Р Е Ш Е Н И Е № 28 София, 07.03.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1788 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №470 от 20.07.09г. по гр.д.№ 268/09г. на П. окръжен съд. Жалбоподателят счита за неправилен извода на въззивния съд, че ищецът ОС на ТПК Плевен е възстановен кооперативен съюз по смисъла на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр.41/2007г./ и като такъв е собственик на кооперативно имущество, предмет на предявения ревандикационен иск. Не било установено правоприемство между прекратилия дейността си през 1970г. ОС на ТПК Плевен, който е бил собственик на спорния имот и ищеца, регистриран през 1994г. като кооперативен съюз със същото наименование. Освен това не било установено дали средствата, с която е изградена сградата, в която се намират процесните имоти, са били на ОС на ТПК Плевен и не била изследвана идентичността между имота, върху който е построена сградата и този, описан в нотариалните актове за собственост. Ответникът в производството – ОС на ТПК Плевен оспорва жалбата. Подробни съображения развива в писмени бележки. С определение №329 от 20.04.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за прилагането на § 27 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр.41/2007г./, вр. §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1999г. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение състав на П. окръжен съд е оставил в сила решение №456 от 04.02.09г. по гр.д.№1011/08г. на П. районен съд, с което е бил уважен предявеният от ОС на ТПК Плевен срещу [община] иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ½ ид.част от приземния етаж; петия и шестия етаж, с изключение на офиси №2, 3, 4, 5, и 7, от административната сграда “К. за битови услуги”, находяща се в УПИ ХVІІ-5080 в кв.117 по плана на[населено място]. Въззивният съд е приел, че процесната сграда “Б. комбинат” е построена през 1963-1964г. от ОС на ТПК Плевен със средства, осигурени със заем от Б. Плевен. През 1970г. дейността на съюза е преустановена с ПМС №16 от 03.07.70г., с което се извършва концентрация и специализация на местната и кооперативна промишленост, като е извършено приобщаване към държавните стопански структури на персоналния и имуществен състав на кооперациите и кооперативните съюзи. Със заповед №РД-15-2269/13.09.99г. на кмета на [община], по искане на 9 ТПК от района, правоприемници на бившия ОС на ТПК Плевен съгласно влязло в сила съдебно решение, на основание ПМС №192/1991г. е върнато следното имущество, представляващо част от сградата на Битовия комбинат – ½ ид.част от приземния етаж; от първия до четвъртия етаж, както и 9/14 ид.части от общите части на сградата. През 1994г. е регистриран ОС на ТПК Плевен, като негови учредители са осем ТПК, които са членували в прекратения през 1970г. окръжен съюз. Прието е, че регистрираният през 1994г. ОС на ТПК Плевен е възстановен кооперативен съюз по смисъла на §27, ал.2, вр.ал.1 от ПЗР на ЗК и като такъв е правоприемник на прекратилия дейността си през 1970г. съюз със същото наименование, седалище и предмет на дейност. Прието е, че макар процесните имоти /1/2 ид.част от приземния етаж, петия и шестия етаж на сградата на бившия Б. комбинат, без офиси №2, №3, №4, №5 и №7, които не са предмет на делото/ да са актувани като общински, те са собственост на ОС на ТПК Плевен, тъй като сградата, в която се намират, е изградена до 13.07.1991г. със средства на кооперативния съюз и е налице условието на §26 от ПЗР на ЗК. Прието е, че с тази разпоредба е дадена нова законова възможност за реституиране на иззето, одържавено или преразпределено имущество на кооперативни съюзи, при условията, предвидени изрично в закона, по отношение на имущества, правото на собственост върху които не е възстановено по предвидения по реда на §1 от ДР на ЗК ред. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: С §1, ал.1 от ДР на ЗК 1991г. /отм./ се възстановяват правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944г. Предвидено е, че връщането става по административен ред, по искане, отправено в срок от 18 месеца от влизане на закона в сила – т.е. до 07.02.1993г. С §1, ал.1 от ДР на действащия ЗК от 1999г. се възстановяват правата на кооперациите и кооперативните съюзи върху тяхно иззето, одържавено или преразпределено по какъвто и да е начин имущество след 10.09.1944г., ако искането за това е направено до 07.02.1993г. Разпоредбата е аналогична на §1, ал.1 от ДР на отменения ЗК от 1991г., като е добавена възможността за възстановяване на иззетото, одържавено или преразпределено имущество на кооперативните съюзи. В §1, ал.2 от ДР на ЗК е уточнено, че собствеността се възстановява на кооперациите, от които е отнета или на техните правоприемници, включително и на прекратените, но незаличени кооперации, които имат право да възстановят дейността си по реда на чл.49 от този закон. Връщането на имуществото отново е по административен ред, с изключение на случаите по §39 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр.13/03г./, при които възстановяването на собствеността става по силата на закона и правото на собственост може да се търси по общия исков ред, но само за кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си по реда на чл.49 от ЗК в по-късен момент и поради това не са могли да подадат заявление за връщане на имуществото в указания срок – в този смисъл изрично т.5 на ТР №6/10.05.06г. на ОСГК на ВКС. До 2007г. законодателят не е изяснил какво следва да се разбира под “възстановена кооперация” и “възстановен кооперативен съюз”. Тази празнота е преодоляна с тълкувателната норма на §27 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр.41/2007г./, в