Р Е Ш Е Н И Е № 979/09 София, 26.03.2010 година В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:                                                Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 3284 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 66 от 03.02.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 30.04.2008 година по гр. д. № 30/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. С решението на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, предявен от А. Г. С. от с. Н. бани за признаване на установено по отношение на О. с. по земеделие и гори гр. А. правото на наследниците на Г. С. К. , бивш жител на с. Н. бани, община А., на възстановяване собствеността върху гора с площ от 23,851 дка, съставляваща идеални части от ревир “Б” в землището на с. К., община А., Пловдивска област. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно заличаването и преобразуването на горовладелските и всестранни кооперации и в частност осъществено ли е било сливане на ТГПК “С” с ГК “Задруга, с. К., община А.. В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че наследодателят на ищеца Г. С. К. е бил член кооператор в ТГПК “С” с дялово участие от 17 дяла от общо 2015 дяла имущество на кооперацията. Прието е, че не е доказано сливане на ТГПК “С” и ГК “З”, който факт не се установява вкл. и от представените по делото протокол № 22 от 16.07.1947 г. за проведено съвместно заседание на управителните и контролните съвети на двете кооперации и протокол № 23 от 17.08.1947 г. от извънредно общо събрание на Трудово горска производителна кооперация (ТГПК) “Съгласие. С оглед обстоятелството, че собственик на ревир “Б” е била ГК “З” и предвид правото на възстановяване по чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ, в решението е прието, че наследодателят на ищеца, който не е имал дялово участие в ГК “З” няма право на възстановяване на собственост върху идеални части от ревира. В противоречие с това становище, с влезли в сила решения на Асеновградски районен съд № 137 от 09.11.2007 г. по гр.д. № 478/2007 г. и № 115 от 08.10.2007 г. по гр.д. № 461/2007 г. е прието, че на 16.07.1947 г. Горовладелска кооперация “З” се е сляла с Трудово горска производителна кооперация “С”, като сливането на двете кооперации е било одобрено с протокол № 23 от 17.08.1947 г. от извънредно общо събрание на ТГПК “С”. Прието е, че след сливането, собственик на ревир “Б” е била ТГПК “С”, поради което правото на собственост на член кооператорите на ТГПК “С”върху гори от ревира следва да бъде възстановено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище: В чл. 3, ал.1 ЗВСГЗГФ е предвидено правото на възстановяване на върху гори и земи от горския фонд на български физически и юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници. Съгласно чл. 3, ал.2 ЗВСГЗГФ, правото на собственост на бившите член-кооператори, съдружници и акционери или на техните наследници върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации и други юридически лица, заличени от регистрите след 9 септември 1944 г. се възстановява в съсобственост като идеални части от ревира. Съгласно чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ, правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9 септември 1944 г., се възстановява на бившите член-кооператори или техните наследници към датата на преобразуването им в съсобственост като идеални части от ревира. Така с ал.2 и ал.3 на чл. 3 ЗВСГЗГФ е проведено разграничение между две хипотези, в първата от които кооперацията е била заличена от регистрите след 9 септември 1944 г., а във втората кооперацията е продължила съществуването си, но е била преобразувана и в този случай възстановяването е с оглед правото на собственост на член кооператора към момента на преобразуването. Независимо от извършеното след преобразуването преразпределение на дяловете на член кооператорите в новия правен субект, съгласно чл. 3, ал.3 ЗСГЗГФ, определящо за правото на собственост при възстановяването е в коя кооперация е членувал съответния член кооператор; какъв е бил неговия дял в кооперацията преди преобразуването и с кои гори и земи от горския фонд се е вляла тази кооперация в новообразуваната. Възникналият след преобразуването нов правен субект не е станал собственик на внесените в кооперациите гори - с внасянето на гората в кооперацията, член кооператорите не са загубили правото си на собственост, поради