Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нови писмени доказателства * частен документ * идентичност на имоти


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

гр. София, 24.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 280 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 и 3 от ГПК.
Образувано е по подадена от Д. И. К.-М., В. И. К., М. И. К. и В. Н. К., молба за отмяна на влезлите в сила решение № 241/10.03.2008 г. по гр. дело № 769/2007 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение (ВКС, II-ро гр. отд.) и решение № 93/05.07.2016 г. по гр. дело № 192/2016 г. на ВКС, II-ро гр. отд. С влязло в сила определение № 24/26.01.2017 г. молбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в частта за исканата отмяна на решение № 241/10.03.2008 г. по гр. дело № 769/2007 г. на ВКС, II-ро гр. отд., като е допуснато разглеждането ѝ в останалата ѝ част, с която се иска отмяна на решение № 93/05.07.2016 г. по гр. дело № 192/2016 г. на ВКС, II-ро гр. отд. С това касационно решение съдът е признал за установено по отношение на четиримата молители, че ответникът по молбата за отмяна (ищецът по делото) – Р.... – Р.... е собственик на недвижим имот – почивна станция „Пчелина – Рилски манастир“, застроена върху 141 кв.м., на два етажа, с разгъната застроена площ 284 кв. м., ведно с дворното място, върху което е построена, с площ 620 кв.м. (при описани съседи).
В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – поддържа се, че на 03.10.2016 г. молителите са се снабдили с нови (новооткрити) писмени доказателства от съществено значение за делото. Като такива се сочат и представят – в нотариално заверени фотокопия: 1) страници 182 и 184 от печатно издание – книга, озаглавена „Св. И. Рилски Велики чудотворецъ и неговия монастиръ“, издадена под редакцията на Левкийския епископ В. (без посочен автор) от печатница „Бял кръст“, К. манастир – С. (без посочена година на издаването, но предвид съвкупната преценка с останалите доказателства и твърденията на страните – преди 1936 г.); 2) два броя фотоснимки, едната от които на стр. 213 от същото печатно издание. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмени бележки на процесуалния пълномощник на молителите.
Ответникът по молбата за отмяна Р.. – Р..., в отговора си и в откритото съдебно заседание оспорва молбата и излага съображения за нейната неоснователност – в допуснатата до разглеждане нейна част.
Разгледана по същество, молбата за отмяна – в допустимата ѝ част, е неоснователна.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото.
Двете фотоснимки, представени от молителите, не съставляват писмени доказателства, а са веществени такива, поради което не попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Останалите две страници 182 и 184 от описаната по-горе книга, съдържащи словесен текст, имащ характера на пътепис, са писмено доказателство – печатни материали по смисъла на чл. 187 от ГПК и по своята същност са частен документ (всеки документ, който не е официален, е частен), без установен автор в случая.
Не е налице, обаче, ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Основателен в тази връзка е доводът на ответника по молбата, че макар и антикварно, това печатно издание е широкодостъпно и снабдяването с него не съставлява особена трудност, като в откритото съдебно заседание от страна на ответника е представен в оригинал друг екземпляр от същата книга, приет по делото. При полагане на дължимата грижа молителите са могли да се снабдят с този печатен материал и да го представят пред съда още в течение на исковото производство по делото, респ. – заедно с останалите писмени доказателства – в предходното по делото производство за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, по което молбата им е била уважена с решение № 345/2014 от 12.02.2015 г. по гр. дело № 2482/2014 г. на ВКС, IV-то гр. отд. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Макар и само гореизложеното да обосновава извод за неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г. по гр. дело № 192/2016 г. на ВКС, II-ро гр. отд., следва да се отбележи и че представеното писмено доказателство не е и от съществено значение по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. С него молителите се домогват да опровергаят фактическия извод на съда, че процесната сграда е идентична с описаната под № 65 в протокол-опис № 8 в метох „Пчелино“ от 1961 г. и одържавена (отнета) от ответника по молбата за отмяна (ищец по делото), на основание Указ № 403/1961 г.; респ. – да опровергаят и основания на него правен извод, че процесният имот е собственост на ответника по молбата, на основание реституция по ЗВСОНИ. По съображения, че спорът между страните относно тази идентичност вече е преклудиран по делото, съставът на ВКС, постановил това решение по съществото на спора за собственост, е възприел този фактически извод от предходното отменително касационно решение № 241/10.03.2008 г. по гр. дело № 769/2007 г. на ВКС, II-ро гр. отд., като в последното до него съдът е достигнал въз основа съвкупната преценка на множество писмени (официални документи) и гласни доказателства по делото: акт за държавна собственост, решение на ОСЗГ със скица към него, постановление за възлагане, свидетелски показания и заключение на тричленна техническа експертиза. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че представеното с молбата за отмяна писмено доказателство – печатен материал – частен документ, без установен автор, съдържащ текст, имащ характера на пътепис, което само по себе си на практика е без никаква удостоверителна стойност, не е годно да разколебае горния фактически извод, на който е основан решаващият правен извод в решението, чиято отмяна се иска – дори и това писмено доказателство да беше представено своевременно по делото и да беше взето предвид от съда, постановил атакуваното решение.
По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителите по делото, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата им за отмяна на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г. по гр. дело № 192/2016 г. на ВКС, II-ро гр. отд. следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата за отмяна, претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото. От друга страна, основателно е и своевременно заявеното от страна на молителите възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на тези разноски, които са в размер 12 000 лв. Настоящото производство за отмяна на влязло в сила решение не се отличава със значителна фактическа и правна сложност – тя е близка до минималната, поради което и разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника, следва да бъдат намалени близо до минималния размер (който, определен съгласно чл. 9, ал. 4, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., възлиза на 955.29 лв.), а именно – на сумата 1 000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. К.-М., В. И. К., М. И. К. и В. Н. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г., постановено по гр. дело 192/2016 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение;
ОСЪЖДА Д. И. К.-М., В. И. К., М. И. К. и В. Н. К. да заплатят на Р... – Р... сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.