която е предвидено, че права на възстановена кооперация по смисъла на §1, ал.1 от ДР на ЗК и на §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991г. /отм./ има кооперация, вписана в регистъра на съда след 07.08.91г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване и преразпределяне на имуществото на кооперацията, а възстановен кооперативен съюз е този, който е възстановен от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на съюза. Тъй като нормата има тълкувателен характер, от тези критерии следва да се изхожда винаги, когато се преценяват права, произтичащи от §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991г./отм./ и от §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1999г., независимо от това, че са възникнали преди влизане в сила на тълкувателната норма. По съществото на касационната жалба: Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че регистрираният през 1994г. ОС на ТПК Плевен е възстановен кооперативен съюз по смисъла на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр.41/2007г./, тъй като е възстановен от 8 ТПК в района, които са членували в прекратилия дейността си през 1970г. ОС на ТПК Плевен, когато с ПМС №16 от 03.07.70г. се извършва концентрация и специализация на местната и кооперативна промишленост и фактически е иззето имуществото на кооперативния съюз. Неоснователен е доводът на касатора, че за да се възстанови една кооперация или кооперативен съюз е необходимо дейността им да е била прекратена и те да са били заличени като юридически лица. Напротив, възможността за възстановяването им следва именно от обстоятелството, че макар и прекратили дейността си, те не са били заличени – арг. от §1, ал.2 от ДР на ЗК от 1999г., вр.чл.49 от ЗК от 1999г. и чл.52 от ЗК от 1991г. /отм./. Неоснователен е и другият довод на жалбоподателя – че ищецът ОС на ТПК Плевен е пряк правоприемник на Районния занаятчийски съюз от 1951г., който е различен от съществувалия през 1970г. ОС на ТПК Плевен. Въззивният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че регистрираният през 1951г. РЗС на ТПК е преобразуван през 1960г. по силата на закона в ОС на ТПК Плевен / чл.2, ал.1 от ЗК от 1953г. /отм./, вр. Правилника за кооперативните организации, утвърден с ПМС №165/1060г./ - т.е. има правоприемство между РЗС на ТПК Плевен, регистриран през 1951г., съществувалия към 1970г. ОС на ТПК Плевен и регистрирания през 1994г. ОС на ТПК Плевен. Изводът за наличието на правоприемство е законосъобразен. Обжалваното решение обаче е постановено по нередовна искова молба и затова е недопустимо. Предмет на правния спор е претендираното от ОС на ТПК Плевен срещу [община] по реда на чл.108 от ЗС право на собственост върху ½ ид.част от приземен етаж, както и пети и шести етаж от сградата на Битовия комбинат в[населено място], с изключение на офиси №2, 3, 4, 5, и 7. Претенцията се основава на §26 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр.41/2007г./, според който кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13.07.1991г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени. Както правилно сочи ответникът по касация, разпоредбата не е реституционна – т.е. не се отнася до възстановяване на иззето, одържавено или преразпределено имущество на кооперация или кооперативен съюз. Текстът е аналогичен на отменената ал.3 на чл.2 от Закона за общинската собственост, която гласи, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991г., включително и прилежащият терен. С тази разпоредба се създава по силата на закона право на собственост на кооперативните организации върху сгради, строени от тях до 13.07.1991г. върху държавна земя без отстъпено право на строеж, включително и върху прилежащия терен. Последващата отмяна на текста не води до отнемане на вече възникналите по силата на закона права. Запазването на тези права се потвърждава и с разпоредбата на §26 от ПЗР на ЗИДЗК. В настоящия случай ищецът се позовава на права, произтичащи от §26 от ПЗР на ЗИДЗК, като същевременно сочи нотариални актове за собственост върху земята, което изключва посоченото придобивно основание. Части от същата сграда са възстановени по реда на §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991г. /отм./ със заповед на кмета на [община] №РД-15-2269/13.09.99г. В исковата молба не се сочи причината, поради която собствеността върху останалите обекти се претендира от ОС на ТПК на друго правно основание – чл.2, ал.3 от ЗОС, вр. §26 от ПЗР на ЗИДЗК /бр.41/2007г./. Не е изяснено по каква причина различните етажи в сградата са под различен правен режим – част от тях – под режима на §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991г., а останалите – под режима на чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС, вр. §26 от ПЗР на ЗИДЗК. Вероятно причината е в това, че строителството е осъществено в парцел за обществени мероприятия, който не е бил изцяло собственост на ОС на ТПК Плевен, но по този въпрос следва да има изрични твърдения, а не те да бъдат извличани от данните по делото. Като не е отстранил недостатъците на исковата молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне на същия съд. Исковата молба следва да се остави без движение с указание за ищеца да посочи обстоятелствата, на които основава претенцията си, а не само правната и квалификация, като освен това изброи подробно, а не чрез метода на изключването, кои обекти на правото на собственост засяга тя. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №470 от 20.07.09г. по гр.д.№ 268/09г. на П. окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество след отстраняване недостатъците на исковата молба. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: