Р Е Ш Е Н И Е
№ 487
Гр.София, 24 ноември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно
заседание на двадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА
СТАМБОЛОВА
При участието на
секретаря ЦЕКОВА
И в
присъствието на прокурора КОЛОВА
Изслуша
докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.589/ 2009 г.
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
С решение № 134/ 20.07.09 г.,постановено по В. Н. Д. 136/09 г., Апелативен съд-Варна, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 11/ 16.03.09 г., постановена от Окръжен съд-Добрич по Н. Д.88/09 г. С последната подсъдимият С. Н. С. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б. В вр.чл.342,ал.1 НК и връзка чл.55,ал.1,т.2 вр. чл.42 А,ал.2,т.1 и 2 НК му е наложено наказание пробация с пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца и двете. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Осъден е да заплати на конституираните като граждански ищци Ж. и В. М. искове за неимуществени вреди в размер на съответно 100 000 и 80 000 лв.,като в останалата част до пълния претендиран размер, предявените искове са отхвърлени.
Срещу постановеното решение е постъпила жалба от частните обвинители и граждански ищци М. . В нея са развити оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и за допускане на процесуално нарушение чрез необсъждане на аргументи на тези страни както по наказателно-осъдителната,така и по гражданско-осъдителната част предвид исканията, отправени до АС-Варна за налагане и на трета по вид пробационна мярка и увеличаване до пълния претендиран размер на предявените граждански искове. Моли се или решението на въззивната инстанция да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане, или то да бъде изменено, като присъдените искове за неимуществени вреди бъдат уважени в тяхната цялост.
Срещу решението на АС-Варна е постъпила и жалба от подсъдимия. В нея са визирани оплаквания за допускане на нарушение на закона, тъй като не е приет за основателен въпросът за съпричиняване на престъпния резултат от с. на пострадалото дете; за нарушение на процесуалните правила чрез недопускане на доказателства, свързани с оспорване на основателността на предявените обезщетения за неимуществени вреди; за явна несправедливост на наложеното наказание пробация и лишаване от право на управление на МПС; за несправедливо отмерени обезщетения за неимуществени вреди. Моли се решението на АС-Варна да бъде изменено с намаляване на наложеното наказание пробация и лишаване от право на управление на МПС, както и с намаляване на определените обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци.
В съдебно заседание пред ВКС всяка от подалите жалба страни поддържа сезиращия си съда документ, чрез своите п. и защитник.
Представителят на ВКП изразява становище за основателност на жалбата на частните обвинители и граждански ищци и за неоснователност на тази на подсъдимия. Настоява решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, с оглед определяне на допълнителна пробационна мярка “безвъзмезден труд в полза на обществото”.
ВКС, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и отразените в тях съображения, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на отправените възражения, намира за установено следното:
На първо място, производството по настоящото дело в неговата първоинстанционна съдебна част е протекло по правилата на диференцираната процедура по силата на чл.371,т.2 и сл. НПК. Това означава, че подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства по тях. Следователно, само и единствено залегналата в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология е тази, която се взима предвид и стои в основата на присъдата, постановена при условията на третираната процедура. В този смисъл, в хода на съдебното производство, протекло при прилагане правилата на чл.371,т.2 и сл. НПК, не следва да се допусне установяване на допълнителни обстоятелства, съставомерни или релевантни за определяне на фактологията, несъдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт. В контекста на казаното, прокурорският документ трябва да е достатъчно ясен и изчерпателен, за да се стигне до обоснован извод за липса на пречка в доказателствен план за прилагане на обсъжданата процедура. Ако подсъдимият и неговата защита не са съгласни с някои обстоятелства и намират, че те се нуждаят от допълнително уточняване чрез събиране на доказателства по тях, то тогава следва да обмислят дали е подходящо да поискат и/или да се съгласят на разглеждане на делото по диференцирания начин, прогласен в разпоредбите на чл.371,т.2 и сл. НПК. Такъв смисъл се извежда и от тълкованието, дадено в ТРОСНК №1/09 г.
