8 Р Е Ш Е Н И Е № 170 [населено място], 08,11,2016г. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№3012/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против решение №186 от 18.06.2015г. по в.т.д.№ 143/15г. на Апелативен съд В.,с което е отменено частично решение №1172/05.12.14г. по т.д.№1312/14г. на Окръжен съд Варна и е отхвърлен предявеният от дружеството срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата 48 515,21 лв., представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на електрическа енергия по десет фактури от №[ЕГН]/27.09.2012г. до [ЕГН]/ 30.06.2013г.,ведно със законната лихва.Решението е атакувано и в частта,с която е потвърдено решението на ВОС в частта му , с която е отхвърлен иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 6497,40 лв. В касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове по съображения за нищожност на същото,поради неразбираемост на мотивите му,както и за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорени са изводите на съда по приложение на материалното право като противоречащи на Закона за енергетиката.Изложени са съображения,че правоотношението между страните не зависи свободно от тяхната воля,а се регулира от държавен орган -Д.,като цената за достъп е дължима и се заплаща само доколкото е налице влязло в сила решение на същия,с което се определя нейния размер.Касаторът счита за неприложими към периода на възникване на вземанията - септември 2012г. – юли 2013г. решенията на Д. №Ц-6/13.03.2014г. и №КМ-1/13.03.2014г.,цитирани във въззивното решение, тъй като същите не са влезли в сила и едва след настъпване на стабилитета им биха представлявали ново основание за начисляване на цена за достъп в бъдеще,без да могат да преуредят отношенията за минал период. Като допуснати нарушения на процесуалния закон касаторът сочи липса на мотиви в решението и наличие на предубеденост у съда в полза на въззивника по делото,предвид несъобразяване с посочената му от касатора съдебна практика, без да бъдат изложени съответни мотиви за това. Ответникът по касация [фирма] оспорва основателността на жалбата с доводи,че отмяната на решението на Д.,определящо цената за достъп не води до отпадане на основанието за плащане на такава,предвид законодателно уредения възмезден характер на правоотношението между страните,а с издаването и осчетоводяването на фактурите последните са изразили изрично съгласието си с посочения в отмененото решение размер на цената на услугата. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение,въззивният съд е формулирал като основен спорен между страните въпрос този дали е налице валидно погасяване на задължения на ответника по договор за изкупуване на електроенергия до размера на претендираната сума чрез извършено от него прихващане със съществуващи негови вземания срещу ищеца /придобити чрез договор за цесия и представляващи такива за цена за достъп,възникнали в полза на цедента [фирма]/. Приел е,че правоотношението между производител на електроенергия от възобновяеми източници и електроразпределителното дружество е облигационно по своя характер и с източник – договор за услуги,по който дружеството предоставя на производителя достъп до мрежата си,а последният заплаща срещу това цена.По съображения,основани на Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия, е направил извод,че задължението на производителя да плати цена за достъп е елемент от съдържанието на договора,като само нейният размер подлежи на регулиране от административния орган /Д./. Приел е , че въпреки липсата на изричен писмен договор за достъп между производителя и оператора, касаторът /производител на електрическа енергия и ищец в първоинстанционното производство/ с подписването на споразумителните протоколи се е съгласил,че срещу ползваната от него услуга „достъп“ дължи съответна цена.Поради това е отказал да се съгласи с тезата на ищеца,че основание за начисляване на цената за достъп е решението на Д. №Ц-33/14.09.2012г. и неговата отмяна е заличила с обратна сила това основание.Приемайки,че с решението на Д. се определя само пределна цена за услугата,съдът е посочил,че въпросът дали заплатената вече цена за достъп е довела до неоснователно разместване на блага и за кого /предвид отмяната на решението от ВАС/,би могъл да се реши едва след вземане на ново решение от административния орган за окончателна цена и след предприемане на предвидените в чл.32 ал.4 от ЗЕ компенсаторни мерки,които са израз на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване и на специално предвидения в чл.301 от АПК за обезщетяване за вредите,причинени в резултат на предварителното изпълнение на отменен впоследствие административен акт. В тази връзка е съобразил съществуването в правния мир на решения на Д. №Ц-6/13.03.2014г. и №КМ-1/13.03.2014г.,невлезли в сила към момента,като е приел,че стабилизирането им като индивидуални административни актове ще представлява нов факт,който не би бил преклудиран от силата на пресъдено нещо на решението по настоящия спор.По тези съображения и предвид крайния извод за дължимост на вземанията на ответната страна за цена за достъп,Варненски апелативен съд е приел,че извършените прехвърляния на вземания /от [фирма] на ответника/ и прихващания на насрещни задължения са произвели целеното правно действие,погасявайки претендираните от ищеца вземания. С определение №367/27.04.2016г. при хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението във връзка със значимия за изхода на делото правен въпрос „Отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012г. на Д. от Върховния административен съд,с което са определени временни цени за достъп, довела ли е до отпадане с обратна сила на основанието,на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп?“ Обжалването е допуснато с оглед противоречие на решаващите изводи на въззивната инстанция с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС №212/23.12.2015г. по т.д.№2956/14г. на ВКС ТК Първо ТО, №155/11.01.2016г. по т.д.№2611/14г. и №157/11.01.2016г. по т.д.№3018/2014г. на ВКС ТК Второ ТО,с които е прието,че влязлото в сила решение,с което е бил отменен индивидуален административен акт,какъвто е Решение №Ц-33/14.09.2012г. на Д., съгласно чл.13 ал.2 ЗЕ,има обратно действие,което означава,че отпадат с обратна сила разпоредените с него правни последици,при което следва да се счита,че временни цени за достъп не са били определяни,а плащането на такива е лишено от основание. Към момента на произнасянето на настоящия състав на ВКС по реда на чл.290 от ГПК в Търговска колегия на ВКС са постановени и решения №7/26.01.2016г. по т.д.№3196/14г. на второ т.о., №28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/15г. на второ т.о., №104/27.06.2016г. по т.д.№1610/15г. на второ т.о., №100/04.08.2016г. по т.д.№707/15г. на първо т.о., №58/16.08.2016г. по т.д.№332/15г. на първо т.о., №75/16.08.2016г. по т.д.№206/15г. на първо т.о., №126/16.08.2016г. по т.д.№1592/15г. на първо т.о., №162/04.10.2016г. по т.д.№3245/15г. на първо т.о., №164/04.10.2016г. по т.д.№160/16г. па първо т.о., №136/05.10.2016г. по т.д.№2727/15г. на второ т.о., №137/05.10.2016г. по т.д.№2327/15г. на второ т.о., №138/05.10.2016г. по т.д.№2355/15г. на второ т.о. Според така формираната задължителна непротиворечива съдебна практика при аналогични казуси,свързани с правоотношения между производители на електроенергия от възобновяеми източници и операторите на преносната и разпределителна мрежи по достъп до тях,обратното действие на отмяната по съдебен ред на решението на Д. води до заличаване на всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение; отмяната предпоставя задължение за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД; респ. извършените цесии на вземания за цени за достъп не пораждат правно действие,тъй като тези вземания са формирани при липса на валидно определена цена за услугата,което изключва ликвидността и изискуемостта им,поради което не би могло да се извърши прихващане с дължимите от цесионера на производителя на електроенергия суми,представляващи цена на изкупена,произведена от последния електрическа енергия. Предвид дадените в посочената практика разрешения,които настоящият състав изцяло споделя,постановеното от въззивния съд решение по съществото на спора,с което исковете са приети за неоснователни, е неправилно. Претенцията на ищеца е основана на твърденията му за наличие на задължения на ответното дружество,представляващи неплатена цена на произведена от него през периода септември 2012г. – юни 2013г. и изкупена от последното електроенергия от възобновяем източник – вятърна електрическа централа, присъединена по силата на договор към електроразпределителната мрежа.Дължимостта на сумите по издадените от ищеца 10 бр. фактури касаторът е обосновал с доводи,че обективираното в протоколи между страните прихващане с цедирани на ответника от [фирма] вземания срещу ищеца за достъп до мрежата му за същия период не е породило правно действие.Липсата на такова се аргументира с отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012г. на Д.,определящо временни цени за достъп,по които са начислени и вземанията на [фирма]. Според установените по делото факти , между страните е сключен договор за изкупуване на произвежданата от ищеца електроенергия от вятърна електроцентрала,която е присъединена към разпределителната мрежа на [фирма],въз основа на който договор за исковия период са формирани задължения на ответника към ищеца по 10 бр. фактури,съставени от последния. Начислените от [фирма] в тежест за плащане на ищеца на основание Решение №Ц-33/14.09.2012г. на Д. цени за достъп за този период са били цедирани като вземания на ответника [фирма],а последният е извършил с тях прихващане срещу своите задължения до размер на исковата сума 48 515,21 лв. Предвид обществената значимост на правоотношенията по гарантирания /чл.18 ал.1 т.1 от ЗЕВИ/ за производителите на електроенергия от възобновяеми източници достъп до електроразпределителните и преносни мрежи,по начало възникващи по силата на договори между страните,съгласно чл.30 от ЗЕВИ,чл.84 ал.2 вр. чл.104 ал.2 от ЗЕ, свободата на договаряне на участниците в тях е сведена до определяне на условията по диспечирането и правата и задълженията на страните. Досежно размерите,в които да бъдат овъзмездявани предоставяните от енергийните предприятия услуги, законодателят е предвидил с разпоредбите на чл.30 – чл.36а от ЗЕ държавен регулаторен механизъм при определянето им.При изпълнението на законодателно възложените му функции по ценово регулиране административният орган Д. се ръководи от определени критерии и съблюдава спазването на конкретни принципи, предвидени в чл.23,чл.24 и чл.31 от ЗЕ /ред. ДВ бр.54/17.07.2012г./. Не е било спорно по делото,че липсва сключен по реда,предвиден в чл.30 ал.1 от ЗЕВИ между разпределителното дружество [фирма] и ищеца писмен договор за достъп, при фактически предоставен достъп и при наличие на договори за присъединяване към мрежата на това дружество и за изкупуване от ответника на произведена от ищеца електроенергия. Възникването и изискуемостта на вземанията на цедента [фирма] се обосновават с фактически осъществявания достъп до мрежата и с предвидената в §1 т.15 от ДР на ЗЕ възмездност на тази услуга. С разпоредбата на §197 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн.ДВ бр.54/12г. в сила от 17.07.2012г./ се предвижда до сключването на договор, регламентиращ условията на достъпа,правата и задълженията на страните, при тяхно бездействие да сключат такъв и при съществуващо фактическо присъединяване /включващо и предоставянето на достъп до мрежата/ - по искане на операторите правоотношението да бъде уредено чрез намеса на регулаторния административен орган Д.,с която тези условия да бъдат определени административно. В изпълнение на това правомощие с посоченото решение на Д. на основание чл.32 ал.4 вр. чл.30 ал.1 т.13 ЗЕ вр. §197 ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ са определени временни цени за достъп до електро-разпределителната и преносната мрежи. В мотивите на ВАС за отмяната му като незаконосъобразно е прието,че определените от Комисията временни цени за достъп са формирани на основание не реални разходи,а при деклариран подход,водещ до кръстосано субсидиране,изрично забранено от чл.31 т.6 ЗЕ; без да са спазени принципите за недискриминация, обективност и прозрачност на критериите за определянето им; при липса на приложен, съответно обоснован метод за регулиране – факти,обезсмислящи целта на регулацията за осигуряване равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и водещи до материална незаконосъобразност на оспореното решение на Д.. Влязлото в сила решение на ВАС обвързва гражданския съд,който е длъжен да го зачете,съобразно нормата на чл.302 от ГПК. С отмяната му от ВАС решението не само не е придобило стабилитет, но са отпаднали изобщо целените с него правни последици - за определяне на конкретен размер,в който да бъдат овъзмездявани предоставяните от операторите услуги по достъп до мрежата. Отпадането им,съгласно цитираната по-горе съдебна практика, е с обратна сила – последиците се заличават от момента на издаването на решението,а доколкото такива вече са били осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, следва да бъде възстановено първоначалното положение /арг. от чл.60 ал.6 изр.2 АПК/. Фактът,че през периода,за който [фирма] е начислявало в тежест на ищеца суми, фактически на последния е бил предоставен достъп до мрежата на това дружество, не би могъл да обоснове извод за самостоятелно възникнало между тези страни облигационно правоотношение по договор за достъп.От една страна, тези фактически действия са свързани с изпълнението на задълженията на страните по сключените по-рано договори за присъединяване и изкупуване на произведената електрическа енергия и с въведения с чл.18 ал.1 т.1 от ЗЕВИ принцип за гарантиран достъп на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, до преносната и разпределителните електрически мрежи. От друга – решението на Д. за определяне на временни цени за достъп е прието по реда на §197 ал.2 от ЗЕ – като изцяло заместващо условията по правоотношението,определими със свободно изразимата воля на страните по него /поради липса на постигната такава/.Поради това с отмяната му по административен ред основанието за начисляване на суми за достъп отпада. Предвидената в закона възмездност на услугата сама по себе си не може да обоснове наличие на основание за плащане,респ. за задържане на вече начислени и платени или прихванати суми,щом не е налице конкретен договорен източник на задължението. Не представляват такъв източник протоколите за прихващане,подписани с участието на страните по делото, доколкото се основават на отмененото решение на Д. по отношение на цената за достъп и не препращат към изготвени общи условия,одобрени от Д., предвидени с чл.30 ал.1 от ЗЕВИ. Признанието за дължимост на сумите не би могло да произведе правно действие,тъй като законодателят не е предоставил на страните свободата да определят размера на цената за достъп.Ответникът не е придобил права на вземания срещу ищеца,с които да прихване своите безспорни насрещни задължения,тъй като цедентът не разполага с такива,които да са ликвидни /определени по основание и размер/ и изискуеми,с оглед отмяната на решението на Д.. Изявленията за прихващане не са породили целените правни последици , поради неизпълнение на предвидените в чл.103 от ЗЗД предпоставки.Поради това ответникът е задължен към ищеца с останалата частично незаплатена по процесните фактури цена на изкупената от него електроенергия в общ размер 48 515,21 лв.Сумата на това задължение е била приета за безспорна от първоинстанционния съд,а е установена и от неоспорените и приложени към делото 10 бр. фактури. Главният иск,като основателен и доказан, подлежи на уважаване. Основателен е и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главното задължение. В договора за изкупуване на електрическа енергия страните са уговорили падеж на вземанията – 15 работни дни след получаване на данъчната фактура. Ответникът [фирма] не е оспорил факта на получаването на фактурите,на които основава претенциите си ищецът; това се установява и от подписваните от страните след издаването на фактурите протоколи за прихващане,както и от безспорно извършваните частични плащания по тях. Не е направил изрични възражения и срещу периодите,за които ищецът е начислил лихва за забавата в представената от него справка по чл.366 от ГПК /които са съобразени с договорно предвидения 15-дневен срок/. При извършена служебно проверка на отразените в справката суми чрез изчислителната система в „А.-финанси“, съставът констатира съответствие с дължимите законоустановени лихви за забава.По тези съображения акцесорният иск подлежи на уважаване в предявения размер. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените за производството пред всички инстанции разноски , съгласно представен списък в размер на 5760 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №186 от 18.06.2015г. по в.т.д.№ 143/15г. на Апелативен съд В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място], В. тауърс – Г [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] ул“Т. К.“ бл.3 офис 7 сумата 48 515,21 лв.,представляваща остатък от цена по договор за изкупуване на електрическа енергия,произведена от възобновяем източник №148/25.08.2010г.,ведно със законната лихва,считано от 18.07.2014г. до окончателното й изплащане, сумата 6497,40 лв.,представляваща обезщетение за забавата,както и 5760 лв. разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.