Р Е Ш Е Н И Е №17 гр. София, 01.03.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2923 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 81 от 08.03.2016г. по гр.д. № 768/2015г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 565 от 06.10.2015г. по гр.д. № 185/2015г. на Хасковски районен съд за допускане на съдебна делба и вместо това е отхвърлен предявения от А. Д. Б. и С. Д. Н. против Ж. М. К., И. Н. Г. и А. Н. А. иск за делба на шест земеделски имота - ниви в землището на [населено място], подробно описани в решението. Касационната жалба е подадена от ищците А. Д. Б. и С. Д. Н. чрез пълномощника адв. Д.. Поддържа се неправилност на постановения съдебен акт. Атакуват се като необосновани изводите на съда за изтичането на придобивна давност в полза на ответниците. От една страна считат, че не са извършени действия, които несъмнено показват, че ответниците са се считали за единствени собственици, а от друга страна, че не е налице визираната от съда обективна невъзможност за демонстриране на намерение за своене, която хипотеза се свързва с неизвестно местожителство на съсобственика, местопребиваване в чужбина, а такива данни по делото не са налице, още повече, че самите ответници не са се позовали на такава обективна невъзможност. Ответниците Ж. М. К., И. Н. Г. и А. Н. А. в писмения си отговор, представен чрез адв. Г., излагат съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 396 от 07.11.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса налице ли е обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещ съсобственик когато невладеещият съсобственик, макар и с известно местожителство в страната, не се интересува от имота и не изявява воля да упражнява правото си на собственост. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявеният иск е за делба на сънаследствени имоти, представляващи земеделски земи в [населено място], общ. Х. правото на собственост върху които е възстановено с решение на ОСЗ-Х. от 09.09.1996г. В срока по чл. 342 ГПК ответниците са навели възражение за придобиване на имотите чрез давностно владение, започнало от момента на възстановяване на собствеността и упражнявано чрез лично обработване на част от земите и чрез предоставянето под аренда на друга част. В. съд е намерил възражението за основателно. Позовал се е на разрешенията в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, както и на практика по чл. 290 ГПК - Решение № 214 от 28.10.2015г. по гр.д. № 1919/2015г. на І г.о. относно обективната невъзможност за манифестиране на намерението за своене пред останалите съсобственици. Счел е, че ответниците упражняват фактическа власт под формата на съвладение повече от 10 години, че са демонстрирали по ясен и недвусмислен начин по отношение на всички намерението си да своят частта на ищците и да придобият собствеността върху нея по давност, като промяната на намерението не е възприета лично от ищците единствено поради това, че те не са проявявали никакъв интерес към имотите. Съдът е посочил, че на владеещият съсобственик не може да се вмени задължение да търси лично и да информира невладеещия съсобственик за промяната на намерението си. Въз основа на това е заключил, че когато невладеещият съсобственик е с известно местожителство, но по никакъв начин не изразява воля да упражнява правата си в съсобствеността, то е налице обективна невъзможност за манифестиране на намерението за своене. Събраните свидетелски показания за получена от ответниците рента през 2006г. съдът не е взел предвид като е посочил, че не е ясно за кои ниви е тази рента. По основанието за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: налице ли е обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещ съсобственик когато невладеещият съсобственик, макар и с известно местожителство в страната, не се интересува от имота и не изявява воля да упражнява правото си на собственост. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК е прието, че завладяването частите на останалите съсобственици и промяната в намерението поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. По реда на чл. 290 ГПК е създадена практика /Решение № 214 от 28.10.2015г. по гр.д. № 1919/2015г. на І г.о./, според която е обективно невъзможно да се манифестира промяната в намерението когато невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот. Настоящият състав споделя тази практика. Състоянието на обективна невъзможност е изключение и поради това не може да бъде прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието. Ето защо, когато съсобствениците се познават, но живеят в различни населени места в страната, то непосещаването на населеното място, където е имота, непроявяването на интерес към него и неизвършването на действия, с които пряко се упражнява правото на собственост, още повече когато имотът е земеделски, не обуславят обективна пречка /невъзможност/ за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещия съсобственик, който желае да се ползва от придобивната давност. По основателността на касационната жалба. При горните разяснения по поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая е установено, че от момента на възстановяване на собствеността част от сънаследствените земи са обработвани лично от съсобственика А. А., а другата част са предоставени на кооперации за обработване; след 2014г. всички земи са отдадени на арендатор. Договорът за наем на земите от 2015г. е подписан от А. А. в качеството му на наследник на В. К.. Свидетелка М. А. установява, че до 2005г. земите са обработвани от кооперацията и рентата получавала ответницата Ж.; практиката била рентата да се дава на един от наследниците и те да се оправят помежду си. Свидетелят Н. Н., който е обработвал земите през 2005- 2006г., заявява, че не познава ищците; давал е рентата на Н., като през 2006г. Н. дошъл за рентата, заедно с други хора, непознати на свидетеля. Свидетелят Д. Г., посочен от ищците, установява, че преди десетина години, през август 2006г., купил от ищеца С. един тон жито, които последният е получил като рента от село; свидетелят не знае кое е селото. При така установените обстоятелства не може да се приеме, че от страна на ответниците е установено владение върху сънаследствените земеделски имоти и това владение, осъществявано в изискуемия от закона срок, е довело до придобиването им по давност. В тежест на страната, която се позовава на придобивна давност е да установи всички елементи от фактическия състав на това придобивно основание. В случая липсват данни, че намерението за своене на ответниците е демонстрирано пред другите съсобственици ясно и категорично с отричане на техните права върху съсобствената вещ. От обстоятелствата по спора е видно, че не е била налице обективна пречка такова демонстриране да бъде извършено, независимо от различното местоживеене на сънаследниците. Тук следва да се посочи, че са останали напълно недоказани твърденията на ответниците в отговора на исковата молба, че още към момента на възстановяване на собствеността ищците са заявили, че не се интересуват от земите на баба си, което било потвърдено от тях пред Поземлената комисия. По делото е приложена преписката по възстановяване на собствеността и в нея липсват подобни изявления. Единствено фактът, че част от земите са обработвани лично от ответниците и договорите за обработка с арендатори са сключвани от тях, не е достатъчен, за да се приеме осъществяване на самостоятелно давностно владение, достигнало до знанието на другите съсобственици и продължило повече от десет години. Видно, че земите са предоставени за обработка като наследствени такива, а рентата е получавана от един от наследниците, понеже такава е практиката на арендаторите, да не извършват разпределение между множество съсобственици. Освен това, има данни че ищците са получили рента през 2006г., което разколебава тезата на ответниците за пълноправна собственост. В съответствие с горното се явява неправилен изводът на въззивния съд, че е основателно наведеното от ответниците по иска възражение за придобиване по давност. Безспорно е, че процесните земеделски земи са възстановени като бивша собственост на наследодателката Вана А. К. и понастоящем са съсобствени между нейните наследници, които са страните по делото. Поради това предявеният иск за делба е основателен. Правата на страните в съсобствеността произтичат от осъщественото наследствено правоприемство. Двамата ищци А. и С. са деца на дъщерята на наследодателката, а тримата ответници са наследници /съпруг и деца на сина на наследодателката/. С оглед на това дяловете в съсобствеността са следните: по 1/4 или 3/12 ид.ч. за А. Б. и С. Н. и по 1/6 или 2/12 ид.ч. за Ж. К., И. Г. и А. А.. При тези изводи обжалваното решение на Хасковски окръжен съд следва да бъде отменено и постановено ново за допускане на делбата. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 81 от 08.03.2016г. по гр.д. № 768/2015г. на Хасковски окръжен съд и вместо него постановява: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между: А. Д. Б. от [населено място], [улица], ет. 2, С. Д. Н. от [населено място], [улица], ет. 2, Ж. М. К. от [населено място], обл. Х., И. Н. Г. от [населено място],[жк], вх. А, ет. 2 и А. Н. А. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2 на следните недвижими имоти: 1. нива от 0,501 дка, четвърта категория, представляваща имот № 013093 в землище­то на [населено място], общ. Х., с ЕКАТТЕ 72953, находяща се в местността „Голямото меше", при граници: имот № 013092 - нива на наследниците на Г. К. А.; имот № 013044 - нива на К. С. С.; имот № 013043 - нива на Р. П. Т.; имот № 013094 - нива на наследниците на Ц. Б. В. и имот № 013111 - полски път на [община]; 2. нива от 6,102 дка, седма категория, представляваща имот № 025108 в землището на [населено място], общ. Х., с ЕКАТТЕ 72953, находяща се в местността „Гьол баир", при граници: имот № 025147 - полски път на [община]; имот № 025107 - нива на наследниците на Г. К. А.; имот № 505011 - залесена територия на [община], [населено място]; имоти №№ 025114, 025113, 025112 и 025111, всичките ни­ви на Т. И. Д.; имот № 025110 - нива на наследниците на К. В. А. и имот № 025109 - нива на [община]; 3. нива от 14,100 дка, пета категория, представляваща имот № 026046 в землището на [населено място], общ. Х., с ЕКАТТЕ 72953, находяща се в местността „Ч.", при граници: имот № 026047 - нива на К. А. К.; имот № 000010 - пасище, мера на [община]; имот № 026045 - нива на Н. С. Н. и имот № 026073 - полски път на [община]; 4. нива от 2,750 дка, четвърта категория, представляваща имот № 031024 в землище­то на [населено място], общ. Х., с ЕКАТТЕ 72953, находяща се в местността „К.", при граници: имот № 031009 - лозе на П. Т. С.; имот № 031010 - нива на Т. И. Т. и др.; имот № 000128 - жилищна територия на [населено място] и имот № 031027 - полски път на [община]; 5. нива от 2,199 дка., шеста категория, пред­ставляваща имот № 039128 в землището на [населено място], общ. Х., с ЕКАТТЕ 72953, находяща се в местността „Мандра кория", при граници: имот № 039151 - полски път на [община]; имот № 039127 - нива на Г. Д. Г.; имот № 039109 - нива на наследниците на К. П. М.; имот № 039108 - нива на Г. С. В. и имот № 039129 - нива на С. Б. С.; 6. нива от 4,319 дка., четвърта категория, представляваща имот № 031018 в землището на [населено място]­киец, общ. Х., с ЕКАТТЕ 72953, находяща се в местността „К.", при грани­ци: имот № 031016 - нива на А. Х. Я.; имот № 031026 - полски път на [община]; имот № 031013 - нива на наследниците на Д. М. Т. и имот № 031028 - нива на Г. Б. Я., при следните квоти: за А. Д. Б. и С. Д. Н. по 3/12 ид.ч.; за Ж. М. К., И. Н. Г. и А. Н. А. по 2/12 ид.ч. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: