Ключови фрази
Изпълнение върху заложено в полза на кредитора вземане * договор за особен залог * възражение за нищожност * допустимост на иск

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

[населено място], 28.03.2022 г.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№2051/21г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мини Марица изток“ЕАД, представлявана от юрисконсулт С. Ж., против решение №55/06.07.2021г. по в.т.д.№308/21г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение №260138/04.12.20г. по т.д.№125/19г. на Окръжен съд [населено място],с което дружеството е осъдено на основание чл.44а ал.2 от Закона за особените залози да заплати по сметка на вписания в ЦРОЗ депозитар С. Б. Ц., открита в „Първа инвестиционна банка“АД, сумата 236 240,04 лв., представляваща стойност на неизпълнени задължения на „Ремотекс Раднево“ЕАД към заложния кредитор „Първа инвестиционна банка“АД, в качеството й на заложен кредитор, ведно със законната лихва и съдебни разноски до размер на сумата 20 384,40 лв., както и направените в производството пред апелативния съд разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост на обжалвания въззивен съдебен акт. Претендира се отмяната му с отхвърляне на иска и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Като аргумент за твърдените пороци касаторът сочи останалия несъобразен от съда факт, че с писмо на дружеството /тълкувано от състава като признание/ ищецът „Първа инвестиционна банка“АД е бил уведомен,че сумата 667 727,57 лв., която първоначално е била претендирана от него, представлява не заложено в полза на банката вземане на залогодателя „Ремотекс Раднево“ЕАД, а общо задължение по фактури, които не са били предмет на особения залог. Поддържа липса на произнасяне на съда и по възражението му, че извършеното прихващане на вземания от 30.05.2014г. между „Мини Марица изток“ЕАД и „Ремотекс Раднево“ЕАД е действително и противопоставимо на банката, тъй като вписванията на залога, на заложените взмания, на заложния длъжник „Мини Марица изток“ЕАД и на залогодателя – „Ремотекс Раднево“ЕАД, както и фактът на уведомяването им за тези вписвания, не ограничават правата за разпореждане със заложените вземания до получаването на съобщението за пристъпване към изпълнение.Сочи се,че към момента, в който длъжникът е уведомен за залога, насрещните вземания на двете дружества са били изискуеми и ликвидни, а прихващането им е станало известно на банката и доколкото тя не се е противопоставила, последното е произвело действието си и по отношение на нея. Касаторът счита,че съдът неправилно е приложил нормата на чл.32 ал.4 ЗОЗ, която не е била действаща към момента на извършване на прихващането, тъй като е приета през 2016г.Излага подробни съображения,че претендираните вземания не подлежат на събиране като заложени с договорите за особен залог на вземания от 01.03.2012г. и от 25.07.2012г., поради припокриването им с цедирани на банката от „Ремотекс Раднево“ЕАД вземания по сключените между тях договори за цесия. Тези вземания, според касатора, надлежно са били погасявани чрез плащане от „Мини Марица изток“ЕАД. В касационната жалба е наведено и оплакване за липса на изложени от съда мотиви по направеното от страната възражение за нищожност на договорите за особен залог.
Ответникът „Първа инвестиционна банка“АД, чрез юрисконсулт И. Х., в представен от него писмен отговор на касационната жалба е оспорил основателността на наведените в нея оплаквания и доводи, считайки решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно постановено.