Казаното дотук не е самоцелно. То се прави с оглед възражението на подсъдимия, отправено в неговата жалба, относно възможността да се събират доказателства, въпреки процедурата по чл.371,т.2 и сл. НПК, свързани със съпричиняване на престъпния резултат, от с. на пострадалото момче Н. М. Ако факти, очертаващи възможността за размисъл по съпричиняване, се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт, предвид заявеното от ВКС, може да се извеждат изводи за съпричиняване, оказващи влияние както на оценъчната дейност на решаващия съд при определяне на наказанието,така и на същата, но касателно дължимия размер на обезщетенията за неимуществени вреди.
Не може да се спори, че в атакувания съдебен акт на въззивния съд словно пестеливо е отговаряно на отправени доводи както от с. на частните обвинители и граждански ищци, така и от подсъдимия. Дори по определени въпроси не е взето никакво отношение. Така например,само е споменато, че не са основателни оплакванията за наличие на съвина от с. на потърпевшия, след като в обвинителния акт не се говори за нея. Казаното не отговаря на процесуалната действителност, защото, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, е прието, че на 15.08.08 г.около 21.30 ч. /когато вече е тъмно, дори и през лятото/, М. се е движел с велосипеда си без фар. Този факт е относим към поведението на подсъдимия, в светлината на разпоредбата на чл.79,т.3 ЗДП, независимо от обстоятелствата, че уличните лампи са светели и движението поначало се е осъществявало в район на Детски център. Не е намерил обаче своето обсъждане в акта на второстепенния съд. Това не се съзира и по мотивите на ОС-Добрич, но в крайна сметка за първостепенния съд трябва да е ясно какво приема и защо /чл.305,ал.3 НПК/, без да отговаря на всякакви отправени възражения, докато въззивният съд е задължен да отговори на всички релевантни спрямо атакувания съдебен акт доводи-чл.339,ал.1 НПК. С липсата на отговор по отправен същностен за реализацията на наказателната отговорност на дееца довод, от една с. АС-Варна е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, съдържащо се в разпоредбата на чл.348,ал.3,т.1 НПК, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. От друга- на практика липсват мотиви по третирания факт и този съд не може да провери правилността или не на тезата, нито пък може за пръв път в производството да разреши сам въпроса. Допуснато е следователно и нарушение на чл.348, ал.3, т.2,пр.1 НПК. Ако дължимо обсъждане бе осъществено,можеше да се стигне и до различен извод както досежно определимото наказание и неговата дълготрайност,така и досежно размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Що се касае до възражението на защитата, че М. е управлявал колелото си по средата на пътното платно, при забрана за това по силата на чл.80 ЗДП, факт, който безспорно се съдържа в обстоятелствената част на обвинителния акт, косвено АС-Варна е счел, че това нарушение на правилата за движение по пътищата не е от категорията на съпричинителното такова от с. на потърпевшия. За да стигне до този извод, настоящата инстанция съобразява изложеното вече становище на състава на АС-Варна досежно възприемане на тезата по акта на ОС-Добрич,в който последният е взел отношение по липсата на подобно съпричинителско поведение на М. с мотиви, с които ВКС се съгласява и не намира за нужно да ги повтаря.
Все във връзка с обсъждане поведението на потърпевшия и с оглед пълнота на процесуалното изследване по повод отправяни възражения от защитата на подсъдимия, в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразен приетият от решаващите по фактите съдилища фактор, че възприемайки движещите се в платното за насрещно движение коли и техните действия, велосипедистът, управлявал колелото си заедно с М. , С. С. , се качил да кара по тротоара. И след като той вече не е престоявал на пътното платно в своята посока за движение, независимо дали за него е важала или не забраната на чл.81,т.5 ЗДП, не би следвало да се обсъжда съпричинителско поведение на потърпевшия с оглед нарушение на нормата на чл.81,т.1 ЗДП.
Същото важи и за твърдяното нарушение на чл.79,т.4 ЗДП, осъществено от М. , но на основание обстоятелството, че данни за фактите по което липсват в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На второ място, пестеливостта на изказа по съдебния акт на АС-Варна, не е дал възможност на страните, нито пък дава такава на ВКС, да преценят кои са факторите, които са обусловили становището на въззивния съд не само, че не бива да се намаляват наложените на С. наказания, но и че не бива да се определя поисканата трета пробационна мярка от с. на частните обвинители- безвъзмезден труд в полза на обществото. Мотивите са белязани с декларативност и по същество този състав на ВКС намира,че е изправен пред тяхна липса и не е в състояние да провери верността или не на формираната воля. Както правилно е отбелязано в жалбата на частните обвинители, АС-Варна се е явил единствено регистратор на обстоятелството, че се иска определяне и на трета пробационна мярка. И ако по мотивите на първостепенния съд може да се изведе някакъв извод за начина, по който е определено наказанието, дори и без да е прието съпричиняване на вредоносния резултат от с. на пострадалия, то това е невъзможно да стане по мотивировката на АС-Варна. Липсата на мотиви като самостойно отменително основание повлича след себе си и ограничаване на правата и на частните обвинители, и на подсъдимия, предвид необходимостта да е безпределно ясна и обоснована волята на съда,за да може всяка с. да формулира своята теза, отстоима пред горната инстанция.
Обсъжданите дотук пороци на атакуваното решение се повтарят и при преценка на това дали определените от ОС-Добрич обезщетения за неимуществени вреди на майката и бащата на починалия М. са законосъобразно и справедливо отмерени. Този път АС-Варна дори не е регистрирал факта,че гражданските ищци спорят за размера на определените им обезщетения за неимуществени вреди и държат на увеличаване на същите, както заявява повереникът на родителите на М. Но ВКС се солидаризира и със становището на защитата, че най-малко не е ясно защо за майката на починалото момче е прието,че изпитва повече болки и страдания от бащата и й е присъдено по-високо обезщетение за неимуществени вреди. Действително, в кориците на делото присъствуват писмени доказателствени средства /л.31 от възз.д./, които би могло да се ценят в тази посока, но по тях не е взето никакво отношение от долустепенния съд. Ако пък счита,че възможната ценима доказателствена съвкупност в коментирания аспект е недостатъчна, не би имало пречка решаващият съдебен състав да пристъпи към събиране на допълнителни доказателства. И тъй като те касаят гражданско-осъдителната част, не би се влязло в противоречие с процедурата по чл.371,т.2 и сл. НПК, приложното поле на която бе обсъждано по-горе в настоящото изложение. Отделен е въпросът дали при правилна интерпретация на фактите и доказателствата, не би се стигнало отново до изводите, за които понастоящем се приема,че са необосновани.
Не може обаче да се сподели тезата на подсъдимия, изтъкната в жалбата до ВКС, за нарушено негово право на защита и следователно допускане на съществена процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не му е дадена възможност да представи искани доказателства пред въззивния съд. Обобщено казано, те касаят принципното поведение на пострадалото дете и грижата на родителите му спрямо него. Основателно АС-Варна не е допуснал исканите доказателствени материали,тъй като преценката на същността им води до заключение за неотносимост към конкретно вмененото престъпно поведение на С. От друга с. , в контекста на гражданско-правните претенции, дали едно дете в очите на член на обществото /в частност подсъдимия/ или на обществото като цяло, е добро или лошо и дали неговите родители се грижат, отново според обществото, достатъчно съвестно за него, не може да стои в изключителна степен в основата на преценката за мъката и болезнената агония вследствие на престъпно настъпилата смърт на 14 годишно момче.
На последно място, в съобразие с казаното по-горе, решението на АС-Варна следва да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При постановяване на новия съдебен акт при всички случаи трябва да бъде съобразена промяната на наказателния материален закон по чл.42 Б,ал.1, в сила от 01.06.09 г., залегнала в параграф 70 вр. параграф 2 от ЗИДНК, публикуван в бр.27 на Държавен вестник от 2009 г. Тази промяна всъщност е била в сила и към момента на постановяване на атакуваното сега решение на АС-Варна- 20.07.09 г., но не е била служебно съобразена от решаващия състав. Казано просто, каквато и дълготрайност на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” да приеме апелативният съд, той е длъжен да определи тяхната периодичност.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.4 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 134/20.07.09 г., постановено от АС-Варна по В. Н. Д. 136/09 г.по описа на наказателното отделение на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна с указания, отразени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/