Ключови фрази
допустимост на иск * Иск за обезщетение при недопускане на работа


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 217

София,26.03.2012 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№7/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на М. Т. М. от [населено място] срещу въззивно решение от 24.06.2011 год. по гр.д. № 316/2011 год. на СГС, ГК, ІІ д отд. в частта, в която е потвърдено постановеното от първоинстанционния съд решение, имащо характер на определение за връщане на исковата молба и прекратяване на призводството по делото в частта, в която е предявен иск за осъждане на работодателя да го допусне до работа.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивният съд за произнасяне по предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице и основание за допускане на касационното обжалване по посочения в изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване въпрос: Налице ли е недопустимост на иска за осъждане на работодателя да допусне работникът или служителят на работа при наличие на валидно трудово правоотношение ,когато в трудовото законодателство / КТ/ не е предвидена изрична възможност за предявяване на такъв иск.
С решението в обжалваната част въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск . Доколкото с въззивното решение не са изложени самостоятелни и различни мотиви в подкрепа на този извод следва, че са споделени съображенията на първоинстанционния съд, , че искът е недопустим доколкото не е предвиден в КТ.
С оглед на това визираният от касатора правен въпрос отговаря на изискванията за правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК да е бил предмет на разглеждане в съдебния акт , който се иска да бъде допуснат до касационно обжалване и да е обусловил решаващите изводи на съда при неговото постановяване.
Останалите формулирани в изложението въпроси, нямат такъв характер и поради това не следва да бъдат обсъждани .
По посочения въпрос касационно обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК , поради липса на съдебна практика по него.
В отговор на поставения правен въпрос ВКС, състав на 3-то гр. отделение счита, че осъдителен иск срещу работодателя за допускане на работника или служителя до работа е недопустим като споделя застъпеното от съдилищата становище, че КТ не е предвидил възможност за защита правото на упражняване на трудовата функция с такъв осъдителен иск. Та- кава защита се дава с разпоредбата на чл. 213,ал.1 КТ , която предвижда при незаконно недопускане на работа, работникът или служителят да предяви иск срещу работодателя и виновните длъжностни лица за солидарно заплащане на брутното трудово възнаграждение за длъжността, за периода на недопускане до работа. С иска по чл. 213 КТ защитата е по- интензивна и съответстваща на интереса на работника или служителя, доколкото целта на трудовото правоотношение не се изразява в самоцелна престация на труд чрез допускане до работа , а получаване на трудово възнаграждение срещу престиран труд.
С оглед на изложеното, решението в обжалваната част, имаща характер на определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 24.06.2011 год. по гр.д. № 316/2011 год. на СГС, ГК, ІІ д отд., с което е потвърдено решението по гр.д. № 28252/2009 год. на СРС, 64 състав в частта, в която исковата молба на М. Т. М. срещу [фирма] ,гр. София за осъждане на работодателя да го допусне до работа е върната и производството е прекратено.


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 24.06.2011 год. по гр.д. № 316/2011 год. на СГС, ГК, ІІ д отд. с което е потвърдено решението по гр.д. № 28252/2009 год. на СРС, 64 състав в частта, в която исковата молба на М. Т. М. от [населено място] срещу [фирма] ,гр. София за осъждане на работодателя да го допусне до работа е върната и производството е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: