9 Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. София, 21.04.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1756 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място], чрез процесуален представител адв. Г. А. срещу решение № 260058 от 09.04.2021 г. по в. т. дело № 622/2020 г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 260293 от 19.10.2020 г. по т. д. № 552/2019 г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение. С решение № 734 от 26.07.2019 г. по т. д. № 522/2019 г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение е обявена неплатежоспособността на „Торове БГ“ ЕООД с начална дата 31.12.2017 г., по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото му, постановено е прекратяване на неговата дейност, дружеството е обявено в несъстоятелност, а производството е спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. С молба вх. № 266713/25.09.2020 г., уточнена с молба вх. № 267827/13.10.2020 г., „А.“ АД, [населено място] е поискало възобновяване на производството. С потвърденото с въззивния съдебен акт – предмет на настоящата касационна жалба, първоинстанционно решение на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ е възобновено спряното производство по несъстоятелност на „Торове БГ“ ЕООД, прекратени са правомощията на неговите органи, дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на имуществото в нея и разпределение на осребреното имущество, назначен е временен синдик и са определени дата и дневен ред за първо събрание на кредиторите. С определение № 60570 от 12.11.2021 г. по т. дело № 1756/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 260058 от 09.04.2021 г. по в. т. дело № 622/2020 г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по недопустима молба, подадена на 25.09.2020 г. след предвидения в чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок, който е започнал да тече на 30.07.2019 г. Релевира доводи за неправилност на извода, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ срокът е спрял да тече от 13.03.2020 г. до 15.05.2020 г., започнал е да тече отново на 16.05.2020 г. и е изтекъл на 29.09.2020 г. В тази насока поддържа, че едногодишният срок е преклузивен и същият не е спирал да тече, като хипотезата на чл. 632, ал. 2 ТЗ не е обхваната от разпоредбата на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП. В условията на евентуалност поддържа, че е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 2, предл. 2 ЗМДВИП /ред. преди ЗИД на ЗМДВИП, ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г./ и срокът е продължил да тече от 17.04.2020 г. Касаторът излага и доводи за липса на абсолютна процесуална предпоставка за подаване на молбата – липса на правен интерес, тъй като молителят не е имал качеството кредитор към момента на подаване на молбата. Оспорва качеството кредитор на основание договор за доставка от 22.08.2018 г. по следните съображения: не е доказано наличието на множество неизпълнени договори за доставка на пшеница и царевица, по които молителят е заплатил авансово на касатора; договорът за цесия от 05.06.2019 г. е създаден за целите на производството - за да обори възражението за липса на легитимация; в подкрепа на възражението за антидатиране на договора се позовава на твърдението на молителя, че съобщението за цесията е връчено на „Торове БГ“ ЕООД /н./ едва на 02.10.2020 г. и на липсата на доказателства цесията да е съобщена на длъжника, тъй като съставената на 30.09.2019 г. разписка от „И.“ с дата на доставяне 02.10.2019 г. не съдържа данни за съдържанието на пратката. Касаторът релевира и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – противоречие в мотивите на въззивното решение, тъй като не може да се установи дали съдът приема, че „А.“ АД е кредитор на основание договора за покупко-продажба от 22.08.2018 г. или на основание договори за цесия от 05.06.2019 г., 12.02.2019 г. или друга дата. Поддържа становище за неправилност на извода на въззивната инстанция, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ се установява, че към 31.05.2019 г. длъжникът е отразил в счетоводството си задължения към „А.“ АД, като навежда, че заключението на ССЕ не е обсъдено заедно с другите доказателства. Касаторът поддържа също, че е налице основание за прекратяване на производството и за заличаване на длъжника по чл. 632, ал. 5 ТЗ поради това, че предплатената от молителя сума не е достатъчна за покриване на разноските за производството по несъстоятелност. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът „И.“ ЕООД, /въззиваем във въззивното производство/, [населено място], община Аксаково, чрез процесуален представител адв. Е. Г. Е. оспорва касационната жалба и излага евентуални съображения за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт. Поддържа, че към момента на депозиране на молбата на „А.