С определение № 60596/24.11.21г. решението е допуснато до касационно обжалване за извършване на проверка на допустимостта му.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:
Производството по делото е било образувано пред Старозагорски окръжен съд по предявен от „Първа инвестиционна банка“АД иск по чл.44а ал.1 и ал.2 от Закона за особените залози срещу „Мини Марица изток“ЕАД и „Ремотекс Раднево“ЕАД.За обосноваването му в исковата молба са изложени твърдения за наличие на сключен между банката и „Ремотекс Раднево“ЕАД договор за кредит от 01.03.2012г. /с два анекса към него/, вземанията й по който са били обезпечени с договор от 01.03.2012г. за особен залог на произтичащи от конкретни договори, сключени между двамата ответници, вземания на кредитополучателя, както и с договор от 25.07.2012г. за залог на всички настоящи и бъдещи вземания на „Ремотекс Раднево“ЕАД от „Мини Марица изток“ ЕАД; длъжникът по заложените вземания „Мини Марица изток“ЕАД бил уведомен както за вписването на залозите, така и за последващо вписаното на 16.12.2013г. по първия договор и на 17.12.2013г. по втория договор /поради неизпълнение от страна на кредитополучателя/ пристъпване към изпълнение, като с това вземанията на кредитополучателя от заложния длъжник се считат за възложени на заложния кредитор за събиране чрез вписания в ЦРОЗ депозитар; след уведомяването му, с изрично писмо от 01.04.2014г., „Мини Марица изток“ЕАД потвърдил наличието на негови задължения към залогодателя в общ размер 667 727,57 лв., а с друго такова от 06.07.2015г. заявил,че тази сума представлява общо задължение, включващо и задължения по фактури, които не са заложени в полза на банката; към това писмо дружеството – заложен длъжник приложило протокол от 30.05.2014г., подписан от двамата ответници, за прихващане на взаимни задължения до размер на сумата 217 674,83 лв.; междувременно вземанията на банката от кредитополучателя били приети от синдика на обявеното в несъстоятелност дружество „Ремотекс Раднево“ЕАД, с което се считат за установени. Обосновавайки активната си процесуална легитимация на процесуален субституент на „Ремотекс Раднево“ЕАД, оправомощен по силата на чл.44а ЗОЗ да събере вземанията му от „Мини Марица изток“ЕАД, и, считайки,че от момента на уведомяването на заложния длъжник за пристъпването към изпълнение за последния възниква функция на пазач на заложеното имущество, без право да се разпорежда с него, поради което всички извършени от „Мини Марица изток“ЕАД действия /в т.ч. изявлението за прихващане/ са непротивопоставими на заложния кредитор, ищецът е поискал от съда да постанови осъдително решение, с което да осъди „Мини Марица изток“ЕАД да заплати по сметката на вписания в ЦРОЗ депозитар сумата 667 727,57 лв., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. По така депозираната искова молба е образувано т.д.№353/15г. по описа на Старозагорски окръжен съд. В изпълнение на указания на съда за отстраняване на констатирани от него недостатъци в исковата молба, ищецът е поискал първоначално заявеният като втори ответник „Ремотекс Раднево“ЕАД да бъде конституиран като трето лице, поради липса на правен интерес от осъждането му, но с оглед необходимостта от участието му в процеса. С разпореждане от 30.01.2017г. окръжният съд, обосновавайки се с това,че „Ремотекс Раднево“ЕАД е носител на спорното материално право, което се предявява от „Първа инвестиционна банка“АД в качеството й на процесуален субституент и основавайки се на разпоредбата на чл.26 ал.4 ГПК, е конституирал служебно „Ремотекс Раднево“ЕАД като съищец в процеса. С постановеното от него съдебно решение №227/09.05.2018г. е отхвърлил иска като неоснователен. По реда на въззивното обжалване Пловдивски апелативен съд с решение №76/05.03.2019г. по в.т.д.№565/18г. е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за произнасяне от друг състав на окръжния съд. Приел е, че с исковата молба „Първа инвестиционна банка“АД е предявила осъдителния иск в защита на собственото си материално право в качеството ѝ на заложен кредитор, а не като процесуален субституент в защита на чужди права. Намерил е,че „Ремотекс Раднево“ЕАД не е страна по правоотношението между заложния кредитор и заложния длъжник, поради което не е необходим другар на ищеца, а съдът в нарушение на чл.216 ал.2 ГПК е конституирал служебно дружеството като ищец по делото и се е произнесъл по непредявен иск.
При новото разглеждане на образуваното по описа му т.д.№125/19г., съставът на Старозагорски окръжен съд е прекратил производството за част от вземането /поради извършено в хода на процеса плащане от страна на „Мини Марица изток“ЕАД в размер на 431 487,53 лв., в която част искът е оттеглен/ и по отношение на втория ответник „Ремотекс Раднево“ЕАД, искът срещу когото също е оттеглен от банката. Произнесъл се е с решение №260138/04.12.2020г., с което е осъдил „Мини Марица изток“ЕАД да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД сумата 236 240,04 лв.,ведно със законната лихва и разноските по делото.
За да потвърди така постановения първоинстанционен акт, въззивният съд е определил правната квалификация на иска по чл.44а ал.1 и ал.2 ЗОЗ. Посочил е,че след уведомяването му за вписването на пристъпването към изпълнение по отношение на заложените вземания „Мини Марица изток“ЕАД не е могъл да извършва плащания в полза на длъжника, тъй като от този момент правото да събира заложените вземания и техните плодове възниква за заложния кредитор, а залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество, поради което негови действия в този смисъл не могат да бъдат противопоставени на заложния кредитор. Въз основа на това съдът е приел,че извършеното на 30.05.2014г., след уведомяването на заложния длъжник за пристъпването към изпълнение, прихващане на взаимни задължения между „Мини Марица изток“ЕАД и „Ремотекс Раднево“ЕАД няма погасителен ефект, а такъв би имало само извършено от заложния длъжник плащане по сметката на депозитаря, каквото не е направено. По тези съображения осъдителният иск е намерен за основателен.
Така постановеното въззивно решение е недопустимо.
Предмет на делото е осъдителен иск по чл.44а ал.2 от Закона за особените залози. Искът е предоставен в право на заложния кредитор, като предпоставки за упражняването му са да са наведени твърдения,че последният е пристъпил към изпълнение, с осъществяването на който факт заложеното вземане по силата на закона му се счита за възложено за събиране, че вземането не е платено на заложния кредитор, а е спорно, без да е установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между залогодателя и заложния длъжник. В това производство, заложният кредитор, доколкото не е носител на самото материално право на вземане, което принадлежи на залогодателя, по силата на чл.26 ал.2 ГПК вр. чл.44а ал.2 ЗОЗ се явява в качеството си на процесуален субституент, упражняващ от свое име чужди процесуални права за удовлетворяване на собствените му такива.В случаите на процесуална субституция законодателят е предвидил с изрична правна норма необходимост от участието на лицето, чието право е предявено, в качеството му на страна, което означава,че субституентът и носителят на материалното право участват като другари в процеса /чл.26 ал.4 ГПК/. Тъй като решението следва да е еднакво спрямо двамата, другарството е задължително /касае се до съвместна процесуална легитимация/. Участието на всички другари е предпоставка за допустимост на предявения иск, за която съдът следи служебно. Ако с исковата молба носителят на материалното право не е бил конституиран като другар на процесуалния субституент, съдът е длъжен да стори това служебно. Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходимият другар, чието участие е било задължително, въззивният съд е длъжен да обезсили като недопустимо постановеното първоинстанционно решение и да й върне делото за ново разглеждане с негово участие след конституирането му / т.6 ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Неизпълнението на това задължение и постановяването на решение по същество е основание за обезсилване и на въззивното , и на първоинстанционното решения, като недопустими, поради липса на процесуална предпоставка за произнасяне от категорията на абсолютните.
В настоящия случай Пловдивски апелативен съд е постановил решение по същество по иска, предявен от процесуалния субституент „Първа инвестиционна банка“АД, в качеството й на заложен кредитор, притежаващ вземания от „Ремотекс Раднево“ЕАД/н/, за обезпечаването на които това дружество е учредило в полза на банката залог върху вземанията си от „Мини Марица изток“ЕАД.Твърдейки,че е пристъпил към изпълнение по реда на чл.32 ал.1 ЗОЗ, ищецът е поискал ответникът „Мини Марица изток“ЕАД да бъде осъден да заплати не в негова полза,а по сметка на депозитаря, съгласно изричната норма на чл.44а ал.3 ЗОЗ дължимите от него на залогодателя „Ремотекс Раднево“ЕАД/н/ заложени вземания. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и нейния петитум обуславят извод,че искът се води от банката не в личното й качество като носител на спорно материално право, а в качеството й на субституент, предявяващ правата на своя залогодател – „Ремотекс Раднево“ЕАД. Доколкото последният не е бил конституиран с исковата молба като съищец, съгласно правилото на чл.26 ал.4 ГПК, съдът по първоинстанционното производство е следвало служебно да стори това /което всъщност е направил съставът при първоначалното разглеждане на делото, но решението му неправилно е било обезсилено с първоначално постановеното въззивно решение/.Тъй като при повторното разглеждане на делото от двете инстанции „Ремотекс Раднево“ЕАД/н/ не е участвало като съищец на „Първа инвестиционна банка“АД, съгласно изложеното по-горе, това е основание за обезсилване на решенията на първата и на въззивната инстанция и за връщане на делото на Окръжен съд Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне с указания за конституиране на „Ремотекс Раднево“ЕАД/н/ като съищец по делото.
На основание чл.294 ал.2 ГПК при повторното разглеждане на спора съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС.
Така мотивиран , Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №55/06.07.2021г. по в.т.д.№308/21г. на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него решение №260138/04.12.20г. по т.д.№125/19г. на Окръжен съд [населено място].
ВРЪЩА делото на Окръжен съд [населено място] за ново разглеждане при съобразяване на указанията.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.