Р Е Ш Е Н И Е   №  80   София,  13 април  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 февруари две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН  ИЛИЕВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АВДЕВА   БИЛЯНА  ЧОЧЕВА      при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА                                                               и в присъствието на прокурора   ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  №16/2009 година.         Производството е по реда на чл. 346, т.1 и сл. НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Д. Ю. И. от гр. В.. С обжалваното решение №549/01.12.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №848/2008г. Софийски апелативен съд е потвърдил присъда №37/10.07.2008г. по н.о.х.д. №109/2008г. на Видински окръжен съд с която подс. Д. И. е признат за виновен в това, че : - на 16.07.2007г, без надлежно разрешение и чрез използуване на техническо средство-верижен трактор „ДТ-75” с двигател №824666, извършил изкопни работи на територията на паметник на културата, античен град „Дортикум”, намиращ се в землището на с. В., обл. Видинска, поради което и на основание чл.278б, ал.2 вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.т.1 и 3 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание, чл.66 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. С касационната жалба се поддържа, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на процесуалните правила регулиращи оценъчната дейност на съдът, като позоваване на негоден протокол за оглед на местопроизшествие и недоказаност на обвинението по отношение на обстоятелствата по чл.102 НПК. Във връзка с това се претендира и отсъствие на фактически състав на престъплението за което е признат за виновен и осъден. По същество се прави искане касаторът да бъде оправдан и алтернативно такова, делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати сочените с жалбата нарушения, защото протоколът за оглед на местопроизшествието е изключен от доказателствения материал. Останалите доказателствени източници са били достатъчни, за да се направят несъмнени изводи за извършеното деяние, авторството на касаторът и съставомерността на деянието по обвинението за което е осъден, поради което предлага решението да остане в сила. Върховния касационен съд, като съобрази становищата на страните, разгледа жалбата и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК съобрази следното: Доводът за допуснати при постановяване на решението, съществени нарушения на процесуалните правила свързани с отменителното основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК е неоснователен. За установяване на правно релевантните факти по чл.102 НПК, съдът е събрал възможните и необходими доказателствени източници, чиято проверка е извършил в пълно съответствие с процесуалните правила по чл.14 и 107, ал.3 и 5 НПК. Именно при тази проверка от доказателствената маса са изключени онези източници при които следствените действия не са извършени в съгласие с процесуалните правила. Това е сторено и по отношение на протокола за оглед на местопроизшествие от 17.07.2007г, изготвен в нарушение на чл.156, ал.1, пред.1 НПК. Затова касационния състав не приема за основателно възражението, вътрешното убеждение на съдът по отношение на фактите, включени в предмета на доказване да е било формирано от негодна доказателствена основа. Изводите за виновността на касаторът са основани на внимателна и подробна оценка на доказателствени източници с решаващо значение за правилното решаване на делото. От включените по надлежния ред в доказателствения материал, регистрационна карта №12317 от археологическата карта на България, скица на имотите с ограничителен режим, писмо №01-57/07.07.2008г. на общинска служба „Земеделие”, гр. Б., прието заключение на съдебно-археологическа експертиза и показанията на св. И, лично и непосредствено възприел инкриминираното поведение на касаторът, които с верижен трактор извършвал, без надлежно разрешение, археологически разкопки на територията на паметник на културата-неговата охранителна зона, контролираните инстанции са направили обоснования извод за доказани по несъмнен начин обстоятелствата, както по отношение на изпълнителното деяние, така и за авторството на касаторът, като негово извършител. При това положение, несъстоятелно се явява възражението за несъответствие между по обстоятелствената част на обвинението и фактическият състав възприет с въззивното решение. Това е така защото по отношение на квалифициращото обстоятелство с което е обоснована съставомерността на деянието по чл.278б, ал.2 НК, а именно използуване на моторно превозно средство, фактите на обвинението не са претърпели никаква промяна. В тази част въззивния състав е направил обоснован отказ да възприеме тезата на защитата, че касаторът не е управлявал тракторът. При положение, че касаторът на мястото на разкопките е бил задържан с верижната машина и неговите действия по разораване на територията на дълбочина по-голяма от разрешената за този район са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприети с потвърдителната част на решението не може да става въпрос за каквото и да е съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението срещу което да е бил лишен от правото да се защитава. На следващо място, за ангажиране на наказателната отговорност по чл.278б, ал.2 НК е без значение дали извършеното от касаторът, изораване на бразди с дължина по около 100м. и дълбочина от 60см. ще бъде дефинирано, като изкопни работи или археологически разкопки, както и дали е извършено на територията на археологически паметници на културата или в тяхната охранителна зона. Щом като за инкриминираните действия се изисква надлежно разрешение, за да бъдат извършени на територията, където касаторът е задържан с моторното превозно средство, при ангажиране на неговата отговорност съдът не е извършил процесуално нарушение, защото не е налице каквото и да е изменение на обвинението по фактите, включително и такова по смисъла на чл.287, ал.1 и сл. НПК, за което да е било задължително съгласието на прокурорът или касаторът - той и подсъдим в първоинстанционното производство. При доказан по несъмнен начин фактически състав, обосноваващ виновното поведение на касаторът, за което законосъобразно е била ангажирана наказателната му отговорност по чл.278б НК, основното искане на защитата за постановяване на оправдателен диспозитив по реда на чл.354, ал.1, т.2 НПК се явява неоснователно. Мотивиран от изложените съображения и като съобрази, че отсъстват претендираните с касационната жалба нарушения, на основание чл.354,ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   Оставя в сила РЕШЕНИЕ №549/01.12.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №848/2008г. Софийски апелативен съд е потвърдил ПРИСЪДА №37/10.07.2008г. по н.о.х.д. №109/2008г. на Видински окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:   1.   2.