4 решение по гр.д.№ 5578 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 25.04.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5578 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. Й. и Г. Б. Й. срещу решение № 89 от 24.07.2015 г. по в.гр.д.№ 52 от 2015 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 416 от 23.12.2014 г. по гр.д.№ 986 от 2014 г. на Разградския районен съд за отхвърляне на предявените от И. Н. Й. и Г. Б. Й. срещу [община] и [фирма] искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат канализация Ф600 и водопровод Ф125, изградени в собствения на ищците имот с площ от 1430 кв.м., находящ се на административен адрес [населено място], [улица], представляващ имот с идентификатор № 61710.502.6417 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-37 от 10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на А.. В касационната жалба се твърди, че решението на Разградския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 20.10.2015 г. пълномощникът на ответника [община] оспорва жалбата. Моли решението на Разградския окръжен съд да бъде оставено в сила. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. В становище от 23.10.2015 г. и в молба от 12.02.2016 г. пълномощникът на ответника [фирма] също оспорва жалбата и моли решението на Разградския окръжен съд да бъде оставено в сила. С определение № 647 от 14.12.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: имат ли право общините и В и К дружествата да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, изградени от тях преди възстановяване на собствеността върху имота на бившите собственици и преди влизане в сила на Закона за водите от 2000 г. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Правото да се държат в чужд имот водопроводни и канализационни тръби и други съоръжения е част от съдържанието на уреденото в чл.112 от Закона за водите /ЗВ/ право на водопрекарване. При наличието на такова право всеки собственик е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това. Освен това, за собственика на служещия имот възниква задължение да не застроява и да не засажда трайни насаждения върху тази част от имота си, която представлява т.нар.сервитутна ивица. В този смисъл са чл.112, ал.2 ЗВ, чл.18, ал.1, т.5 и чл.24, ал.4, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и чл.6, ал.1 от Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места. Съгласно чл.112, ал.3 ЗВ правото на водопрекарване се учредява по споразумение на собствениците на господстващия и на служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато- с акт на органа по чл.52, ал.1, т.4 при спазване на процедурата по чл.34 и чл.36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот. Съгласно чл.193 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ правото да се прокарват отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите или със заповед на кмета на общината, когато не е постигнато съгласие между собствениците и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Съгласно чл.103, ал.2 и 3 от Закона за водите правото на водопрекарване може да произтича от правна сделка или от закона и да се придобива по давност. За разлика от други закони /например относно квазисервитутът в полза на енергийните предприятия по чл.60, ал.2, т.1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. /отм./ и пар.26 от ПЗР на Закона за енергетиката от 2003 г. относно изградените преди влизане в сила на ЗЕЕФ такива съоръжения/, Законът за водите не съдържа разпоредби, предвиждащи че по отношение на водните съоръжения, изградени преди влизането му в сила върху държавни имоти, по силата на закона възниква право на водопрекарване в полза на държавата, на общините или на В и К дружествата. Поради това не може да се приеме, че правото на водопрекарване в тези случаи възниква по силата на Закона за водите. Това следва и от разпоредбата на пар.15, ал.2 от ПЗР на Закона за водите, според която правата по чл.112 за изградени по-рано съоръжения за водопрекарване се уреждат в срок от 2 години от влизане в сила на закона. Правото на водопрекарване за изградените водопроводни съоръжения в имоти, които са били държавна собственост, но впоследствие са били реституирани, възниква в полза на държавата, на общините или на В и К дружествата, по силата на самия акт за реституция, когато реституцията е по административен ред /решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ или решение за отмяна на отчуждаването по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС/ или от момента на влизане в сила на реституционния закон, когато реституцията е по силата на закона /например при реституция по ЗВСОНИ/. Това е така, тъй като целта на реституцията е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти само и доколкото те съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени, но не и да се възстанови нещо в повече или нещо различно от отчужденото. Аналогично е даденото разрешение в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д.№ 3 от 1994 г. на ОСГК на ВС по отношение на възможността в полза на държавата или нейните правоприемници да възникне право на строеж върху пристроена или надстроена част от сграда, която се реституира по реда на ЗВСОНИ. С оглед на изложеното по-горе на поставения правен въпрос следва да се отговори, че правоприемниците на държавата /конкретно общините и В и К дружествата/ имат право да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, ако те са изградени от държавата преди възстановяването на собствеността върху имота на бившите собственици. Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното въззивно решение, в което е прието, че върху имота на ищците е възникнал сервитут на водопрекарване по силата на Закона за водите. На основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия: в съответствие с приетото в т.3 от Тълкувателно решене № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е бил длъжен служебно да постави допълнителна задача на експертизата, касаеща събирането на доказателства във връзка с приложението на императивни материалноправни норми, например чл.59 З. /отм./ относно невъзможността за придобиване чрез сделки и по давност на реални части от парцели. При новото разглеждане на делото, с оглед различните заключение на двете приети по делото единични експертизи, следва да се изслуша нова експертиза от други вещи лица, която да изясни следните въпроси: 1. Какво представлява процесният имот с идентификатор № 61710.502.6417 по кадастралната карта на [населено място] по всеки един от действащите регулационни планове на града, което да се обозначи на комбинирана скица. 2. Дали по действащия към 29.12.1981 г. /датата на сключване на договора за продажба с нотариален акт № 116, намиращ се на лист 88 от делото на РС/ регулационен план на [населено място] прехвърлената част от имот пл.№ 3837 от кв.50 с площ от 820 кв.м. е представлявала самостоятелен парцел или не, което е от значение за приложението на действащата към 1981 г. разпоредба на чл.59 З. /отм./, съдържаща забрана за придобиване чрез сделки на реално определени части от парцели. 3. Каква част от процесния имот с идентификатор № 61710.502.6417 по кадастралната карта на [населено място] е идентична с имота, чието отчуждаване е било отменено с решение № 175 от 12.04.2002 г. по гр.д.№ 572 от 2000 г. на Разградския окръжен съд, съгласно скицата, представляваща неразделна част от това решение и скицата на процесния имот по кадастралната карта, което да се отрази на комбинирана скица. 4. Ако се установи, че само част с площ от 302,77 кв.м. от процесния имот с идентификатор № 61710.502.6417 е била предмет на решението по гр.д.№ 572 от 2000 г. /каквато е констатацията в заключението си в.л.инж.Д. Т.- лист 87 от делото на ОС/ и че праводателят на ищците е придобил с нотариалния акт № 116 от 29.11.1981 г. още 820 кв.м. от процесния имот, да се даде заключение част от кой имот са останалите 307,23 кв.м до пълната площ от 1430 кв.м. на процесния имот с идентификатор № 61710.502.6417 /съгласно скица на имота № 4652 от 01.07.2013 г., находяща се на лист 8 от делото на РС, имотът е с площ от 1430 кв.м./ и на чие име е бил записан този имот /частта с площ от 307,23 кв.м./ по действащите кадастрални и регулационни планове на града. 5. Съобразно намиращите се в ответната общината отчуждителни преписки да се изясни въпросът, разгледан в решение № 175 от 12.04.2002 г. по гр.д.№ 572 от 2000 г. на Разградския окръжен съд /стр.3, абзац предпоследен/- дали собственият на праводателя на ищците Д. Д. имот, находящ се на север от отчуждения със заповед № 369 от 28.10.1974 г. имот на П. Б., също е бил отчужден и отчуждаването му не е отменено, поради това, че мероприятията, за което е било извършено отчуждаването, са били реализирани. 6. Кога са били изградени в цялост и пуснати в експлоатация водопровода и канализационния колектор, преминаващи през процесния имот. 7. Дали са били спазени действащите към момента на изграждането на водопровода и канализационния колектор строителни правила и норми за изграждането, норми за обезщетяване на собствениците или за учредяване на право на водопрекарване /чл.18, ал.2, изр.посл. от Закона за водите от 1969 г. /отм./, чл.60 от З. /отм./, чл.210 от ППЗТСУ /отм./ и др./, както и дали строежът има характера на търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПЗР на ЗУТ, които обстоятелства биха били от значение за основателността на предявения негаторен иск, ако се установи, че към момента на изграждането в цялост на водопровода и канализационния колектор процесният имот или част от него е бил частна, а не държавна собственост. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 89 от 24.07.2015 г. по в.гр.д.№ 52 от 2015 г. на Разградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.