“ АД едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е изтекъл, тъй като се касае за процесуален срок по движението на производството по несъстоятелност, който попада в хипотезата на чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗМДВИП /ред. след ЗИД на ЗМДВИП, ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г./. Навежда доводи, че за допустимостта на молбата е достатъчно качеството кредитор да се твърди от молителя, а съществуването на вземане се доказва в хода на производството, като в случая са налице множество данни, от които може да се направи извод, че „А.“ АД е кредитор на „Торове БГ“ ЕООД /н./. Споделя изводите на въззивния съд относно действието на извършената цесия. Ответникът „А.“ АД /молител в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/, [населено място], чрез процесуален представител адв. Л. П. оспорва касационната жалба. Излага съображения за допустимост на въззивното решение, тъй като молбата за възобновяване е подадена в срок и дружеството е кредитор, притежаващ активна процесуална легитимация. Оспорва становището на касатора, че срокът не е спиран със ЗМДВИП, и поддържа, че възраженията срещу качеството му на кредитор следва евентуално да се разгледат в производството по чл. 690 ТЗ, в случай на включване на претендираното вземане в списъците по чл. 685 или чл. 688 ТЗ. Изразява мнение, че производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е спорно исково производството, визираният едногодишен срок се отнася само за подаването на молбата, а останалите предпоставки за възобновяване могат да се докажат и дори осъществяват в хода на възобновеното производство, включително и пред въззивната инстанция, която съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да ги вземе предвид. Ответникът „А.“ АД поддържа, че към настоящия момент всички претендирани в процеса от него вземания са включени в списъците по реда на чл. 685 ТЗ. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел, че предпоставките по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност са налице, тъй като молбата за възобновяване е подадена в рамките на едногодишния срок и е установено качеството „кредитор“ на молителя „А.“ АД спрямо „Торове БГ“ ЕООД /н./ към датата на подаване на молбата. По отношение на едногодишния срок съдебният състав е посочил, че е започнал да тече от 29.07.2019 г. – датата на вписване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ в Търговския регистър, и е изтекъл на 29.09.2020 г., предвид спирането на сроковете за времето на извънредното положение през периода от 13.03.2020 г. до 15.05.2020 г., поради което възражението за недопустимост на подадената на 25.09.2020 г. молба поради просрочие е неоснователно. Относно установяването на качеството „кредитор“ на молителя въззивната инстанция се е позовала на етапа на производството по несъстоятелност и е приела, че страната, поискала възобновяване на производството по несъстоятелност следва да установи само качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, тъй като съществуването на вземането на кредитора по основание и размер е предмет на последващо установяване по реда на глава 43 ТЗ „Предявяване на вземания“. За да направи извод, че към датата на подаване на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност „А.“ АД е кредитор на „Торове БГ“ ЕООД /н./, съдебният състав се е позовал на представения договор за доставка на 1 500 м. т. царевица, по който е заплатена сума в размер 450 000 лв., поканата от 16.11.2018 г. за разваляне на договора и въз основа на направената справка по т. дело № 552/2019 г. на Варненски окръжен съд на счетоводното отразяване от „Торове БГ“ /н./ на негови задължения към „А.“ АД по описани договори в размер общо 1 461 123, 80 лв., от която сума отразеното задължение към „А.“ АД в размер 346 530лв. е по цитирания в молбата за възобновяване договор от 22.08.2018 г. Въззивният съд е съобразил също извършената с договор за прехвърляне на вземания от 05.06.2019 г. обратна цесия от „С. Г. Груп“ ЕООД като цедент на „А.“ АД като цесионер на вземанията си към „Торове БГ“ ЕООД /н./ по договори за доставка между „А.“ АД и „Торове БГ“ ЕООД, прехвърлени му с предходна цесия. Отчел е и обстоятелството, че съобщението за извършената обратна цесия е получено от длъжника на 02.10.2020 г., с което цесията е произвела своето действие, респективно „А.“ АД се легитимира като кредитор на вземането преди постановяване на въззивното решение. След допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 60109 от 30.12.2021 г. по т. д. № 304/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., според която срокът по чл. 632, ал. 2 ТЗ е процесуален преклузивен срок и не може да бъде прекъсван или спиран извън изрично предвидените в закона случаи, в това число чл. 3, т. 1 ЗМДВИП, уреждащ спиране течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства по определени категории дела. Настоящият съдебен състав възприема посочената съдебна практика. Установеният с разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ срок е за извършване на определени процесуални действия по висящо съдебно производство и следователно по характер е процесуален. Едногодишният срок за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност започва да тече от датата на вписване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ в Търговския регистър, т. е. в настоящия случай от 29.07.2019 г. Съгласно чл. 3, т. 1 ЗМДВИП /ред. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда, а след изменението със ЗИД на ЗМДВИП /обн. в ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г./ - с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Производството по несъстоятелност не е включено в приложението към чл. 3, т. 1 ЗМДВИП – „Производства и дела, по които сроковете не спират да текат“, поради което се налага изводът, че едногодишният процесуален преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 ГПК е спрял да тече, считано от 13.03.2020 г. С решение на Народното събрание от 13.03.2020г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г., а с решение от 03.04.2020г. на Народното събрание срокът на извънредното положение е удължен до 13.05.2020г. Съгласно § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, т. е. продължават да текат, считано от 21.05.2020 г. Следователно предвиденият в чл. 632, ал. 2 ГПК срок е спрял да тече през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. Въз основа на изложените съображения и предвид обстоятелството, че през периода от 29.07.2019 г. до 13.03.2020 г. са изтекли 7 месеца и 14 дни, през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. срокът е спрял да тече, и през периода от 21.05.2020 г. до 25.09.2020 г. са изтекли 4 месеца и 4 дни, се налага изводът, че молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Торове БГ“ ЕООД е подадена в предвидения в чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок. Доводът на касатора за приложимост на разпоредбата на чл. 3, т. 2, предл. 2 ЗМДВИП /ред. преди ЗИД на ЗМДВИП, ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г./ към срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ е неоснователен, тъй като посочената правна норма не се отнася до процесуалните срокове, а регламентира спиране на давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Неоснователен е и доводът на касатора за липса на абсолютна процесуална предпоставка за подаване на молбата – липса на правен интерес, тъй като молителят не е имал качеството кредитор към момента на подаване на молбата. Молителят „А.“ АД /ответник по касационната жалба/ е обосновал правния си интерес за подаване на молбата по чл. 632, ал. 2 ГПК с твърдението, че е кредитор на „Торове БГ“ ЕООД /н./ въз основа на неизпълнени договори за доставка на пшеница и царевица, по които е заплатил авансово цена на „Торове БГ“ ЕООД, един от които е договор от 22.08.2018 г. за продажба на 1 500 метрични тона царевица, по който е заплатена авансово сума в размер 450 000 лв., има частично изпълнение и неизпълнение за доставяне на 1 155.100 метрични тона царевица, поради което с покана от 16.11.2018 г., връчена на длъжника на 23.11.2018 г., договорът е развален и „Торове БГ“ ЕООД /н./ дължи връщане на остатъка от сумата в размер 346 530 лв. и заплащане на неустойка в размер 103 959 лв. Обстоятелството, че в отговора на въззивната жалба „А.“ АД се е позовало и е представило договор за прехвърляне на вземания от 05.06.2019 г. /обратна цесия от „С. Г. Груп“ ЕООД като цедент на „А.“ АД като цесионер на вземанията към „Торове БГ“ ЕООД /н./ по договори за доставка между „А.“ АД и „Торове БГ“ ЕООД, прехвърлени му с предходна цесия/, не променя предмета на делото, нито характера и основанието на твърдяното вземане – връщане на част от авансово платена цена поради разваляне на договор за продажба поради неизпълнение. С цедиране на вземането се променя неговият носител /кредитор/, но не и неговото правно основание. Активната процесуалноправна легитимация на „А.“ АД да подаде молба за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Торове БГ“ ЕООД /н./ на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ е установена след обсъждане на събраните доказателства /договор от 22.08.2018 г. за доставка на 1 500 м. т. царевица, фактура, платежно нареждане, покана от 16.11.2018 г. за разваляне на договора, счетоводно отразяване от „Торове БГ“ /н./ на негови задължения към „А.“ АД по описани договори в размер общо 1 461 123, 80 лв., включващи задължение към „А.“ АД в размер 346 530лв. по договора от 22.08.2018 г., договор за прехвърляне на вземания от 05.06.2019 г. - обратна цесия от „С. Г. Груп“ ЕООД като цедент на „А.“ АД като цесионер на вземанията към „Торове БГ“ ЕООД /н./ по договори за доставка между „А.“ АД и „Торове БГ“ ЕООД, прехвърлени му с предходна цесия, съобщение за извършената обратна цесия, получено от длъжника на 02.10.2020 г./, възраженията и доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Изводът на въззивната инстанция, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ се установява, че към 31.05.2019 г. длъжникът е отразил в счетоводството си задължения към „А.“ АД, е правилен и не се опровергава от останалите доказателства по делото. Действително към 31.05.2019 г. кредитор е бил „С. Г. Груп“ ООД, предвид сключения на 04.12.2018 г. между „А.“ АД като цедент и „С. Г. Груп“ ООД като цесионер договор за прехвърляне на вземане, но впоследствие вземането е било прехвърлено обратно от „С. Г. Груп“ ООД като цедент на „А.“ АД като цесионер. Позоваването от въззивната инстанция на съобщението за извършената обратна цесия, получено от длъжника на 02.10.2020 г., и изводът, че с уведомяването на длъжника цесията е произвела действие преди постановяване на обжалваното първоинстанционно решение и „А.“ АД се легитимира като кредитор на „Торове БГ“ ЕООД /н./, са обосновани и съответстват на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Действително в съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е посочен договор за цесия от 12.02.2019 г., но видно от самото съдържание, изрично е отразено, че „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлило вземането в размер 2 103 400 лв., считано от 05.06.2019 г. При обсъждане на съобщението заедно с представения договор за прехвърляне на посоченото вземане, подписан между „С. Г. Груп“ ООД като цедент и „А.“ АД като цесионер с дата 05.06.2019 г., и разписката от „И.“ ЕООД, установяваща изпращане на пратката на 30.09.2020 г. и получаването й на 02.10.2020 г., при съобразяване на извършеното с чл. 10 от договора оправомощаване на цесионера да уведоми длъжника за прехвърленото вземане, както и при отчитане на обстоятелството, че по делото не са представени друг договор за цесия, друго съобщение или друг документ, връчени на 02.10.2020 г. на „Торове БГ“ ЕООД /н./, следва да бъде направен извод, че към датата на изпращане на съобщението – 30.09.2020 г. /която дата е в рамките на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ/, вземането е било цедирано обратно от „С. Г. Груп“ ООД като цедент на „А.“ АД като цесионер. С оглед предмета на молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ и етапа на производството по несъстоятелност, е без значение какъв е точният дължим размер на вземането. Неоснователен е и доводът на касатора за наличие на основание за прекратяване на производството и за заличаване на длъжника по чл. 632, ал. 5 ТЗ поради това, че предплатената от молителя сума не е достатъчна за покриване на разноските за производството по несъстоятелност. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 99 от 23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 101 от 28.01.2013 г. по т. д. № 149/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 212 от 26.11.2012 г. по т. д. № 512/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 73 от 11.05.2012 г. по т. д. № 1117/2011 г. на ВКС, ТК, ІI т. о., решение № 203 от 05.02.2013 г. по т. д. № 1068/2011 г. на ВКС, ТК, ІI т. о. и решение № 87 от 24.06.2020 г. по т. д. № 1489/2019 г. на ВКС, ТК, ІI т. о., която настоящият състав споделя, предвиденият в чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване молбата за възобновяване на спряното по реда на ал. 1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респективно за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ. Посочените две предпоставки подлежат на доказване в самото производство и преценката за наличието или за отсъствието им е въпрос, касаещ основателността на молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ. В конкретния случай началните разноски в размер 6 300 лв. са внесени от „А.“ АД въз основа на определение № 2576 от 12.07.2019 г. по т. дело № 552/2019 г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение, с което посочената сума е определена на основание чл. 629б ТЗ. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците „И.“ ЕООД и „А.“ АД не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260058 от 09.04.2021 г. по в. т. дело № 622/2020 г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.