6
N. 120
гр. София, 30.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 320 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молба на Л. Г. К. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 17 от 12.01.2015 г. по гр. дело № 3182/2014 г. на Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осемнадесети състав и на потвърждаващото го в обжалваната пред въззивната инстанция част решение от 02.07.2015 г. по гр. дело № 228/2015 г. на Великотърновски окръжен съд, с които са уважени искове, предявени от [фирма], [населено място] против Л. Г. К., както следва – иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ до размер на сумата 5830.66 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2014 г. до окончателното й изплащане, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 170.39 лв. и са присъдени направените разноски в първоинстанционното производство в полза на ищеца в размер на сумата 1344.62 лв. и направените разноски във въззивното производство в полза на ищеца в размер на сумата 960 лв.
Ответникът [фирма], [населено място] поддържа становище за неоснователност на молбата.
С определение № 108 от 30.03.2016 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд /ВКС/, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна.
ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното първоинстанционно решение състав на Великотърновски районен съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за ангажиране отговорността на ответника по претенциите, сега молител в извънинстанционното производство за заплащане на сумата 5830.66 лв., липси, представляващи неотчетени служебни аванси, предоставени от работодателя за осъществяване преките задължения на ответника, като шофьор на камион, извършващ превози, преимуществено извън територията на Република България. В мотивите е изложено, че липсите са в размер на 5830.66 лв. за периода от месец февруари 2013 г. до месец януари 2014 г., като върху дължимата сума за изплащането им съдът е присъдил законна лихва от датата на исковата молба – 18.06.2014 г. до окончателното изплащане на главницата, присъдил е мораторна лихва в размер на сумата 170.39 лв. за периода от 06.03.2014 г. до 18.06.2014 г. и разноски в размер на сумата 1344.62 лв. С цитираното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната пред окръжния съд осъдителна част, като са развити мотиви, с които е обосновано наличието на елементи от фактическия състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Съдът е приел, че претендираното вземане е възникнало въз основа на констатации за редовност на счетоводните документи, както и че е изискуемо въз основа на констатации за откриване на липсата. Съдът е приел освен това, че ответникът не е доказал, че вземането в претендирания размер е погасено. Изложени са мотиви за това, че твърдението на ответника, че преведените му ежемесечно от ищеца суми, наименувани „депозити”, са авансово плащане на дължими суми за командировъчни, е невярно, тъй като по делото е установено обратното, че дължимите командировъчни са изплащани след изтичане на календарния месец.
От обстоятелствената част на молбата за отмяна се установява, че като нови обстоятелства страната поддържа отчет за приключване на месец юни 2013 г. за камион РВ 9454 МХ с водач Л. К., за който излага доводи, че „дава отговор на основен за спора въпрос: подлежи ли на връщане процесната сума или същата представлява личен аванс, който в края на месеца се приспада от сумите, дължими за трудово възнаграждение и командировки”. Въпросният отчет няма име на съставител, издател, подпис на лицето, което го е издало. Същият обективира текст в табличен вид с наименование: „приключване месец юни 2013, РВ 9454 МХ водач: Л. К.”, в който обектите не са изписани на български език. Текстът съдържа данни за суми в евро за „командировъчни”, „аванси”, „удръжки” и текст – „за получаване 742.39” евро. Липсват посочените по- горе реквизити - няма име на съставител, издател, подпис на лицето, което е издало текста. Текстът е представен в копие, заверено от пълномощника на молителя и няма характеристиките на документ. Дори да се приеме твърдението на молителя, направено в съдебно заседание пред касационния съд, чрез процесуалния му представител адвокат И., че „Документът, който е представен е създаден от счетоводна програма и не е първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството” с него не се релевира основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради следните съображения:
Представеният, като документ върху хартиен носител текст при липса на подпис и данни за издател не съдържа данни, от които да се направи извод за това, кой е негов автор. В тази насока липсват дори твърдения в молбата за отмяна. При тези обстоятелства представения текст няма характеристиката на годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Проверка на авторството на документа, дори и да се приеме твърдението на молителя, направено от процесуалния му представител пред ВКС в пледоарията след даване ход на делото по същество, че документът е създаден от счетоводна програма, не може да се реализира в извънинстанционното производството по чл. 307 ГПК, в което такава проверка не се извършва, а наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя представяне на новооткрити или новосъздадени писмени доказателства – т.е. доказателства, имащи характеристиката на документи по смисъла на чл. 179, чл. 180, чл. 184, чл. 185 ГПК, каквато посочения текст върху хартиен носител, заверен от пълномощника на молителя няма. В текста има и съдържание, което не е изписано на български език, а липсва превод на български език. В него няма данни, липсват и твърдения за времето на създаване на процесния текст, за да се определи дали е новооткрито или новосъздадено писмено доказателство. Липсва и друга съществено изискване, кумулативно съществуващо с посочените по - горе изисквания, за да се приеме, че е налице ново обстоятелство или писмено доказателство, а именно обстоятелството или доказателството да обективира новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако са били известни на съда и взети предвид биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. Случаят не е такъв, както поради това, че представения текст няма характеристиката на годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание, така и поради обстоятелството, че с представянето му се поддържа твърдение, което не се установява от приложения препис, а именно че текстът бил индиция, че работодателят удържал суми от месечните възнаграждения на ответника по исковете през целия исков период. Самото копие от въпросния текст засяга само един от месеците /месец юни 2013 г./, включен в исковия период – месец февруари 2013 г. - месец януари 2014 г., очертаващ отчетния период, за който е ангажирана имуществената отговорност на ответника по исковете по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Поради това същото копие няма относимост към целия процесен период от време и не може да промени приетите от първоинстанционния съд и въззивния съд изводи по съществото на спора. Следователно представеното доказателство няма характеристиките на ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на цитираните решения, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото молителят следва да заплати на ответника по молбата за отмяна направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 600 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Г. К. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 17 от 12.01.2015 г. по гр. дело № 3182/2014 г. на Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осемнадесети състав и на потвърждаващото го в обжалваната пред въззивната инстанция част решение от 02.07.2015 г. по гр. дело № 228/2015 г. на Великотърновски окръжен съд, с които са уважени искове, предявени от [фирма], [населено място] против Л. Г. К., както следва – иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ до размер на сумата 5830.66 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2014 г. до окончателното й изплащане, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 170.39 лв. и са присъдени направените разноски в първоинстанционното производство в полза на ищеца в размер на сумата 1344.62 лв. и направените разноски във въззивното производство в размер на сумата 960 лв.
ОСЪЖДА Л. Г. К. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600 лв., разноски за настоящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: