Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр. София, 01.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 169 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на И. Л. К. (обвиняем по ДП № 3384 ЗМК 2300/2015 г. по описа на 09 РУ–СДВР, пр. пр. № 17958/2015 по описа на СРП) против определение № 4161/02.10.2018 г. на Софийски градски съд, НО, ХІV-ти въззивен състав, постановено по ВНЧД № 4131/2018 г., с което въззивното производство по същото е било прекратено - поради оттегляне на депозираната от К. частна жалба срещу определение на СРС от 30.05.2018 г. по НЧД № 851/2018 г. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от жалбоподателя К., се изтъкват доводи за процесуална незаконосъобразност на атакуваното определение поради необсъждане в цялост на направени в хода на процеса възражения, свързани с процедурите по привличането му като обвиняем и предаването му на съд, обжалвани пред СРП и СГП. Иска се от ВКС да проведе справедлив и пълен анализ на констатирани от предходните съдебни инстанции нарушения и поправи опорочаващите целия наказателен процес слабости. Прокурорът от ВКП, отчитайки депозираното от К. волеизявление за оттегляне на подадената частна жалба пред СГС, изразява становище за законосъобразност на постановеното определение за прекратяване на въззивното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Известно е, че съдебният контрол в хода на досъдебната фаза на процеса е по изключение и се провежда съобразно строго уредени правила в НПК. Настоящият случай е свързан с образувани по реда на чл. 243, ал. 4-8 от НПК първоинстанционно и въззивно производство за съдебна проверка на акт на прокурор от СРП – Постановление от 09.05.2018 г. за частично прекратяване на воденото срещу К. наказателно производство за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НПК, съобразно което е прието, че липсват доказателства той да е извършил такова по отношение на лицето И. М., а само относно Н. А., поради което и обвинителният акт следва да се внесе само за извършеното спрямо нея. Очевидно недоволен от прокурорското разрешение в последната му част и след получаване на съобщението за постановяването му, К. е обжалвал същото пред СРС, който в закрито заседание с определение от 30.05.2018 г. по НЧД № 8511/2018 г. е оставил жалбата му без разглеждане, излагайки мотиви, че постановлението не е било връчено на И. М., както и че след като това бъде сторено съответно, ще се произнесе по съществото на жалбата на К.. Обвиняемият К. е обжалвал определението пред СГС (жалба вх. № 1058026/13.08.2018 г.), като макар и без нужните правни познания, все пак по достатъчно ясен начин е аргументирал възраженията си срещу първоинстанцинното определение – относно оставяне на жалбата му без разглеждане с мотиви несвършената работа на прокуратурата по връчване на съобщение на М., както и отсъстващ отговор на оплакването му за доказателствена обезпеченост на обвинението по отношение на Н. А.. Впоследствие, с молба вх. № 1062064/31.08.2018 г., К. е направил изрично изявление за оттегляне на жалбата пред СГС, отчитайки записаното в мотивите на първата инстанция, че жалбата му срещу постановлението на прокурора ще бъде разгледана по същество след изпълнение на процедурата по връчване на съобщението на лицето М.. Едновременно с това обаче К. е продължил да отстоява незаконосъобразност на прокурорските изводи за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК спрямо Н. А. и оценявайки, че проверката на тези възражения е по реда на инстанционния прокурорски контрол по чл. 200-202 от НПК, е „преадресирал” същите до СГП. С понастоящем обжалваното определение № 4161/02.10.2018 г. СГС законосъобразно е прекратил въззивното производство, зачитайки легитимно направеното от К. оттегляне на жалбата, касаеща възраженията му срещу първоинстанционния съдебен акт. В тази връзка и самият жалбоподател не е изтъквал никакви конкретни оплаквания пред настоящата инстанция, които да индицират волята му да е била опорочена или неправилно възприета. Затова и по този въпрос няма основание за намеса на ВКС и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Доколкото обаче в частна жалба и молбата за оттегляне, К. е излагал възражения (преповторени понастоящем и в жалбата до ВКС) и срещу преценката на прокурора от СРП в постановлението му от 09.05.2018 г. за наличието на достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по отношение на Н. А., които подлежат на разглеждане по реда на чл. 200-202 от НПК, ВКС намира, че делото следва да бъде изпратено по компетентност на Софийската градска прокуратура за произнасяне по тях. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4161/02.10.2018 г. на Софийски градски съд, НО, ХVІ-ти въззивен състав, постановено по ВНЧД № 4131/2018 г. ИЗПРАЩА делото на Софийска градска прокуратура за произнасяне по направени от И. Л. К. възражения, подробно посочени в обстоятелствената част на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.