Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 24.02.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Димитрина Ангелова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Момчил Бенчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 63 за 2022 г. Касационното производство е образувано по протест на Старозагорската окръжна прокуратура против въззивна присъда № 260021 от 29.09.2021 г., по в.н.о.х.д. № 2473/ 2020 г., по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ.въззивен наказателен състав. С протеста се навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Протестиращата прокуратура счита, че въззивният съд неправилно е приложил материалният закон, като е оправдал подсъдимия по обвинението му за измама, представяйки в нотариалното производство по покупко-продажба на недвижими имоти чуждо удостоверение за наследници, вместо на реалния собственик, с което е въвел в заблуждение нотариуса и купувачите по нотариалния договор за действителните собственици на имота и продавачи по сделката. Счита за ирелевантно обстоятелството, че за купувачите не е настъпила имотна вреда, защото не е необходимо да е налице идентичност между заблудения и претърпелия вредите. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него подробни съображения и счита престъплението за доказано и извършено при пряк умисъл. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Х. Х. Х. не взема становище. Неговият защитник адвокат Н. А. пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен, постановен в съответствие с правните изводи по друго решение на ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 260021 от 29.09.2021 г. по в.н.о.х.д. № 2473/ 2020 г. Старозагорският окръжен съд отменил присъда № 260014 от 07.10.2020 г. по н.о.х.д. № 96/ 2020 г., по описа на Казанлъшкия районен съд и признал подсъдимия Х. Х. Х. за невинен в това, че на 14.10.2014 г. в гр. Казанлък, област Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у нотариус И. Г., вписан в регистъра на нотариалната камара под № ***, заблуждение, като за изготвяне на нотариален акт № ***, т. 2, рег. № ****, нотар.дело № ***/2014 г. за покупко-продажба на недвижими имоти представил Удостоверение № *** от 13.10.2014 г., издадено от кмета на с. Дъбово, общ. Мъглиж, за наследници на Х. Х. К., починал на 20.06.2009 г. (баща на подсъдимия), вместо да представи Удостоверение за наследници на Х. Х. К., починал на 12.05.1962 г. (дядо на подсъдимия) и с това да е причинил имотна вреда на Т. Х. С. в размер на 950,00 лева и на Д. Г. П. в размер на 1900 лева, поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Касационният протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимиран орган и срещу акт подлежащ на касационна проверка по чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледан по същество касационният протест е неоснователен. Окръжният съд правилно е приел от правна страна, че повдигнатото обвинение за измама спрямо нотариус е несъставомерно от обективна страна, защото фактическата власт върху недвижимото имущество не принадлежи на нотариуса, а в хода на нотариалното производство за покупко-продажба нотариусът действа като орган в охранително производство и не може да бъде обект на заблуда. Сключената в нотариална форма сделка за покупко-продажба на недвижим имот може да бъде развалена по предвидените в закона основания, включително и когато вещта не е продадена от всички съсобственици, какъвто е разглеждания случай. Нотариусът е изповядал сделката, защото не е оценил правилно представените пред него писмени документи, а не защото в съзнанието му са възникнали неправилни представи за обективната действителност. Подсъдимият и неговите най-близки родственици са били съсобственици на продадените ниви, но не и единствените. Представеното удостоверение за наследници на бащата на подсъд. Х. не е неверен, нито неистински документ. Наследодателят не е бил едноличен собственик на продаваните имоти, а съсобственик и инкриминираният писмен документ не е в състояние да въведе в заблуждение нотариус Г. за произхода на правото на собственост, което е могло да бъде съобразено при проследяване на времето и последователността от наследяване. Затова нотариалното производство е охранително, защото нотариусът е органът, който следва да провери действително притежаваното от продавачите право на собственост върху предмета на сделката и да се увери в самоличността на всички договарящи се страни – продавачи и купувачи. Негов е пропускът, че не е изискал удостоверение за наследниците на действителния собственик на недвижимите имоти – дядото на подсъдимия, без да съобрази различията във времената на раждане и на умиране на две различни лица, които имат идентични имена. Поведението на подсъд. Х. Х., макар по своя характер да е общественоопасно и виновно извършено, не е противоправно и поради това – наказуемо. Оправданият подсъдим е разчитал на случайността нотариусът да не догледа представеното му чуждо удостоверение, вместо необходимото за извършване на сделката, но при прецизно извършена професионална дейност инкриминираният писмен документ не може да възбуди неправилни представи за обективната действителност. Законосъобразно въззивният съд е намерил инкриминираното поведение за несъставомерно по чл. 209 от НК и правилно е оправдал подсъдимия Х., отменяйки осъдителната присъда на първоинстанционния съд. Съображенията са в подкрепа на вече утвърдена съдебна практика, посочена и в съобразителната част на касационния протест – решение № 550 от 11.11.2010 г. по н.д. № 518/ 2010 г., на ВКС, III н.о. Не е налице реализиран друг състав на престъпление, който да бъде приложен при спазване на правилата за тежест и съществено изменение на обвинението. Протестираният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260021 от 29.09.2021 г. по в.н.о.х.д. № 2473/ 2020 г. на Старозагорския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.