което преразпределението на дяловете им няма вещнопрехвърлителен ефект, а факта на преобразуването, респ. на преразпределение на дела не дава право на възстановяване на собственост върху гори, които член кооператорът не е внесъл в кооперацията. С оглед изложеното, правнорелевантен за възстановяване правото на собственост не е въпросът за валидността на извършено преобразуване с оглед действащите към съответния момент правни норми, а коя от кооперациите е внесла в новообразуваната съответните гори; не дали праводателят на правоимащия по чл. 3, ал.3 ЗВГЗГФ е станал валидно член кооператор на новообразуваната кооперация, а в коя кооперация е членувал преди преобразуването; с какъв дял и кои ревири са били стопанисвани от тази кооперация. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че ищецът е наследник на Г. С. К. , починал на 17.11.2004 година, който към 1947 година е бил член кооператор на Трудово горска производителна кооперация “С”. Приел е, че представените по делото протоколи № 22 от 16.07.1947 г. и № 23 от 17.08.1947 година, удостоверяващи проведени съвместни заседания на управителните и контролни съвети на ТГПК “С“З”, с. К., община А., на които е взето решение за сливане на кооперациите и образуване на нова Т. горско-стопанска кооперация “С” не доказват извършено по надлежния ред преобразуване, тъй като сливането не е било регистрирано и обнародвано съгласно изискванията на чл. 4 от Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения (ДВ, бр. 54 от 08.03.1947 г.). Независимо от това, ТГПК “С” е продължила да съществува и към 1950 година, когато се е сляла с всестранна кооперация “С”, с. Н. бани” и към 30.03.1950 година е прекратила съществуването си. Към момента на вземане на решението по протокол № 22 от 16.07.1947 г., собственик на ревир “Б” е била ГК “З”. При така установените факти, въззивният съд е счел предявеният иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ за неоснователен. Приел е, че към претенцията за възстановяване на гори е приложима нормата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ и тъй като наследодателят на ищеца не е имал дялово участие в ГК “З”, няма право на възстановяване на собственост върху идеални части от ревира. В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към спорното право доказателства и е приложил неправилно чл. 3, ал.3 ЗВСГЗГФ, тъй като правото на собственост се възстановява на този, от когото е отнето, а това е ТГПК “С”, в която е членувал наследодателя на ищеца. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неоснователни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ, изводите на въззивния съд за неоснователност на предявената претенция са правилни, съобразени със закона и доказателствата по делото. От представените по делото въпросник за горско-стопанска единица – 1944-45 стопанска година и стопански план, утвърден с указ № 806 от 30.07.1945 г. е установено по безсъмнен начин, че кооперативен ревир “ “Бяла вода Ч. стена” с обща площ от 2892 дка е бил частна собственост на Горовладелска кооперация “З”.становено е и че на заседания, проведени на 16.07.1947 г. и на 17.08.1947 година, управителните и контролни съвети на ТГПК “С“З”, с. К., община А. са взели решение за сливане на кооперациите и образуване на нова Т. горско-стопанска кооперация “С”, която е продължила съществуването си до 30.03.1951 година, когато се е сляла като присъединяваща се към всестранна кооперация “С”, с. Н. бани” и е прекратила съществуването си. Безспорно е и обстоятелството, че наследодателят на ищеца Г. С. К. е членувал в ТГПК “С”, както и че ищецът претендира право на възстановяване гори от ревир “ “Бяла вода Ч. стена” в качеството си на наследник на член кооператор на ТГПК “С”, придобила права над ревира след сливането си с ГК “З”. Тези факти обуславят извод за приложимост на нормата на чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ - ТГПК “С” не е била заличена от регистрите след 9 септември 1944 г., поради което релевантно за възстановяването е правото на собственост на бившите член-кооператори към датата на преобразуването и. Към този момент собственик на процесния ревир е била ГК “З”, в която наследодателят на ищеца не е имал дялово участие, поради което реституционната му претенция е неоснователна, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.04.2008 година по гр. д. № 30/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: