Р Е Ш Е Н И Е   № 304   София, 24 юни 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ..деветнадесети юни.......  две хиляди и девета година в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                       ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора …..НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ.….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 279 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Р. А. срещу решение № 87/ 17.04.2009 г. по внохд № 107/09 г. на Пловдивския апелативен съд с оплакване по касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 НПК. Сочи се, че при определяне на наказанието съдът не е съобразил в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства и е наложил явно несправедливо наказание. Иска се намаляването му и приложение разпоредбата на чл.66 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С атакуваното решение е потвърдена присъда № 35/ 25.02.2009 г. по нохд № 171/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият А е признат за виновен в това, че на 13.11.2008 г. отнел от владението на М. С. В. движими вещи на стойност 252 лв., като употребил сила и грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда на пострадалата и на основание чл.199 ал.1 т.3 и чл.55 НК е осъден на четири години лишаване от свобода.   Жалбата е неоснователна. Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, поради което наказанието е индивидуализирано при основанието по чл.55 НК. Проверявайки законосъобразността на присъдата с основно оплакване за несправедливост на наложеното наказание, Пловдивският апелативен съд е обсъдил внимателно аргументите на подсъдимия и е изложил подробни съображения защо ги намира за неоснователни. Върховният касационен съд също намира, че обстоятелствата, които смекчават наказателната отговорност на подсъдимия не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер. Чистото му съдебно минало, семейното му положение и процесуалното му поведение, свързано с пълно признаване на фактите по делото и съдействие на органите на правораздаването са взети предвид от въззивния съд при отмерване на санкция за извършеното. В същото време не може да се пренебрегнат и отежняващите обстоятелства, а именно причинените телесни увреждания, извън съставомерната телесна повреда, както и мотивът за грабежа. Съвкупната преценка на всички тези фактори сочи, че наказанието от четири години лишаване от свобода е съобразено с конкретната обществена опасност на деянието и на подсъдимия. Поправянето и превъзпитанието на А. , както и превантивния ефект върху общественото не би се постигнал с по-ниско по размер наказание. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение         Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87/ 17.04.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 107/2009 г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ/