Ключови фрази
Делба на наследство * делба * нередовност на исковата молба * правомощия на въззивната инстанция * установяване право на собственост


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

София, 03.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1900/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С решение от 26.07.2013 г. по гр.д.№ 482/ 2012 г. на Районен съд- Белоградчик и решение № 255 от 16.12.2013 г. по гр.д.№ 474/ 2013 г. на Видински окръжен съд е отхвърлен иск за делба на поземлен имот № 365 в кв.55 по плана на [населено място], с площ 3766,61 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда.
Въззивното решение е обжалвано от Н. П. И. с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Касационната жалба е допусната до разглеждане с оглед вероятността постановеното решение да се окаже недопустимо като постановено по нередовна искова молба.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното по реда на чл.290 ГПК.
Според въззивния съд искът за делба на имота е неоснователен, тъй като не е представен документ, удостоверяващ правото на собственост. Посочено е, че такива документи могат да бъдат нотариален акт, съдебно решение или друг документ, предвиден в особена разпоредба на закона, като са изброени примерно някои по-важни такива документи.
От данните по делото е видно, че при завеждането му в исковата молба не е посочено на какво основание селищният имот в [населено място] се явява съсобствен между страните. Твърди се, че това са имоти, останали в наследство от двамата братя С. И. М. -починал през 1974 г. и П. И. М.- починал през 1983 г., чиито единствени наследници са ищцата и ответницата, но не се излага на какво основание самите братя са били съсобственици на имота. Към исковата молба са приложени данъчна оценка и скица на имота, в които е отбелязано, че съсобственици са страните по делото като наследници на братята С. и П.. В съдебното заседание на 12.03.2013 г. районният съд е допълнил доклада си по делото, като е указал на страните, че следва да представят доказателства за наличие на имуществена общност, както и че не сочат доказателства за тези обстоятелства. Както пред районния, така и пред въззивния съд не са били направени други изявления по този въпрос и не са представени допълнителни доказателства. Ответницата П. И. е заемала непоследователна позиция, като първо в писмено становище е признала, че имотите са били собственост на братята П. и С. М.- т.е. признала е иска за делба, но когато съдът го отхвърля, оспорва жалбата на ищцата в тази част, като счита, че решението е правилно.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че по отношение на имота в [населено място] решението е постановено по нередовна искова молба, като съдът не е взел подходящите мерки за изясняване действителните отношения между страните. Формалното констатиране от страна на съда, че не се сочат доказателства за наличието на съсобственост в случая не е било съвсем точно, тъй като по делото има косвени данни за това обстоятелство, а именно в скицата и данъчното удостоверение, като са налице и доказателства за наследственото правоприемство. Указанията във връзка с редовността на исковата молба трябва да са конкретни, а по делата за делба те ангажират и двете страни, които имат едновременното качество както на ищец, така и на ответник. При необходимост съдът поставя на страните въпроси за изясняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства- чл.145, ал.1 ГПК, като им дава и съответната правна квалификация. В съдебната практика няма спор, че съсобствеността върху недвижимите имоти, предмет на делбата, може да е придобита и по давност, което се доказва в същия процес за делба със свидетелски показания. Има съдебна практика и за това, че удостоверяването върху скицата на имота и в данъчното удостоверение на имената на собствениците има характер на писмено доказателство за наследствения имот по смисъла на чл. 278, ал. 1, б. "б" ГПК /отм./, респ. чл. 341, ал.1, т.2 от ГПК от 2007 г. – напр.р.№ 856/15.12.2009г. по гр.д.№ 3285/ 2008г. на ВКС, ІV г.о., р.№ 996/ 4.01.1995 г. по гр.д.№ 878/ 94 г., І г.о. и др. При този непълен доклад и неточни указания до страните следва да се приеме, че решението е постановено по нередовна искова молба.
Съгласно т.4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г., което в тази част запазва действието си- т.5 от ТР №1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е следвало сам да констатира горните нередовности в исковата молба и да ги отстрани, което като не е направено е довело до постановяване на недопустимо решение, което подлежи на обезсилване..
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА решение № 255 от 16.12.2013 г. по гр.д.№ 474/ 2013 г. на Видински окръжен съд в частта, с която не е допусната делба на ПИ 365 в кв. 55 по плана на [населено място], ведно с построената в него паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда и връща делото на същия съд за ново разглеждане в отменената част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: