пребивавал на местопроизшествието преди инкриминираната в обвинителния акт дата, нито източника на информация на св. О. Т. за състоянието на А., нито непосредственото местопребиваване на В. А. преди нанесените му увреди и мястото/местата, където се е намирал към момента на произвеждане на изстрелите и нанасянето на ударите, както и тяхната последователност. В атакуваното пред настоящата инстанция решение е описано /безкритично възпроизведено от мотивите на Градски съд/, че „на 07.04.2016г. около 18.00 часа А. отишъл да пазарува с колата си. Прибрал се след около половин час, пуснал музика, но след малко токът спрял, поради което решил да провери дали не е изгорял кабелът. В момента, когато вече бил на двора, изведнъж чул изстрели и думите: “Къде си бе, боклук“, след което видял подсъдимия до оградата, държейки пистолет или друго оръжие. Междувременно пострадалият усетил болка в корема и дясната гръдна област, а след кратка пауза чул още два изстрела. Малко след това подсъдимият се приближил до него, хванал го за гърлото и казал, че ще го очисти, защото бил боклук и го ударил в лицето“. Това всъщност е и описанието на механизма на деянието, приет за установен от съда, но той не съответства на носената от показанията на А. информация, касаеща случилото се. В тези, депозирани пред първостепенния съдебен състав, пострадалият не коментира прибирането си на местопроизшествието след пазаруване, слушане на тиха музика, както и излизане на двора, когато да е възприел двукратно с промеждутък няколко изстрела. Напротив - свидетелят декларира, че се намирал в кухненското помещение, когато е възприел обидни думи, отправени от подсъдимия, отваряне на външната врата /неустановена нито от първия, нито от втория съд дали това е входната врата на жилището или на дворното място/ и нанасяне на удари с пистолет през устата. В неотличаващите се с последователност показания, гражданският ищец и частен обвинител впоследствие заявява, че се намирал в кухнята, когато е възприел изстрели отвън, предполагайки, че може да го е „застрелял“ отвън без да усети нараняванията. Категоричен е, че възприел подсъдимия, когато той е отворил вратата, разпознавайки го по гласа /а не както е описал въззивният съд при оградата с пистолет или друго оръжие в ръка/. Сочената от пострадалия обстановка, който поради специфичното си качество в конкретната ситуация е и единствен източник на относима информация, не съответства на начина, по който тази информация е разчетена от съдилищата по фактите и в случай, че тя не е била напълно изяснена за тях, те не са приложили процесуалната техника за приобщаване на показанията му от досъдебната фаза на процеса или провеждане на негов допълнителен разпит. Всъщност тази информация е от съществено значение не само относно възприятията на съда за хронологията на случилото се, но и за обличането й в съответна правна форма и последващите изводи както относно авторството на деянието, така и относно приложимото право. В атакуваното решение е даден привиден отговор на възраженията на защитата, тъй като от неговата мотивна част не се изяснява в какво се изразява заявената от съда подкрепа на изнесеното от свидетеля В. А. относно конкретния извършител на деянието от показанията на св. П. В., който единствено е заявил, че е възприел наличие на полицейски служители в имота, обитаван от А., по повод стрелба, а не са коментирани например показанията на полицейския служител – св. Ц. И., пристигнал на местопроизшествието и възприел непосредствено вида на пострадалия и изявленията му относно причинителя на нараняванията му. Подобен подход е приложен и към изследванията на експертите – подробното изброяване на отразеното в техните заключения /възпроизведено дословно от мотивите на първостепенния съд/ не замества техния анализ и нуждата от съпоставката им с останалите доказателствени източници, още повече, че са налице изрични възражения на защитата по отношение заключенията на балистичните и съдебно-медицинската експертизи. Декларираното изявление на съда, че показанията на пострадалия се подкрепят от показанията на св. В. и от заключенията на експертизите, без да бъде извършена съпоставка и дори анализ на носената от тези източници информация, лишава атакуваното решение от мотиви за афиширания извод, че подс. К. Г. с действията си е покрил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 НК. Не на последно място механичното изброяване на резултатите от изследването на веществени доказателства – бежова блуза, панталон, пистолет, кобур, черно кожено яке и др. не способства за изясняване в чие притежание са били те към момента на деянието и каква е тяхната връзка с направения впоследствие извод, че подкрепят заявеното от А. и уличават Г.. Въпреки че е отстранил един от допуснатите от първостепенния съд пороци, изразяващи се в поставяне в основата на възприетата от него фактология показанията на свидетелката И. Й., за която са налице мотиви /без изрично определение на Градски съд/ за заличаването й, контролиращият съд отново ги е поставил в основата на твърдяна за възприета от него фактология, макар че възприетите за установени обстоятелства, носени от показанията на тази свидетелка в досъдебната фаза на процеса, не могат да бъдат ползвани при изграждане на фактическите изводи именно поради липсата на нейно процесуално качество по делото. В същото време в атакуваното пред настоящата инстанция решение е заявено, че обвинението се подкрепя от обяснения на подсъдимия – недавани и неприобщени в хода на съдебното следствие. Основателни са доводите на касатора относно липсата на мотиви касателно обвинението по чл. 339, ал.1 НК на К. Г.. В отговор на възраженията, отправени към него, за неналичие на доказателства подсъдимият да е държал инкриминираното оръжие и боеприпаси, Апелативен съд е посочил, че са събрани доказателства, констатиращи държане от страна на Г., то е незаконно и той не е притежавал надлежно разрешение за това. Нито в мотивите на първия съд, нито в решението на втория, което ги преповтаря, не се описва, че оръжието, с което е бил прострелян В. А. от подсъдимия, е именно пистолет „М.“ със заличени номера, калибър 9х18 мм, което е незаконно държано от него /по който начин е формулирано едно от обвиненията/, както и къде е установено оръжието и съответно чрез какви доказателства се установява връзката му с подс. Г.. Без изложение на констатираните от съда доказателствата в тази насока, анализ на носената от източниците информация и тяхната връзка с основния факт на доказване, атакуваното решение лишава страните от възможност да възприемат ясно изразена воля на съда за признаване за виновно и осъждане на лице на наказание лишаване от свобода и то в немалък размер. Този подход на въззивния съдебен състав води до липса на мотиви при постановяване на второстепенния акт. Изброяването на информацията, носена от съответните доказателствени източници чрез заявяване на пълно солидаризиране с оценката на първостепенния съд, но при липса на изразена своя самостоятелна оценка дали тази информация е достоверна или не въз основа на извършен правен анализ при съпоставяне на съответното доказателство, доказателствено средство или доказателствен способ не изразява ясно волята на контролирания съд по предмета на спора и неговото разрешаване и съответно оставя без мотиви постановения съдебен акт. Посочените до момента пропуски в оценъчната дейност на контролирания съд и неналичие на доказателствен коментар относно обвинението по чл. 339, ал.1 НК, представляващи по своята същност липса на мотиви, определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал.3, т.2 НПК, водещо до отмяна на постановената присъда на Софийски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила. При тези констатации за допуснати процесуални нарушения, не е налице необходимост от произнасяне на касационната инстанция по останалите наведени от страните доводи. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10329 от 10.12.2020г., постановена по ВНОХД 707/2020г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 8 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.