Р Е Ш Е Н И Е № 451 София, 27.10.2010 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 673 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Е. Г. Й. за отмяна на влязло в сила решение № 1105 от 22.06.2004 г. по гр.д. № 522/2003 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е отменено решение от 29.07.2002 г. по гр.д. № 518/2001 г. на Окръжен съд-Монтана и е постановено друго за уважаване на предявения от В. П. И., И. П. И. и М. П. Л. против Е. Г. Й. ревандикационен иск по отношение на ливада от 10 дка в местността „Б.р.”. В молбата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението са открити нови доказателства в подкрепа твърденията на молителя, че е собственик на имота, т.е. молителят се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по молбата М. П. Л. и И. П. И. оспорват същата. Ищците са претендирали, че са собственици на процесната земеделска земя, възстановена им в стари реални граници с решение от 1998 г. на ПК-Б.. Ответникът е възразил, че е собственик на имота въз основа на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 391, том І, дело № 688/1997 г. Въззивният съд е отхвърлил иска по чл.108 ЗС, с мотиви, че праводателят на ответника [фирма] е бил собственик на сградите и терена от 20 дка, част от който е и процесния имот. Съдебният състав, постановил решението, чиято отмяна се иска е отменил въззивното решение и е уважил иска, приемайки, че от всички представени писмени доказателства, е видно, че земеделската земя е предоставена в оперативно управление на проводателите на ответника – от протоколите за приемане и предаване и оценки е видно, че предмет на прехвърляне и оценяване са били сгради, цистерна, силози, плодни дървета, но не и земя и от платежните нареждания също е видно, че са платени основни средства по тези протоколи и малоценни и малотрайни предмети, още повече, че по съществуващото законодателство не е била възможно продажбата на терена, а съответно договорът за покупко-продажба, на който ответникът основава правата си, не може да го легитимира като собственик. Въз основа на експертното заключение, установяващо, че върху процесната земеделска земя няма постройки, а само изкопан още преди продажбата ров за рибарник, който не е довършен и не функционира и прокаран път без съответните строителни разрешения, е направен извод, е не са били налице законови основания да се откаже възстановяване правото на собственост и съответно ищците се легитимират като собственици на имота, поради което е уважен предявения против Е. Г. Й. ревандикационен иск. Молителят е представил девет папки с документи, които счита, че установяват законността на всички съоръжения – път, отводнително съоръжение към пътя, парково осветление, електропровод, водопровод, овощна градина, рибарник – които съоръжения попадат в процесния имот. Документите касаят законността на осъщественото строителство на сгради, които обаче са извън процесния имот, както и на съоръженията по водоснабдяването и електрификацията му, а също и съдебната регистрация на [фирма], т.е. относими са към обстоятелства, които съдът е приел за установени. В същите липсват данни, относими към решаващите мотиви на съда, а именно: че земята е предоставена само за стопанисване и управление и не е включена в капитала на [фирма], в което е преобразувана ДФ”М.”-М.; относно наличието на изграден рибарник, а не само на изкопан ров, който не е довършен и не функционира и относно законността на изградения през процесния имот асфалтов път. В този смисъл представените нови писмени доказателства не са от съществено значение за изхода на делото и не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В обобщение молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответниците И. П. И. и М. П. Л. не са поискали възстановяване на разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Г. Й.,[населено място], ж.к.”Л.” бл.409, вх.Д, ет.7, ап.106, адрес за кореспонденция:[населено място], обл.М., [улица], ет.3, офис № 301 за отмяна на влязлото в сила решение № 1105 от 22.06.2004 г. по гр.д. № 522/2003 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: