Р Е Ш Е Н И Е
№76
С о ф и я, 27 март 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а р т 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 65/2017 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
С искане на основание чл.420, ал.2 от НПК от осъдения К. Р. Р. от София, чрез защитника му адв.П.Ч. от АК-Благоевград, се претендира възобновяване на производството по ЧНД № 4781/2015 г. на Софийския градски съд, след отмяна на влязлото в сила определение № 156 от 13.06.2016 г. по ВЧНД № 345/2016 г. на Софийския апелативен съд и на измененото с него определение № 493 от 10.02.2016 г. на СГС, като с въззивното определение на основание чл.24, ал.1 от НК е увеличен размерът на формираното при групиране на наложените на осъдения Р. наказания по три НОХД, едно на СпНС и две на СГС, общо наказание с 1 година лишаване от свобода и е постановено общото наказание от 3 години и 8 месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим, а на основание 59, ал.1 от НК от размера му е приспаднат срокът на предварителното му задържане от 18.12.2012 г. до 22.08.2013 г. и е отменено приложението на чл.25, ал.2 от НК за приспадане на изтърпяна част от наказанията по групираните други две присъди на СпНС и СГС, с наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, отнело правото на осъдения на лична защита в производството по реда на чл.306, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК и за явната несправедливост на увеличеното от въззивната инстанция общо наказание за съвкупността от престъпления – касационни основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК с искане за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на градския съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на наведените в искането доводи и моли същото да бъде оставено без уважение.
Осъденият К. Р., лично и чрез защитника си адв.Ч. поддържа искането и моли то да бъде уважено по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на влязлото в сила определение, като съобрази следното :
По предложение от 27.11.2015 г. на Софийската градска прокуратура (СГП) за групиране на наказанията на осъдения К. Р. Р. от София, наложени му с присъди по НОХ дела на Специализирания наказателен съд (СпНС) и на Софийски градски съд (СГС), в производство по реда на чл.306, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК по ЧНД № 4781/2015 г. на СГС, в отсъствие на осъдения на основание чл.269, ал.3, т.1 и 2 и ал.4, б.”а” от НПК, при участие на назначения му на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК служебен защитник, с определение № 493 от 10.02.2016 г. е извършено на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК групиране на наложените на осъдения Р. наказания по трите НОХ дела, като е определено общо наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, от размера на което на основание чл.25, ал.2 от НК е постановено да се приспадне изтърпяната част от групираните наказания, включително и сроковете на задържането му под стража по трите присъди, към което наказание на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в полза на Държавата в размер на 3 080 лева.
Против определението е бил подаден протест от СГП с оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения Р. общо наказание лишаване от свобода с претенцията размерът му да бъде завишен на основание чл.24 от НК и бъде отменено бланкетно посоченото „приспадане” на изтърпяна част от наложените по трите присъди такива наказания.
С определение № 156 от 13.06.2016 г. по ВЧНД № 345/2016 г. Софийският апелативен съд (САС) е изменил в посочения по-горе смисъл първоинстанционното определение и като необжалваемо съгласно чл.346, т.3 от НПК е влязло в законна сила на същата дата.
Искането за възобновяване от името на осъдения К. Р. е подадено от договорно упълномощения му на 02.08.2016 г. защитник адв.П.Ч. на 12.12.2016 г. и е в срока по чл.421, ал.3, изр.1-во от НПК.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че искането е подадено в законния 6-месечен срок от влизане в сила на въззивния съдебен акт, на основание чл.420, ал.2 от НПК, от упълномощения защитник за настоящето производство на осъдения К. Р., в компетентността на касационната инстанция съгласно чл.424, ал.2 от НПК, на основанията, визирани в чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Същественото процесуално нарушение се аргументира от защитника с доводи за нарушено право на защита на осъдения да я осъществи лично, поради процесуални пропуски при призоваването му в производството по реда на чл.306, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, при липса на негово „задължение да разполага с адрес на територията на страната” и при непроменен постоянен такъв в София, но на който поради влошени отношения със съпругата му съдебните книжа не му били връчени, съответно не могъл да организира и да участва лично по делото в разрез с разпоредбите на чл.55 от НПК, конституционно гарантирани и от чл.30, ал.4 от КРБ. Доколкото не били взети от съда „необходимите мерки в максимална степен да позволи участието на осъдения и негов защитник”, като отстранимо съществено процесуално нарушение се претендира ново разглеждане на делото от друг състав на СГС.
Посочването в настоящите мотиви на датата – 27.11.2015 г., на внасяне на предложението на СГП в СГС не е самоцелно. В него в самото начало е посочена влязлата на 18.11.2015 г. присъда по НОХД № 1170/2014 г. на СГС, проверена по жалба на договорния защитник на осъдения и потвърдена с решение № 286 от 06.10.2015 г. по ВНОХД № 605/2015 г. от САС (което не е било обжалвано), но в което е направена констатация за необходимост от произнасяне по реда на чл.301, ал.1, т.1 от НПК за групиране на наказанията по двете НОХ дела - на СпНС и на СГС, а както се е установило от свидетелството за съдимост на Р. – и по НОХД № 2947/2013 г. на СГС, присъдата по което № 88 от 02.04.2014 г. е била проверена пак по жалба на защитника му по ВНОХД № 894/2014 г. и потвърдена от САС с решение № 410 от 24.11.2014 г., съответно е била извършена и касационна проверка на въззивното решение по жалба на защитника, като с решение № 224 от 20.07.2015 г. по н.д.№ 446/2015 г. на ВКС – ІІ н.о. то е било оставено в сила. В последно цитираните съдебни актове, налични и достъпни за справка според правилата за достъп до електронни съдебни дела в единния портал за електронно правосъдие на ВСС на РБ, както и в настоящите две инстанционни производства, осъденият Р. е бил редовно призоваван на посочения от него адрес в София било чрез съпругата му, било чрез тъща му В. Р. (л.20, 21 от ЧНД и л.15, 16 от ВЧНД), които впоследствие са отказали получаването на съдебните книжа до него. Това е заострило вниманието на съдилищата за извършване на щателното му издирване, при което се е установило, че няма промяна в декларираните от него постоянен и настоящ адрес, различни от известните по делото, че няма официални и категорични данни той да е напуснал пределите на страната, че не пребивава в затворите или арестите в страната, както и че е обявен за общодържавно издирване с телеграма от 30.03.2015 г., включително и на територията на ЕС, обновено на 29.09.2015 г. и заради действията за привеждане в изпълнение на присъдата му по НОХД № 624/2014 г. на СпНС.
Проследяването на тази хронология в усилията на двете съдебни инстанции да го уведомят и съответно осигурят личното му явяване и/или договорно представляване от избран от него защитник в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК са били препятствани от действия с цел укриването му и против привеждане в изпълнение на влезлите в сила осъдителни присъди. Поради това следва да бъде отхвърлено като неоснователно възражението на защитника му адв.Ч. за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с призоваването му и разглеждане на делото в негово отсъствие, които да са довели до ограничаване на правото му на защита, но при участие на негов защитник и при спазване на съответните процесуални правила за постановяване на атакуваните в настоящето производство определения. След като не е налично касационното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, няма как да бъде уважено искането на осъдения за възобновяване на съдебното производство и връщане на делото за новото му разглеждане било от СГС, чийто съдебен акт не е бил обжалван от защитника му, било от апелативния съд.
Явната несправедливост на определеното на Р. общо за съвкупността от трите престъпления наказание се атакува заради приложението на чл.24 от НК със завишаването му с 1 година с доводи за отдалечеността на деянията назад във времето и за нарушение на изискването той да получи правосъдие в разумен срок, в който срок показал наченки на поправяне и превъзпитание.
И в това отношение апелативният съд е изложил съдържателни и убедителни аргументи. Еднообразието в тази последно санкционирана негова престъпна деятелност сочи на „специализирането му” в източване на АТМ-устройства на значителни парични средства чрез придобиване на информация и използването й чрез подправени платежни инструменти, за което е участвал и в ОПГ, което завишава обществената опасност не само на деянията, но и личната му такава. За разлика от градския съд, апелативният съд внимателно е изследвал характера, тежестта и обема на извършените от Р. престъпления, квалифицирани като продължавани престъпления и сочещи на сериозна упоритост за осъществяването им.
От друга страна, укриването му за един сравнително дълъг период от време (виж мотивите на решение № 286 по ВНОХД № 605/2015 г. на САС за обявяването му за общодържавно издирване още по време на разглеждане на НОХД № 1170/2014 г. на СГС, но което е дало основание за смекчаване на отговорността му) съвсем не го охарактеризира като коригирал в положителна насока поведението си деец, включително и от това в производството, чието възобновяване се иска. В правилна насока са обсъдени всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и изводът на съда за завишаване на размера на общото му наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода с 1 година е правилен и законосъобразен. Така формирано, то не се явява явно несъответно на обществената опасност на деянията и на дееца и няма основание за неговото смекчаване. Не е налице и касационно основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК, поради което искането и в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.424, ал.2 вр. ал.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Р. Р. от София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение № 156 от 13.06.2016 г., постановено по ВЧНД № 345/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд и измененото с него определение № 493 от 10.02.2016 г. по ЧНД № 4781/2015 г. по описа на Софийски градски съд и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |